РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Белоградчик, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20231310200066 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. В. С., с ЕГН **********, с адрес гр. Д.,
обл. В., ул. „Ал. С.“ № ..., срещу НП № 11-01-628/26.01.2023 г. на Директора
на АДФИ - София, с което, в качеството му на Кмет на Община Д. и публичен
възложител на обществени поръчки, му е наложена глоба в размер на 4 509,41
лв., на основание чл.247 ал.1 вр. чл.261 ал.2 от ЗОП, за извършено нарушение
на чл.2 ал.2 от ЗОП.
В жалбата се излагат оплаквания за не законосъобразност и
неправилност на НП, тъй като има допуснати съществени процесуални
нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, нямало ясно описание
на нарушението, не било ясно и в какво качество е наложена глобата на
нарушителя – като кмет на община или не, твърди се, че няма отстранен
участник от процедурата по поръчката, с мотив – неотговарящ на крития „три
години от датата на подаване на заявлението или офертата“, сочи се, че
разминаването в годините 3 или 5, в указанията по офертата и описа на
1
документите, се дължи на техническа грешка. Още – че не става ясно с кое
точно е дадено необосновано предимство на един и ограничаване участието
на друг, стопански субект в поръчката. Обуславя се приложение на чл.28 от
ЗАНН – поради маловажност на деянието, липса на настъпили вредоносни
последици и ниска степен на опасност на дееца и самото деяние. В с. з.
жалбоподателят не се явява лично, но се представлява от упълномощен
представител – адвокат, който поддържа жалбата, а в писмени бележки
излага – че е допусната явна фактическа грешка, че възложителят не е
ограничавал участниците до срок от 3 г., като изискуем за изпълнение на
подобна поръчка, нямало въпроси и възражения от участници в процедурата
по обществената поръчка, относно разминаването в годините, като изискване;
не био ясно според жалбоподателя в какво точно се изразява нарушаването
по см. чл.2 ал.2 от ЗОП, не е ясно с какво е нарушена свободната
конкуренция. Останалите доводи са не относими към казуса. Моли се поради
всичко изложено в писмената защита, да се отмени НП, ведно с присъждане
на жалбоподателя разноски – адвокатско възнаграждение, което е в
минимален размер.
Въззиваемата страна също не се явява лично, но и не изпраща свой
представител по делото. В депозирано писмено становище по същество на
казуса, моли за потвърждаване на НП, като счита, че са доказани вината и
авторството на нарушението, като безспорно е налице разминаване в
посочените от възложителя години, като минимален срок назад във времето,
в който срок участникът в процедурата по възлагане на поръчката следва да
се осъществил подобна/сходна строителна дейност, като тази, предмет на
поръчката, тъй като в обявата за откриване на поръчката е посочено, като
условие „срок от 5 години“, а след това в описа на представените от
кандидатите документи / „образец 1“/ и списъка на строителството / „образец
9“/ – срокът е 3 години. Същевременно законът – в чл.63 ал.1 т.1 б. “а“ ЗОП,
има изискване именно за пет години. Участниците в процедурата по
поръчката, описвана в АУАН и НП са се били съобразили именно с
изискването на „3 год“. срок, който са спазвали при подаване на документите
си – визиран в образци №1 и №9, поради което и според АНО се е стигнало
до даването на неоснователно предимство на тези участници и ограничаване
на други – които не попадат в този тригодишен срок, като изпълнителни на
„строителство“, или възложителят е нарушил принципите за възлагане на
2
обществени поръчки, респ. цифром – чл.2 ал.2 от ЗОП. Въззиваемата страна
твърди, че са неоснователни възраженията на жалбоподателя, вкл. и за
маловажност на деянието. Моли се, присъждане на разноски по делото –
възнаграждение на юрисконсулт, като се прави и възражение за прекомерност
разноските на насрещната страна – ако се претендират такива /адвокатско
възнаграждение/.
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
На 30.03.2020 г. от кмета на Община Д. / Св. С. /, като възложител на
обществени поръчки, била публикувана в „Профил на купувача“ / като
обособена част от интернет страницата на общината/ - обява № РД-7100-31 от
същата дата, за събиране на оферти, чрез която обява била открита
обществена поръчка по ЗОП, с предмет “Ремонт на улици в община Д.“ /
предмет на поръчката били улици в няколко населени места в тази община/.
Съгласно изискванията на ЗОП, в профила, освен обявата, били публикувани
и техническа спецификация, образци на документи и проект на договора.
Със Заповед от 10.05.2022 г. на директора на АДФИ, на старши
финансов инспектор В. В., било възложено извършването на финансова
инспекция в Община Д., относно „законосъобразността и документалната
обоснованост относно спазването на нормативните актове, уреждащи
бюджетната, финансово - стопанската и отчетната дейности, както и
нормативната в областта на обществените поръчки при разходването на
средствата за капиталови разходи, предоставени по реда на чл.50 от ЗДБ на Р.
България за 2020 г.“. Със заповедта си, директорът на АДФИ-София е
определил и срок за извършване на инспекцията, удължаван след това два
пъти – последно до 29.07.2022 г.
В хода на своята проверка, В. В. констатирала, че относно обявената и
проведена обществена поръчка, описана от съда по-горе, има разминаване в
някои документи, определения от възложителя като изискуем срок назад във
времето, в който кандидатите – участници в поръчката, е следвало да докажат
извършването на подобно/сходно „строителство“, като допълнителен
критерий за подбор на изпълнителя, което имал възможност да стори съгл.
чл.63 ал.1 от ЗОП. В самата обява за процедурата по събиране на оферти / в
3
реквизита «Технически и професионални способности»/, този срок бил 5 год.
назад от подаване на офертата. Но в изисквания като доказателство „Списък
на строителството“ / също в самата обява/ за осъществени такива
подобни/сходни дейности, срокът се сочел, като „3 год.“. Допълнително в два
от образците - №1 и № 9, също срокът се сочел от възложителя като такъв от
„3 години“. На 01.06.2020 г. Между Община Д., представлявана от Кмета Св.
С., като възложител, и „Виолина“ ООД-гр. В., като изпълнител, бил сключен
договор с предмет „ Ремонт на улици в община Д.“.
В. изискала изрично, писмено, на 07.06.22 г. да й се представи от
общината писмено обяснение на какво се дължи установеното от нея
разминаване и кой срок всъщност е имал предвид възложителят.
На 10.06.2022 г., такъв отговор й бил предоставен. В него, кметът на
общината – Св. С., заявявал, че указаното в чл.63 ал.1 т.1 б. “а“ от ЗОП е само
една възможност за възложителя, т. к. законът е ползвал израза „може“, респ.
възложителят се е възползвал от тази възможност и е поставил
допълнителния критерий. Определянето на цифрата „5“ години е било
техническа грешка, действителната воля на възложителя била „3“ години,
като по този начин – с по-краткия срок, се давало възможност на повече
кандидати да вземат участие в процедурата и не се допускало всъщност
ограничително условие.
Според В. В. обаче, с поставянето от възложителя на допълнителен
критерий – срок от пет години в един пункт от обявата, и три години – в друг
пункт, вкл. и в два от образците към обявата, било допуснато нарушение на
чл.2 ал.2 ЗОП, изразено в даването на неоснователно предимство на тези
участници и необосновано ограничаване на други стопански субекти за
участие в обществената поръчка, което не е съобразено и с предмета на
обществената поръчка – „строителство“.
На 28.07.2022 г., в присъствието на един свидетел – само на връчване на
акта, въз основа на официални документи - писмените доказателства, които
събрала в хода на проверката, и личното присъствие на жалбоподателя, В.
съставила АУАН № 11-01-628 на С. В. С., в качеството му на кмет на Община
Д. и възложител на обществени поръчки, за нарушение на ЗОП. Актът бил
подписан от С. и връчен му, като тогава той не направил възражения по него.
На 05.08.22 г. в АДФИ постъпило писмено възражение от кмета на
4
Общ. Д. срещу съставения му акт от В. Владова. В него той обяснявал, че има
техническа грешка в документите при обявяване на поръчката – разминаване
в сроковете, но следва са се вземе предвид тежестта на различните видове
документи, отчитайки като по-голяма тази на приложенията към обявата, а и
всички участници са се съобразили при подаване на своите документи
именно със този срок – 3 год., така че , според възложителя няма разминаване
на практика. При това положение - не бил нарушен принципа на равенство на
участниците. Във възражението се иска отчитане на обстоятелствата, че няма
настъпили никакви нарушения на принципите при провеждане на
проверяваната обществена поръчка
Въз основа на акта от 28.07.2022 г. на инсп. В. В. е издадено и
обжалваното НП № 11-01-628/26.01.2023 г. на Директора на АДФИ – София.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
При издаването на НП и при съставянето на акта не са допуснати
съществени нарушения на ЗАНН и ЗОП, които да налагат отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен
начин се установява, че на 30.03.2020 г. с публикувана обява за събиране на
оферти с № РД-7100-31 от същата дата, от кмета на Община Д. – Св. С., като
възложител, той е открил обществена поръчка с предмет “Ремонт на улици в
Община Д.”. В самата обява на първо място, в реквизита «Технически и
професионални способности», безспорно е посочен един срок – 5 години, а в
реквизита « Списък на строителството» , както и в образците № 1 и № 9, този
срок, като указан на участниците в процедурата е по-малък – три години. Не
се и спори от самия възложител – жалбоподател по делото, че подалите
документи и участвали в процедурата лица, са се били съобразили именно с
по-краткия, 3 год. срок и така са и оценявани от възложителя.
Съдът не намира за основателен довода на жалбоподателя, че е налице
от една страна техническа грешка при изготвяне на документацията, с която е
обявена поръчката. Такава грешка не би могло да е допусната на три отделни
места в документите – в обявата и два образеца по нея. Няма и доказателства
5
тази «грешка» да е била отстранена от възложителя след обявяване на
поръчката, поне до момента на подаване на офертите. От друга страна
законът – в чл.63 ал.1 т. 1 б.»а» ЗОП, изрично указва / при дадената
възможност на възложителите да поставят допълнителни изисквания към
участници в порцедури по определяне изпълнител на обществени поръчки/,
какви могат да са тези изисквания, с оглед вида на поръчката –
«строителство» или «услуга/доставка». Именно за дейност «строителство»,
каквато е предвидения от община Д. ремонт на улици, законодателят е
определил според съда конкретен срок - 5 години от датата на подаване на
документацията за участие /заявление или оферта/. Този срок не е оставен
според съда, като размер на преценка на възложителя, респ. последният не
може да варира в рамките на този срок, а единствено може сам да избира дали
да «заложи» - да посочи, този законовоопределен срок, в предложението
/обявата/ си към участниците. По тази причина, съдът не намира и за
правилно тълкуването на възложителя /той и жалбоподател/, че е могъл сам
да промени срока за извършване на подобна/сходна дейност от участника, без
да надвишава само срока от пет години, или ако си е позволил такова
тълкуване на законовата разпоредба – то е неправилно.
Съдът намира за не основателен и довода на жалбоподателя – че чрез
посочването на три годишен срок, като допълнителен критерий към
участниците в процедурата, възложителят бил дал възможност на повече
такива лица да вземат участие в нея. Напротив, в никакъв случай това не е
оправдано решение, освен че противоречи на закона. Съвсем логично е , ако
срокът беше определен в обявата като „5 години“, именно тогава повече на
брой изпълнители, да биха могли да се включат с оферти към общината.
При така изяснените факти и обстоятелства, съдът намира за доказано
соченото от актосъставителя и АНО нарушение. Неоснователно на последно
място е и възражението на жалбоподателя, че не е ясно в какво качество е
наказан – като ФЛ или като кмет на община. Съвсем ясно и в АУАН, и в НП е
отразено, че отговорността е вменена, респ. санкцията е наложена на Св. С.
като кмет на община Д. и възложител в това си качество на обществена
поръчка. ЗОП, в чл.5 ал.2 т.9, сочи кметовете на общини като възложители и
то „публични“, на които чл.2 ал.2 от ЗОП забранява определено поведение.
Чл. 247 ал.1 от ЗОП пък, регламентира и санкцията за възложителите при
6
нарушаване на чл.2 ал.2 от ЗОП.
Предвид това и изложеното по-горе, съдът намира, че при реализиране
на адм. наказателната отговорност спрямо нарушителя, не са допуснати
нарушения, които опорочават процедурата по реализиране на тази
отговорност. За извършеното деяние по чл.247 ал.1 от ЗОП предвижда
наказание - "глоба" в размер 2 на сто от стойността на сключения договор с
включен ДДС, но не повече от 10 000,00 лв. Стойността на договора, видно от
самия него, е 225 470,78 лв. с ДДС. Наложената на нарушителя глоба е в
правилно определен размер, законосъобразно изчислен на 4 509,41 лв. и в
съответствие с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Разноските на жалбоподателя по делото, с оглед заявяването на такива
/адвокатско възнаграждение/ от процесуалния му представител в писмената
защита – следва да останат за негова /на жалбоподателя/ сметка, предвид
решението на съда по същество на казуса, респ. искането на жалбоподателя в
тази насока – да бъде отхвърлено.
На следващо място, отново с оглед решението на съда по същество на
казуса, претенцията на въззиваемата страна, отправена чрез представител на
същата – гл. юрисконсулт, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
претендираните разноски от посочения представител, възнаграждение за
такъв, с оглед участието му в процеса. Съобразно указаното в чл.63 д ал.4 и
ал.5 от ЗАНН и чл.27 „е“ от НАРЕДБА ЗА ЗАПЛАЩАНЕТО НА ПРАВНАТА
ПОМОЩ /в сила от 01.01.2006 г., Приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г. и Обн.
ДВ. бр.5 от 17 Януари 2006г./ , съдът присъжда в тежест на жалбоподателя,
претендираното от въззиваемата страна възнаграждение за юрисконсулт или
друг служител с юридическо образование, в размер на 80,00 лв. – предвид и
размера на наказанието, определено с НП– минимално такова.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 11-01-628/
26.01.2023 г. на Директора на АДФИ - София, с което е наложена на С. В. С.,
7
с ЕГН **********, с адрес гр. Д., обл. В., ул. „Ал. С.“ № ..., в качеството му на
Кмет на Община Д. и публичен възложител на обществени поръчки, „глоба“ в
размер на в размер на 4 509,41 лв., на основание чл.247 ал.1 вр. чл.261 ал.2 от
ЗОП, за извършено нарушение на чл.2 ал.2 от ЗОП.
ОТХВЪРЛЯ , като неоснователно, искането на С. В. С., с ЕГН
**********, с адрес гр. Д., обл. В., ул. „Ал. С.“ № ..., в качеството му на Кмет
на Община Д., за присъждане на разноски по делото / адвокатско
възнаграждение /.
ОСЪЖДА С. В. С., с ЕГН **********, в качеството му на Кмет на
Община Д., с адрес гр. Д., обл. В., ул. „Ал. С.“ № ..., ДА ЗАПЛАТИ на АДФИ-
София с адрес на управление гр. София, ул. “Л.“ № ..., с ЕИК *********.,
направените по делото разноски за възнаграждение на представител по
делото – служител с юридическо образование, в размер на 80,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-В. в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
8