РЕШЕНИЕ
№ 548
гр.Бургас, 16.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 20 февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря С. Х., в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа
докладваното от съдията-докладчик Белев КАНД № 67 по описа на съда за 2020г. и
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Жалбоподател е Т.Й.ЕООД, ЕИК: ********* със съдебен адрес
***. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник – адвокат Г.С. ***.
Ответник по касация е Дирекция „Инспекция по труда“
Бургас (ДИТ Бургас). Ответникът по жалбата участва в производството чрез старши
юрисконсулт С. Н..
Жалбата е насочена срещу решение № 1482/02.12.2019г. по
АНД № 4448/2019г. на Районен съд Бургас. С последното е потвърдено наказателно
постановление № 02-0002580/19.08.2019г. на директора на ДИТ Бургас, с което на Т.Й.ЕООД
е наложена имуществена санкция 1 500лв. за извършено нарушение по чл.414 ал.1
вр. с чл.403а ал.1 от Кодекса на труда.
В обстоятелствената част на наказателното постановление АНО
е приел за установено, че на 11.07.2019г., в качеството на работодател, в обект
– бистро Градина, гр.Бургас, ж.к.Изгрев, срещу бл.15, привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, не държи на разположение на
Инспекцията по труда, предварително утвърден поименен месечен график за работа
на работещите за месец юли 2019г., за който месец работодателят с нарочна
заповед е установил сумирано изчисляване на работното време с едномесечен
период на отчитане.
В мотивите си първоинстанционният съд приел фактическата
обстановка за безспорно установена от събраните по делото доказателства, като
същата кореспондира и с тази описана в постановлението. Обсъдил е възраженията
на жалбоподателя и приел, че нарушението е доказано и изложил съображения за
липса на предпоставки за приложение на чл.415в, ал.1 от КТ. Съдът преценил
размерът на санкцията като правилно определен.
Единственото възражение, изложено в касационната жалба е
относно приложението на чл.415в от КТ. Излагат се доводи, че нарушението било
отстранено веднага след проверката. Не били настъпили вредни последици за
работниците. Иска се касационната инстанция да отмени обжалваното решение и да
постанови такова, с което да отмени постановлението. Не се сочат нови
доказателства.
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно.
Ответникът оспорва касационната жалба и иска решението да
бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.
Участващият в производството прокурор излага немотивирано
становище за неоснователност на жалбата. Не сочи нови доказателства.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до
валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна
проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че
първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим. Не се установиха допуснати съществени нарушения на процесуални правила при
провеждането на първоинстанционното съдебно производство. Фактите по делото
са правилно установени въз основа на събраните доказателства. Спорна е правната
оценка на фактите, отнасяща се до правилното приложение на материалния закон.
От събраните в хода на производството
доказателства е установено (и е безспорно между страните), че в момента на
извършване на проверката санкционираното лице в качеството му на работодател не
държи на разположение на контролния орган предварително утвърден поименен
месечен график за работа на работещите за месец юли 2019г., за който месец с
нарочна заповед е било установено сумирано изчисляване на работното време с
едномесечен период на отчитане. Нормата на
чл. 403а от КТ, установява задължение за работодателя да държи на
разположение на контролните органи посочения документ на местата, на които се
полага наемен труд, с което се дава възможност на контролните органи да
осъществяват ефективен контрол във всеки един момент. Ето защо, след като процесният
поименен месечен график не е бил на разположение в проверявания обект, правилно
е прието, че търговското дружество е извършило административно нарушение.
Неоснователни са развитите доводи
за приложение на чл.415в от КТ, тъй като за да бъде приложена тази норма, са
необходими две предпоставки – нарушението да е отстранено веднага след
установяването му и от него да не са настъпили вредни последици за работници и
служители.
В случая не е налице първата от
посочените предпоставки, а именно нарушението да е отстранено веднага. При
проверката на място е установено, че графикът не се държи в обекта, като такъв не
е бил представен до нейното приключване. Правилно при тези обстоятелства АНО е
приел, че привилегирования състав на маловажно административно нарушение е
неприложим. Без значение е обстоятелството, съдържащо се в показанията на
разпитания пред първоинстанционния съд св.Такев, а именно, че след като
проверяващите органи са напуснали обекта работодателят е поставил график на
месечните дежурства. Подобно „отстраняване“ на нарушението е извършено в
последствие, а не „веднага“ по смисъла на чл.415в от КТ. Обстоятелството че няколко
дни по-късно графикът е представен в Инспекцията по труда, също не означава, че
нарушението е отстранено веднага, тъй като дружеството е било санкционирано за
това, че не държи екземпляр на разположение в своя обект, в който се полага
наемен труд, а не че не разполага с такъв.
Не е налице и втората
предпоставка по чл.415в от КТ. Изискването на чл.403а ал.1 от КТ в мястото,
където се полага наемен труд работодателят да държи на разположение на
контролните органи поименен график за работа за периода, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време, е въведено от законодателя с цел
защита правата на работниците и ограничаване възможността на работодателите да се
отклоняват от законовите правила за защита, свързани с работното време, чрез
осигуряване на възможност при внезапна проверка компетентните органи да осъществяват
контрол в тази насока. Липсата на процесния график, представлява поведение на
работодателя, имащо за резултат съществено намаляване на възможностите за
контрол, съответно създаване на възможности за злоупотреба с работното време
при полагането на наемен труд. Това състояние във всички случаи представлява
вредни последици за работниците и служителите по смисъла на чл.415в ал.1 от КТ.
Предвид тези
окончателни изводи на настоящия съдебен състав и на основание чл.221 ал.2 АПК
обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1482/02.12.2019г.
по АНД № 4448/2019г. на Районен съд Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.