№ 463
гр. Пловдив, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20235300500473 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на
Република България, чрез Районна прокуратура- Пловдив, ТО- Карлово, и
насрещна въззивна жалба на Д. А. Т., ЕГН **********, чрез
пълномощника му по делото адв.Л. Н. Н., против Решение №373 от
30.11.2022г., постановено по гр.д. №681/2022г., по описа на Районен съд-
Карлово, ІIІ гр.с.
С жалбата на Прокуратурата на Република България решението се
обжалва в частта му, с която Прокуратурата на Република България е
осъдена да заплати на Д. А. Т., ЕГН **********, сумата от 2500 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие
на повдигнато и поддържано незаконно обвинение по досъдебно
производство №527/2020г. по описа на РУ на МВР- Карлово, за
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, ведно със законната лихва, считано от
датата на прекратяване на наказателното производство- 30.01.2021г. до
окончателното й изплащане. С жалбата се излагат доводи за
неправилност на решението в обжалваната му част, като се иска
1
намаляване на размера на присъденото обезщетение.
Ответната страна по въззивната жалба- Д. А. Т., ЕГН **********,
чрез пълномощника му по делото адв.Л. Н. Н., в писмен отговор оспорва
същата и иска потвърждаване на обжалваното решение в обжалваната му
част.
С насрещната въззивна жалба на Д. А. Т. решението се обжалва в
частта му, с която предявеният от него иск за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди е бил отхвърлен за разликата над уважения
размер от 2500 лв. до пълния му предявен размер от 5000 лв. С жалбата
се излагат доводи за неправилност на решението в отхвърлителната му
част, като се отмяната му в посочената част и уважаване на иска в
пълния му предявен размер.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват
процесуално допустими.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл.269,
изр.2 от ГПК следва да бъде проверено правилността му по изложените
във въззивните жалби доводи, както и при служебна проверка за
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, като
въззивният съд се произнесе по правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.2, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди,
предявен от Д. А. Т. против Прокуратурата на Република България за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие
на повдигнато и поддържано незаконно обвинение по досъдебно
производство № 527/2020г. по описа на РУ на МВР- Карлово, за
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. От фактическа страна по делото
2
няма спор между страните, а и се установява от писмените
доказателства, че на 02.11.2020г. на основание чл.212, ал.2 и чл.356, ал.3
от НПК срещу ищеца е било образувано бързо производство- досъдебно
производство №527/2020г. по описа на РУ на МВР- Карлово, като на
същата дата ищецът е бил задържан за 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1
от Закона за МВР и му е била наложена принудителна административна
мярка по чл.171, т.1, б.Б от Закона за движение по пътищата- временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. С постановление
от 06.11.2020г. на Районна прокуратура- Карлово е разпоредено
разследването по досъдебното производство да се извърши по общия ред.
На 03.11.2020г. по същото ищецът е бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.343, ал.3 от НК за това, че на 02.11.2020г. в гр. С. е
управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка „Опел“,
модел „Астра“, с рег. № ***, след употреба на наркотично вещество-
амфетамин, и е разпитан в това процесуално качество. На същата дата с
постановление на Районна прокуратура- Карлово ищецът е бил задържан
на основание чл.64, ал.2 от НПК за 72 часа. На 06.11.2020г. Районна
прокуратура- Карлово е направила искане до Районен съд- Карлово спрямо
ищеца да бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, като
с определение на Районен съд- Карлово от 06.11.2020г. такава е била
взета. С постановление на Районна прокуратура- Карлово от 20.11.2020г.
взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража“ е
била изменена в „подписка“. На 11.12.2020г. материалите по досъдебното
производство са били предявени на ищеца, в качеството му на
обвиняем. С влязло в сила постановление на Районна прокуратура-
Карлово от 17.12.2020г. наказателното производство срещу ищеца е било
прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК поради това, че
разследваното деяние не е извършено, а взетата спрямо него мярка за
неотклонение е отменена.
Настоящият състав на съда намира, че при така установените
фактически обстоятелства по делото са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
тъй като спрямо ищеца е било повдигнато незаконно обвинение в
извършване на престъпление и наказателното производство е било
3
прекратено поради недоказаност на обвинението. Отговорност за
причинените на ищеца вреди от така извършените незаконни актове и
действия следва да носи ответника- Прокуратурата на Република
България, която с оглед правомощията й по НПК е упражнявала
ръководство и надзор върху наказателното производство. Съгласно
формираната съдебна практика всяко неоснователно водено наказателно
производство причинява негативни преживявания, свързани с психически
тормоз, стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне пред близки и
познати / в този смисъл- Решение №138/08.05.2013г. на ВКС по гр.д.
№637/2012г., ІV г.о.; Решение №388/02.12.2013г. на ВКС по гр.д.
№1030/2012г., ІV г.о.; Решение №434/25.11.2015г. на ВКС по гр.д.
№2934/2015г., ІV г.о./. За доказване на размера на претърпените от
ищеца неимуществени вреди по делото е разпитана като свидетел З.Л., с
която ищецът живее във фактическо съпружеско съжителство, от
показанията на която се установява, че при задържането си ищецът бил
засегнат и притеснен, защото смятал, че не е виновен. Докато бил
задържан разговаряли по телефона и той споделил, че не се храни и не
се чувства добре и се страхува да не го осъдят за нещо, което не е
направил. По време на задържането му свидетелката имала рожден ден,
на който ищецът не можел да присъства, за което му било мъчно.
Притеснявал се и за родителите си, защото баща му бил инвалид. След
това и по време на празниците бил депресиран.
При определяне на размера на обезщетението за претърпените от
ищеца неимуществени вреди от незаконно повдигнатото му обвинение
следва да се отчетат обективно установените факти по делото, а
именно- продължителността на воденото наказателно производство
спрямо ищеца /от 02.11.2020г. до 17.12.2020г. /, извършваните по същото
процесуални действия с негово участие- привличане като обвиняем,
явяване в съдебно заседание по внесеното от Районна прокуратура-
Карлово искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под
стража“ и предявяване на разследването, задържането на ищеца за 18
дни. При така установените по делото обективни обстоятелства и
събраните доказателства за претърпените от ищеца негативни
психически преживявания, описани от св.З.Л., настоящият състав на
съда намира, че справедливото обезщетение, което следва да му бъде
4
определено за претърпените от него неимуществени вреди от незаконно
повдигнатото му обвинение е в размер на 2500 лв., колкото е определил
и първоинстанционният съд. Предвид горното настоящият състав на съда
намира за неоснователни доводите във въззивните жалби срещу
определения в обжалваното решение размер на обезщетението.
Предвид горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено
С оглед неоснователността на въззивните жалби разноски за
въззивната инстанция не следва да си присъждат, а следва да останат за
сметка на страните.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №373 от 30.11.2022г., постановено по гр.д.
№681/2022г., по описа на Районен съд- Карлово, ІIІ гр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5