РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 09.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на тринадесети декември две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 16937/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 175313/29.12.2017 г., предявена от „Б.П.Б. АД, ЕИК *******,
на чието място е конституиран (л. 305 и сл.) универсалният му правоприемник „Ю.Б.“
АД,
с ЕИК *******, с адрес: ***, против В.А.А.,
с
ЕГН: **********, с адрес: ***, Ц.А.А., с ЕГН **********, с
адрес: *** и В.Б.А., ЕГН **********, с адрес:
***.
Ищецът
твърди, че на 16.08.2008 г. е сключил с „В.П.“ ЕООД, договор за кредит №
033/2007 г. С Анекс А03-333/201 г. от 02.09.2010 г., солидарният длъжник по
договора Р. Ж.Б.се съгласил да учреди ипотека върху негов недвижим имот,
представляващ АПАРТАМЕНТ № 13, находящ се в гр.София, СО-район „*********, със
застроена площ от 114.08 кв.м., състоящ се от три спални, от които две с обща
тераса и трета без тераса, дневна-столова с излаз към терасата на спалните,
кухня, две бани с тоалетни, тоалетна, антре, коридор, при съседи: двор,
апартамент №14, асансьор, коридор, апартамент №12, калкан и вх.4, отгоре -
апартамент №16 и част от апартамент №15, отдолу - апартамент №10, заедно с мазе
№13, на сутерен, второ ниво, с площ от 2.10 кв.м. при съседи: мазе №12,
стълбище към мазетата, двор, коридор, заедно с 5.148 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото и който имот по
кадастрални карта представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.4091.656.1.78, намиращ се в сграда 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.4091.656, при съседи: на същия етаж: 68134.4091.656.107,
68134.4091.656.1.77, 68134.4091.656.1.79, под обекта: 68134.4091.656.1.75, над
обекта:68134.4091.656.1.81, 68.134.4091.656.1.82.
С
нотариален № 15, том ІІ, рег. № 8040, дело № 92 от 2010 г. по описа на
нотариус, с рег. № 151 в НК, ипотеката била учредена.
След
сключването на сделката, Р. Б.дарил на В.Й.Б.ипотекирания апартамент. Два
месеца по-късно, В.Й.Б.дарила от своя страна описания имот на ответниците В.А.А.
и Ц.А.А.. Месец по – късно, тези лица сключили с ответницата В.А. Б.предварителен
договор за продажба на апартамента, като ѝ предали владението върху него.
С
решение по гр.д. № 3186/2013 г. по описа на СГС, В.А. Б.била осъдена да предаде
владението върху имота на В.А.А. и Ц.А.А., при условие, че последните ѝ
заплатят сумата от 80 090,01 лева - направени необходими и полезни
разноски. Въз основа на издадения изпълнителен лист и молба на В. Б., било
образувано изп. д. № **********036
при ЧСИМ.М., по което ищецът се присъединил, като взискател. Изпълнението било
насочено върху описания недвижим имот и била насрочена публична продан на
½ идеални части от правото на собственост върху него, като за купувач
била определена ответницата В.А..
С
извършено разпределение по изпълнителното дело, на В.А. била разпределена
сумата от 40 045 лева, вземането за което било погасено със задължението
ѝ за внасяне на продажната цена за процесния недвижим имот – обект на
публична продан по и.д. № 2012860404036. За останалата ½ идеална част от
процесния имот била насрочена публична продан за периода от 09.06.2014 г. до
09.07.2014 г., която впоследствие била спряна по молба на В.А..
Ищецът
твърди, че ответницата В.А. не е извършила необходими и полезни разноски в
имота в размер на 80 090,01 лева, а производството по гр.д. № 3186/2013 г.
по описа на СГС е било симулативно, като решението по него е било постановено
по реда на чл. 237 от ГПК. Твърди, че предварителният договор от 19.05.2011 г.
е антидатиран и е създаден за целите на симулативно водения процес. Поддържа,
че за наличието на симулативен процес говори и обстоятелството, че ответницата В.А.
предложила цена от 49 140 лв., като било лишено от логика при направени полезни
и необходими разноски в размер на 80 090.01 лв., цената на апартамента да
възлиза на 98 280 лв. В тази насока сочи, че в апартамента живеят както В.А.,
така и Р. Б..
Предвид
изложеното, ищецът моли съда да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че В.Б.А.
не притежава вземане в размер на 80 090,01
лева за направени необходими и полезни разноски в описания недвижим имот, както и да бъде осъдена ответницата В.Б.А.,
да заплати на ищеца, сумата от 40045
лева, като получена без основание по и.д. № 2012860404036 по описа на ЧСИМ.М..
В
срока по чл. 131 ГПК, ответниците В.А.А. и Ц.А.А. заявяват, че вземането
предмет на исковата молба съществува.
В
срока по чл. 131 от ГПК, ответницата В.Б.А. твърди, че предмет на производството не
е едно и също вземане, а две отделни такива – към В.А.А. и към Ц.А.А.
в размер на по 40 045,00 лв. По отношение на вземането ѝ към В.А.А.
ответницата твърди, че банката е пропуснала едномесечния срок от извършване на
разпределението по чл. 464, ал. 1 от ГПК. В тази насока посочва, че
разпределението по и.д. № 2012860404036 на ЧСИМ.М. е било оспорено от банката,
като в тази връзка са били образувани, приключени с решения № 17134 от
01.10.2014 г. по ч.гр.д. № 8640, на СГС и решение № 2333 от 16.12.2014 г. по
ч.в.гр.д. № 4494, САС, VIII с-в., като от датата на второто решение
разпределението влязло в сила. Предоставянето на сумата на В.А. било необратимо
и решението по настоящето дело не можело да ѝ се противопостави по
отношение на това вземане. По този начин, ищецът нямал интерес да предяви иска
в тази му част и предявеният иск се явявал недопустим.
Ответницата
поддържа, че по отношение на вземането към Ц.А.А. в размер на 40 045,00
лв. искът е недопустим като преждевременно предявен, доколкото останалата
½ идеална част от имота не е изнесена на публична продан и не е
извършено разпределение на постъпили суми.
Излага
съображения, че по осъдителната претенция на банката не става ясно на кого
следва да бъде изплатена сумата от 40 045,00 лв. – на В.А.А. или на
банката. В първия случай, искът би бил недопустим, поради това че ищецът не
може да предявява чужди права, а във втория неоснователен доколкото не е бил
осъществен фактическият състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД – банката не била
предала действително парична сума на ответницата. Не можело да се претендира и
връщането на паричната сума по сметка на съдебния изпълнител доколкото ищецът
не бил процесуално легитимиран да иска извършването на това действие извън
процедурата по чл. 464 от ГПК.
Ответницата
твърди, че процесът по гр.д. № 3186/2013 г. на СГС между нея и другите двама
ответници не бил симулативен. В подкрепа на тези твърдения посочва, че преди
това дело между същите страни е имало друго дело по реда на чл. 207 и сл. от ГПК - гр.д. № 10973/2013 г. на СРС, 44 с-в. за обезпечаване на доказателствата.
Към този момент било известно на ответницата, че банката се била снабдила с
изпълнителни листа по отношение на ответниците В.А.А. и Ц.А.А.. Понеже нямала
юридическо образование, тя имала намерение да използва събраните по това дело
доказателства в изпълнителния процес. Въпреки това, в това производство, за
установяване дали действително са били извършвани подобрения и каква е тяхната
стойност, била допусната техническа експертиза, изготвена от независимо вещо
лице, като това обстоятелство изключвало извода за симулативност на
производството по гр.д. № 3186/2013 г. на СГС. Обстоятелството, че решението по
гр.д. № 3186/2013 г. на СГС било постановено при признаване на иска не водело
до извод за симулативност на процеса, доколкото, от една страна, решението било
основано и на многобройни писмени доказателства, а от друга, с оглед приетата
експертиза по гр.д. № 10973/2013 г. на СРС, 44 с-в., спорът между страните бил
фактически решен и нямало смисъл от ново събиране на доказателства.
Поддържа,
че необходимите и полезни разноски по отношение на процесния имот са
действително извършени от нея.
Съдът приема следното от фактическа страна:
На 16.01.2008 г. между „Б.П.Б.“
АД и „В.П.“ ЕООД, като кредитополучател, е бил сключен договор за кредит №
033/2007 г. – видно от договор за кредит № 033/2007 г. (л. 6-9, том І).
Кредитополучателят по договора е
бил представляван от Р. Ж.Б.– син на ответницата В.Б.А.. Този факт е отделен
за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото
– с определение от 25.02.2019 г. (л.
191, том І).
Р. Ж.Б.е поел солидарна отговорност като поръчител за
задълженията на кредитополучателя по договора (видно от Анекс 30.01.2009 г. (л. 10, том І) и Анекс от
02.09.2010 г. (л. 14).
С Анекс А03-333/201 г. от
02.09.2010 г. (л. 14, том І) солидарният длъжник по договора Р. Ж.Б.се е съгласил
и да учреди ипотека върху негов недвижим
имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 13, със застроена площ от 114.08 кв.м. и
избено помещение № 13 с площ 2,10 кв.м. и прилежащи 21,83 кв.м. от общите части
на сградата, находящи се в гр.София, ж.к. „********блок № ********На 28.09.2010
г., ипотеката е била учредена върху посочения АПАРТАМЕНТ № 13, който по
кадастрални карта представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.4091.656.1.78. (видно от нотариален акт № 15, том ІІ, рег. № 8040, дело №
92 от 2010 г. по описа на нотариус, с рег. № 151 в НК, л. 21-24, том І и схема
на самостоятелния обект, л. 30, том І).
С последващи допълнителни споразумения, страните по
договора за кредит са удължавали срока за погасяването му и са констатирали
размера на просрочените задължения по кредита (видно от анексите, л. 17-20).
На 04.02.2011 г., Р. Б.е дарил въпросния апартамент № 13
в ж.к. „Младост“ на съпругата си В.Й.Б.(с нотариалния акт от 04.02.2011 г., л.
377, том ІІ).
На 04.04.2011 г., В.Й.Б.е дарила по ½ ид.част от
процесния апартамент на настоящите ответници и нейни деца – В.А. и Ц.А..
Последните са внуци на третата ответница В.А.. С нотариалния акт дарителката е
запазила безвъзмездно за себе си правото да ползва имота докато е жива (видно
от нотариалния акт, л. 28-29, том І и
протокола от о.с.з., л. 191, том І).
По делото е представен и приет предварителен договор за
покупко-продажба на апартамент № 13. В договора е посочено, че е сключен на
19.05.2011 г. между Ц. и В. А. като продавачи и В.А. като купувач. От
заключението на вещото лице Л.Г. (л. 468-477, том ІІ) се установи, че подписите
действително са положени от посочените в договора лица.
В предварителния договор е уговорено, че продавачите се
задължават да прехвърлят собствеността върху апартамента срещу цена от
70 000 евро, от които: 2 800 евро - платени при подписването на
договора, а остатъкът е следвало да се плати в срок до 30 работни дни от датата
на уведомяването от страна на продавачите за вдигане на учредената върху имота
ипотека и премахване на безвъзмездно учреденото право на ползване на В.Й.Б.(чл.
1 и чл. 3 от договора, л. 101-102, том І). Договорът е сключен за срок от една
година, в който продавачите е следвало да изпълнят и задължението си да прехвърлят
имота свободен от тежести (чл. 7 и чл. 8 от договора, л. 102-103, том І).
От показанията на К.Г.П.(л. 191-192, том І) се
установява, че В.А. е показвала апартамента в ж.к. „Младост“ на свидетелката в
периода 2011-2012 г. Тогава в апартамента са били извършвани СМР като
свидетелката е видяла как В.А. извършва плащане на работниците и според К.П.именно
ответницата е била възложител на тези ремонтни дейности. Това, че в края на
2011 г. в апартамента са извършвани ремонтни дейности от В.А. се потвърждава и
от показанията на свидетелката С.С.М.(л. 246-248, том ІІ).
По делото са представени и приети договори за СМР, спецификации
към тях, актове за установяване на извършването и заплащането на СМР, фактури и
фискални бонове (л. 112-158, том І). В тях е посочено, че са съставяни в края
на 2011 г. и началото на 2012 г. За възложител в документите е посочена В.А., а
предмета им е доставка на материали и извършване на СМР в апартамента в ж.к.
„Младост“. От заключението на вещото лице Л.Г. (л. 468-477, том ІІ) се
установи, че подписите в тези документи действително са положени от В.А..
Подписите за Р.Л., Р.Р.и И.Х., посочени като представляващи дружествата -
изпълнители на възложените СМР, обаче не
са положени от тези лица. Ето защо тези документи са неистински, поради което и
на основание чл. 194, ал. 2 ГПК съдът ги изключва от доказателствата по делото
и не основава решението си на тях. Това се отнася за всички подписани от
посочените лица документи (договори за СМР, спецификации към тях, актове за
установяване на извършването и заплащането на СМР, фактури).
По отношение на фискалните бонове по делото е прието заключение
на вещото лице Р.С. (л. 328-336, том ІІ). Вещото лице не е установило никакви данни за установяване истинността на
фискалните бонове. Той не е намерил
информация нито за осчетоводяване на касовите операции на дружествата, нито за
регистрация от тях на фискални устройства. Вещото лице е установило още, че
фискалните бонове и фактури съответстват на актовете обр. 19 към договорите за
СМР, а по отношение на фактурите и фискалните бонове на стойност от
14 539,26 лева на л. 134, том І е установено, че се дублират с тези на л.
138.
От писмените доказателства, представени от Национална
агенция по приходите (л. 410-411 и л. 438-441, том ІІ) се установява, че
дружествата „Т.Т.“ ЕООД и „П.-С.“ ЕООД са имали регистрирани фискални
устройства, но в период преди посочения във фактурите, договорите и фискалните
бонове. Освен това се установява, че конкретно за периода от 01.07.2011 г. до
31.10.2011 г. за „Т.Т.“ ЕООД няма регистрирани данни за издадени фискални
бонове (видно от справката, л. 411, том ІІ). По отношение на „П.И.“ ЕООД не е
установено регистрирано фискално устройство.
От приетите заключения на вещите лица по
съдебно-техническите експертизи (л. 215-240, том І и л. 527-536, том ІІ) се
установява, че посочените от В.А. подобрения в апартамента в ж.к. „Младост“ в
голямата си част са били действително извършени.
След оглед на място вещото лице инж. Т. е установил, че в
процесния имот са извършени следните СМР :
- Пред прозорците на дневната и на двете спални са
монтирани външни щори, с ел. управление;
- На входа на апартамента е поставена метална врата, с
фурнир, с монтирана брава за четиристранно заключване;
- Във всички помещения и антрета, с изключение само на
баните и тоалетните, е поставен висококачествен дъбов паркет, като в дневната и
в коридора са направени декоративни паркетни пана, а в едната спалня, целият
под е изпълнен от фигурален паркет;
- В дневната, по стената към банята и към кухненския
бокс, е изпълнена декоративна овална стена, с вградени ниши от гипскартон,
както и с вградена ел. камина;
- Тоалетната за гости е изцяло ремонтирана, като са
подменени облицовките и настилката. Поставени са фаянсови плочи с декоративен,
фаянсов фриз по три стени, като по четвъртата - овална стена е изпълнена
декоративна, мозаечна облицовка. Изпълнен е стоманобетонов плот също с мозаечна
облицовка, в който е вградена кръгла, порцеланова мивка. Под мивката и над нея
са монтирани масивни дървени рафтове, лакирани, като в горния рафт са монтирани
и „лунички“. Монтирана е конзолна тоалетна чиния, с вградено казанче. Вратата
на банята е подменена с фурнирована MDF врата с каса. Направен е и окачен таван
с алуминиеви лайсни и с вградена „луничка“;
- Извършен е ремонт на външна дограма – прозорци;
- По тавана, по стените и по страниците около вратите и
прозорците на терасата към дневната и стаите е направена облицовка от
декоративно, екзотично дърво, по парапета на терасата, по подпрозоречната част
от стената и по пода на терасата е направена облицовка и настилка от
гранитогрес. По тавана са монтирани 3 бр. осветителни тела (вж. заключението,
л. 215-240, том І).
При огледа на място вещото лице инж.
Т. е констатирал, че всички извършени в процесния имот видове СМР са изпълнение
с висококачествени, луксозни материали, както и с високо качество на изработка.
В приетата единична техническа експертиза е извършено
остойностяване на извършените в апартамента СМР, които вещото лице е установило
чрез замервания, че действително са били направени (колона 4 на таблица № 1 от
заключението, л. 219-222, том І). При това остойностяване експертизата е
установила, че между цените по представените от В.А. договори, фактури и
спецификации и средните пазарни цени към края на 2011 г. – началото на 2012 г.
няма съществена разлика. Така стойността на видовете строително-монтажни
работи, за които е установено, че са извършени в апартамента, съгласно
уговорените в договорите и спецификациите към тях единични цени, възлиза на 111
370.21 лв., а по средни пазарни единични цени в посочения период - 111 481.32
лв. (заключението, л. 222, том І). Според вещото лице инж. Т. извършените в
апартамента СМР, които представляват подобрения и са трайно прикрепени към
имота, са довели до увеличаване стойността на вещта с размера на средствата,
вложени за извършването на тези дейности, а именно - 103 972.21 лв. към периода
на тяхното извършване и 110 626.44 лв. към настоящия момент.
От заключението по изслушаната тройна съдебно-техническа
експертиза се установи, че всички посочени в договорите и спецификациите към
тях дейности възлизат на 110 531,39 лв. без ДДС/ 132 637,67
лв. с ДДС по посочените в тях единични цени (т. 1 от заключението, л. 533, том
ІІ). При изчисляването на средната пазарна стойност на извършените СМР
експертите са достигнали до извода, че тя е 43 575,90 лв. без ДДС/ 52 291,08
лв. с ДДС, с колкото и се е повишила стойността на апартамента, вследствие на
подобренията. За да достигнат до тези стойности вещите лица не са остойностили
част от твърдените за извършени СМР поради липса на достатъчно информация в
описанието им, поради дублиране с други СМР, както и такива, които касаят
доставка без монтаж и материали (вж. приложение № 1 към СТЕ, л. 535-536). Към
настоящият момент експертите са изчислили, че стойността на апартамента се е
увеличила с около 51 317 лева в резултат на извършените подобрения.
На 24.09.2012 г. СРС е издал заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д. 36218/2012 г. срещу „В.П.” ЕООД, „В.П.” ЕООД, „Р.И.”
ЕООД, Е.П.” ЕООД, „ЛЕ.П.” ЕООД и Р. Ж.Б.(видно от изпълнителния лист, л. 27, том
І). На 02.10.2012 г. по гр.д.№ 36219/2012г. по описа на СРС срещу същите
длъжници е издадена още една заповед за изпълнение на основание чл.417 ГПК (л.
25-26, том І).
На 14.03.2013 г., В.А. е подала молба до СРС за
обезпечаване на доказателства (л. 88-93, том І). По молбата ѝ е
образувано гр.д. 10973/2013 г. на СРС. По това дело като доказателство е бил
приет предварителния договор за покупко-продажба на апартамента. Освен това в
производството пред СРС е била приета и техническа експертиза (л. 94-96, том І
и протокола от о.с.з., л. 97-98, том І). Тя е била изготвена след оглед на
място на апартамента в ж.к. „Младост“. При този оглед е било установено, че
описаните в молбата на В.А. строително-монтажни дейности (СМР) действително са
били извършени, при това с висококачествени строителни материали и с отлично
качество на изработката. Вещото лице е остойностило извършените СМР без да
преценява дали действително са извършени в претендираните вид и количество (т.
3 от СТЕ, л. 96, том І). Според експертизата В.А. е вложила 46 420,44 лева
за извършването на тези дейности, а стойността на имота се е увеличила с
44 620 лева поради тези подобрения.
На 02.12.2013 г. е постановено решение по гр.д. 3186/2013
г. по описа на СГС по предявен от В. и Ц. А. иск по чл. 108 ЗС. С него В.А. е
осъдена да предаде на ищците владението на апартамент
№ 13, находящ се в гр. София, ж. к. „********, при условие, че те заплатят
сумата от 80 090,01 лева, която представлява стойността на направените
необходими и полезни разноски в същия имот. С решението на В.А. е признато
право на задържане на основание чл.
72, ал. 3 от ЗС върху недвижимия имот, до заплащане на сумата от 80 090,01 лв. (видно от решението на СГС, л. 34-35,
исковата молба и отговора, л. 36-41, том І).
На 21.03.2014 г. по изп.дело № 20128380409252 на ЧСИ М.Б.
е извършен опис на апартамента в ж.к. „Младост“ по искане на „Б.П.Б.“ АД (видно
от протокола, л. 45-46, том І).
На 15.04.2014 г. по изп.д. № 20127860404036 по описа на ЧСИ М.М. е проведена
публична продан на собствената на В.А. ½ ид.част от апартамента в ж.к.
„Младост“ (вж. удостоверението, л. 325-326, том ІІ). ЧСИ М. е изготвил
разпределение по изп.д. № 20127860404036.
С него на взискателя В.Б.А. била разпределена сума в размер на 40 045 лв.
(1/2 от 80 090,01лв.), на основание чл.136, ал.1, т.4, изр.2 от ЗЗД – като
взискател с право на задържане на стойността на направените необходими и
полезни разноски за недвижимия имот, съдебно признато с решение на СГС, І ГО,
15 състав по гр.д.№3186/2013г. (видно от
разпределението, л. 42-44 и л. 74-76, том І). Разпределението е било обжалвано
от банката, чиято жалба е отхвърлена и разпределението е влязло в сила (вж.
решенията на СГС и САС, л. 78-87, том І). С постановление за възлагане, вписано
на 13.03.2015 г., продадената по изп.д. № 20127860404036 ½ ид.част от
апартамента е била възложена на В.А. (вж. удостоверението, л. 325-326, том ІІ).
Така на 22.01.2016 г. ЧСИ М. е прекратил изпълнителното дело по отношение на В.А.
(видно от удостоверението и постановлението, л. 325-327, том ІІ).
От приетата по делото спогодба по гр.д. № 58072/2016 г.
(л. 524-526, том ІІ) се установява, че В.А. и Ц.А. са се спогодили собствената
на последната ½ ид.част да се постави в дял на В.А., която да заплати
125 776 лева за уравняване на дела на другата съделителка.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Относно иска с правна
квалификация чл. 464, ал. 1 ГПК:
Отрицателният
установителен иск по чл. 464, ал. 1 ГПК е правен способ за защита на взискател в изпълнителното
производство срещу включване в разпределението по чл. 460 ГПК на вземане на друг взискател към длъжника.
В настоящия случай се установи,
че ищецът и В.А. са взискатели по образувани срещу останалите
ответници изпълнителни дела. По едно от тези изпълнителни дела е била изнесена на
публична продан ½ ид.част от недвижим имот, която е била възложена на В.А.
с влязло в сила постановление и разпределението по това изп.дело е влязло в
сила. По другото изпълнително дело все още не е изготвено разпределение, а
предстои изнасяне на останалата ½ ид.част на публична продан.
Вземането, с което В.А.
се е конституирала като взискател по двете изпълнителни дела се основава на
направени от нея подобрения като добросъвестен владелец, упражняващ владение на
основание предварителен договор за покупко-продажба. Ето защо, въпреки че за
½ ид.част от имота има влязло в сила постановление за възлагане и
разпределение на постъпилите по изп.дело суми, съдът следва да се произнесе за
цялото вземане, тъй като именно то в размера му от 80 090 лева е било
признато от съда в отношенията между ответниците. С оглед на това, налице е
надлежна процесуална легитимация по делото. Следователно, искът е процесуално
допустим.
С
оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест при отрицателен
установителен иск, ответниците са тези, които следваше да докажат, при
условията на пълно и главно доказване, всички предпоставки на отричаното от
ищеца вземане, т.е. фактите, от които то
произтича. Ответниците следваше да установят по делото фактът, че между тях
е сключен предварителен договор за покупко-продажба, на основание на който В.А.
е владяла имота и е направила подобрения в него, както и да установят вида и
размера на подобренията, респ. с колко се е увеличила стойността на вещта
вследствие на тези подобрения.
По
делото се установи, че между ответниците Ц. и В. А.,
като продавачи и В.А., като купувач е бил сключен предварителен договор за
покупко-продажба на подробно описания апартамент в ж.к. „Младост“ в гр. София.
В този договор е посочено, че е сключен на 19.05.2011 г.
С исковата молба, ищецът е оспорил датата, като е заявил, че
договорът не е сключен на 19.05.2011 г., а по-късно, като е съставен за нуждите
на симулативен процес.
Съгласно чл. 181, ал. 1 ГПК, частният документ има достоверна дата
за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от
настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало
документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в
официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по
безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.
Всяко лице, което не е автор на частния документ (не го е
подписало), и на което този документ се противопоставя като доказателство в
исковото производство от насрещната страна по делото, за да опровергае негови
твърдения и/или да отрече негови права (независимо дали те произтичат пряко или
не от документа), е лице, чиито интереси биха могли да бъдат увредени при
антидатиране на този неподписан от него и неизгоден за него частен документ,
т.е - е трето лице по смисъла чл. 181, ал. 1 от ГПК, и ако то оспори датата на
документа, в тежест на насрещната страна по делото, която се ползва от
документа, е да докаже - с всякакви други доказателствени средства - достоверна
дата на документа по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК (решение № 273 от
02.12.2019 г. по гр. д. № 1067/2019 г. на ВКС, ІV ГО).
Банката черпи правото си на предпочтително удовлетворение от учредената
върху собствения на В. и Ц. А. имот. Евентуално антидатиране на предварителния
договор е в състояние да увреди ищеца, тъй като той няма да се ползва от
привилегията си при принудителното изпълнение. Ето защо, банката е „трето лице“
по смисъла на чл. 181 ГПК. За нея предварителният договор няма достоверна дата,
а В.А. е следвало да установи, че документът е съставен на посочената в него
дата. В случая доказателство, от което може да се направи безспорен извод за съществуването на предварителния договор е
молбата до СРС за обезпечаване на доказателства, тъй като е бил приложен към
нея. Тя е депозирана на 14.03.2013 г. Поради това, към тази дата,
предварителният договор несъмнено е съществувал. Тя е достоверната му дата и съдът
следва да приеме, че е сключен именно тогава.
От приетите по делото свидетелски показания се установи, че в края
на 2011 г. – началото на 2012 г., В.А. *** и тогава са се извършвали СМР. По
делото, обаче, няма категорични доказателства, че ответницата е била възложител
на тези СМР. Писмените доказателства, в тази връзка, са изключени поради
успешно проведеното оспорване на автентичността им, а свидетелите по-скоро
правят предположение, вместо да заявяват, че са възприели лично подобен факт. Дори
и да се приеме, че ответницата е била възложител на тези СМР, то тези дейности
не са извършени от В.А. в качеството ѝ на владелец, придобил фактическата
власт на основание предварителен договор, тъй като (и с оглед приетото по-горе)
този договор е сключен на по-късна дата (14.03.2013 г.).
След като В.А. не е била добросъвестен владелец към датата на
която е заявила, че е извършвала подобрения в апартамента, то тя няма правата
по чл. 72 ЗС и няма право да иска за подобренията, които е направила, сумата, с
която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Именно
на основание на чл. 72, ал. 3 от ЗС с решението на СГС по гр.д. 3186/2013 г. на
В.А. е признато право на задържане до заплащане на сумата от 80 090,01 лв. за
направени от нея подобрения в апартамента. Това и следваше да се докаже от
ответницата в настоящото производство – че тя е извършила подобренията в имота
в качеството ѝ на добросъвестен владелец. Такова успешно доказване не бе
проведено. Ето защо е основателен искът за установяване, че В.А. няма вземане
към В. и Ц. А. от 80 090,01 лв. за направени от нея подобрения в апартамента.
По иска с правна квалификация чл.
59, ал. 1 ГПК.
Съгласно
чл. 59 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Спорното право, претендирано от ищеца, възниква от фактически състав, включващ
обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между
обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това имуществено
разместване в отношенията между двата субекта. Т.е. разглежданият иск би бил
основателен, ако ищеца докаже, че неговият патримониум е накърнен, като в
корелативна връзка с това е увеличен актива в имуществото на ответника, без да
е налице правно основание за такова разместване на материални блага. В тежест
на ответника е да докаже основанието на своето обогатяване, ако твърди, че е
налице такова (Решение № 721 от 03.01.2011 г. по гр. д. № 401/2009 г., г. к.,
ІV г. о. на ВКС; Решение № 107 от 08.10.2015 г. по т. д. № 2226/2014 г., т. к.,
ІІ т. о. на ВКС).
Вземането,
произтичащо от неоснователно обогатяване, е субсидиарно – чл. 59, ал. 2 от ЗЗД.
То не съществува, ако съответната престация се дължи на договорно или на
някакво друго извъндоговорно основание (деликт, гестия или неоснователно
обогатяване по чл. 55 – чл. 58 от ЗЗД). Съгласно задължителните разяснения,
дадени с т. 9 от ППВС №1/1979г., ако законът е поставил на разположение на
правоимащия точно определен иск, недопустимо е приложението на общия състав на
чл. 59 ЗЗД. Същото е прието и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК, решение №
75 от 15.05.2009г. по т. д. № 770/2008г. на ВКС, ІІ ТО.
В
случая по делото се установи, че по изп.д.№20127860404036 на взискателя В.Б.А. е била разпределена сума в размер на
40 045 лв. на основание чл.136, ал.1, т.4, изр.2 от ЗЗД – като взискател с
право на задържане на стойността на направените необходими и полезни разноски
за недвижимия имот, съдебно признато с решение на СГС, І ГО, 15 състав по гр.д.№3186/2013г.
На
следващо място се установи, че В.А. няма вземане, заради което се упражнява
право на задържане. Ето защо неоснователно на нея като привилегирован кредитор
е била възложена сумата от 40 045 лв. Поради това на другия взискател по
делото – банката, не е възложено нищо. Така банката е обедняла, а В.А. се е
обогатила със сумата от 40 045 лв. липсата на основание за това се
установи от съда при разглеждането на иска по чл. 464 ГПК. Затова искът за
неоснователно обогатяване е основателен и следва да се уважи изцяло в
предявения размер..
Относно разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има единствено ищеца, който е направил своевременно
искане за присъждането им и е представил доказателства за заплащането им. Поради
това, ответниците следва да заплатят на ищеца, сумата от 4 253,60 лева, в т.ч.: платена държавна такса (3203,60 лв., л.
54, том І), и депозити за вещи лица (1050 лв., л. 253 и л. 502, том ІІ).
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 20 състав,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от
„Ю.Б.“ АД, с ЕИК *******, с адрес: *** (правоприемник на „Б.П.Б. АД, ЕИК *******),
против В.А.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Ц.А.А., с ЕГН **********,
с адрес: *** и В.Б.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, иск по чл. 464, ал. 1 ГПК, че В.Б.А. не притежава вземане
към
В.А.А. и Ц.А.А., в размер на сумата от 80 090,01 лева, представляващо направени
необходими и полезни разноски на основание чл. 72 ЗС, признато с решение по гр.д.
№ 3186/2013 г. на СГС, половината от
която сума (40 045 лева) е била разпределена на В.Б.А. по
изпълнително дело № **********036 по
описа на ЧСИМ.М..
ОСЪЖДА
В.Б.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Ю.Б.“ АД, с ЕИК *******, с адрес: ***,
на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, сумата от 40 045 лева - получена без основание по и.д. № 2012860404036 по
описа на ЧСИМ.М..
ОСЪЖДА
В.А.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Ц.А.А., с ЕГН **********, с
адрес: *** и В.Б.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на „Ю.Б.“ АД, с ЕИК *******, с адрес: ***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 4 253,60 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: