Решение по дело №10/2021 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 февруари 2021 г. (в сила от 18 февруари 2021 г.)
Съдия: Красимира Тодорова Тодорова
Дело: 20217250700010
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 януари 2021 г.

Съдържание на акта

                                                                                                                                                

 Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 21                                18.02.2021 година                                       град Търговище

 

В   И М Е Т О  НА   Н А Р О Д А

Административен  съд                                                                                   първи състав

На  шестнадесети февруари                                                                          2021 година

В публично заседание в следния състав:   

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ТОДОРОВА

                                                                              

Секретар:  ГЕРГАНА БАЧЕВА

Прокурор:  

Като разгледа докладваното от  ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

АД № 10 по описа за 2021 година,    за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството е по реда на глава десета  от  АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

         Образувано по жалба на Д.А.М.,   с която се оспорва Заповед  за прилагане на принудителна административна мярка №20-1292-000603/24.12.2020 г., издадена от Н. Н. на длъжност полицейски инспектор към ОД на МВР– Търговище, група ОДЧ Търговище. Със същата е наложена санкция по чл.171, т.1,б “б“ ЗДвП  - временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС  и контролен талон на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата се твърди, че има нарушение на материалния и процесуалния закон, несъответствие с целта на закона. Моли оспореният акт да бъде отменен  като незаконосъобразен.

   В съдебно заседание жалбоподателят   взема  становище,  чрез процесуалния си представител, който поддържа жалбата.  

           Ответникът    взема становище, чрез процесуалният си представител гл.ю. к. Ж., която като оспорва жалбата.  Претендира ю.к. възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

            Със Заповед № 363з – 1642/ 30.09.2020 г. Директорът на ОДМВР – Търговище е оправомощил определени категории длъжностни лица да издават ПАМ по   Закона за движението по пътищата.  

            При извършена проверка е било установено, че на 24.12.2020 г. около 08.23 часа в община Търговище  на път втори клас №74 жалбоподателят като водач  на МПС – Опел Астра с рег.№… до разклона за кв. Калково в посока Търговище  е управлявал посоченият автомобил собственост на  Мелиса Данаилова Алекова с концентрация в издишания от водача въздух 0,65 промила на хиляда установено  по надлежния ред с техническо средство Алкотест дрегер 7410 ARS: 0048.

            Въз основа на съставения АУАН    е издадена оспорената заповед, с която на основание чл.171, т.1 б“б“ от ЗДвП   е наложена принудителна административна мярка-   отнемане на СУМПС  и   контролен талон.

            В хода на производството са приети като доказателства:   ЗППАМ № 20-1292-000603 от 24.12.2020 г. издадена от ОДМВР-Търговище, ЗППАМ № 20-1292-002195 от 31.12.2020 г. издадена от ОДМВР-Търговище, трудов договор № 445/02.01.2020 г. на Д. М., епикриза на Д. М. от МБАЛ-Търговище, молба до ОД на МВР, с-р ПП-Търговище от Д. М., ЗППАМ № 20-1292-000603 от 24.12.2020 г. издадена от ОДМВР-Търговище, АУАН серия GA № 314198/24.12.2020 г., НП № 20-1292-002195/21.12.2020 г., талон за изследване, протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол № 84/30.12.2020 г., протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози, справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават НП и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, Заповед № 363з-1642/30.09.2020 г. на директора на ОДМВР-Търговище за оправомощаване на длъжностни лица, които да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП, както и представените в   съдебно заседание: епикриза на Д. М. от МБАЛ-Търговище-АД, заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 363з-1642/30.09.2020 г. на директор на ОДМВР-Търговище, заповед № 1402/28.10.2014 г-363з-104/03.11.2014 г. на директор на ОДМВР-Търговище, акт за встъпване в длъжност на Н. Н., график за работа на оперативните дежурни в група ОДЧ-ОДМВР-Търговище за м. декември 2020 г., протокол за хим.експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта контролна проба № 46/21.01.2021 г., призовка за страна с вх. № 363000-1211/21.01.2021 г., разпореждане № 75 на РС-Търговище.

 При така установеното от фактическа страна, съдът приема жалбата за допустима по следните съображения:

Жалбата е подадена от надлежна страна при наличие на правен интерес, срещу административен акт, който подлежи на съдебно оспорване  и при спазване на законния 14-дневен срок за обжалване.

От правна страна съдът намира следното:

            На основание чл. 172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, ал.1, т.1 от същия закон се издават с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или на оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал.1 от Закона за движение по пътищата. Предвид тази правна уредба  оспореният акт е издадена  от компетентен орган.

            С оглед съдържанието на акта съдът приема, че е спазена установената от закона форма – чл. 172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал.2 от АПК. Фактическите основания за издаване са изложени   ясно и изчерпателно. Релевантните факти са изяснени в пълен обем. В производството по издаването на обжалваният акт   не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила – такива, които ако не бяха извършени щяха да доведат административния орган до различни фактически и правни изводи. Само подобни нарушения се оценяват като съществени и респ. само подобни нарушения биха могли да обосноват извод за незаконосъобразност на административния акт.

При преценка на материалната законосъобразност, съдът съобрази следното:

За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения ЗДвП допуска да се прилагат определени принудителни административно мерки.  Съгласно чл. 171, т. 1, б.“б“ ЗДвП/ бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г./, на което основание е наложена процесната принудителна административна мярка, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В конкретния случай това е близко до минималното.

Прилагането на института на чл.28 ЗАНН изложен в жалбата е несъответно в производството движещо се по реда на АПК. На същото основание съдът не преценява и обстоятелствата визирани в чл.6 ЗАНН. Това би могло да стане при евентуално атакуване на наказателното постановление пред въззивната инстанция, която не е обвързана от настоящия изход на спора, с оглед различните производства, при които от значение са различни факти и обстоятелства по отношение законосъобразността на акта.

В конкретния случай оспорената ПАМ е наложена   за  нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – неспазване на забраната да се управлява лек автомобил след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

ПАМ е законоустановена, със Закона за движение по пътищата. Мярката е предвидена в интерес на обществото – с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата, тъй като управлението на МПС от водач употребил наркотични вещества или амфетамин   е дейност, която носи висок риск за живота и здравето както на водача, евентуалните пътници в автомобила и другите участници в движението, както и за материални щети. В конкретния случай говорим и за времеви порядък 08.23 ч.  АО в случая действа при обвързана компетентност. Ирелевантни са изложените съображения свързани с  основната трудова дейност и евентуалните вреди, които биха настъпили за жалбоподателя.

Налице  е справедлив баланс между правата на засегнатото лице и интереса на обществото.

Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Претенцията за разноски е основателна като съдът присъжда такива в полза на ответната страна в размер на 100 лв. – ю-к. възнаграждение.

   Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал.1 от АПК, Административен съд – Търговище, първи състав

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.А.М. против Заповед  за прилагане на принудителна административна мярка №20-1292-000603/24.12.2020 г., издадена от Н. Н. на длъжност полицейски инспектор към ОД на МВР– Търговище, група ОДЧ Търговище, с която е наложена санкция по чл.171, т.1,б “б“ ЗДвП  - временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС  и контролен талон на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца,  като неоснователна.

ОСЪЖДА Д.А.М.  от гр. Търговище, с ЕГН:********** да заплати на ОД на МВР гр.Търговище разноски а в размер на 100 лв. – ю-к. възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението  да се изпрати на страните.    

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: