Р Е Ш Е Н И Е
№ 399/12.5.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на тринадесети април, две хиляди двадесета и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 202 по
описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 172, ал.5 от ЗДвП и е образувано по жалбата на А.Х.Т. с ЕГН ********** ***, подадена чрез
адв. В.Д. *** против Заповед за прилагане на принудителни административни мерки
№ 20-**********/16.12.2020 г. на Началник РУ – Септември към ОД на МВР гр.
Пазарджик. С обжалваната заповед е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията
на ППС „Пежо Боксер 350ЛХ“ с № РА 4803 КН за срок от дванадесет месеца.
В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна и
незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на материалноправните и
процесуалноправните разпоредби. Моли се да бъде отменена изцяло оспорената
заповед. Претендират се направените по делото разноски.
В проведеното
съдебно заседание жалбоподателят А.Х.Т., редовно уведомен, явява се лично и с
адв. Д. с пълномощно по делото.
Ответникът по
жалбата Началник РУ – Септември към ОД на МВР гр. Пазарджик, редовно призован
не се явява и не се представлява.
Административен
съд – Пазарджик, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на
страните и прецени приетите по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Предмет на административното
производство е Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 20-**********/16.12.2020
г. на Началник РУ – Септември към ОД на МВР гр. Пазарджик, с която на А.Х.Т. с ЕГН ********** *** е
наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – Прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 12 (дванадесет)
месеца. Обжалваният административен акт е връчен лично на жалбоподателя на 03.02.2021
г., като получаването му е удостоверено с подпис в разписката към обжалваната
заповед. В законоустановения 14 – дневен срок е упражнено и правото на жалба
пред Административен съд гр. Пазарджик.
Обжалваната заповед е издадена
след извършена проверка от служители на РУ - Септември към ОД на МВР гр.
Пазарджик на 11.12.2020 г. около 20:00 часа в гр. Септември, на ул. „А.
Стамболийски“ № 9А, като водач на МПС- Пежо Боксер 350ЛХ с рег. № РА 4803 КХ
управлявал собствения си товарен автомобил в нетрезво състояние, при
извършената му проверка с техническо средство Алкотест-дрегер 7510 плюс с
фабричен № 0098 в 21:08 ч. се отчело концентрация на алкохол от 0,93 промила,
издаден му е талон за медицинско изследване на кръвта с № 0046076. След
извършения химически анализи на кръвни проби на А.Х.Т. с ЕГН ********** при
„УМБАЛ-Пловдив“ АД Пловдив е установено наличие на алкохол в кръвта 0,66
промила етилов алкохол. Изготвен е протокол за химическа експертиза с
№759/16.12.2020 г.
Със Заповед за ППАМ № 20-0340-000197 на началника на РУ Септември, към ОД на МВР Пазарджик е
наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2А, б.„ Б“ от ЗДвП прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца до 1 година, а именно 12 (дванадесет) месеца. Към административната
преписка са приложени копия на АУАН № 351400/11.12.2020 г.; Справка за
нарушител водач А.Х.Т. с ЕГН **********.
По делото е представена Заповед №
312з-74 от 18.01.2017 година на Директор на ОД на МВР Пазарджик, с която е
оправомощил началниците РУ към ОД на МВР Пазарджик да прилагат с мотивирана
заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4,
т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП.
По делото са разпитани
свидетелите Е.А.П. младши автоконтрольор в РУ Септември и И.Д.П.
***, чиито показания съдът възприема като последователни, непротиворечиви и
съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. В отговор на
поставените им въпроси свидетелите заявиха, че след пристигане на адрес в гр.
Септември, ул. „А. Стамболийски“ № 9А по подаден сигнал до телефон 112, товарен
автомобил „Пежо Боксер 350ЛХ“ с рег. № РА4803КХ собственост на А.Т. е бил със
счупено стъкло в спряно положение, а жалбоподателят е бил извън автомобила.
Свидетелите заявиха, че не са констатирали жалбоподателят да е шофирал автомобила
към момента на проверката. Пристъпили са към тестването му за алкохол, тъй като
по данни на свидетели същият е управлявал автомобила.
По делото са снети обяснения и на жалбоподателя
А.Т., който заявява, че не е шофирал автомобила след употреба на алкохол. След
като се е прибрал от работа, жалбоподателят е паркирал автомобила пред дома си,
прибрал се в дома си и тогава е консумирал алкохол. Инцидентът, по който е
подаден сигнал на телефон 112 е възникнал след това, поради което и същият на
въпроса на служителите на реда е заявил, че е употребил алкохол.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Настоящият
състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в
изискваната от закона форма, но в нарушение на материалния и процесуален закон.
Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно са описани
фактическите основания за издаването й. Освен това е цитиран АУАН, въз основа
на който е наложена ПАМ, налице е препращане към обстоятелствата на акта за
установяване на административно нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.
Принудителната мярка е наложена
от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност. Началник РУП - Септември към ОД на МВР гр. Пазарджик е
компетентен да налага ПАМ, видно от представената по делото Заповед №
312з-74/18.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР гр. Пазарджик.
Съдът намира, че оспорената
заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон, поради което
същата е неправилна и незаконосъобразна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б" от ЗДвП, въз основа на която е
наложена принудителната административна мярка в настоящия казус, предвижда
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5
на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година.
Материалноправната
предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП
е управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0.5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози,
както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с
тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, като нарушението следва да бъде констатирано със
съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица.
Вписаното в заповедта фактическо основание за издаването й представлява
юридическия факт, от който органът черпи упражненото публично право и въз
основа на което се извършва последващата съдебна преценка за
законосъобразността на акта. Редовно съставените АУАН се ползват с обвързваща
доказателствена сила до доказване на противното, по аргумент на чл. 189, ал. 2 ЗДвП. Изложените фактически обстоятелства очертават и изчерпват предмета на
главното доказване, свързан с материалната му законосъобразност, като тежестта
на доказване е за административния орган.
В
случая необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката -
управление на МПС от жалбоподателя с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5
на хиляда промила, констатирано е наличие на концентрация на алкохол в кръвта
на жалбоподателя с 0.66 промила, но не е установено по категоричен начин, че
жалбоподателят е шофирал, т.е. бил е в качеството си на водач на автомобил.
Отразеният в заповедта факт, че жалбоподателят е управлявал собствения си
автомобил към момента на установяване на нарушението, се оборва от разпита на
допуснатите по делото свидетели. Съдът намира показанията на всички разпитани
по делото свидетели за последователни и взаимно допълващите се, поради което ги
кредитира изцяло. Анализирайки свидетелските показания в съответствие с
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, съдът намира, че
жалбоподателят не е имал качеството си на водач на МПС към момента на
извършената му проверка от полицейските служители. Това се установява от
разпита на актосъставителя Е.А.П. и ст. полицай И.Д.П., които заявиха пред
съда, че не са установил А.Х.Т. в момент на управление на автомобила. Посочили
са, че при пристигане жалбоподателят е бил извън автомобила, процесното МПС е
било паркирано пред дома на жалбоподателя със счупено стъкло. Свидетелите са полицейски
служители, единият от които е и актосъставител и не са в пряка или друга
зависимост от изхода на делото, поради което съдът възприема техните показания
като достоверни.
Предвид
на това, съдът намира, че установените от тези гласни доказателства релевантни
факти водят до обоснован краен извод за липса на елемент от материалноправната
предпоставка за прилагане на ПАМ, а именно: управление на МПС от собственика на
автомобила, поради което счита за оборени констатациите в АУАН, а именно, че А.Х.Т.
е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол.
С оглед
на гореизложеното съдът намира жалбата за основателна, а оспорената заповед за неправилна
и незаконосъобразна, поради което ще следва да бъде отменена.
При
този изход на делото на жалбоподателя ще следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски в размер на 310 лева, от които 10 лева – държавна такса и 300
лева за адвокатско възнаграждение. В договора за правна помощ от 05.02.2021 г.
представен по делото (л. 79) е договорено и реално изплатено възнаграждение в
размер на 300 лева, която сума следва да бъде присъдена на жалбоподателя в
настоящото производство.
Съгласно
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението на административния съд не подлежи на
обжалване.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 1 от АПК,
Административен съд – Пазарджик
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
за прилагане на принудителни административни мерки № 20-**********/16.12.2020
г. на Началник РУ – Септември към ОД на МВР гр. Пазарджик, с която на А.Х.Т. с
ЕГН ********** *** е наложена ПАМ –
прекратяване на регистрацията на ППС „Пежо Боксер 350 ЛХ“ с № РА 480 3КН за
срок от една година и са отнети две регистрационни табели.
ОСЪЖДА Началник РУ – Септември към ОД на МВР гр. Пазарджик да заплати от бюджета
на ОД на МВР гр. Пазарджик на А.Х.Т. с ЕГН ********** ***, направените по
делото разноски в размер на 310 (триста и десет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: (П)