Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./…….07.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на трети юли през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
младши съдия АНТОНИЯ МЛАДЕНОВА
при
секретар Капка Микова,
като
разгледа докладваното от съдията Павлова
въззивно
търговско дело № 563 по описа
за 2018 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
С
решение № 167, постановено на 22.11.2017 год. по гр.д. № .895 по описа за 2016
год., ДРС е отхвърлил предявеният от Д.П.С. , ЕГН **********,***, против
Производствена потребителна земеделска кооперация / ППЗК / “ Срацимир “ , с.
Чернево , обл. Варна , ЕИК *********, иск с правно основание чл.58 от Закона за
кооперациите - да се отмени взето решение за избор на нов Председател, взето на
26.11.2016г г. на Извънредно Общото събрание на Производствена потребителна
земеделска кооперация / ППЗК / “ Срацимир “ , с. Чернево, обл. Варна, ЕИК
*********, като незаконосъобразно, като е осъдил ищцовата страна за
разноски.
Недоволен от горното е останал ищецът по
делото, който с твърденията за необоснованост, и неправилност поради нарушение
на материалния и процесуалния закон обжалва постановеното решение. Настоява се
за неговата отмяна и присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна
депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като претендира
присъждане и на сторените разноски.
В с.з.
по същество, въззивниците, чрез процесуален представител, поддържат въззивната
жалба и молят за уважаването й.
В с.з.
по същество, въззиваемият, чрез пълномощника си, оспорва подадената въззивна
жалба, изразявайки становище за нейната неоснователност.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Предмет на предявения с правно основание чл.58 ЗК иск
е обективираното в т.3 от извънредно общо събрание на ППЗК, проведено на 26.11.2016
год., решение за избор на нови ръководни органи на кооперацията. Пределите на проверката, която съдът извършва при
предявен иск по чл. 58, ал. 1 от ЗК за отмяна на решение на общото събрание
на кооперацията, се разпростират до съответствието на решението със закона или
устава по наведените от ищеца основания за отмяна, като съгласно т.1 от ТР № 4/2006 год. по т.д. № 4/2005
год. на ОСГТК на ВКС тежестта на доказване се възлага върху ищеца.
Видно от сезиралата първостепенния съд искова молба,
релевираните от ищеца твърдения за незаконосъобразност на решението, чиято
отмяна се иска, се основават на твърдения за нарушение на процедурата по чл.17,
ал.2 ЗК /поради липса на отразяване за това в протокола/, нарушение на чл.18,
ал.1 ЗК и чл.29 от устава досежно предвиденото мнозинство за избор на нови
ръководни членове /доколкото същият следва да се изчисли от отбелязаните като
присъствали 53 члена, а не от гласувалите 42 член-кооператори, като при липса
на констатирано напускане на членове са били необходими най-малко 27 гласа/,
както и нарушение на процедурата по гласуване като са допуснати да гласуват
лица, които нямат качеството на член-кооператори /посочените под № № 5, 14, 20, 21, 25, 29 и 31/, както и
такива, които са били включени в кворума, макар и да не са гласували
/посочените под № № 15, 43, 44, и 50/.
По първото
наведено оплакване за нелегитимност на събранието: В разпоредбата на чл.17, ал.1 ЗК е уреден изискуемия кворум за провеждане на Общо събрание на
кооперацията. Мнозинството за вземане на решения от Общото събрание на
кооперацията е определено в правилата на чл.18 ЗК и при всички хипотези в зависимост от вида на
решението, се изчислява съобразно с броя на присъстващите членове на
кооперацията или пълномощници. В този смисъл, решението на Общото събрание на
кооперацията е законно, ако е взето с предвиденото в нормата на чл.18 ЗК мнозинство
от присъстващите на събранието членове и ако броят тези присъстващи членове
формира кворума по чл.17 ЗК за редовното му провеждане.
Уредбата на кворума за провеждане на събранието по чл.17, ал.1 ЗК предвижда и изключение по чл.17, ал.2
ЗК, в който случай, събранието е законно и може
да взема решения и при т. нар. "спадащ кворум", формиран при отлагане
на събранието с един час, ако в часа на насрочването му не са се явил
необходимия брой членове. В този случай, отпада изискването по чл.17, ал.1 ЗК и решението се взема с мнозинството по чл.18 ЗК, но изчислено от броя на
присъстващите на събранието членове /пълномощници/ на кооперацията.
В конкретния случай, видно от отразяванията в
протокола събранието е започнало в 10 часа, което е час след обявения в
поканата такъв от 09.00 ч. и съдържа изрична препратка към разпоредбата на
чл.28 от Устава. Съгласно алинея 2 на същата, ако не се явят необходимият брой
членове събранието се провежда един час по-късно независимо от броя на
присъстващите. След като е удостоверен часа на провеждане на събранието, при
изрична прапратка за липса на първоначален кворум, следва да се приеме, че не е налице и нарушение на процедурата по взимане на
решение, а именно легитимността на общото събрание. Тук следва да се съобрази, че в протокола е налице
обективирано и изявление на самият ищец, в качеството му на член на комисията
по пълномощията, с която същият отбелязвайки присъствието на 53 член
кооператора сочи, че събранието е законно и може да взема решения по точките в
дневния ред. Последното е
съответно и на показанията на разпитания по делото свидетел Г. Шидеров Николов,
който сочи, че в обявеният час от 09.00 часа не е имало кворум и събранието е
започнало в 10.00 ч.
По второто
наведено оплакване за нарушен кворум: Съгласно
чл.18, ал.1 ЗК решенията на общото събрание се
вземат с мнозинство от повече от половината присъстващи членове или
пълномощници по чл. 17, освен ако по този закон или уставът предвижда друго, каквото друго мнозинство не е предвидено в чл.29 от
Устава досежно избора на председател на кооперацията, в редакцията му към
02.04.2016 год., който настоящият състав приема за актуален към датата на
провеждане на оспореното събрание. Инвокираните доводи извеждат като първи спорен
въпроса дали предвиденото мнозинство следва да се изчисли от присъствувалите 53
член-кооператора или от гласувалите 42 такива.
Участието на Общото събрание е право, чието
неупражняване няма за последица санкция за член- кооператора. Упражняването, но
в още по-голяма степен неупражняването на това право, не би могло да се
осъществява чрез създаване на препятствия от член-кооператора за нормалната
работа на органите на кооперацията, чиито решения се разпростират и върху
правната сфера на членовете, упражнили своето право по чл.9, ал.1 т.2 ЗК. Поради горното, неявяването на необходимия брой членове към
откриване на събранието представлява доброволен отказ от правото на участие и
на глас. отказът от правото по чл.9, ал.
т.2 ЗК на член-кооператор не следва да
има за последица и лишаването от това право на явилите се и желаещи на го
упражнят членове, поради което събранието е обявено от законодателя за законно
и при провеждането му с т. нар. "спадащ кворум".
В решение № 164 от 1.02.2013 г. на
ВКС по т. д. № 982/2011 г., I т. о., ТК е посочено,
че при напускане на член-кооператори, събранието
продължава работата си в хипотезата на чл.17, ал.2
ЗК, която се е осъществила с намаляване на броя
на присъстващите, като за законността му не е необходимо изчакване за допълване
на кворума. Изрично прието е и че решението на Общото събрание на кооперацията не
противоречи на нормата на чл.17 ЗК, ако към момента на откриване на заседанието е бил
налице необходимият кворум за провеждането му, но в гласуването на атакуваното
с иска по чл.58 ЗК решение са участвали само част от чл. - кооператорите,
поради напускането на останалите. Като
споделя горното, настоящият състав на ВОС намира, че предвиденото в Устава
мнозинство следва да се изчисли от гласувалите член-кооператори, а не от
регистрираните за участието в събранието към момента на откриването му.
Основателно се явява обаче оплакването на въззивника
за допускане до гласуване на лица, които не са член-кооператори в лицето на З.Х.,
К.М., М.Д., К.Ч., Г. . и В.Д.. По изложените по-горе съображения за
легитимността на събранието, съдът не обсъжда оплакванията за присъствие на
лица които не са член-кооператори и не са гласували в лицето на Велико Великов,
Костадинка Христова и Атанас Атанасов.
С решение №
69/08.06.2012 год. по т. д. № 226/2011 г. на ВКС, II
т. о. е прието, че предпоставките за възникване на членствено правоотношение с
кооперация са изчерпателно уредени в чл.8 ЗК и решението на УС на кооперацията е правопораждащия
юридически факт за придобиването на членството. Само в случай на неутвърждаване
от ОС на кооперацията, валидно възникналото на основание решението на УС
членство се прекратява, считано от решението на ОС, съгласно чл.8, ал.2 предл.четвърто вр. с предл. първо ЗК. Докато не бъде взето изрично решение от ОС за
неутвърждаване на избора, членството се смята съществуващо и член-кооператорът
разполага с правата по чл.9 ЗК, вкл. с право на иск по чл.58 ЗК.
При така даденото разрешение, съдът съобразява, че единствено
за лицата А.Д.и Ж.Ж.са представени писмени доказателства /протокол №
22/16.03.2013 год. – л..90-97 от първоинстанционното дело/, от които може да се
съди за надлежно възникнало членствено правоотношение /решение на ОС за
утвърждаването им като членове/. По отношение на останалите 6 лица, посочени
по-горе, не са представени доказателства за възникнало членствено
правоотношение съобразно ЗК и Устава на кооперацията – чл.9, ал.2, поради което
и с оглед тайния вот техният глас следва да бъде приспаднат от позитивния такъв
за Яню Янев от 24 гласа. И съответно при резултат 18 на 18 гласа за двамата предложени
за председатели на кооперацията, съдът намира, че не е налице предвиденото в
Устава обикновено мнозинство и взетото по т.3 решение е назаконосъобразно.
Последното прави безпредметно произнасянето на съда
относно оплакването на въззивника за нарушена тайна на вота. Следва само да се
посочи, че липсва изрична уредба за начина на упражняване на тайния
вот както в ЗК, така и в устава на кооперацията, а прилагането на предвидената в избирателните
закони процедура по аналогия е неоснователно. Последното сочи, че в правомощието на ОС на кооперацията е да определи
реда и условията, при които ще се проведе тайното гласуване.
Поради
несъвпадане на изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение следва
да се отмени и постанови друго, с което предявения с правно основание чл.58 ЗК
иск се уважи.
С оглед изхода от спора и направеното искане, в полза
на въззивника се следват сторените пред двете инстанции разноски, възлизащи в общ
размер на 1920 лева /680 лева за първа инстанция и 1240 лева за въззивна/.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 167,
постановено на 22.11.2017 год. по гр.д. № .895 по описа за 2016 год. на ДРС И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯВА по иска на Д.П.С., ЕГН
**********,*** против Производствена потребителна земеделска кооперация /ППЗК/
“Срацимир “, с.Чернево, обл. Варна, ЕИК *********, като незаконосъобразно, решение по т.3 - избор на нов Председател,
взето на 26.11.2016 год. на Извънредно Общото събрание на Производствена
потребителна земеделска кооперация / ППЗК / “ Срацимир “ , с. Чернево, обл.
Варна, ЕИК *********, на основание чл.58 ЗК.
ОСЪЖДА Производствена
потребителна земеделска кооперация /ППЗК/ “Срацимир“, с. Чернево , обл. Варна ,
ЕИК ********* да заплати на Д.П.С. , ЕГН **********,*** направените пред първа и
въззивна инстанция разноски в размер 1 920 лв., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страната.
ПРЕПИС от решението да се обяви в
регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :