№ 537
гр. Бургас, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря ДАНИЕЛА М. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20232120200257 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод постъпила в съда жалба, подадена
от С. Н. С., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 22-0769-
000543/03.05.2022 г. издадено от Началника група към ОД на МВР – гр. Бургас, сектор
"Пътна полиция", с което за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 177, ал.1,
т.2 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 300 лева.
С жалбата се иска цялостна отмяна на процесното НП, като се посочва, че то е
незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуален закон.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява
адв. В., която поддържа жалбата и излага доводи в тази насока. Моли за присъждане на
разноски.
Административнонаказващия орган (АНО), редовно призован, представител не се
явява. По делото е приложено писмено становище, с което се моли за потвърждаване на НП,
като правилно и законосъобразно. Прави се възражение за прекомерност за заплатеното
адвокатско възнаграждение. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу
годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. чл. 314
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.08.2021 г. около 11:50ч., в гр. Бургас, жк. Изгрев пред бл. 39 от вх.3 в посока
вх.11 при полицейска проверка било установено, че жалбоподателят С. управлявал лек
автомобил Ауди с рег. № *, който бил собственост на Ц.Р. С.а с ЕГН **********, след като
свидетелството му за управление на МПС било временно отнето на 25.04.2021 г. по реда на
чл. 171, т.1, б. ,,б‘‘ от ЗДвП с ЗППАМ № 21-0769-000806/26.04.2021 г., на Сектор ,, ПП‘‘
1
Бургас.
Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка с № 21-0769-
000806/26.04.2021 г., на Сектор ,, ПП‘‘ Бургас, била връчена на жалбоподателя на
14.05.2021г., не е била обжалвана и влязла в сила на 29.05.2021г. Заповедта била наложена
след като на 25.04.2021г. жалбоподателят бил спрян за проверка, при която било установено
с техническо средство ,, Дрегер Дръг Тест 5000‘‘ с фабр. № ARLB-0021, проба 480, че
управлява МПС след употребата на наркотични вещества-метамфетамин. Било образувано
ДП № 3388-ЗМ-192/2021 по описа на 05 РУ при ОД МВР-Бургас. От изготвената на
06.07.2021 съдебно химико-токсикологична експертиза не било установено присъствие на
наркотични вещества в кръвта на жалбоподателя, поради което с постановление от
02.09.2021г. досъдебното производство било прекратено, тъй като не е било извършено
престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК.
На 20.08.2021 г. бил издаден АУАН БЛ.№ 232011 на жалбоподателя С., за
нарушение свързано с управлението на МПС Ауди с рег. № *, след употребата на
наркотично вещество-кокаин, установено по надлежния ред с техническо средство ,, Дрегер
Дръг Тест 5000‘‘ с фабр. № ARLB-0021. Било образувано досъдебно производство за
престъпление по чл. 349б, ал.3 от НК. С постановление от 02.09.2022 г., прокурор от БРП го
прекратил, тъй като от заключението на химико-токсикологична експертиза не се
установило наличие на наркотични вещества в кръвта на жалбоподателя. Преписката била
изпратена на Сектор ,, Пътна полиция‘‘ на ОД МВР-Бургас по компетентност, с оглед на
което АНО издал атакуваното наказателно постановление на основание чл. 36, ал.2 от
ЗАНН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на свидетеля * са
обективни, последователни, безпротиворечиви и се подкрепят напълно от събраните
писмени доказателства.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Съдът не установи съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и
НП, които да обуславят отменително решение на процесуално основание. АУАН и НП са
съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл. 189, ал. 1 и ал. 12 ЗДвП. Точно и
ясно е установено мястото на нарушението.
Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство,
водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда
на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
В конкретния случай в обстоятелствената част на НП е посочено, че със ЗППАМ №
21-0769-000806/26.04.2021 г., на Сектор ,, ПП‘‘ Бургас, СУМПС на водача С. било отнето на
основание чл.171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, която разпоредба установява предпоставки, при
наличието на които, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения на водачите временно се отнема
свидетелството за управление на моторно превозно средство. С посочената заповед
свидетелството за правоуправление на жалбоподателя е било отнето за извършено
административно нарушение свързано с управление на МПС след употреба за наркотици, за
което данните от административната преписка сочат, че е съставен АУАН бл.
2
№АА812195/24.04.2021г. и образувано ДП.
С процесната заповед е била наложена принудителна административна мярка по реда
на чл. 171, т. 1, б. "Б" от ЗДвП "временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от
18 месеца. Видно е, че заповедта за прилагане на ПАМ е издадена на 26.04.2021 г. като към
датата на нарушението 20.08.2021 г. тя е била влязла в сила, поради което, след като на
посочената дата и място водачът е установен да управлява автомобила с отнето вече
свидетелство, то правилно е ангажирана отговорността му на соченото основание. Същият е
съзнавал, че управлява МПС без свидетелство за правоуправление, тъй като същото му е
било временно отнето. Следва да се посочи също, че към датата на извършване на
нарушението 20.08.2021 г., не е бил решен въпроса за отговорността му с влязъл в сила акт.
Постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство № 3388-ЗМ-
192/2021г. е от 02.09.2021 г., т.е то е издадено след извършване на процесното нарушение на
20.08.2021 г, както и не са били изтекли и 18 месеца от издаването на ЗППАМ.
Размерът на наложеното административно наказание по чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП е
определен в максимален размер от 300 лева. В случая, съдът счита, че така определеното
наказание е справедливо с оглед наличните по делото данни от справка за нарушител/водач
за множество предходни нарушения по ЗДвП, извършени от жалбоподателя.
С оглед изхода на делото и при наличие на направено искане за присъждане на
разноски в полза на АНО, който е бил представляван от юрисконсулт, то такова следва да му
бъде присъдено. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН в полза на юридически лица
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ,
който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ,
съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност
и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение
се явява 80 лева.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0769-000543/03.05.2022 г.
издадено от Началника група към ОД на МВР – гр. Бургас, сектор "Пътна полиция", с което
на С. Н. С., ЕГН ********** за нарушение на чл. 150А, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 177,
ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА С. Н. С., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР – гр. Бургас
юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в
14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3