Определение по дело №846/2020 на Софийски градски съд

            О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                   

               гр. София, 06.07.2020 г.

 

        СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД,  НАКАЗАТЕЛНО   ОТДЕЛЕНИЕ, VIII   въззивен  състав,  в  открито  съдебно заседание на  двадесет и шести юни две хиляди и двадесета година в състав:

                                               

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА

                                                                                    ИВАН КИРИМОВ

   

при секретаря Кирилка Илиева като разгледа  докладваното от младши съдия И. Киримов в.н.ч.д. № 846/2020 г. по описа на СГС,  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава XXII НПК / чл.323, ал.2, вр. чл.345 НПК/

С разпореждане № 130183 от 03.06.2019 г. постановено по н.ч.х.д. № 8033/2019 г. по описа на СРС, НО, 102 състав, производството по делото е прекратено на основание чл. 247а, ал. 2, т. 2, вр. чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 и ал. 5, т. 1, вр. чл. 81, ал. 1, пр. 3 от НПК.

Срещу разпореждането е постъпила жалба от частния тъжител Е.Д.  М., с вх. № 86875/03.07.2019 г. на СГС, като същата е изпратена на СРС по компетентност, за администриране.

След изпращане на жалбата за администриране, СРС я е оставил без движение и е задължил частния тъжител да внесе дължимата държавна такса, в размер на 6 лева. Препис от разпореждането е връчен лично на тъжителя М. на 19.07.2019 г..

С разпореждане от 06.08.2019 г., след като е констатирал, че  ДТ не е внесена в 7-дневен срок, съдът е приел че жалбата на частния тъжител следва да бъде върната. Така мотивиран е разпоредил връщане на жалбата на частния тъжител Е.Д.М. срещу постановеното разпореждане от 03.06.2019 г. по горепосоченото н.ч.х.д..

Срещу това  разпореждане е постъпила частна жалба от Е.М.. Моли за отмяна на разпореждането и делото да се гледа по същество. Излага съображения, че са му нарушени редица права, поради отказ от правосъдие от страна на СРС. Сочи, че първоинстанционният съд го е дискриминирал, като не го е освободил от държавна такса, тъй като по редица други дела е освободен от заплащането на такава. Сочи, че от 24.11.2013 г. живее под прага на бедността, безработен е и се намира в затвора, поради което не може да заплаща държавни такси. Поради изложеното моли да бъде отменено атакуваното разпореждане и подадената въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно прекратително разпореждане да бъде разгледана.

СГС, прие, че атакуваният съдебен акт е от категорията актове, които подлежат на проверка по реда на глава XXII НПК/ чл.323, ал.2, вр. чл.345 НПК/.

За правилното решаване на делото, въззивният съд  намери, че  следва да разгледа същото в открито съдебно заседание с призоваване на страните по см. на чл.345, ал. 1, пр. 2 НПК  и се налага събиране на писмени доказателства.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция частният тъжител Е.М. редовно призован се явява, развива съображения по съществото на делото и моли жалбата срещу разпореждането да бъде уважена. Явява се служебно назначения му повереник –адв. Ю. и моли жалбата срещу разпореждането да бъде уважена.

Подсъдимите К.Р., Г.У. и С.Т. редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител.

Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото, изложените доводи в жалбата и становището на страните, и приобщените писмени доказателства пред въззивният съд, намира следното:

С разпореждане № 130183 от 03.06.2019 г. постановено по н.ч.х.д. № 8033/2019 г. по описа на СРС, НО, 102 състав, производството по делото е прекратено на основание чл. 247а, ал. 2, т. 2, вр. чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 и ал. 5, т. 1, вр. чл. 81, ал. 1, пр. 3 от НПК.

Срещу разпореждането е постъпила жалба от частния тъжител Е.Д.  М., с вх. № 86875/03.07.2019 г. на СГС, като същата е изпратена на СРС по компетентност, за администриране.

След изпращане на жалбата за администриране, СРС я е оставил без движение с разпореждане от 11.07.2019 г. и е задължил частния тъжител да внесе дължимата държавна такса, в размер на 6 лева. Препис от разпореждането е връчен лично на тъжителя М. на 19.07.2019 г..

С разпореждане от 06.08.2019 г., след като е констатирал, че  ДТ не е внесена в 7-дневен срок, съдът е приел че жалбата на частния тъжител следва да бъде върната. Така мотивиран е разпоредил връщане на жалбата на частния тъжител Е.Д.М. срещу постановеното разпореждане от 03.06.2019 г. по горепосоченото н.ч.х.д..

От събраните пред въззивния съд писмени доказателства се установява, че частният тъжител М. е задържан под стража, считано от 19.12.2013 г. и до датата на съдебното заседание, включително не е напускал арестните помещения /л. 26 от делото/.  По време на изпълнение на мярка за неотклонение „задържане по стража“  задържаният не може да полага труд.

В приложена по делото от частният тъжител /л. 39/ декларация за материално и гражданско състояние, последният е посочил, че не разполага с парични средства, не работи, няма фирма, не получава наеми, страда от хипертония, което заболяване налага допълнителни периодични разходи в размер на 10 лева месечно, съпругата му не работи.

Настоящият въззивен състав намира, че първостепенният съд не е имал основание да връща въззивната жалба, а е следвало да събере доказателства за имущественото състояние на частния тъжител М., доколкото още в подадените от последния тъжби е посочено, че е безработен и живее под линията на бедността, и да го освободи от внасянето на дължимата държавна такса в размер на 6 лева, с оглед гарантиране правото му на достъп до съд и съобразяване разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от НПК. Таксите трябва да се оценяват в светлината на конкретните обстоятелства по делото, включително способността на лицето да ги плати, за да се определи дали лицето продължава да има възможност да упражнява правото на достъп до съд. Независимо от ниския размер на таксата, връщането на жалбата срещу прекратителното първоинстанционно разпореждане поради невъзможност на частния тъжител М. да плати дължимата, в случая една  държавна такса от 6 лева, с оглед конкретните обстоятелства по делото,  ограничава правото му на достъп до съд  по смисъла на чл. 6 ЕКЗПЧОС.    

Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното разпореждане на съдията – докладчик за връщане на въззивната жалба следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, а частният тъжител следва да бъде освободен от заплащане на дължимата държавна такса за въззивно обжалване.

 Водим от горното и на основание чл.345, ал.2 от НПК, Софийски градски съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ разпореждане от 06.08.2019 г. на съдия-докладчик при СРС, НО, 102-ри състав,  с което е върната въззивната жалба на частния тъжител Е.Д.М. срещу разпореждане № 130183 от 03.06.2019 г. по н.ч.х.д. № 8033/2019 г. по описа на СРС, НО, 102-ри състав.

ОСВОБОЖДАВА частния тъжител Е.Д.М. от внасянето на държавна такса във връзка с подадената въззивна жалба срещу постановеното прекратително разпореждане по н.ч.х.д. № 8033/2019 г. по описа на СРС, НО, 102-ри състав.

    Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                                  

                                                                                                           

                                                                                                         2.