№ 119
гр. Габрово, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Ина П. Г.
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20244210101247 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. „Балша”
№ 17, ап. 1 срещу А. Р. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********” №
11, ет. 6, ап. 18, за установяване съществуването на права на вземания, за които е
снабден със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Ищецът излага, че на 10.05.2023 г. между “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, като
кредитор и А. Р. Я., като кредитополучател, е сключен договор за кредит № 436925 от
10.05.2023 г., в съответствие с разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние (ЗПФУР). Въз основа на договора кредиторът предоставил на
ответника заем в размер на 1000 лева, който кредитополучателят се задължил да върне
заедно с уговорената възнаградителна лихва на месечни анюитетни вноски в срок до
30.12.2024 г.. Поради неизпълнението на задълженията на ответника по кредита,
кредитополучателят обявил същия за предсрочно изискуем на 15.01.2024 г..
Ищецът твърди, че депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК за сумата 1000 лева - главница по сключения договор за кредит №
436925 от 10.05.2023 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от
17.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 217.80 лева – договорна
възнаградителна лихва за периода от 10.05.2023 г. до 05.01.2024 г., както и за
направените по делото разноски - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
По предявеното заявление било образувано ч. гр. дело № 97/2024 г. по описа на ГРС и
била издадена заповед за изпълнение, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК,
поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба
1
за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за
посочените суми.
В законоустановения срок, предвиден в чл. 131 ГПК ответникът, чрез
назначения му особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва между страните да е
съществувало облигационно правоотношение във връзка с процесния договор за
кредит. Излага подробни съображения, че процесният договор за кредит съдържа
неравноправни клаузи, като били нарушени разпоредби на ЗПК, които обуславяли
недействителност на целия договор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
По делото e представен заверен препис от договор за потребителски кредит №
436925 от 10.05.2023 г., съгласно който „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД се задължава да
предостави на ответника А. Р. Я. за временно и възмездно ползване сума в размер на
1000 лева, която последният следва да върне заедно с уговорената възнаградителна
лихва на 20 месечни погасителни вноски в срок до 30.12.2024 г.. Уговорената
възнаградителна лихва е в размер на 40.15 %, а годишният процент на разходите –
48.44 %. В чл. 5, ал. 2 от договора е уговорено, че кредиторът се задължава да предаде
на заемателя главницата в деня на подписване на договора, чрез превод по посочена от
него банкова сметка или в офис на "Изи Пей" АД.
В чл. 3, ал. 1 от договора е предвидено заемателят в петдневен срок да
предостави едно от следните обезпечения: 1/ банкова гаранция в полза на кредитора за
сумата по чл. 2, ал. 1, т. 4 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане
на задълженията по настоящия договор или 2/ две физически лица - поръчители, които
да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател
за размера на трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход е в
размер над 1000 лева; да работят по трудов договор без определен срок; да не са
потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с "Изи
Финанс" ЕООД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат
задължения към други банкови и финансови институции или ако имат - кредитната им
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 "Редовен";
да подпишат договор за поръчителство.
В чл. 3, ал. 2 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението
да предостави обезпечение в срока по предходната алинея, потребителят дължи на
кредитора неустойка в размер на 582.78 лева, която се заплащала от потребителя
разсрочено, заедно с погасителните вноски, като в погасителния план, обективиран в
договора за кредит /чл. 4, ал. 3, т. 2/ е посочено, че се дължи неустойка при заплащане
на първите шест вноски всяка в размер на 97.13 лева.
В договора за предоставяне на кредит потребителят е индивидуализиран чрез
посочване на трите му имена, ЕГН, номер на лична карта, е-mail, личен мобилен
телефонен номер, постоянен и настоящ адрес.
По делото са приети Общи условия на договора за кредит, в които е описан реда
за кандидатстване за кредит от разстояние. Съгласно т. 1.1 от ОУ кандидатът посещава
уебсайт www.minizaem.bg или www.easyfinance.bg, избира типа кредит, размера на
сумата, както и срока, за който кредитът ще се връща, като изборът става чрез главната
2
страница на сайта с натискането на бутон "Вземи сега". Отразено е, че в този момент
кандидатът получава предварителна информация за сумата, периода, датата на
получаване, лихвата и падежа на кредита, за който кандидатства. За определяне
кредитоспособността на кандидата за кредит, същият попълва въпросник, публикуван
на сайта, след което натиска бутон "Напред" и изпраща своето изрично искане за
предоставяне на кредит от разстояние, както и молбата за кредит, която ще бъде
разгледана. До 30 минути от изпращането на попълнения на сайта въпросник,
съгласието за обработване на лични данни, предварителното искане за предоставяне на
кредит от разстояние и молбата за кредит, кандидатът получава писмо на посочената
от него електронна поща, с което бива уведомен, дали е одобрен или не за отпускане
на кредит от разстояние. В случай, че кандидатът бъде одобрен, заедно с
уведомлението за това, получава на посочената от него електронна поща:
преддоговорна информация във формата на стандартен европейски формуляр,
действащите общи условия - неразделна част от договора, а също така и линк, който
след активирането му отваря профила на кандидата и там той може да се запознае с
проекта на договор за предоставяне на кредит. В 7-дневен срок кандидатът
потвърждава в профила си сключването на договора за предоставяне на кредит от
разстояние, заедно с общите условия - неразделна част от него и стандартния
европейски формуляр, попълвайки и цифров код, изпратен му от "Изи Финанс" ЕООД,
под формата на кратко текстово съобщение (СМС) на телефонния номер, който е
предоставил при кандидатстването. Договорът за предоставяне на кредит се счита за
сключен след като кандидатът потвърди, че е запознат и приема клаузите на същия,
заедно с общите условия и стандартния европейски формуляр, в сила към момента на
сключването му. В общите условия се предвижда още, че договарянето се осъществява
чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уебсайт и телефон),
като договорът за предоставяне на кредит се сключва във формата на електронен
документ при условията и реда на ЗПФУР, ЗПК, ЗЕДЕП, ЗЗД и ЗПУПС. До 30 минути
от сключване на договора, кредиторът изпраща на потребителя електронно писмо, с
което го уведомява, че паричните средства са преведени или по посочена в него
банкова сметка, или могат да бъдат получени на каса в офис на "Изи Пей" АД.
В производството е прието неоспорено заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, въз основа на което съдът приема, че титуляр на банковата сметка IBAN
BG95STSA93000021569628 открита в „Банка ДСК" ЕАД е ответникът А. Р. Я., като на
10.05.2023 г. банковата сметка е заверена със сума от 1000 лева, преведена от „ИЗИ
ФИНАНС” ЕООД с посочено основание „дог. за заем № 436925”. Съгласно
заключението дължимата възнаградителна лихва по договора за периода 10.05.2023 г. –
05.01.2024 г. възлиза на сума в размер от 264 лева, а ГПР е 48.4248 пункта. В съдебно
заседание вещото лице обяснява, че при изчисляване на ГПР не е взет предвид размера
на уговорената неустойка. Съдът не кредитира заключението в частта в която сочи, че
по процесния договор за кредит № 436925 не е начислявана неустойка по чл. З, ал. 2
от договора доколкото тази част заключението касае правен извод.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените
такива, съдът намира за неотносими.
Относно установителните исове, с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 9 ЗПК.
Основателността на предявен установителен иск при квалификацията на чл. 422
3
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК, се обуславя от
кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните
правоотношение по договор за заем (потребителски кредит), елемент от съдържанието
на което е задължението на кредитополучателя да върне сумата, предмет на договора,
настъпила изискуемост на вземането и релевирано от задълженото лице неизпълнение.
За установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за
заема за потребление съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт –
сключен договор. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по необходимост
включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея. Договорът,
по аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е формален, като в зависимост от
волята на страните може да е реален или консенсуален (чл. 9 ЗПК). В случая,
предаването на сумата не е елемент от фактическия състав на сделката, а съставлява
изпълнение на вече възникналото за кредитодателя правно задължение, което сочи, че
сключеният договор за потребителски кредит, е консенсуален и пораждането на
задължението на потребителя за връщане на сумата чрез внасяне на уговорените
погасителни вноски не се обуславя от факта на предаване на предмета му на
заемателя.
В случая договорът за заем между страните е сключен при условията на чл. 6 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, който дефинира, че
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за
комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за
предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо
присъствие на доставчика и на потребителя, като несъмнено използването на
електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори и изпращането на
съобщения по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за
комуникация от разстояние. Предвид съдържащите се в договора и общите условия
към него данни за метода на сключване на процесния договор (чрез попълване на
форма за кандидатстване в интернет страницата на ищцовото дружество и
потвърждаването на заявката и на получения стандартен европейски формуляр чрез
имейл) и предвид липсата на саморъчен подпис на приложените по делото документи,
правоотношението между страните несъмнено попада в приложното поле на
посочения нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя,
както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и
т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл.
293 от Търговския закон, а в случаите на електронни изявления - Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги.
Съгласно разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗЕДЕУУ и на чл. 3, т. 35 от
4
Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от
28 август 2014 г.), електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано в
електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален
запис, като писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ,
съдържащ електронно изявление. Електронно изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и
визуално представяне на информацията (чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ).
Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1
ЗЕДЕУУ и на чл. 3, т. 10-12 от Регламент (ЕС) № 910/2014 - за електронен подпис се
считат данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна
форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис
използва, за да се подписва, като законът въвежда три форми на електронния подпис -
обикновен, усъвършенстван и квалифициран.
Несъмнено изпращането на съобщения по електронна поща и подаване на
заявки чрез натискане на бутон в интернет представляват електронни изявления
(доколкото се касае до словесни изявления в цифрова форма, обективирани чрез
общоприет стандарт за преобразуване и представяне на информацията - интернет), с
възможност за тяхното възпроизвеждане, т. е. сключеният по описания начин договор
за кредит представлява електронен документ, съдържащ електронно изявление.
Доколкото същият не съдържа характеристиките на усъвършенстван или
квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 ЗЕДЕУУ, вр. с чл.
3, т. 11 и 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014, следва да се приеме, че документът е
подписан с обикновен електронен подпис - съдържанието му включва посочване на
страните по договора като автори на документа с техните индивидуализиращи данни
(имена, ЕГН/ЕИК, адрес). Законът придава значение на подписан саморъчно документ
само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен
подпис (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ), но допуска страните да се съгласят в отношенията
помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен.
Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания
писмен документ, като ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила
само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК), а в случай че това авторство бъде
оспорено, тежестта за доказване истинността на документа се разпределя съобразно
специалното правило на чл. 193 ГПК. В този смисъл решение № 70 от 19. 02. 2014 г.
на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., определение № 169 от 06.04. 2017 г. на ВКС по
ч. т. д. № 672/2017 г., I т. о.
В настоящия случай от представения договор за кредит № 436925 от 10.05.2023
г., в който се съдържат индивидуализиращи личните данни на ответника – заемател -
три имена, ЕГН, номер на лична карта, адрес, телефон, имейл и банкова сметка, общи
условия към него, както и банков превод от 10.05.2023 г., с който дружеството-
кредитодател „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД е наредил в полза на ответника сума в размер на
1000 лева и вписан номер на договора за кредит, като основание за извършения превод
е достатъчно да бъде направен обоснован извод за възникване на облигационно
правоотношение между страните въз основа на сключен помежду им договор за
кредит.
5
С оглед изложеното съдът приема, че договорът от 10.05.2023 г. е породил
валидна облигационна връзка между кредитора „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, от една
страна и ответника, от друга. Изпълнението на поетото от заемодателя задължение да
предостави паричната сума е установено от банковия превод и заключението на
счетоводната експертиза, поради което и съдът приема фактът на извършеното
плащане в полза на посочения субект, за доказан. Ето защо, в правната сфера на
ответника е възникнало задължение за връщане на предоставената му парична сума.
С измененията на ГПК, ДВ, бр. 100/2019 г. на съда се вмени служебното
задължение да следи за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител – чл. 7,
ал. 3 ГПК, а процесният е именно такъв. Измененията въвеждат постановките на
решение от 18.02.2016 г. по дело С-49/14 г. на СЕС, в което изрично е разяснено, че
системата на националното процесуално право трябва да позволява в рамките на
заповедното производство или на това по изпълнението на заповед за плащане да се
извърши служебен контрол относно евентуално неравноправния характер на клаузите,
съдържащи се в разглеждания договор. Така в т. 1 на решението по дело С-472-11 е
прието, че за да може да изведе последиците от констатирането на неравноправния
характер на договорна клауза, националният съд, който с направил служебно тази
констатация, не е длъжен да чака потребителят, който е информиран за правата си, да
направи изявление, с което иска отмяна на посочената клауза. А в т. 2 от решение по
дело С-243/08 е прието, че националният съд е длъжен да разгледа служебно
неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за това
правни или фактически обстоятелства.
Отпуснатият на кредитополучателя А. Р. Я. представлява предоставяне на
"финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) и същият има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от
ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива
стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност.
В Закона за защита на потребителите и по-конкретно в разпоредбата на чл. 143
е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с
потребител, а именно - всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези
на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в посочената разпоредба.
Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако
не са уговорени индивидуално, а такива са тези, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Това разрешение
съответства и на възприетото в Директива 93/13/ЕИО. Според чл. 3 от последната,
неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и
които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора. Не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена
предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на
нейното съдържание.
Съдът следва служебно да извърши цялостна проверка за наличие на основания
6
за недействителност на договора за потребителски кредит, която проверка се обхваща
от пределите на чл. 22 ЗПК. Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
В задължителното за националните юрисдикции решение на СЕС, постановено
по преюдициално запитване по дело С-714/22, е прието, че чл. 3, б. "ж" от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са
уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги
потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, попадат в
обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази
разпоредба, а оттам и на понятието "Годишен процент на разходите" по смисъла на
посочения чл. 3, б. "и", когато закупуването на посочените услуги се оказва
задължително за получаването на съответния кредит или те представляват
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит - т. 1,
както и че чл. 10, параграф 2, б. "ж" и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се
тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен
процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, б. "ж" от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от
лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.
В случая, в процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР от
48.44 %, с което формално изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е било изпълнено.
Същевременно, очевидно е, че уговореният размер от 48.44 % не отразява реалния
ГПР, тъй като в него не се включват част от разходите по кредита, а именно
неустойката по чл. 3, ал. 2 от договора, която съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 1
от ДР на ЗПК е част от общите разходи по кредита. В случая, неустойката по чл. 3, ал.
2 от договора несъмнено представлява разход, свързан с договора за потребителски
кредит и следва да бъде включена в ГПР по кредита, като тя е била изначално известна
на кредитора - същата е уговорена още към момента на сключване на договора за
кредит, като липсват данни да е била незадължително условие за сключване на
сделката, представлява част от месечните погасителни вноски, без на практика
заплащането да е обусловено от евентуално допуснато неизпълнение от страна на
кредитополучателя.
Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да върне на
падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на
интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за
предоставения заем. С договорната клауза е уговорена компенсаторна неустойка за
неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя - да върне заетата сума на
падежа, а на задължението в петдневен срок от подписване на договора, да представи
обезпечение за кредитора. Неизпълнението на това задължение е санкционирано с
неустойка в размер на 58.278 % от размера на заетата сума. Уговорена е
компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение различно от главното, като
7
начинът по който клаузата е уговорена сочи, че заемателят всякога ще дължи
неустойка, ако в краткия петдневен срок от подписване на договора не осигури
обезпечение, дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си
задължение - да връща на падежа главницата, ведно с възнаградителната лихва.
Следователно, дори и интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен -
той в срок да получава главницата и възнаграждението си - кредиторът ще има право
да получи и допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на
същественото задължение по договора за заем и не обезпечава реално претърпени
вреди. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение
на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита.
Неустойката по съществото си е добавка към възнаградителната лихва и в този смисъл
би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да
дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до
увеличаване размера на подлежаща на връщане сума.
С оглед на изложеното, съдът намира, че макар предвиденият в договора ГПР
да е в съответствие с максимално установения в закона, то не са спазени изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, който предвижда като част от задължителното съдържание
на договора посочването на ГПР, изчислен към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК начин.
Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като
целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни
норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за
сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя
и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това
изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че
изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е
оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил
изискванията на закона, което обосновава извод за недействителност на договора за
кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Изводите на съда не се променят от обстоятелството, че ищецът в случая твърди
да е премахнал от всички сключени договори процесната неустойка, която сам
признава да е неравноправна. Видно от представения договор за кредит и изпратените
съобщения на електронната поща на ответника процесната неустойка е била включена
в месечните погасителни вноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита.
В случая главницата по договора е в размер на 1000 лeвa, като по делото нито
се твърди, нито се установява кредитополучателят да е извършил погасителни
плащания по договора за кредит. Ето защо, съдът намира за изцяло основателен
установителния иск за дължима главница в размер от 1000 лева, а претенцията за
дължима възнаградителна лихва следва да се отхвърли поради установената
недействителност на договора за кредит. Приетата за дължима от ответника сума 1000
8
лева, следва да се заплати заедно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по повод на което е
било образувано ч. гр. дело № 97/2024 год. по описа на РС-Габрово – 17.01.2024 год.
до окончателното изплащане – аргумент от чл.422, ал.1 ГПК.
Съгласно указанията, дадени в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда, пропорционално на
уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
Ищецът доказва извършени в заповедното производство разноски в размер на
сумата 75 лева, представляващи внесена държавна такса и юрисконсулско
възнаграждение, от която сума, следва да му се присъдят 61.59 лева, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК. За настоящото производство доказаните разноски представляват
внесена държавна такса в размер от 50 лева, депозит за особен представител (400
лева), възнаграждение за вещо лице по ССчЕ (350 лева) и юрисконсултско
възнаграждение (200 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ), от които ищецът има право на 821.15
лева.
За настоящото производство ответникът А. Р. Я. не претендира разноски и
съответно такива не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените от „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, ж.к. Иван
Вазов, ул. „Балша” № 17, ап. 1, установителни искове, че А. Р. Я., ЕГН **********, с
адрес: гр. Габрово, ул. „**********” № 11, ет. 6, ап. 18, дължи на ищеца на основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК, сумата 1000
(хиляда) лева - главница по сключен договор за кредит № 436925 от 10.05.2023 г.,
заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 17.01.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума в
производството по ч. гр. д. № 97/2024 г. по описа на РС-Габрово е издадена заповед за
изпълнение, като ОТХВЪРЛЯ иска с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 240, ал.2 ЗЗД и чл. 9 ЗПК за установяване дължимост на сумата 217.80
лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 10.05.2023 г. до 05.01.2024 г..
ОСЪЖДА А. Р. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********” №
11, ет. 6, ап. 18, да заплати на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. „Балша” № 17, ап. 1,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 821.15 лева (осемстотин двадесет и един лева и
петнадесет стотинки) – разноски за исковото производство и сумата 61.59 лева
(шестдесет и един лева и петдесет и девет стотинки) – разноски за производство по
частно гр. д. № 97/2024 г. на РС Габрово.
9
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
10