Р
Е Ш
Е Н И
Е
№ 106
гр. Пловдив, 24 юли 2020 г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на девети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
при участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и на прокурора ИВАН ДАСКАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев ВНОХД №226/2020г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по Глава 21 НПК.
С присъда №17/17.02.2020г., постановена по НОХД № 2265/2019г. по описа на Окръжен съд- гр.П., подс.П.А.Б. е бил признат за виновен в това, че на 09.07.2018 г. на път „“/околовръстен път/, област П. при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „А.“ модел „“, с peг. № „“, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: „когато платното за движение има две ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“ и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и по непредпазливост е причинил смърт на едно лице - на С.З.Е., ЕГН **********, починал на 10.08.2018 г. и телесни повреди на повече от едно лице, а именно средни телесни повреди на З.С.Е., ЕГН ********** и средна телесна повреда на М. С. Г., ЕГН **********, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 4, б. „б“, пр. 1-во, вр. ал. 1, б. „в“ и б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК е бил осъден на три години лишаване от свобода.
На основание чл. 343Г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимия П.А.Б. е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното на подсъдимия П.А.Б. наказание лишаване от свобода е било отложено с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът се е произнесъл какво да стане с вещественото доказателство по делото, а на основание чл. 189, ал. 3 от НПК направените по делото разноски- от държавата и от частните обвинители З.С.Е., Е.А.Е., лично и като законен представител на Д.С.Е., ЕГН **********, А.Х.М. и С.З.Е.- възложил в тежест на подсъдимия П.А.Б..
Против присъдата е постъпила жалба от защитника на подс. П.А.Б. адв.Г.П., с която се изразява несъгласие с размера на наложените на подсъдимия наказания- лишаване от свобода и лишаване от правоуправление на МПС, които счита за несправедливи- завишени, както и с осъждането му за причиняване на средна телесна повреда и на М. С. Г. като лице, с което се намира във фактическо съжителство, поради което моли съда да я измени и намали размера на наказанията- съответно от три на две години лишаване от свобода и от пет на три години лишаване от право да управлява МПС.
Против въззивната жалба на подсъдимия П.Б. е постъпило възражение от адв.Я.С. като повереник на частните обвинители Е.А.Е., З.С.Е., Д.С.Е., лично и със съгласието на майка си Е.А.Е., А.Х.М. и С.З.Е., с което се иска въззивната му жалба да се остави без уважение като неоснователна.
Присъдата е била обжалвана и от частните обвинители Е.А.Е., З.С.Е., Д.С.Е., лично и със съгласието на майка си Е.А.Е., А.Х.М. и С.З.Е. чрез повереника им адв.Я.С. като несправедлива относно размера на наложеното на подс.Б. наказание лишаване от свобода, както и с приложението на чл.66 от НК, поради което се иска увеличаването му, респ. отмяна на условното осъждане.
Според представителя на А.п.П. въззивните жалби на подсъдимия и на частните обвинители са неоснователни.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на проверката по чл.314 ал.1 от НПК, приема за установено следното:
Жалбите са подадени от надлежни страни в законоустановения срок и са процесуално допустими, а разгледани по същество се явяват неоснователни.
Първоинстанционото производство е протекло като съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 НПК като подс. П.Б. е признал фактите в съдържателната част на обвинителния акт и е изразил воля да не се събират доказателства за тях. Въз основа на така направеното самопризнание и доказателствената съвкупност, събрана и проверена в хода на досъдебното производство, окръжният съд правилно е приел за установена по несъмнен начин следната фактическа обстановка:
На 06.07.2018г. подс. Б. и св. М. Г., с която живеел на съпружески начала и имали дете на три години, заминали на почивка с техни приятели в Р Г.. личния му автомобил „А.“ с рег. № „“. До гр. С. двамата пътували с личния му автомобил „А“ с рег. № „“, който оставили в столицата, а после с МПС на негов приятел отишли в Г.. На 08.07.2018г. двамата се върнали в България, като първо пристигнали в гр. С.. В ранните часове след полунощ на 09.07.2018г. подс.Б. и св. Г. с неговия автомобил тръгнали да се прибират за гр.П.. Подс. Б. управлявал колата, а фактическата му съпруга се возела на задната седалка и спяла. Около 02.20-2.30ч. подс. Б. достигнал отклонението за гр. П., където напуснал автомагистралата и се включил в движението по околовръстното шосе на гр. П., републикански път „“/““/ А. – С. /посока към гр. А./.
Същата нощ, на 09.07.2018г., около 00.30ч. св. З.Е. и баща му С.Е. *** с л. а. „Ф. П.“ с рег. № „“, където трябвало да качат св. Ш. Ш. – приятел на пострадалия С.Е. и после да се отправят за „А.“ С., тъй като на св. З.Е. се налагало да пътува за А.. Автомобилът, собственост на Х. Ш., управлявал С.Е., който бил правоспособен водач на МПС. Около 02.20-2.30ч. на 09.07.2018г. пострадалият С.Е. и св. З.Е. пристигнали в гр. П., откъдето взели св. Ш., който седнал на предна дясна седалка до С.Е., а св. З.Е. се настанил на задната седалка, зад баща си. След това пострадалият С.Е. потеглил с автомобила, като излязъл от гр. П. на околовръстния път на гр. П., републикански път „“/““/ А. – С. /посока към автомагистрала „Тракия“/, като се движел от изток на запад, в северната лента за движение, управлявайки автомобила със скорост от около 73 км/ч. Пътното платно било двупосочно, с асфалтова настилка, с прекъсната пътна маркировка, мокра, без неравности. По същото време, около 02.40ч., подс. Б. се движел по същия път, в южната лента за движение, в посока от запад на изток, като управлявал автомобила със скорост от около 96 км/ч. Пред подсъдимия нямало движещи се други пътни превозни средства, респ. други препятствия в неговата лента за движение. Достигайки участък от пътя, обозначен ““, км.““, обл. П., изведнъж подс. Б. загубил контрол върху МПС-то и навлязъл в лявата за него /северна/, насрещна лента на платното за движение. В този момент пострадалият С.Е., който се движел в своята северна лента за движение, се намирал на около 10.96 м. от автомобила на подс. Б.. Виждайки възникналата внезапна опасност, пострадалият С.Е. нямал техническа възможност да спре и след около 0.5 сек. настъпил неизбежен удар в предната лява част на л. а. „Ф. П.“ и в предната лява част на л. а. „А.“. След удара автомобилът на подс. Б. се установил напречно в средната част на платното за движение, с предната си част, ориентирана към северния банкет на пътя така, както бил намерен и отразен в протокола за оглед. Лекият автомобил „Ф. П.“, управляван от пострадалия, се установил извън платното за движение, в северния банкет на пътя, където също бил намерен и описан в протокола за оглед на местопроизшествие.
По същото това време св. К. Д. пътувал от с.Б. към гр. П., управлявайки л. а. „С. К.“, като се движел по републикански път „“/““/ А. – С.. На около един километър преди кръстовището на кв. „К.“ със с. П. забелязал в средната част на пътното платно да светят аварийни светлини на автомобил. Веднага отбил, спрял автомобила и слязъл от него, за да огледа и окаже при необходимост помощ. След като се приближил към спрелия по средата на пътното платно автомобил, установил, че същият е претърпял катастрофа и е марка „А.“. После видял, че в северната част на банкета на пътя има друг автомобил, който също бил катастрофирал и е марка „Ф.“, модел „П.“. В л. а. „А.“ свидетелят видял, че има мъж на шофьорското място и жена на задната седалка, които били в съзнание, но казвали, че не знаят какво е станало. В л. а. „Ф. П.“ св. Д. установил, че пътниците са трима, като шофьорът бил затиснат от ламарините на колата и не можел да излезе. Същият бил в съзнание, но пъшкал. На задната седалка пасажерът не говорел и не мърдал. До автомобила имало трети мъж, който бил в изправено положение и който св. Д. не видял от коя част на автомобила е излязъл. След като установил положението, св. Д. веднага се обадил на тел.112 и съобщил за пътния инцидент. След пристигане на екип на бърза помощ всички пътници в двата автомобила били откарани в болнично заведение за оказване на спешна медицинска помощ. Пострадалият С.Е. бил откаран в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД и приет в Клиника по анестезиология и интензивно лечение, където въпреки оказаната медицинска помощ починал на 10.08.2018г. На останалите участници в ПТП-то била оказана съответната медицинска помощ и лечение, съобразно получените травми.
Съгласно заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза на трупа на С.З.Е. са установени следните травматични увреждания: тежкостепенни гнойни възпалителни изменения в белите дробове /двустранна хипостатична пневмония с формиране на абцеси/ и тежкостепенни фиброзни сраствания на белите дробове към гръдната стена /адхезивен плеврит/; тежкостепенни фиброзни сраствания в коремната кухина /адхезивна болест на перитонеума/; счупвания на ребра двустранно в процес на заздравяване; счупвания на лявата бедрена и раменна кости в процес на заздравяване; счупване на лява лопатка в процес на заздравяване; състояние след фиксация на счупвания на левите бедрена и раменна кости; състояние след оперативно отваряне на корема; състояние след двустранна торакоцентеза; състояние след извършване на трахеостома; белег от рана по главата.
Основната причина за смъртта на С.Е. е гнойно абсцедиращата хипостатична пневмония на белите дробове с фиброзни сраствания на белите дробове към гръдната стена /наличие на адхезивен плеврит/. Хипостатичната пневмония е обичайно срещано усложнение при пациенти с наличие на гръдна травма, в конкретния случай представена от кръв и въздух в гръдната кухина, както и със счупвания на кости – на двата леви крайника, на лява лопатка и на множество ребра, които увреждания поради естеството си са довели до продължително залежало състояние на пострадалия. Това води до застой на кръвта и влошена вентилационна способност на белите дробове, което е предпоставка за развитие на възпалителни изменения в тях. Обичайно при такива пациенти с наличие на множество травми се наблюдава и намаление на съпротивителните сили на организма, което е също предпоставка за развитие на възпалителни усложнения. Предвид гореизложеното е налице причинно-следствена връзка между причинените травми на пострадалия, развилата се гнойно абсцедираща хипостатична пневмония с адхезивен плеврит и настъпилата му впоследствие смърт. Най-общият механизъм на причинените травматични увреждания на С.Е. е удар или притискане с или върху твърд тъп предмет. Установените травматични увреждания по трупа са с прижизнен характер.
Видно от заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза на пострадалия З.С.Е. са установени следните травматични увреждания: множествени счупвания на костите на черепа и лицевите кости; счупване на първо дясно ребро; счупване на лявата ключица; счупване на стените на двата максиларни синуса; хемосинус максиларис и етмоидалис; счупване на двата долни орбитални ръба и медиалните и долните стени на двете орбити; счупване на носните костици; счупване на горната челюст в дясно на ниво 2-3 алвеола; счупване на долната челюст в областта на двата процесуса кандиларис; избити 11,12,13 зъби и 14 зъб е фрактуриран под венеца.
Така описаните травматични увреждания на З.Е. са причинени по механизма на действие на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв като най-общ механизъм и добре отговарят да са получени при ПТП – автомобилна травма – пострадал пасажер на задна седалка в лек автомобил при сблъсък с друг лек автомобил към момента на инкриминираната дата. Контузията на главата с мозъчното сътресение, протекло с пълна загуба на съзнание до степен на комоционна кома, е причинило на З.Е. разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл.129 от НК. Счупването на лява ключица е довело до трайно затрудняване на движенията на левия крайник по смисъла на чл.129 от НК за около 2-3 месеца от датата на травмата. Счупването на горната челюст в дясно на ниво 2-3 алвеола и счупването на двата максиларни синуса с кръвоизливи всред тях и счупване на двете орбити, наложили оперативно лечение, са причинили на З.Е. счупване на горна челюст, с което се нарушава дъвченето и говоренето по смисъла на чл.129 от НК за около 2.5 месеца от датата на травмата. Счупването на долната челюст в областта на двата процесуса кондиларис, наложило оперативно лечение, е причинило на З.Е. счупване на долна челюст, с което се нарушава дъвченето и говоренето по смисъла на чл.129 от НК за около 2 месеца от датата на травмата. Избитите 11,12,13 зъби и 14 зъб, който е счупен под венеца, представлява избиване на зъби, без които се нарушава дъвченето във фазата на отхапването и говоренето по смисъла на чл.129 от НК за около 2 месеца от датата на травмата.
Съгласно заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза на пострадалата М. С. Г. са установени следните травматични увреждания: контузия на главата, шията и тялото; счупване на гръбначния прешлен С2; фрактура на денс аксис /втори шиен прешлен/, продължаваща в дясно по хода на тялото на прешлена до процесус трансверзус; дислокация напред на 4,8 мм. Така описаните травматични увреждания са причинени по механизма на действие на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв като най-общ механизъм и добре отговарят да са получени при ПТП – автомобилна травма – пострадал пасажер на задна седалка в лек автомобил при сблъскване с друг лек автомобил към момента на инкриминираната дата. Налице е пряка причинно-следствена връзка между нанесените травми по шията и сблъскването между двете МПС.
Счупването на на денс аксис /втори шиен прешлен/, продължаващо в дясно по хода на тялото на прешлена до процесус трансверзус с дислокация, наложило оперативно лечение и фиксация с последваща имобилизация, е причинило на пострадалата М. Г. трайно затрудняване на движенията на врата по смисъла на чл.129 от НК за около 5-6 месеца от датата на травмата при правилно и обичайно развиващ се оздравителен процес.
Съгласно заключенията на изготвените по делото химически експертизи на кръвта на водачите С.Е. и П.Б., не е установено наличие на алкохол.
За установяване механизма на ПТП и причините за неговото настъпване, е била изготвена автотехническа експертиза, съгласно заключението на която скоростта на движение на л. а. „А“ в момента на удара е била около 96 км/ч. Скоростта на движение на л. а. „Ф. П.“ в момента на удара е била около 73 км/ч. При липса на обективни данни за намаляване на скоростта преди момента на удара следва се приеме, че това са били скоростите на движение и преди произшествието. От момента, в който л. а. „А.“ е навлязъл в лявата лента, водачът на л. а. „Ф. П.“ е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водачът на л. а. „Ф. П.“ би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, ако се е движел със скорост по-малка от 19 км/ч. Тъй като л. а. „А.“ се е движел насрещно на л. а. „Ф. П.“, то дори и водачът на последния да спре, удар пак би настъпил. Основна причина за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е, че водачът на л. а. „А.“ подс.Б. в един момент по субективни причини е допуснал автомобилът му да навлезе в насрещната лента за движение по начин и в момент, когато това не е било безопасно и така след около 0.5 сек. е настъпил неизбежен удар в предната лява част на л. а. „Ф. П.“.
Както се посочи, описаната фактическа обстановка съдът е приел за установена при спазване разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК на основание направеното от страна на подс. Б. самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство- протокол за оглед на местопроизшествие от 09.07.2018г. /л.29-л.30/, албум за посетено местопроизшествие, станало на 09.07.2018г. /л.33-л.40/, справка за съдимост /л.72/, характеристична справка /л.75/, писмо рег. № 10585р-1649/16.07.2018г. от Началник РЦ 112 – К. /л.170/, писмо изх. № 1632/31.10.2018г. от и.д. Директор на ОП „ОКТ“ Община П. с приложено към него писмо изх. № 24-00-507/14.11.2018г. от Директор ОПУ-П. /л.174, л.175/, писмо изх. № 24-00-1456-И/31.10.2018г. от Секретар на Община К. с приложено към него удостоверение за наследници на С.З.Е. изх. № 24-00-1456/31.10.2018г. /л.179, л.180/, писмо изх. № ГР-392/01.11.2018г. от Зам. Кмет ЕСОЗГР Район „З.“ – Община П. с приложен към него препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт № „“/12.08.2018г. /л.185, л.186/, протокол за доброволно предаване от 26.07.2018г. /л.187/, протокол за доброволно предаване от 21.08.2018г. /л.188/, писмо УРИ „“/02.11.2018г. от Изпълнителен директор на УМБАЛ „Св. Г.“*** с приложени към него заверени копия на медицинските документи на лицата З.С.Е., ЕГН **********, М. С. Г., ЕГН **********, Ш. Д. Ш., ЕГН ********** и П.А.Б., ЕГН ********** /л.190, л.194-л.275/, съдебномедицинско удостоверение № 783/2018г. /л.277-л.280/, епикризи на М. С. Г., П.А.Б., Ш. Д. Ш. /л.281, л.282-л.283, л.284-л.285справка за нарушител на П.А.Б. /л.28/, справка за нарушител на С.З.Е. /л.283/, констативен протокол от 09.07.2018г. /л.290/, свидетелство за управление на МПС на П.А.Б. /л.291-л.292/, свидетелство за регистрация част I /л.293/, удостоверение за техническа изправност на ППС /л.294/, застрахователна полица /л.295/, квитанция за платена застрахователна премия № **********/28.08.2017г. /л.296/, квитанция за платена застрахователна премия № **********/22.05.2018г. /л.297/, свидетелство за управление на МПС на М. С. Г. /л.298/, контролен талон /л.299/, справки за автомобил /л.303, л.304/, удостоверение за раждане серия ВР № 0059205 от 21.01.2005г. /л.305/, молба от М. С. Г. /л.313/, справка АИС „Български документи за самоличност“ /л.314-л.316/; от НОХД № 2265/2019г. по описа на ОС – П. – справка за съдимост /л.15/, справка от Сектор „Български документи за самоличност“ /л.16/, справки за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.2009г. по искане рег. № 1047/19.12.2019г. /л.20, л.24, л.26, л.40/, показанията на свидетелите – Ш. Д. Ш., К. Х. Д., Г. К. Б., Л. М. А., П. Л. Д., З.С.Е., С.З.Е., Е.А.Е., А.Х.М. и М. С. Г., заключенията на съдебномедицинските, химическите и автотехническата експертизи. Съдът е изложил обстойни и обосновани доводи относно надеждността и достоверността на гласните доказателствени средства и правилно ги е кредитирал като обективни, логични, последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, които по убедителен начин подкрепят самопризнанието на подс.Б. по реда на чл.371 т.2 от НПК.
При тези доказани по несъмнен начин фактически обстоятелства, въззивната инстанция също приема, че подс. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343 ал.4 вр. ал.3 пр.4 б.„б“, пр.1-во вр. ал.1 б.„в“ и б.„б“, пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК. При управляване на посоченото моторно превозно средство - лек автомобил марка „А.“, модел „“, с peг. № „“ подс.Б. е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.16 ал.1 т.1 от ЗДП – „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: „когато платното за движение има две ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“ и чл.20 ал.1 от ЗДП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, вследствие на което по непредпазливост е причинил смърт на едно лице - на С.З.Е., ЕГН **********, починал на 10.08.2018г., и телесни повреди на повече от едно лице, а именно средни телесни повреди на З.С.Е. и средна телесна повреда на М. С. Г., който съставомерен резултат се явява пряка и непосредствена последица от извършените нарушения на посочените разпоредби от ЗДП. Както е приел първостепенният съд от обективна страна, нормата на чл.16 ал.1 т.1 от ЗДП забранява на водача на превозното средство да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне, а чл.20 ал.1 от ЗДП го задължава да контролира непрекъснато моторното превозно средство, което е управлявал. Именно загубата на контрол по неизвестни, субективни причини от страна на водача на „А.“ е довело до навлизането на автомобила в насрещната лента на платното за движение и последвалия неизбежен удар с насрещно движещия се „Ф. П.“. Както законосъобразно е отразил окръжният съд, непрекъснатият контрол на автомобила включва не само правилното боравене с уредите за управление на автомобила- волан и спирачки, но и внимателното и всеобхватно наблюдение на пътната обстановка, респ. нейното изменение, разположението на другите участници, както и поведението им по време на движение и задължението на водача да бъде концентриран в максимална степен върху управлението и движението на автомобила по пътя, като не отклонява вниманието си. Подс. Б. не е бил концентриран и внимателен по този задължаващ го от закона начин върху управлението и движението на автомобила, при което е загубил контрол и се блъснал в насрещно движещата се кола и така причинил смъртта и телесните повреди на посочените лица.
От субективна страна, престъплението е извършено по непредпазливост и съдът правилно е посочил нейния вид, а именно небрежност. Подс. П.Б. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Както законосъобразно е приел първият съд, при небрежността не се изискват конкретни представи за престъпния резултат, а деецът да има някакви най–общи представи за това, което върши, за обстановката и за възможните опасности, а възможността за предвиждане и предотвратяване на резултата зависи от конкретните обективни условия за извършване на деянието и от индивидуалните особености на личността на дееца. Подс. Б. е могъл и е бил длъжен да предвиди, че нарушавайки посочените правила за движение, е възможно да настъпи ПТП с вредоносен резултат, като в случая са съществували всички обективни условия за неговото предвиждане и предотвратяване, още повече, че същият е правоспособен водач от дълги години с придобити умения при управляване на автомобил.
И пред настоящата инстанция защитата на подс. Б. възразява срещу включването в съставомерните общественоопасни последици по чл.343 ал.4 от НК средната телесна повреда на св. М. Г., която към момента на деянието е живеела с него на семейни начала, като се позовава на разпоредбата на чл.348б от НК. Въззивният съд изцяло споделя като правилни и законосъобразни, подкрепени и със съответната съдебна практика, съображенията на окръжния съд защо подс.Б. следва да носи наказателна отговорност за причиняване на телесна повреда и на М. Г.. Нормата на чл.348 б от НК изчерпателно изброява кръга от лица, които при престъпления по чл.343 от НК с причинени имуществени вреди или телесни повреди могат да подадат тъжба за започване на наказателно преследване и това са съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра/ в тези случаи транспортните престъпления са от т. нар. частен характер и зависят от волята на пострадалия /. Очевидно св.Г. не е пострадала от тази категория и не е имало основание за прекратяване на наказателното производство по отношение на нея, въпреки че изрично е поискала това. Това пък е друго основание за прекратяване на наказателното производство- по чл.24 ал.1 т.9 от НПК във вр. чл.343 ал.2 от НК, но тази възможност е само за транспортни престъпления по ал.1, букви „а“ и „б“.
Спорният въпрос по делото е за размера на наложеното на подс. П.Б. наказание и начина на неговото изпълнение, като съответно подсъдимият иска намаляване размера на лишаването от свобода и от право да управлява МПС, както и намаляване на изпитателния срок, а частните обвинители увеличаване на лишаването от свобода и отмяна на условното осъждане. Въззивната инстанция счита, че така наложените на подсъдимия наказания- както по вид, така и по размер- са законосъобразни и справедливи, а институтът на условното осъждане правилно приложен, като по този начин могат да се постигнат целите на общата и на специалната превенция по чл.36 от НК. На първо място, наказанието правилно е индивидуализирано при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите вината обстоятелства като изразеното съжаление за стореното, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, трудовата ангажираност на подсъдимия. Вида на непредпазливата форма на вината, а именно небрежност, също правилно е отчетена от съда като обстоятелство от тази категория. Всички тези облекчаващи отговорността данни обаче не са нито многобройни, нито изключителни по смисъла на чл.55 от НК, за да се счита, че и най-лекото наказание- в случая минималното от три години лишаване от свобода, би се оказало несъразмерно тежко и несъответно на степента на обществена опасност на престъплението в конкретния случай. Именно защото преобладават смекчаващите фактори съдът е отмерил санкцията в близост до минималния предвиден от закона размер с оглед на квалификацията по чл.343 ал.4 от НК за срок от четири години и шест месеца лишаване от свобода. Взети са предвид и отегчаващите данни като наказването на подс.Б. по административен ред за нарушения на ЗДП с три броя наказателни постановления, видно от справката за нарушител/водач, както и това, че като водач при извършване на деянието е нарушил две разпоредби от специалното законодателство- по чл.16 ал.1 т.1 от ЗДП и по чл.20 ал.1 от ЗДП. При това съотношение на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, които разкриват степента на обществената опасност на конкретното престъпление по транспорта и на неговия извършител, въззивната инстанция не намира за необходимо да коригира наказанието както в посока неговото намаляване, така и увеличаването му по размер /което пък неминуемо ще доведе до отмяна на условното осъждане/. Следователно, наказанието, което е наложено на подсъдимия Б.- три години лишаване от свобода след задължителната редукция по чл.58 а ал.1 от НК, а това важи и за кумулативното наказание лишаване от правоуправление за срок от пет години, не е явно несправедливо по арг. от чл.348 ал.5 от НПК- отмерената санкция е съответна на престъплението, отговаря на степента му на обществена опасност в конкретния случай на ПТП със съставомерен резултат, съобразено е с относителната тежест на смекчаващите спрямо отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства, с вида, броя и характера на допуснатите нарушения на правилата за движение, поради което може адекватно да изпълни наказателноправните цели по чл.36 от НК.
На следващо място, според въззивната инстанция справедливостта на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода е била обезпечена и чрез правилното приложение на института на условното осъждане с отлагане изпълнението му по реда на чл.66 от НК. Налице са както материалноправните, така и формалните предпоставки на разпоредбата за условно осъждане на подсъдимия и съдът правилно е преценил, че целите на наказаниет, и преди всичко за поправянето на подс. Б., не е необходимо да бъде изолиран от обществото в затворническо заведение. Съобразно разпоредбата на чл.66 от НК и константната съдебна практика, съдът приема, че при решаване на въпроса за изтърпяване на наказанието приоритет имат целите на личната превенция. В случая са налице множество смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, положителни данни за личността му, посочени по-горе, които го характеризират като деец с ниска степен на обществена опасност, спрямо когото поправително-възпиращият и предупредителният ефект на наказанието може да се осъществи с приложението на чл.66 от НК. В жалбата на частните обвинители основаният акцент за отмяна на условното осъждане е генералната превенция на наказанието и засилената обществена укоримост към престъпленията по транспорта. Както се посочи, приоритет при отлагане на изтърпяване на наказанието има личната превенция, преценката, че за поправянето и превъзпитанието на дееца не е наложително ефективно изпълнение на лишаването от свобода, като във всички случаи се отчита и баланса с общите цели по чл.36 от НК. От друга страна, както е посочено и в Р-497-2015г. на ВКС, II н.о., ръстът на престъпленията по транспорта и високата им обществена опасност са безспорни факти, но за постигане на целите на чл.36 НК отговорността на дееца следва прецизно да съответства и на степента на персоналната му обществена опасност при отчитане на всички индивидуализиращи особености на случая. При това положение и с оглед на изложените съображения, въззивният съд намира за правилно приложението на условното осъждане- всички посочени обстоятелства, които обуславят степента на обществена опасност на дееца и на самото деяние в конкретния случай, не дават основание за отмяна на чл.66 от НК само заради квалификацията по чл.343 ал.4 от НК. Не се налага и намаляване на изпитателния срок, който действително е определен в максималния размер от пет години, но необходим за превъзпитанието на подс. Б. да се въздържа във времето от извършването на други престъпни прояви.
Съдът се е произнесъл какво да стане с вещественото доказателство по делото, а на основание чл. 189, ал. 3 от НПК направените по делото разноски- от държавата и от частните обвинители- възложил в тежест на подсъдимия П.Б..
С оглед на изложеното, въззивната инстанция не установи основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда и ще следва да бъде потвърдена, поради което и на основание чл.338 НПК, ПАС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №17/17.02.2020г., постановена по НОХД № 2265/2019г. по описа на Окръжен съд- гр.П..
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.