Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 81 том І стр.84

гр. Добрич, 23.01.2015 година

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:                                                                                                                                                                              

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ

                                                                                                                                   

          При участието на секретаря: Г.Х.

Прокурор: Галя М.

Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело № 2248/2014 г., по описа на Добричкия районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Г.П.К. с ЕГН ********** *** /настоящ адрес: гр. *********, чрез упълномощения адвокат Е.П. ***, с която срещу Д.К., роден на *** г., гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, е предявен иск по чл. 132 от СК за постановяване на решение за лишаване от родителски права на ответника по отношение на роденото от съвместното съжителство на страните малолетното дете А. К. с ЕГН **********, поради това, че родителят трайно не е полагал грижи за детето си, нито е давал издръжка за отглеждането му.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание лично и чрез упълномощения адвокат, страните са живеели на съпружески начала от лятото на 2005 г. в гр. Кейптаун, Република Южна Африка, като през 2006 г. се е родил техния син А. К.. През есента на 2008 г. страните са се разделили, като от този момент до настоящия К. сама, подпомагана от своята майка, отглежда и възпитава детето А.. Според ищцата от момента на тяхната раздяла до сега ответникът трайно се е дезинтересирал от нуждите на детето, от неговото здравословно и пр. състояние. Същият не е изпращал средства за издръжка на детето си, с което си поведение ответникът застрашава интересите на малолетния А..

Основанието да претендира лишаване на ответника от родителски права спрямо А. К.Г.П.К. извлича от усвоеното от бащата противоправно поведение по отношение на детето, изразяващо се в неговото пълно неглижиране, липса на проявен интерес от живота и здравето му, дезинтересирането относно неговите нужди, неплащане на издръжка, неподържане на контакт между бащата и дете. Ищцата счита, че трайното неполагане на грижи от страна на Д.К. спрямо детето създава риск за пълноценното отглеждане и възпитание на А., което обосновава необходимостта ответникът да бъде лишен от родителски права спрямо детето.

В срока по чл. 131 от ГПК Д.К., чрез назначения му особен представител е депозирал писмен отговор на исковата молба, според който предявеният иск е неоснователен и недоказан. Сочи се, че не са налице предвидените от закона предпоставки за лишаване на ответника от родителски права по отношение на детето А. К.. Според изложеното в отговора представените по делото доказателства не установяват твърдяното в исковата молба поведение на ответника, изразяващо се в трайна липса на грижи за детето, липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането на детето.

В условията на евентуалност, ако предявеният иск бъде уважен, ответникът настоява да бъдат определени подходящи мерки относно личните отношения между бащата и детето, както и в полза на последното да бъде присъдена месечна, съобразена с нуждите на детето и податните възможности на ответника.

Представителят на Добричка районна прокуратура счита предявеният иск за основателен и доказан.

Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Добрич е изготвила социален доклад, според който от извършеното социално проучване от отдел „Закрила на детето” се установява, че Г.К. изцяло е поела грижите по отглеждането и възпитанието на детето А., като при необходимост разчита на подкрепа от страна на своята майка.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Детето А. К. с ЕГН ********** е родено на *** г. в гр. Кейптаун, Република Южна Африка от родители: Г.П.К. и Д.К.. В тази насока е представеното към делото копие от удостоверение за раждане от *** ***. Добрич въз основа на акт за раждане № 0304/24.03.2009 г.

Според представения от дирекция „Социално подпомагане” – гр. Добрич социален доклад, изготвен след извършено проучване, родителите на А. К. живеят разделено от есента на 2008 г. В началото на 2009 г. ищцата заедно с детето се прибрали в Република България, тъй като в чужбина, без подкрепата на близки хора, не е могла да се справя с покриването на разходите по осигуряване потребностите на малолетния А.. При завръщането си в страната ищцата се установила да живее в жилището на своята майка – св. Е. К.Д., където заедно със своите син /роден от брака й с друг мъж, който понастоящем е прекратен с развод/, брат и баба по майчина линия образуват домакинство. Установено е, че А. К., същият е ученик във втори клас през учебната 2014/2015 г. в Хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий” – гр. Добрич, където детето се справя много добре с усвояването на учебния материал.

По отношение ангажираността на бащата с издръжката на детето, социалният работник, изготвил доклада, е установил, че същият не е давал парични средства, а единствено е изпратил колет, включващ няколко дрехи за детето и една играчка.

По искане на ищцата по делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите: Р.С.Г. и Е. К.Д.. Р.С.Г., без родство със страните по делото, споделя пред съда, че са приятелки с ищцата от 2008 г., както и че познава и ответника от времето, когато свидетелката е била омъжена и е живяла в Република Южна Африка. Според Г. след раждането на детето на страните – А. К., настъпил пълен обрат в техните взаимоотношения. Д.К. започнал да не се прибира вечер, а в случаите, когато е в дома си е бил „изнервен”. Свидетелката си спомня, че често е виждала ответника в нетрезво състояние. От общи познати и приятели ищцата научила, че Д. по същото време създал връзка и с друга жена, от която има родено дете. Ответникът лично споделил на свидетелката, че не желае да има никакви допирни точки „с Г. и детето”. След завръщането на ищцата в България контактите между страните прекъснали тотално. Ищцата споделила пред свидетелката, че „пари и играчки” ответникът не е изпращал на своя син А., с изключение на един колет, съдържащ играчка и дрехи. Всички опити на ищцата да установи контакти с ответника /по телефона, интернет и пр./ останали безрезултатни. Ответникът не изпълнил поетото пред Г.К. обещание, след тяхната раздяла, да заплаща наемните вноски за жилището, в което останали ищцата и детето. След като не успяла да си намери работа същата се прибрала в България, където нейните близки й помагат при отглеждането на детето.

Свидетелката Е. К.Д., майка на ищцата, разказва, че е живяла в Република Южна Африка заедно с дъщеря си и ответника около 6-7 месеца след раждането на детето, за да помага при неговото отглеждане. В началото Д. осигурявал средства за семейството, но в последствие същият започнал често да отсъства от дома като излизал вечер и се прибирал сутринта „пийнал”. Според Д. ответникът вече нямал „интерес” към ищцата, като не искал „да се прибира в къщи”. През 2009 г. Г. се завърнала в България заедно с детето. Свидетелката сочи, че в началото страните са говорили по „скайп” два-три пъти, както и един-два пъти по телефона, като понастоящем страните не поддържат връзка, въпреки опитите на ищцата да търси по телефона ответника. Единствено през 2009 г. Д. изпратил колет на детето, като от този момент до сега е налице пълна дезинтересираност на ответника от неговия син А..

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредба на чл. 132, ал. 1 от СК, която предвижда, че родителят може да бъде лишен от родителски права в няколко хипотези на особено негативно отношение към детето или трайно бездействие и липса на интерес към отглеждането му. Наведените в исковата молба твърдения сочат, че усвоеното от майката поведение на пълна неангажираност към детето и недаването на средства за неговата издръжка, представлява риск за неговото пълноценно отглеждане и възпитание.

Анализът на доказателствата по делото налагат извода, че посочените предпоставки за приложение нормата на чл. 132, ал. 1 от СК са налице. Фактът на установяването на ответника да живее в друга държава, сам по себе си не може да се приеме като укоримо поведение спрямо детето А. К., но не така в случаите, когато това отсъствие е придружено и с трайно неглижиране от страна на родителя по отношение на детето, каквато е и настоящата хипотеза.

Съгласно Конвенцията за правата на детето неговите висши интереси са първостепенно съображения във всички действия, отнасящи се до него, независимо от техния автор – обществена или частна институция. Висшият интерес на детето изисква неговото израстване в семейна среда, в атмосфера на щастие, любов и разбирателство. В този контекст лишаването от родителски права се явява крайна мярка за защита на децата в отношенията с родителите им. Разпоредбите на СК предполагат наличието на безспорно установено трайно, виновно и цялостно неизпълнение на родителските задължения.

Съобразно общите правила в ГПК, приложими и в производствата по СК, доказателствената тежест е на ищеца да установи обстоятелствата, на които се основа претенцията му. Ангажираните по делото доказателства могат да бъдат опора на стабилен доказателствен извод относно твърдяното противоправно поведение на ответницата спрямо малолетното дете. Показанията на свидетелите могат да бъдат опора на стабилен доказателствен извод съобразно твърденията в исковата молба.

Лишаването от родителски права представлява крайна мярка за защита на децата в отношенията им с родителите и се прилага при установяване на много сериозни нарушения на родителските задължения. Наведените доводи в исковата молба намират подкрепа в показанията на свидетелите и в изготвения за нуждите на делото социален доклад от ДСП – гр. Добрич. Както бе посочено по-горе предпоставките на чл. 132, ал. 1 от СК предвиждат необходимостта да бъде установено виновно неизпълнение на родителските задължения без основателна причина, като неизпълнението обхваща, както неполагане на грижи, така и недаване на издръжка. Т.е. необходимо е да се установи трайно и пълно дезинтересиране от детето.

От събраните по делото се установява  наличието на причинно-следствена връзка обосноваваща извод за виновно и противоправно поведение на бащата, което да бъде санкциониране по реда на чл. 132 от СК чрез неговото лишаване от родителски права спрямо малолетния А. К.. Следва да се приеме, че ответникът, в качеството му на баща на детето, има такова неприемливо поведение, което е несъвместимо със задълженията му на родител, респективно че се касае за особено тежък случай на опасно поведение на родител към дете, за да се уважи така предявеният иск за лишаване от родителски права. Събраните доказателства, сочат че ответникът тотално и окончателно е пренебрегнал своя син А. К. и само формално си счита за негов баща, и без уважителни причини не участва в издръжката на детето.

С оглед охраняване интересите на детето съдът счита, че предявеният иск следва да бъде уважен като бащата бъде лишен от родителските права по отношение на това дете.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 134, т. 1 от СК при лишаване от родителски права съдът определя издръжка на детето, ако такава не е присъдена. В обсъжданата хипотеза, доколкото по отношение на податните възможности на ответника по делото не са ангажирани доказателства, мотивират съда да приеме, че Д.К. се е установил трайно да работи в чужбина, в държава с по-висок стандарт на живота, поради което същата в обективна възможност да реализира доходи далеч над размера на установената за нашата страна минимална работна заплата, която считано от 01.01.2015 г. е в размер от 360 лв., съгласно Постановление № 419 на МС от 17.12.2014 г. за определяне на нови размери на минималната работна заплата за страната ( 

 

 

 

Обн., ДВ, бр. 105 от 19.12.2014 г.). В този смисъл съдът намира предявеният иск за издръжка в размер на 150 лв. месечно за изцяло основателен и доказан.

Във всички случаи на ограничаване или лишаване от родителски права съдът е длъжен да определи също така и мерки относно личните отношения между родителя и детето – съобразно предписанието на чл. 134, т. 2 от СК.

Съдът счита, че следва да определи режим на лични контакти на майката с детето, както следва: всеки първи и трети съботен ден от месеца от 08,30 часа до 18,30 часа, като бащата следва да вземе детето от дома на майката и да го връща отново там в определения за това час. На този етап режимът на лични отношения между ответника и детето следва да бъде по-ограничен, тъй като по делото се събраха доказателства за пълното дезинтересиране на Д.К. от своя син А., респ. за липсата на контакти между тях /ответникът не е проявявала желание за това/. Ниската възраст на детето и обстоятелството, че то реално не познава своя баща, мотивират съдът да приеме, че постановяването на обичаен режим на лични отношения между ответника и детето, чрез определяне на конкретни дни през Коледните и Новогодишни празници, както и през летните месеци, в случая не биха били в интерес на А. К.. Настоящият състав споделя извода, че така предложения режим на лични отношения е съобразен с особеностите на конкретния случай, охранява интересите на детето и би удовлетворил в необходимата степен потребността от общуване между родител и дете по отношение и на двамата.

Предвид изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на сторените от него разноски в размер на 730 лв. /седемстотин и тридесет лева/.

Като последица от изхода на спора – чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът дължи заплащане на държавна такса върху уважения размер от иска за издръжка, възлизаща на 216 лв. /двеста и шестнадесет лева/.

Водим от изложените съображения Добричкият районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ЛИШАВА ОТ РОДИТЕЛСКИ права, на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, Д.К., роден на *** г., гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, по отношение на детето му А. К. с ЕГН **********, поради това, че бащата трайно не полага грижи за детето си и не му дава издръжка за отглеждането му.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Д.К., роден на *** г., гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, с детето му А. К. с ЕГН **********, както следва: ВСЕКИ ПЪРВИ и ТРЕТИ СЪБОТЕН ДЕН от МЕСЕЦА от 08,30 часа до 18,30 часа, като бащага следва да вземе детето от дома на майката и да го връща отново там в определения за това час.

ОСЪЖДА Д.К., роден на *** г., гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, ДА ЗАПЛАЩА на своето малолетно дете А. К. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Г.П.К. с ЕГН ********** *** /настоящ адрес: гр. *********, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на законови причини за нейното изменяване или прекратяване, считано от 04.08.2014 г.

ОСЪЖДА Д.К., роден на *** г., гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, да заплати на Г.П.К. с ЕГН ********** *** /настоящ адрес: гр. ********* сторените по делото разноски в размер на 730 лв. /седемстотин и тридесет лева/.

ОСЪЖДА Д.К., роден на *** г., гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, да заплати по сметка на Добричкия районен съд дължимата държавна такса от 216 лв. /двеста и шестнадесет лева/ по иска по чл. 134, т. 1 от СК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                               

                                                                                                                                                                     

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: