Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Кюстендил,
26.01.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, наказателно отделение,
в
откритото заседание
на двадесети януари
през
две хиляди двадесета и първа година,
в
състав
Председател:ПЕНКА
БРАТАНОВА
Членове:МИРОСЛАВ
НАЧЕВ
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при
секретаря Галина Кирилова
с
участието на прокурора Бойко Калфин
като
разгледа докладваното от съдия Братанова ВНОХД
№ 614
по
описа за 2020 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.
Адв.В.У.,
защитник на подс.Г.И.П. обжалва с въззивна жалба присъда № 260009 на Дупнишкия
районен съд от 06.10.2020 г. по НОХД № 125/ 2019 г. по описа на ДнРС. С
посочената присъда подсъдимият Г.И.П. ***, Кюстендилска област е признат за
виновен в извършване на престъпление по
чл. 131, ал.1, т.1, алт.1 вр. чл.130, ал.1 НК- затова, че на
29.04.2018г. около 11,00
часа в гр. Дупница е причинил на длъжностно лице
– Н.С. О.,
в качеството й на кредитен консултант към „Сити Кеш“
ООД, при изпълнение на функциите й лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК. На основание чл. 54 НК на П. е наложено наказание ЛС в размер на 6
месеца, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от 3 години, считано от
влизане на присъдата в сила. На П. са възложени и разноските по делото на осн.
чл.189, ал.3 НПК. В жалбата се съдържат
оплаквания за неправилна преценка на доказателствата по делото и се твърди, че
не е извършен задълбочен анализ на събраните доказателствени средства. Иска се
отмяна на присъдата и постановяване на нова, оправдателна присъда.
Окръжна прокуратура Кюстендил
чрез своя представител оспорва
жалбата.Изтъкват се доводи за обоснованост на присъдата и се пледира за нейното
потвърждаване.
Защитникът на подсъдимия П.- адв.У. пледира за отмяна на присъдата и
оправдаване на подсъдимия. Излагат се доводи за недоказаност на обвинението и
липса на елемент от фактическия състав на престъплението по чл.131, ал.1т.1 НК.
Подсъдимият П. твърди, че е невинен и иска
да бъде оправдан.
Кюстендилският
окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал,
след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите,
установени в чл.314 ПК и като съобрази
релевираните във въззивната жалба доводи и възражения на страните, намира
същата за допустима, доколкото е предявена от надлежна страна в наказателния
процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения.
Фактическата обстановка е подробно
изяснена от ДнРС. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред
необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му
решаване. Доказателственият материал, събран в хода на съд. следствие и този на
досъдебното производство, проверен и приобщен от съда по реда на НПК е
анализиран задълбочено от първоинстанционния съд поотделно и в своята
съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от
съществено значение за правилното
решаване на делото по същество. От доказателствата по делото се установява следната фактическа
обстановка, която се споделя изцяло от въззивния съд:
Към 29.04.2018 г. св. О.работела като
кредитен консултант към „Сити кеш“ ООД на граждански договор. Отношенията й с
фирмата били оформени с договор за
поръчка и сътрудничество; в чл. 8 от същия тя имала задължения да събира,
разходва и отчита поверените й парични средства или материални ценности от
страна на възложителя.
На 08.01.2018 г. св. М.била изтеглила
заем от офиса на фирмата в гр. Дупница в размер на 1 200 лева. Към
29.04.2018г. кредитът бил в забава от 83
дни, като падежа на четвъртата вноска по
заема била дължима на 05.02.2018 г.
В тази връзка на посочената дата
св.О.посетила адреса на св. М., за да залепи бележка за просрочения кредит и в
случай, че я открие на адреса – да я уведоми за необходимостта от внасяне на
вноската му. Тя била там към 11, 00 часа, (като водела детето си със себе си,
но го оставила пред блока), качила се на
десетия етаж и позвънила на апартамента от стълбищната площадка, която била
преградена с врата (зад нея се намирали апартаментите на етажа). Започнала на
лепи съобщението, но един от съседите я помолил да не го поставя там и я допуснал
я до вратата на св.М.. Позвънила отново, на врата се показал подс. П.- син на
св.М., на когото св.О.обяснила причините за посещението си го помолила, ако
майка му е там, да я извика. Подс. П. я ударил с юмрук в главата, в областта на
темето, след което я е блъснал на земята и се прибрал в апартамента.
В резултат от удара на св. О.й
прилошало, но успяла да слезе пред блока. Отвън се обадила на тел.112, както и на св. Д.- неин
ръководител. Докато чакала отвън, от
блока излезли подс. П. и майка му, които
започнали да я обвиняват, че ги притеснява и я обиждали, след което се
качили в лек автомобил и потеглили в неизвестна посока.Св.О.се почувствала зле,
прилошало й, а след идването на представители на властта, депозирала жалба в
полицията. Там дошла и св. Д., на която й било разказано какво се е случило;
като същата възприела зачервявания по лицето на пострадалата, както и че тя
плачела. След това св.О.посетила и ЦСМП в града, където била прегледана и
същият ден била приета на лечение. Била изписана на 02.05.2018 г. В този период
от време споделила със св. П. какво й се е случило.
От приетата по делото СМЕ, изготвена
от в.л. д-р Н., се установява че същата е претърпяла мозъчно сътресение със
степенно разстройство на здравето; контузия/ натъртване на повърхностните меки тъкани на главната, което са й причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота със срок на
възстановяване 20- 30 дни. Уврежданията са причинени с твърд тъп предмет и е възможно да са получения по твърдения
начин- нанесен й удар с юмрук в областта
на главата.
За да стигне до
описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал доказателствата,
необходими за правилно решаване на делото. Този съд е направил е анализ на
събрания по делото доказателствен материал, като е обмислил доказателствата
както поотделно, така и в съвкупност. Проведен е подробен разпит на св. Н. О., З. П., И. Д.
(показанията на последната от ДП са приобщени по надлежния процесуален ред
на чл.281, ал.4, т.2 НПК); приета е СМЕ
относно механизма на уврежданията на пострадалата; разпитан е подробно и
подсъдимия, който е дал обяснения по делото; допусната е очна ставка между него
и пострадалата. Тези доказателствени средства са обсъдени подробно, съпоставени
са помежду им и с медицинската документация по делото и по този начин ДнРС е проверил показанията на посочените свидетели.
Така възприетата от КнОС фактическа обстановка по делото
кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция, като ДнРС при
извеждане на релевантните по делото факти, не е допуснал процесуални нарушения
при формиране на вътрешното си убеждение. В тази насока са обсъдени всички
доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани
за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при обсъждането им. В този аспект ДнРС е
изпълнил задълженията си да провери всички доказателствени източници и
да ги съпостави помежду си. Това е сторено при спазване на процесуалните
правила и при ясно заявяване на какви доказателствени средства се дава вяра, в
коя част и защо. Обясненията на подс.П. също не са пренебрегнати, като ДнРС се
е съобразил с двоякия им характер- от една страна като на израз на защитна
позиция, а от друга- като на пряко гласно доказателствено средство. В този
аспект в оценъчната си дейност ДнРС е
спазил принципа на чл. 14 НПК за вземане на решения по вътрешно убеждение, обсъдил ги е
всестранно, не е игнорирал част от тях, нито пък ги е изопачил. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл.
305, ал. 3, изр. 2 от НПК, като е обсъдил противоречията в
доказателствените материали и е изложил убедителни доводи относно това кои от
тях кредитира напълно и кои – не, както и по чл.13 и 14 НПК за разкриване на
обективната истина и за вземане на решенията по вътрешно убеждение.
Фактическите констатации почиват на вярна и точна интерпретация на
доказателствената съвкупност, от която по един категоричен и безпротиворечив
начин се установява механизма на деянието и авторството на същото.
В тази връзка
е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения
анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да
обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само
тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в
жалбата или протеста (Р-181-12 г- І НО, Р-371-16- III НО и др.).
В този аспект не се
споделя довода във въззивната жалба за недоказаност на авторството на деянието.
На първо място- налице са преки показания на пострадалата св. О., които са
напълно безпротиворечиви, логични и последователни по отношение на начина на
причиняване на увреждането. На второ място- налице е безспорно установеното
обаждане непосредствено след случая на тел.112 със запис на подадения сигнал
относно предприето спрямо нея нападение. На следващо място- след оттеглянето на
подс. П. и майка му от района на дома им, св. О.е била придружена от
представители на полицията до РУ на МВР, където белезите от нанесения й побой
са били пряко възприети от Д. и на която непосредствено след случая са били
съобщени подробности относно него. По- нататък- състоянието й е било такова, че
същият ден същата е била приета за болнично лечение, респ. налице е медицинска
документация относно механизма и вида на претърпяното увреждане. И не на
последно място- пострадалата е споделила и пред св. Панайотова за лицето и
начина на увреждането, които напълно съвпадат с данните от медицинската
документация, със собствените й показания и пок. на св. Д.. Всички тези косвени
факти в своята съвкупност, съпоставени с
показанията на самата свидетелка и със заключението на СМЕ относно механизма на
претърпяното увреждане, сочат несъмнено на доказаност на деянието.
В заключение- въз основа на
анализ на всички доказателствени източници ДнРС е стигнал до единствения
закономерен и обоснован извод- че
подсъдимия П. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на инкриминираното му с обвинителния акт престъпление.
При излагане
на съображения досежно наличието на деяние
по чл. чл.131, ал.1, т.1 НК
вр. чл.130, ал.1
НК ДнРС е изложил правни аргументи, които изцяло се споделят от
въззивния съд и
не се налага
да бъдат преповтаряни. От обективна страна на датата 29.04.2018г.
подс.П. е причинил на пострадалата О.лека телесна повреда с
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК. Телесното увреждане правилно е квалифицирано по чл.130,
ал.1 НК и е
причинено чрез удар с юмрук в областта на главата, вследствие на което пострадалата е претърпяла мозъчно сътресение,
довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Посоченото увреждане има характер
на лека телесна повреда по см. на
чл. 130, ал.1
НК, доколкото е с разстройство на здравето и е причинило болка и страдания. Повредата
е причинена на св.О.в качеството й
на длъжностно лице при и повод изпълнение на функциите й по събиране на дължими невнесени парична вноска на задължено
към фирмата лице- М. М.. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл- подсъдимият
е съзнавал, че нанася увреждания на пострадалата,
в това число и от характера на
получените и в качеството й на длъжностно лице,
но независимо от това е сторил
всичко възможно за постигане на
крайния резултат.
Не се споделя довода,
изразен във въззивната жалба, че пострадалата не е имала длъжностно качество по см. на чл.93, т.1, б. „Б“ НК, респ. че не е налице
квалифициращия признак на чл.131, ал.1,
т.1 НК. В случая св.О.е изпълнявала
работа в юридическото лице „Сити
кеш“ ООД, свързана с пазене и управление на чуждо имущество, доколкото в
изпълнение на сключения между нея и фирмата договор за поръчка, същата е
изпълнявала задължения си по събиране, съхраняване, разходване и отчитане на несъбрани
към фирмата ликвидни и изискуеми парични вноски по сключен договор за
кредит с трето лице. Възлагането на посочената работа е осъществено по силата
на сключения между юридическото лице и св. О.договор. В случая е без значение
между страните отношенията не са оформени чрез трудов договор, а чрез
граждански такъв. Трудовото възнаграждение не е елемент от понятието длъжностно
лице. От значение е, че св. О.е била
включена в организационната
структура на фирмата „Сити кеш“ ООД, доколкото е изпълнявала функциите кредитен
консултант срещу възнаграждение и сред задълженията й се е включвала
дейността по събиране на неплатени
парични вноски по отпуснатите кредити на лицата. За да се характеризира едно лице длъжностно по см. на чл.93, т.1,б. „Б“, най- същественото е това,
че пазенето, респ. управлението на чуждото имущество се явява съдържание на
задълженията на длъжностно лице и същност на възложената му работа. След като
на св. О.й е възложено да пази чуждото имущество и да изпълнява функциите на
материално отговорно лице, респ. същата е встъпила в изпълнение на тези
функции, същата може да има такова качество. В този аспект извода на ДнРС, че
деянието следва да се квалифицира по чл.131, ал.1, т.1 НК, доколкото несъмнено
телесното увреждане й нанесено при изпълнение на функциите й, е обоснован и
правилен.
При
определяне вида и размера на наказанието следва са се отчетат всички обстоятелства,
обуславящи наказателната отговорност на подс.П.- степента на обществена
опасност на деянието е относително висока,
доколкото са засегнати обществени отношения, свързани със телресната
неприкосновеност на личността. От друга страна степента на обществена опасност
на подсъдимия е също е относително завишена с оглед миналите му осъждания и липсата
на реабилитация по отношение на предходни деяния. Няма смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Определянето на наказанието - ЛС в размер на 6 месеца е
справедилво и е съобразено с тежестта на деянието и дееца. Обоснована е
и преценката на ДнРС относно приложението на
чл.66 от НК, доколкото предпоставките по тази разпоредба са налице. Целите на наказателната репресия
по чл.36 от НК успешно ще се постигнат
чрез прилагане на института на условното осъждане- чрез индивидуална превенция, а не с абстрактна и несъобразена с
конкретния деец и деяние строгост и тежест на наказанието. Ето защо КнОС счита,
че превъзпитателния ефект на специалната превенция ще бъде осъществена успешно
чрез приложение на разп. на чл.66 от НК. В този аспект начина на изтърпяването
му е определено законосъобразно. В частта за разноските присъдата също следва да се потвърди
като правилна и законосъобразна.
По тези съображения
и на осн. чл. 314 НПК, вр. чл.334и т.6 НПК вр.
чл.338 НПК, окръжният съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260009 от 06.10.2020 г.,
постановена от Дупнишкия районен съд по
НОХД № 125/2019 г. по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.