Решение по дело №3399/2019 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 236
Дата: 19 февруари 2020 г. (в сила от 19 февруари 2020 г.)
Съдия: Анна Димова
Дело: 20194110103399
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №         

от 19.02.2020 година, град Велико Търново

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Великотърновският районен съд, седемнадесети състав, на пети февруари, две хиляди и двадесета година, в публично заседание в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Анна Димова

 

при секретаря М. Т., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3399/2019г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на Д.Ж.Ж. срещу Р.Х.Ж.. Процесуалният представител на ищцата посочва, че страните по делото са родители на малолетното дете Г.Р.Ж.. Твърди, че през месец януари 2019 година бащата на детето напуснал жилището им в град Велико Търново. При последните разговори между страните ответникът заявил, че има желание взема детето при себе си и евентуално всички да живеят. Направено е искане да бъде постановено съдебно решение, с което местоживеенето на детето Г.Р.Ж. да бъде определено при майката Д.Ж.Ж.; да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето, като бъде определен режим на лични отношения на детето с баща му всяка първа и трета събота от месеца от 11.00 часа до 14.00 часа по местоживеене ***, в нейно присъствие или в присъствието на бабата по майчина линия; Р.Х.Ж. да бъде осъден да заплаща на Г.Р.Ж., чрез нейната майка и законен представител Д.Ж.Ж. месечна издръжка в размер на 250.00 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Направено е искане да бъдат присъдени направените в производството разноски по делото.

Препис от исковата молба е връчен редовно, лично на ответника по делото, но в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на същата. Ответникът не се явява в съдебно заседание, въпреки редовното му призоваване и не е поискал делото да се разглежда в негово отсъствие, като е предупреден за последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.

В проведеното на 05.02.2020 година съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца изрично е направил искане да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото.

Съдът е намерил искането на Д.Ж.Ж., чрез процесуалния й представител по делото, за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника за основателно, поради което с протоколно определение от 05.02.2020 година е постановил, че ще се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника.

Налице са всички предвидени в разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 ГПК предпоставки – ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба, не се явява в първото по делото заседание при наличие на редовно призоваване, без същият да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, като последният е предупреден за последиците от неспазване на сроковете за размяна на съдебни книжа и тези от неявяването му в съдебно заседание. Ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, като предявените искови претенции са вероятно основателни, с оглед изложените в исковата молба фактически твърдения и представените към нея писмени доказателства.

Претенцията на ищцата за присъждане на разноски по делото се явява неоснователна. В производство по чл. 127, ал. 2 СК общото правило за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в първата инстанция. Този извод следва от характера на производството на спорна съдебна администрация, в което липсва типичното съдържание на квалификацията на страните като ищец и ответник. Съдебното решение в настоящото производство, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интереса на детето, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. В този смисъл е и Определение № 385/25.08.2015г. по Ч.гр.д. № 3423/2015г. на I г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Велико Търново сумата в размер на 360.00 лева, представляваща държавната такса върху присъдената издръжка, съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и 5.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното и на основание чл. 239 ГПК, Великотърновският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното дете Г.Р.Ж., родена на *** година, с ЕГН ********** да бъде при нейната майка Д.Ж.Ж. ***, с ЕГН **********.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Г.Р.Ж., родена на *** година, с ЕГН ********** на неговата майка Д.Ж.Ж. ***, с ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Р.Х.Ж. ***, с ЕГН ********** и малолетното дете Г.Р.Ж., родена на *** година, с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 11.00 часа до 14.00 часа по местоживеене ***, в нейно присъствие или в присъствието на бабата по майчина линия .

ОСЪЖДА Р.Х.Ж. ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете Г.Р.Ж., родена на *** година, с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Д.Ж.Ж. ***, с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 250.00 лв. /двеста и петдесет лева/, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.11.2019 година до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочено вземане от датата на изискуемостта до окончателното му изплащане.

ОСЪЖДА Р.Х.Ж. ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Велико Търново сумата в размер на 360.00 лева /триста и шестдесет лева/, представляваща държавната такса върху присъдената издръжка, както и 5.00 лева /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване. На ответника да бъде указана възможността по чл. 240 ГПК при връчване на препис от решението.

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: