№ 5
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20221001001080 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, вр. с чл. 278 ГПК и е
образувано по жалба на „Инфраструктура Витоша”ООД срещу Решение на СГС, ТО, 18с-в
по ч.гр.дело № 1864/2022г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Отказ за вписване с №
20221003093041-2/04.10.2022г. на Агенцията по вписванията.
Счита, че обжалваното решение е неправилно поради съображения, изложени в
жалбата, поради което моли да бъде отменено и да се постанови друго, с което се отмени
отказът на длъжностното лице и да се извърши исканото вписване.
Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените
доказателства намира за установено следното :
Жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е допустима, но разгледана по
същество тя е неоснователна.
Установява се от преписката по делото, че е поставен Отказ с № 20221003093041-
2/04.10.2022г. на длъжностно лице при Агенцията по вписванията за вписване на
първоначална регистрация на „Инфраструктура Витоша”ООД като новоучредено
дружество, чрез представителя Д. М. П., като отказът е бил основан на забраната на чл.141,
ал.8 от ТЗ, предвиждаща, че не може да бъде управител лице, обявено в несъстоятелност,
или лице, което е било управител, член на управителен или контролен орган на дружество,
прекратено поради несъстоятелност през последните две години, ако са останали
неудовлетворени кредитори.
По делото не е спорно, а и от извършената служебна проверка по партидата в ТР, че
1
ЕТ”Шехерезада- Д. П.”, с ЕИК *********, е заличен търговец, който е обявен в
несъстоятелност с Решение от 04.07.2002г. на Окръжен съд Пловдив по т.д.№ 517/2001г.
Не е спорно, а и се установява, че производството по несъстоятелност е било
прекратено с Решение № 349/29.06.2011г. и е постановено заличаването на длъжника от
търговския регистър поради това, че не е поискано възобновяване на спряното на основание
чл.632, ал.1 от ТЗ производство по несъстоятелност в едногодишния срок по ал.1.
Не е спорно също така, а и се установява, че Д. М. П. е била регистрирана като
едноличен търговец с наименование ЕТ”Шехерезада- Д. П.” от датата на регистрация- през
1989г. до заличаването му от търговския регистър.
При тези факти правилни са изводите на първостепенният съд, че е налице пречка да
бъде вписана поисканата първоначална регистрация на „Инфраструктура Витоша”ООД със
заявения управител Д. М. П. предвид нормативно установената по чл.141, ал.8 ТЗ забрана
това лице да бъде управител на търговско дружество с оглед на това, че извършвайки
търговска дейност в правноорганизационната форма на едноличен търговец с наименование
”Шехерезада- Д. П., образуваното срещу него производство по несъстоятелност е било
прекратено в хипотезата на чл.632, ал.1 ТЗ , която хипотеза с оглед заличаването на
длъжника от търговския регистър предполага да са останали неудовлетворени кредитори.
Както правилно е разяснил и съдът нормата е императивна и забранява дадено лице да бъде
управител на търговско дружество, ограничава правото му на стопанска инициатива и чрез
нея се цели да се охрани общественият интерес по повод сигурността на стопанската
инициатива и търговския оборот като не се допуска риска по причина на евентуално
неумело управление от страна на лицата, които са били несъстоятелни търговци или пък в
управлението на дружества, прекратени поради несъстоятелност, в период от две години
преди решението за обявяването в несъстоятелност, да доведат и новите дружества до
същото състояние на неплатежоспособност, респ. на свръхзадълженост, с което ще се
увреди интереса на техните контрагенти и кредитори. В тази връзка неоснователно е
твърдението на жалбоподателя, че нормата на чл.141, ал.8 от ТЗ не намирала приложение
относно лица, които са извършвали търговска дейност под правноорганизационната дейност
на едноличен търговец. Напротив, нормата ясно сочи, че намира приложение и по
отношение на лица, които са били обявени в несъстоятелност извършвайки търговската си
дейност под правноорганизационната форма на едноличен търговец, какъвто случай е
именно била Д. М. П., която е извършвала самостоятелна търговска дейност действайки с
наименованието ЕТ”Шехерезада- Д. П.”.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че нормата на чл.141, ал.8 от ТЗ
противоречи на чл.16 от Хартата на основните права на ЕС тъй като по този начин Д. М. П.
се била лишавала от възможността да упражнява стопанска инициатива без да се държи
сметка дали тя действително има вина за изпадането в неплатежоспособност на
управляваното от нея търговско предприятие. На първо място следва да се посочи, че чл.16
от Хартата признава свободата на стопанска инициатива в съответствие с правото на Съюза
и с националните законодателства и практики. Тоест гарантирането на това право не е
2
безусловно и абсолютно, допуска се възможност за ограничаването му при наличието на
строго определени предпоставки, като държи се сметка в този случай и за особеностите на
националното законодателство на отделната страна членка стига възможността за
ограничаване да не е произволна и обусловена от самоволната преценка на държавните
органи. В нашия случай нормата на чл.141, ал.8 от ТЗ няма санкционен характер, а както се
посочи по-горе цели единствено да създаде сигурност и стабилитет в търговския оборот
като не се допускат до участие в ръководните органи на търговски дружества лица, които
поради това, че вече са били несъстоятелни търговци или са участвали в управителните
органи на такива търговци, като с оглед целта на нормата- да се препятства риска от
увреждане интересите на контрагентите, е ирелевантно наличието или липсата на виновно
поведение от страна на последните. Същевременно няма пречка такива лица да бъдат
учредители и съдружници в друго търговско дружество, поради което и доводът, че по този
начин в противоречие с чл. 16 от Хартата на основните права на ЕС е несъстоятелен.
С оглед на изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че жалбата се
явява неоснователна и поради съвпадение в крайните изводи на двете съдебни инстанции
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение на СГС, ТО, 18с-в по ч.гр.дело № 1864/2022г., с което е
отхвърлена жалбата му срещу Отказ за вписване с № 20221003093041-2/04.10.2022г. на
Агенцията по вписванията.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3