Решение по дело №21161/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260499

гр. Варна, 02.10.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на четиринадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.

 

при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 21161 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба  от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б., чрез пълномощника му юрисконсулт И.Н.Н. срещу Е.С.В., с ЕГН ********** и адрес ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.9, ал.1 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните вземания, за които е издадена Заповед № 2550/ 08.07.2019г. за изпълнение на задължение по чл.410 ГПК  по ч.гр.д.№ 5292/2019г. по описа на Районен съд Бургас:

сумата от 1508.07 лв. /хиляда петстотин и осем лева и седем стотинки/, представляваща главница по 24 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 19.02.2018г. до 19.01.2020г. по отношение на които на основание т.12.1 от ОУ към договор за стоков кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 10.05.2019г. /датата на получаване на уведомление за предсрочна изискуемост,

сумата от 401.35 лв. /четиристотин и един лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 19.02.2018г. до 21.09.2018г.,

сумата от 94.32 лв. /деветдесет и четири лева и тридесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 19.02.2018г. до 03.07.2019г.,

ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 03.07.2019г. до окончателно изплащане на дължимата сума.

В условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за същите суми.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

На ***г. между „***“ ЕАД и Е.С.В. бил сключен договор за стоков кредит № ***. По силата на договора кредиторът се задължил да отпусне на ответника стоков кредит в размер на 1508.07 лева за закупуване от „Технополис България“ ЕАД на телевизор LG 55UJ6307 с цена 1329 лева и за сключване на застраховка „Стандарт +“ за лица от 18 до 64 с еднократна застрахователна премия в размер на 179.07 лева. Кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита и договорната лихва в общ размер на 698.55 лева в срок до 19.01.2020г., на 24 броя месечни погасителни вноски.

В т.3 от договора, кредитополучателят се съгласил предоставената му от страна на кредитора сума за закупуване на стоките да бъде усвоена безкасово чрез преводи на сумите по банкова сметка ***хователя. С извършването на плащанията кредиторът изпълнил задълженията си по договор за кредит.

Крайният срок за издължаване на всички задължения по договора за кредит бил 19.01.2020г., но тъй като ответникът не изпълнявал задълженията си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. Съобщение до длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост било връчено на 10.05.2019г. от ЧСИ №***. Съгласно Общите условия на „***“ ЕАД, при забава в плащането на месечна погасителна вноска от деня следващ падежната дата, определена в падежния план, частта от вноската представляваща главница се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. На посоченото основание на ответника била начислена лихва за забава в размер на 94.32 лева за периода от 19.02.2018г. до 03.07.2019г.

На ***г. било подписано Допълнително споразумение за цедиране на вземания към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018г., сключен между „***“ ЕАД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, по силата на което вземането на „***“ ЕАД срещу Е.С.В., произтичащо от Договор за стоков кредит №*** от ***г. било прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството – кредитор, което вземане било индивидуализирано в Приемо-предавателен протокол от 21.09.2018г. към Допълнително споразумение от 21.09.2018г. за цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018г.

Длъжникът бил уведомен за извършената цесия от ищцовото дружество, като пълномощник на цедента, с уведомително писмо от ***г., получено от сина на ответника.

Ищецът моли за уважаване на предявените искове, присъждане на направените разноски и прави искания по доказателствата.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. В писмена молба моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът се явява лично и заявява, че признава исковете и ще заплаща доброволно сумите към ищеца.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:

В първото по делото заседание ответникът се е явил лично и е заявил, че признава изцяло предявените искове по основание и размер.

Спазени са изискванията на чл.237, ал.3 ГПК за постановяване на решение при признание на иска, тъй като ответникът е признал исковата претенция за основателна по основание и размер, признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

Разноските в производството следва да бъдат възложени в тежест на ответника. За да бъде приложена разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК и разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца следва кумулативно да са налице двете предвидени от закона предпоставки – ответника да е признал иска и с поведението си да не е дал повод за предявяване на иска, които предпоставки не са налице в случая.

Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Реализираните такива са в общ размер на 220.25 лева в исковото производство (120.25 лева внесена държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение) и  90.07 лева в заповедното производство по ч.гр.д.№ 5292/2019г. по описа на БРС. Разноските в този размер следва да се присъдят в тежест на ответника.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е.С.В., с ЕГН ********** и адрес *** ДЪЛЖИ н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, следните суми, за които е издадена Заповед № 2550/ 08.07.2019г. за изпълнение на задължение по чл.410 ГПК  по ч.гр.д.№ 5292/2019г. по описа на Районен съд Бургас:

сумата от 1508.07 лв. /хиляда петстотин и осем лева и седем стотинки/, представляваща главница по 24 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 19.02.2018г. до 19.01.2020г. по отношение на които на основание т.12.1 от ОУ към договор за стоков кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 10.05.2019г. /датата на получаване на уведомление за предсрочна изискуемост,

сумата от 401.35 лв. /четиристотин и един лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 19.02.2018г. до 21.09.2018г.,

сумата от 94.32 лв. /деветдесет и четири лева и тридесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 19.02.2018г. до 03.07.2019г.,

ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 03.07.2019г. до окончателно изплащане на дължимата сума.

 

ОСЪЖДА Е.С.В., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ н.А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, сумата от 220.25 лева, представляваща направени по делото разноски, както и сумата от 90.07 лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 5292/2019г. по описа на БРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: