№ 1035
гр. Варна, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Гинка Т. Иванова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. Иванова Въззивно гражданско
дело № 20243100501359 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба вх.№ 26979/02.04.2024г.,
подадена от „Инвест Тайм“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул.“Христо Смирненски“, жк.“Трошево“, бл.79, ет.3,
ап.13 срещу Решение № 8563/15.03.2024 г., постановено по гр. д. №
1957/2023 г. на РС – Варна, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя
срещу С. Д. Д., ЕГН **********, с адрес *****, иск с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на С. Д. Д. да заплати на „Инвест Тайм" ЕООД
сумата от 12321,73 лева, представляваща левовата равностойност на сумата
от 6300 евро - неизплатено комисионно възнаграждение по договор за
ексклузивно посредничество при продажба на недвижим имот от 28.01.2022 г.,
дължимо на основание чл. 3 от раздел VI от договора.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на съдебното решение. Счита се, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че клаузата в чл.3 Раздел VI от договора е нищожна на
осн.чл.146 ЗЗП. Изразява становище, че сключеният между Инвест Тайм"
ЕООД и ответника договор, е ексклузивен по своя характер, което го отличава
от обикновените договори за посредничество. Твърди, че мотивирайки
наличието на хипотезата на чл.143, ал.2, т. 15 ЗКП първоинстанционният съд е
допуснал противоречие в мотивите на обжалваното Решение. Приема
изводите на съда за противоречиви и по отношение на установените по делото
1
факти. Обоснова извода си с това ,че събраните по делото писмени и гласни
доказателства, водят до заключение за активно и коректно изпълняван
договор. Изразява становище, че ответникът по иска – С. Д. следва да понесе
последици, тъй като е прекратила договора спрямо изправен съконтрахент, а
не бездействащ такъв. Посочва, че съдебно- графологичната експертиза
изготвена и изслушаната пред първоинстанционния съд опровергава
твърденията на ответницата досежно положения подпис в Договор за
съвместна дейност от 24.06.2022г. Твърди, че нито една от предпоставките,
съгласно практиката на Съда на Европейския съюз не са налице, за да бъде
определена договорната клауза, като неравноправна. Моли, за цялостна
отмяна на така атакуваното първоинстанционно Решение и постановяване на
друго по съществото на предявената искова претенция, с което същата да бъде
уважена изцяло. Претендира съдебни разноски за двете ангажирани съдебни
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна С. Д. Д., чрез
процесуалния си представител- адв. Н. И. депозира отговор на въззивна
жалба, с който оспорва наведените от въззивника твърдения. Счита, че така
подадената въззивна жалба е неоснователна, а съдебното решение
законосъобразно и обосновано. Твърди, че наведените от въззивника
твърдения са несъстоятелни по повод изложените във въззивната жалба
възражения за неправилност на приетата за нищожна, клауза в чл.3 от Раздел
VI. Намира, че първоинстанционният съд правилно е отчел направеното пред
него възражението за нищожност на чл.3 от Раздел VI от страна на ответника.
Изразява съгласие, като споделя и извода на ВРС, че ищецът не е доказал
визираното в чл.3 от Раздел VI на договора за посредничество да е уговорено
индивидуално. Отбеляза, че в конкретния случай уговорената клауза води до
ограничаване правата на потребителя и вреди на неговите интереси, което е
несъвместимо с получаване на възнаграждение при неизпълнение на
договорно задължение, като санкция за прекратяване с едномесечно
предизвестие. Счита, че не е налице соченото от жалбоподателя противоречие
мeжду установените фактически твърдения на страните при постановяване на
съдебното решение. Оспорват се наведени във въззивната жалба твърдения, че
следва С. Д. да понесе негативни последици за себе си, анализирайки
събитията, довели до прекратяване на договорните отношение между
страните. Сочи, че възраженията наведени във въззивната жалба, относно
изслушаната СГЕ, не сочат на активност от страна на ищеца. Изразява и
несъгласие с възражението на жалбоподателя, относно липсата на
предпоставки изводими от разпоредбата на 143 ЗЗП, за определяне на
посочената клаузата като неравноправна. Счита, че реално, до прекратяване
на договора, търговецът не е осъществил посредничество, както и че
доказателства в обратна насока не са събрани. Моли, да бъде постановено
Решение, с което да бъде оставена въззивната жалба без уважение, а
първоинстанционното Решение да бъде потвърдено, като правилно,
обосновано и законосъобразно. Претендира присъждане на съдебно-
2
деловодни разноски.
В проведено открито съдебно заседание въззивникът чрез процесуалния
си представител адв. Д. поддържа изцяло доводите във въззивната жалба,
моли за отмяна на решението и претендира разноски съгласно представен
списък. Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител адв. И.,
оспорва въззивната жалба, моли да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден, като моли и за
присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав
съобрази следното:
Производството пред Районен съд-Варна е образувано по искова молба
от „Инвест Тайм" ЕООД с ЕИК ********* срещу С. Д. Д. с ЕГН **********
за заплащане на сумата от 12321,73 лева, представляваща левовата
равностойност на сумата от 6300 евро - неизплатено комисионно
възнаграждение по договор за ексклузивно посредничество при продажба на
недвижим имот от 28.01.2022 г., дължимо на основание чл. 3 от раздел VI от
договора- осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че на 28.01.2022 г. между него, в
качеството му на посредник, и С. Д. Д. - възложител, е сключен договор за
срок от една година, по силата на който ответницата му е предоставила
изключителното право да предлага за продажба собствените й недвижими
имоти, находящи се в гр. Варна, район „Приморски", местност „Сотира", за
сумата от 175 000 евро, срещу насрещното нейно задължение за заплащане на
комисионно възнаграждение в размер на 3% без вкл. ДДС от цената на
имотите. Сочи, че според раздел III, чл. 3 от договора възложителят се
задължава да заплати на посредника пълния размер на комисионното
възнаграждение, в случай че продаде имотите сам или чрез друго лице преди
изтичане срока на договора. Излага, че след сключване на договора е започнал
да предлага къщата и поземления имот за продажба чрез своите брокери и в
частност чрез брокера М. К.. Твърди, че на 24.06.2022 г. последната е
извършила оглед заедно с А. Б. и В. Ц., които на 22.07.2022 г. са направили
оферта за закупуване на имотите и внесли депозит в размер на 1000 евро.
Поддържа, че в изпълнение на задълженията си по договора е предлагал
имотите и на други потенциални купувачи. Твърди, че въпреки
предоставянето в пълен обем на уговорените посреднически услуги, с
писмено предизвестие от 11.07.2022 г. ответницата е заявила, че желае да бъде
прекратено ексклузивното предлагане на притежаваните от нея имоти. С
покана, връчена му на 22.07.2022 г. чрез ЧСИ Л. СТ., С. Д. го е уведомила, че
сключеният между тях договор е развален поради неизпълнение от негова
страна, евентуално е направила изявление за разваляне на договора с
едномесечно предизвестие. Сочи, че липсва неизпълнение на договора от
негова страна, поради което намира, че с въпросната покана ответницата е
упражнила правото си по раздел VI, чл. 3 от договора да го прекрати
3
едностранно и предсрочно, като в този случай според същата клауза тя му
дължи пълния размер на комисионното възнаграждение. Твърди, че въпреки
отправеното му предизвестие за прекратяване на договора той е продължил да
изпълнява задълженията си в срока на това предизвестие и на 26.07.2022 г. е
отправил до ответницата покана, с която я е уведомил за получения депозит от
потенциални купувачи и я поканил на 29.07.2022 г. в 15:00 ч. в офиса на
дружеството за сключване на предварителен договор за продажба с тях, като я
предупредил, че ще търси дължимото му се възнаграждение по съдебен ред.
Поканата е връчена на ответницата на 01.08.2022 г., т.е. след датата на
срещата, което наложило изпращането на 08.08.2022 г. на нова покана за
последваща среща с купувачите, но същата е останала невръчена. Твърди, че
на 30.08.2022 г. ответницата е продала процесните имоти, поради което на
09.12.2022 г. той й е отправил поредна, трета покана да му заплати дължимото
комисионно възнаграждение, като това не е сторено въпреки получаването на
поканата на 20.01.2023 г. Сочи, че възнаграждението възлиза на 6300 евро,
получено като 3,6% с вкл. ДДС от посочената в договора за посредничество
цена в размер на 175 000 евро. По изложените съображения по същество
ищецът моли за уважаване на предявения иск и претендира разноски по
делото, вкл. адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата депозира отговор на исковата
молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на
предявения иск. Посочва, че е сключила два договора за посредничество с
ищцовото дружество, като излага, че първият, сключен на 07.09.2021 г. с
брокера К. Щ., й е бил представен на стандартизирана бланка, изготвена
предварително от ищеца, върху съдържанието на която не е могла да влияе.
Твърди, че от момента на сключването на договора до януари 2022 г. не е
получавала обаждане от фирмата, като друг представител на ищцовото
дружество - брокерът А. Б. я е уведомил, че това се дължи на обстоятелството,
че между страните не е подписан договор за ексклузивно посредничество,
което щяло да доведе до по-бърза продажба. Излага, че към този момент е
изплащала ипотечен кредит, месечните вноски по който са я затруднявали,
поради което е държала да продаде къщата в най-кратки срокове и това я е
подтикнало на 28.01.2022 г. да подпише ексклузивен договор с агенцията, като
разчитала, че това ще доведе до по-активното рекламиране и предлагане на
имотите от страна на посредника. Твърди, че през следващите 4 месеца
ищецът не е предприел никакви действия в изпълнение на задълженията си по
договора, като през юни 2022 г. с ответницата се свързал брокер от фирма
„Ремакс", който я уведомил, че замества брокерките А. Б. и К. Щ., които били
напуснали фирмата на ищеца, и с когото били извършени 1-2 огледа на
къщата, но без резултат. Не оспорва, че на 24.06.2022 г. е бил извършен оглед с
участието на брокера М. К. и клиент А. Б., но посочва, че последният
категорично е заявил, че не разполага със сумата за закупуването на имотите.
Във връзка с това оспорва представената към исковата молба оферта от
последния и твърди, че не е била уведомявана за продажна цена в размер на
4
155 000 евро. Изрично оспорва изпълнението на задълженията на ищеца по
процесния договор и неговата активност за намиране на купувач. Сочи, че
през месец юли 2022 г. се е наложило да замине за чужбина, поради което на
11.07.2022 г. е изпратила предизвестие до ищеца за разваляне на сключения
между тях договор без даване на срок за изпълнението му, тъй като забавата
му го е направила безполезно, съобразно чл. 87, ал. 1 вр. ал. 2 ЗЗД. Твърди, че
след завръщането си от чужбина с нея се е свързал друг посредник и в
рамките на седмица е извършена покупко-продажбата на имотите на дата
30.08.2022 г. Поддържа, че поръчката е била оттеглена с предизвестието от
11.07.2022 г., респ. договорът е прекратен, считано от 11.08.2022 г. Изтъква, че
до момента на оттеглянето от страна на ищцовото дружество не е бил намерен
купувач и не е имало сключен предварителен договор, поради което счита, че
не му дължи възнаграждение. В подкрепа на последния извод сочи още, че е
продала имотите на 30.08.2022 г., тоест след прекратяването на процесния
договор, и без посредничеството на ищеца. Оспорва ищецът да е извършвал
активни действия по изпълнение на договора, както и да е била канена да се
яви в офиса му за подписване на предварителен договор на 29.07.2022 г.
Оспорва получаването на повторната покана от 08.08.2022 г. Оспорва да е
узнавала за оферта с потенциален купувач. Твърди, че е налице неизпълнение
на договора от страна на посредника-ищец. Поддържа, че по смисъла на ТЗ
посредничеството е вид търговска сделка, при която се дължи възнаграждение
за постигнат резултат, а именно за свързване на страните по сделката. Затова
и счита, че ако посредникът не успее да свърже страните или сделка между
тях не се осъществи, както и ако възложителят сключи договор без
съдействието на посредника, то възнаграждение на последния не се дължи.
Позовава се и на съдебна практика в тази насока. Счита, че при уговорка за
дължимо възнаграждение на посредника независимо от резултата, договорът
се явява без кауза, респ. е нищожен поради липса на основание, на основание
чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД. В условията на евентуалност, ако се приеме,
че възнаграждението се дължи и в случаите, при които посредникът не е
осъществил посредничество, прави възражение за нищожност на клаузата на
раздел VI, чл. 3 от договора, като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2,
т. 4, т. 5, т. 10 и т. 15 ЗЗП, при липса на индивидуално договаряне. Оспорва
иска и по размер. В тази връзка излага, че продажната цена на имота е 93 000
евро, респ. възнаграждението от 3 % без вкл. ДДС възлиза на 3348 евро. С
тези аргументи по същество моли за отхвърляне на предявения иск и
претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и
чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
5
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника
такива се свеждат до неправилност на изводите на съда.
Следва да се отбележи, че в случая ВРС е дал неправилна правна
квалификация на заявения за разглеждане пред него спор, като се подчертае,
че в процесния случай не се касае за произнасяне по непредявен иск, а само за
неправилна правна квалификация. Правната квалификация на иска е
служебно задължение на съда и представлява функция на твърденията и
петитума, изложени в исковата молба. Съобразно твърденията в
обстоятелствената част на исковата молба, ищецът се позовава на клаузата на
чл. 3 от раздел VI вр. с т.1 от Договора за посредничество, който предвижда,
че договорът се прекратява от възложителя едностранно и предсрочно с 1-
месечно предизвестие, като възложителят дължи пълния размер на
комисионното възнаграждение, както и разходите направени по изпълнение на
договора, като искането му е отправено и в тази връзка - за заплащане на
дължимото възнаграждение, поради оттегляне на поръчката от страна на
доверителя.
Въззивният състав намира, че тази клауза от договора има характера на
неустоечно съглашение, доколкото възникването на задължението за
заплащането на уговорената сума / комисионното възнаграждение/, която е с
конкретен определяем размер, предполага неизпълнение от страна на
доверителя. Следователно спорното право намира своето правно основание в
чл. 92, ал. 1 ЗЗД , а не в чл. 79 ЗЗД, както е приел първоинстанционният съд .
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД страните могат предварително да определят
размера на обезщетението за предполагаемите вреди от неизпълнението,
които вреди не е необходимо да се доказват, което е съществен елемент на
неустойката. Задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение
на това конкретно договорно задължение, което тя обезпечава и обезщетява и
когато е налице онази форма на неизпълнение, за която е уговорена.
В конкретния случай, тази неустойка е предвидена за прекратяване на
договора едностранно, преди изтичане срока му с едномесечно предизвестие
от страна на възложителя, т.е предвидено е, че същият дължи възнаграждение
поради преждевременно прекратяване на договора.
За да се възприеме, че се касае само за неправилна правна
квалификация, ВРС следва да е докладвал и разгледал въведените от ищеца
твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, а в мотивите си да е
обсъдил всички правно релевантни факти, обуславящи именно
претендираното вземане на ищеца. В случая първоинстанционният съд е
докладвал и се е произнесъл именно по тези въпроси, като не е налице
6
постановяване на недопустим съдебен акт. Правната квалификация на всеки
иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само
когато съдът е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес /чл.6, ал.2 ГПК/, произнасяйки се извън определения от страните по
спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. Когато
липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата
претенция, обуславя правилността на решението му. В случая съдът не се е
произнесъл извън определения от страните предмет на спора, а е дал
погрешна квалификация на предявения иск, което не води до недопустимост
на постановеното от него решение.
В обобщение, така предявеният иск е с правно основание чл.92 от ЗЗД и
се преценява за процесуално допустим, поради което въззивният съд дължи
произнасяне по съществото на спора, съобразявайки направените във
въззивната жалба оплаквания.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при
прието за установено следното от фактическа и правна страна:
На 28.01.2022г. ответницата, в качеството й на възложител, е сключила с
ищеца, в качеството му на посредник, договор за посредничество при
продажба на собствения й имот, находящ се в гр.Варна, представляващ
жилищна сграда със сутерен и тавански етаж, със ЗП 281,60 кв.м. и
работилница с площ 51 кв.м., находящи се в ПИ 10135.2508.705. Определената
в договор продажна цена е в размер на 175 000 евро. Възнаграждението по
договора за посредника е определено на 3% без ДДС от покупната цена на
имота, но не по-малко от 1000 евро. Договорът е сключен за срок до
27.01.2023г. Уговорено е, че с този договор ответницата е дала на посредника
изключителни права за продажба на имота й, като за срока на действието няма
право да продава имота си без участието на посредника, няма право да го
предлага за продажба самостоятелно. При неизпълнение на това свое
задължение, в случай на продажба на имота на купувач, който не е представен
от посредника, възложителят, съобразно раздел 3, т.3 от договора дължи
заплащане на посредника на комисионното възнаграждение. Според раздел
VI, от договора, последният се прекратява с изтичане на срока; с подписване
на предварителен договор; по взаимно съгласие на страните; едностранно без
предизвестие от посредника при накърняване на доброто му име. Според
раздел VI, чл.3 договорът се прекратява от възложителя едностранно и
предсрочно с 1-месечно предизвестие, като възложителят дължи пълния
размер на комисионното възнаграждение, както и разходите направени по
изпълнение на договора.
С нотариална покана чрез ЧСИ Л. СТ. от 20.07.2022г./която ищецът
признава, че е получил на 22.07.2022г./ С. Д. е уведомила ищцовото
дружество, че сключеният между тях договор е развален поради неизпълнение
от страна на ищеца, евентуално е направила изявление за прекратяване на
7
договора с едномесечно предизвестие. На 26.07.2022г. ищецът е отправил до
ответницата покана, получена от нея на 01.08.2022г., с която я е уведомил за
получения депозит от потенциални купувачи и я поканил на 29.07.2022г. в
15:00 ч. в офиса на дружеството за сключване на предварителен договор за
продажба с тях, като я предупредил, че ще търси дължимото му се
възнаграждение по съдебен ред. На 08.08.2022 г. е изпратена нова покана от
ищцовото дружество до ответницата със същото съдържание, с покана за
среща на 05.09.2022г. за сключване на предварителен договор, но същата е
останала невръчена. На 30.08.2022г. ответницата е продала процесния имот.
От съдържанието и по-конкретно от предмета на договора в чл.1 на
Раздел I и задълженията на довереника, следва заключението, че между
страните е сключен договор за посредничество по смисъла на чл. 49-51 от
Търговския закон, включващ задължението на доверителя да организира
огледи с потенциални купувачи и да посредничи между тях и доверителя за
сключване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия
имот, предмет на договора. Договорът за посредничество е двустранен,
консенсуален, поради търговския си характер възмезден, неформален
договор. Посредникът извършва фактически действия по свързване на
страните по договора, като подпомага и бъдещите контрахенти при
сключване на договор. Правната уредба в закона се състои от диспозитивни по
своя характер правни норми, т.е страните в съответствие със свободата на
договаряне и договорната автономия, съгласно чл. 9 от ЗЗД, могат да уговорят
друго, в това число дължимост на възнаграждение при преждевременно
прекратяване на договора.
Съгласно твърденията, наведени в исковата молба и петитума на
същата, ищецът обуславя правния си интерес и базира претенцията си за
дължимост на възнаграждението на осн.чл.3 от Раздел VI от процесния
договор, т.е наличие на прекратен договор за посредничество. Както беше
изяснено по-горе, тази клауза има неустоечен характер.
Страна по сключения между страните договор за посредничество е
физическо лице, на което е предоставена услуга, която не е предназначена за
извършването на търговска или професионална дейност, поради което и С. Д.
има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, съответно
"Инвест Тайм ЕООД е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.
Предвид потребителския характер на договора породените от него
отношения се регулират от ЗЗП, за чиито специални изисквания относно
действителността на договора съдът следи служебно. В този смисъл С. Д.
може да се ползва от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, в частта,
касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските
договори, съгласно разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5
април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Отделно, ответницата по иска е направила възражение за нищожност на
процесната клауза от Договора, като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.
8
2, т. 4, т. 5, т. 10 и т. 15 ЗЗП, при липса на индивидуално договаряне.
Съобразно чл. 143 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, нищожна, като неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално. Неравноправна е
неиндивидуално договорена клауза, която не е съставена по прозрачен начин,
така че за потребителя да е възможно да прецени на основание ясни и
разбираеми критерии, икономическите последици от сключването на
договора.
Въззивният съд счита на първо място, че оспорената клауза не се явява
индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, тъй като същата е
част от стандартни, изготвени предварително типови договори на посредника
/в които се съдържат празни полета, които следва да се попълват
допълнително/ и потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. По делото не са налице данни, от които по безспорен начин
да сочат, че включването на спорната клауза в договора е в резултат на
изричното им предварително обсъждане и съгласие на потребителя по
отношение на тяхното съдържание, а доказателствената тежест в тази насока е
била на „Инвест Тайм" ЕООД с оглед правилото на чл. 146, ал. 4 ЗЗП. В случая
липсват доказателства по делото, от които да е видно, че се касае за
инцидентно индивидуално договаряне между страните.
Неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е и тази, чиято
уговорка е във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя /чл. 143, ал. 1 от
ЗЗП/. Клаузата в чл.3 от Рaздел VI от процесния договор е неравноправна по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока по
размер неустойка. Уговорената в горепосочената клауза неустойка, дори и при
отчитане на наказателната и функция, е несъизмеримо висока с очакваните за
кредитора вреди от преждевременно прекратяване на договора и нарушава
принципите на справедливост в гражданските и търговските правоотношения
и недопускане на неоснователно обогатяване на кредитора. Размерът на
неустойката не е съобразен с вида на неизпълнението на доверителя и обема
на неизпълнената част, доколкото се измерва с исканото възнаграждение на
посредника при изпълнен договор.Т.е същата води до значително
неравновесие между правата на страните по договора. Така описаната
уговорка задължава продавача да заплати възнаграждение за извършено
посредничество / т. е за изпълнен договор/, въпреки че такова към момента на
изпращане на нотариалната покана за прекратяване на договора реално не е
осъществено.
Още повече, в настоящият договора не е предвидено правото на
9
обезщетение за възложителя в нито една от хипотезите на евентуално
прекратяване на договора от страна на посредника. Това, от своя страна,
несъмнено води до неравноправност на процесната клауза на основание чл.
143, т. 15 ЗЗП, доколкото не държи сметка за наличието на насрещно
неизпълнение. Гореописаната клауза е уговорена във вреда на потребителя и
води до необосновано несъответствие между правата и задълженията на
страните по договора. Същата налага на потребителя да изпълни своите
задължения по договора като заплати договореното възнаграждение в пълен
размер при положение, че търговецът може да не е изпълнил задълженията си
по договора изцяло или качествено. Поради което съдът намира, че
разпоредбата, предвиждаща задължение за потребителя да заплати
възнаграждение на ищцовото дружество и когато не е успяло да извърши
посредничество за реализиране на покупко-продажба на имота, e нищожна на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
С оглед на горното и предвид нищожността на клаузата на чл. 3 от
Раздел VI от процесния договор, то и се отрича наличието на валидно
възникнало в полза на "Инвест Тайм" ЕООД вземане за неустойка. Исковата
претенция се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд е достигнал до идентичен резултат, като е
постановил решение, което следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски за
въззивното производство се следват на въззиваемата страна. Последната
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева , като представя
списък на разноските и договор за правна защита и съдействие, видно от
който сумата е заплатена в брой.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8563/15.03.2024 г., постановено по гр. д.
№ 1957/2023 г. на РС – Варна.
ОСЪЖДА „Инвест Тайм" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Варна, бул.“Христо Смирненски“, жк.“Трошево“, бл.79, ет.3,
ап.13, ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. Д., ЕГН **********, с адрес *****, сумата от
1500 лв. / хиляда и петстотин лева/, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуална защита пред въззивната инстанция, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при
условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11