Р Е Ш Е Н И Е
№
...................../ ................ 2020 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, Втори касационен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети март
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДАНИЕЛА СТАНЕВА ЧЛЕНОВЕ : ЙОВА ПРОДАНОВА ДИМИТЪР МИХОВ
при
секретаря Елена Воденичарова и с участието на прокурора Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдията Йова Проданова касационно административно -
наказателно дело № 501 по описа
за 2020 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс вр. чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по
касационна жалба на "Медикус Варна" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
гр.Варна, представлявано от управителя Г.М.А.,***, чрез адв. Н.Б., против
Решение № 2228/05.12.2019 г. по н.а.х.д. №4041/2019 година на Варненския
районен съд, ХХVІІ - ми
състав.
Решението на районния
съд е оспорено като постановено в нарушение на материалния закон, при
съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Изложени са
общи съображения за нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, недоказаност на
нарушенията, необсъждане на предявените пред въззивната инстанция възражения.
Искането е решението да бъде отменено, както и потвърденото с него
наказателното постановление.
Ответната страна
Изпълнителна агенция по лекарствата не е изразила становище по жалбата.
Представителят на
Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационният състав, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените
касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал.2 на чл.218 АПК,
за да се произнесе, взе предвид:
С решението от
05.12.2020 година Варненският районен съд потвърждава Наказателно постановление
№ РД - И -134/14.09.2018 г., издадено от Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по лекарствата, с което на „Медикус Варна" ЕООД
са наложени: 1.административно наказание имуществена санкция в размер на 5000
лв. за извършено нарушение на чл. 220, ал. 1, във връзка с чл. 219 и чл. 288,
ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и 2.
административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева за
извършено нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 21 от Наредба № 28
на МЗ от 09.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на
аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, издадена от Министерството
на здравеопазването, във връзка с чл. 294 и чл. 291, ал. 1 от Закона за
лекарствените продукти в хуманната медицина.
Въз
основа на събраните по делото доказателства районният съд приема за установено,
че на 07.08.2018г.
е извършена съвместна проверка от
оправомощени служители на Изпълнителната агенция по лекарствата и органите на
МВР в търговски обект, намиращ се в гр.Варна, к.к.
„Златни пясъци", хотел „София", собственост на "Медикус
Варна" ЕООД, притежаващо Разрешение за търговия на дребно с лекарствени
продукти № АП-1695/14.06.2018 г. Проверката започва с контролна покупка,
извършена от служителя Р.Р., който, при влизане в
аптеката установява, че там се намира само едно лице. Служителят на агенцията е
поискал да закупи лекарствен продукт „Nexium”, за който се изисква лекарско предписание, като
не представя рецепта. Намиращото се в аптеката лице му продава лекарствен
препарат " Nexium tabl. 40mg х 14, партиден номер NB467, годен до 10.2019 г., без да поиска рецепта. За
продажбата е издаден фискален бон номер 0000913 от 07.08.2018 г., издаден от
„Медикус Варна" ЕООД, ЕИК *********, аптека Варна, к.к.
„Зл. Пясъци".
След покупката е обявено и извършването
на проверката, при което завареният в аптеката служител се заключва в съседното
помещение и отказва да се легитимира. При съдействието на служителя на МВР
лицето излиза от помещението, но отказва да се представи и не представя
документ за самоличност, което налага участието и на други служители на МВР.
Установена е самоличността на лицето - М.Г. А. с ЕГН **********. При проверката
за М. А. е представен трудов договор № 1 от 08.07.2018 г., сключен с „Медикус
Варна" ЕООД, съгласно който той е назначен на длъжност
„продавач-консултант" в аптеката на дружеството, като трудовият му договор
е регистриран в ТД на НАП на 08.07.2018г. Установено е, че лицето не притежава
фармацевтично образование.
В приемното помещение на аптеката
в метални кутии от бисквити, без капак,
са намерени да се съхраняват горими и леснозапалими
лекарствени продукти, описани в протокола за проверката и съответно в АУАН, и в
наказателното постановление.
При така установените факти, в
присъствието на управителя, спрямо дружеството е съставен АУАН за извършено
нарушение на чл. 220, ал. 1, във връзка с чл. 219 и чл. 288, ал. 1 от Закона за
лекарствените продукти в хуманната медицина и за нарушение на чл. 16, ал. 1, т.
2, във връзка с чл. 21 от Наредба № 28 на МЗ от 09.12.2008 г. за устройството,
реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените
продукти издадена от Министерството на здравеопазването, във връзка с чл. 294 и
чл. 291, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. При връчване на акта управителят вписва, че
има възражения, но такива не са предявени в установения
от закона срок. Наказателното постановление е издадено при възприемане изцяло
на фактическите и правните изводи от акта.
При въззивното оспорване като
доказателство е прието копие на писмо изх. № П-326 от 14.10.2019г. от
Министерство на образованието и науката, Център за информационно осигуряване на
образованието, съгласно което лицето М. Г. А. притежава диплома за висше образование
– магистър, специалност „Право“ , издадена от ВСУ „Черноризец Храбър“ , както и
диплома за магистър специалност „Фармацевтичен мениджмънт“, издадена от
МУ-Варна. Съгласно писмо от Български фармацевтичен съюз – София изх. № 242 от
09.10.2019г. лицето М. Г. А. не е вписано в регистрите, водени от регионалните
фармацевтични колегии на БФС, като няма право да упражнява дейност като
магистър-фармацевт и да извършва дейности по Закона за лекарствените продукти в
хуманната медицина.
Приетите като доказателства
заверени за вярност копия от разрешения за употреба на лекарствените продукти: Spiritus Aethylicus Kupro 95% v./v., Spiritus Aethylicus Kupro 70% v./v., Spiritus Salicylicus Kupro 2% v./v., Spiritus Mentoli Kupro 1% v./v. и приложенията към тях
установяват, че тези лекарствени продукти са запалими.
Според „Хигиенно заключение за търговия на дребно с лекарствени продукти в
аптека“ изх.№10414/25.05.2018 г., издадено от РЗИ-Варна, в складовото помещение
на аптеката, находяща се в к.к.
Златни пясъци, хотел София, стопанисвана от "Медикус Варна" ЕООД, е
бил осигурен метален шкаф за съхранение на горими и
леснозапалими продукти.
При проверка на
законосъобразността на наказателното постановление въззивният съд намира, че то
е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 295, ал. 3 от ЗЛПХМ, в
сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН, при съобразяване на чл. 42 и чл.57, ал. 1
от ЗАНН, при единство между фактическо
обвинение и приложените санкционни разпоредби, които са формулирани ясно и
недвусмислено, което прави неоснователни възраженията за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото на защита
на дружеството.
При
проверката на материалната законосъобразност на постановлението районният съд
намира за категорично
установено нарушението на чл. 220, ал. 1, вр.
чл. 219, ал. 1 от ЗЛПХМ, предвид характера на
обекта на здравно заведение и
осъществяваната в него дейност, както и специалните изисквания към лицата,
които могат да я осъществяват, които в конкретния случай не са изпълнени.
Фактът, че извършилият продажбата на лекарствени продукти М. А. не притежава
фармацевтично образование и необходимата професионална квалификация е безспорно
установен, поради което и законосъобразно е наложено предвиденото в закона
наказание, съобразено по отношение на размера с изискванията на чл. 27 от ЗАНН.
За съответстващо на приложените
материално-правни разпоредби приема районния съд и наложената санкция за нарушението на чл. 16, ал. 1, т. 2, във
връзка с чл. 21 от Наредба № 28 на МЗ от 09.12.2008 г. за устройството, реда и
организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените
продукти издадена от Министерството на здравеопазването, във връзка с чл. 294 и
чл. 291, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина,
предвид изричните задължения, вменени на ръководителя на аптеката с разпоредбата
на чл.
20 от Наредба 28 от 09.12.2008 г. на МЗ във връзка с чл. 16,
ал. 1, т. 2 от същата наредба. Фактите на
неизпълнение на вмененото задължение, установени в деня на проверката,
районният съд преценява за категорично доказани от събраните доказателства,
тези констатации не са оборени от търговеца с представяне на съответни
доказателства. Неизпълнението на посоченото задължение според районния съд
правилно е довело до ангажиране на административно-наказателната отговорност на
дружеството, като при определяне на конкретния размер на имуществената санкция
от наказващия орган е съобразена
разпоредбата на чл. 27 ЗАНН и наказанието е
определено в минималния размер от 3 000 лева.
Касационният състав преценява
оспореното решение като постановено при точно приложение на процесуалните
правила и материалния закон.
Разпоредбата на чл.63, ал.1 от
Закона за административните нарушения и наказания определя процесуалните и
материално-правните условия, при които се провеждат въззивното и касационното
производства, като по отношение на основанията за касационно обжалване предвижда
изрично, че това са основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.
Препращането към Наказателно-процесуалния кодекс ограничава предмета на
настоящата касационна проверка, съгласно нормата на чл.348 от НПК до
оплакванията за нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Оплакването за необоснованост на нарушението не е предвидено в специалния
закон, поради което съдът не го обсъжда и не се произнася по него.
Съгласно разпоредбата на чл.218
от Административнопроцесуалния кодекс предмет на касационна проверка са само
посочените в жалбата пороци на решението.
Решението на районния
съд е оспорено като постановено в нарушение на материалния закон и при
съществени нарушения на процесуалните правила с общо заявени твърдения за
нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, чл.52, ал.4 от ЗАНН, недоказаност на
нарушенията, необсъждане на предявените пред въззивната инстанция възражения.
Касационният състав споделя
изцяло съображенията и изводите на въззивния съд, както по отношение на установените факти, послужили
като основание за ангажиране на отговорността на дружеството, така и по
приложението на закона. Изводите на районния съд следват логически установеното
в административно-наказателното и въззивното производство - извършената
непосредствено преди проверката контролна покупка от член от екипа на
проверяващите е обслужена от лице, което не е фармацевт и следователно не
отговаря на законовите изисквания за упражняване на дейността; конкретно
установени и посочени в протокола за извършената проверка горими и
леснозапалими лекарствени продукти са намерени в общия ред на съхранение, като
не е изпълнено нормативното изискване за специалното им съхранение в метален
шкаф или бункер. Изводите на районния съд са обосновани с обсъждане на всички
събрани по делото доказателства, установяващи безпротиворечиво описаните в акта
за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление
факти. Събраните от въззивния доказателства, подробно обсъдени в мотивите,
подкрепят констатациите и изводите за извършените нарушение, поради което са
несъстоятелни възраженията за постановяване на решението без обсъждане на
доказателствата от административното и съдебно производства.
Конкретни възражения по
направените от проверяващите органи констатации, които са изложени и като
основания за съставяне на акта за установяване на административно нарушение, не
са заявени, както чрез възражение в административно-наказателното производство,
така и пред въззивната инстанция, поради което съдът намира за неоснователни
оплакванията за недоказаност на нарушенията, непроявена активност и
неизпълнение на задълженията по чл.52, ал.4 от ЗАНН от страна на
административно-наказващия орган.
Решението на районния съд не
съдържа изрично изявление за неоснователност на предявените възражения,
свързани с материално-правната законосъобразност на акта, но тя следва от
изложените съображения за доказаност на извършените нарушения и правилното
приложение на закона от наказващия орган. В решението са обсъдени
доказателствата за наличие на метални шкафове/бункер за съхраняване на горимите
и леснозапалими лекарствени средства, направени са съответните изводи, поради
което липсата на изрично изявление на въззивния съд за неоснователност на
предявеното в този смисъл възражение настоящият състав намира за неоснователно.
Възражението пред районния съд, че в аптеката има назначен на трудов договор
магистър-фармацевт, който извършва дейностите по чл.219 от ЗЛПХМ е неотносимо
съм конкретното деяние, поради което и необсъждането му от районния съд не
представлява съществено нарушение.
При изложените съображения
касационният състав намира касационната жалба за неоснователна. Решението на
районния съд следва да бъде оставено в сила и на
основание чл.222 ал.2, предл.1 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
2228/05.12.2019 г. по н.а.х.д. №4041/2019 година на Варненския районен съд, ХХVІІ - ми състав.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: