РЕШЕНИЕ
№
260076 02.11.2020г., гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на втори ноември две хиляди
и двадесета година, в състав:
Председател: Минка Трънджиева
Членове:
Венцислав Маратилов Димитър Бозаджиев
като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев в.гр.дело №228 по
описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл.251 и чл.248 от ГПК.
Същото
е образувано по повод на постъпила Молба с вх.№260565/15.09.2020г. от Община С.,
представлявана от Н.Б.- ВрИД Кмет на Община С., чрез пълномощника й юриск.Б..
Твърди
се в същата, че с Решение №2690022/10.09.2019г., постановено по
в.гр.д.№228/2020г. по описа на ОС- П. определеното адвокатско възнаграждение е
значително завишено.
Счита се, че са присъдени суми
за които не е доказано плащане.
Сочи се, че пред първата
инстанция и по въззивното дело, общината е правила възражения за прекомерност
на адвокатските хонорари.
В този смисъл са изложени
съображения.
Искането
е да се измени и допълни решението в частта за разноските, като се намалят
разноските за адвокатски възнаграждение до размер от 312,98лв. пред първата
съдебна инстанция и до размер 312,98лв. пред въззивния съд, съгласно чл.9, във
вр. с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Искането
е да се измени решението, в частта за разноските, като отпаднат разноски в
размер на 15лв.- куриерски услуги.
Производството
е образувано и по повод на постъпила Молба с вх.№260565/15.09.2020г. от Община С.,
представлявана от Н.Б.- ВрИД Кмет на Община С., чрез пълномощника й юриск.Б. за
тълкуване на Решение №2690022/10.09.2020г., постановено по в.гр.д.№228/2020г.
по описа на ОС- П., в частта му относно съдържанието на диспозитива.
Твърди
се, че в диспозитива на решението си, въззивният съд е приел по отношение на
Община С., че същата дължи на В.Б. сума в общ размер на 2675,92лв.,
представляващи дължими адвокатски възнаграждения по три договор за правна защита
и съдействие, но съгласно същите, общата сума по тях е в размер на 2450лв.
Сочи
се, че в диспозитива на решението общата сума е с 225,92лв. повече от общата
сума по трите договора за правна защита и съдействие.
В този смисъл се приема, че е
налице неяснота относно приетия общ размер на сумата от 2675,92лв., която
неяснота води до невъзможност да се изведе действителната воля на съда.
Искането е за тълкуване на
диспозитива на Решение №260022/10.09.2020г., постановено по в.гр.д.№228/2020г.
по описа на ОС- П. относно размера на общата сума.
Въззивният съд приема, че
направените искания в двете подадени молби не налагат разглеждане на делото в
открито съдебно заседание.
Като обсъди доводите в молбите за изменение, съответно за
тълкуване съдебния акт, съдът прие
следното:
Искането за тълкуване на
решението е с правно основание чл.251 от ГПК и е допустимо, тъй като е
предявено от легитимирана страна.
Преценено по същество искането
е неоснователно.
В производството по тълкуване
на влязлото в сила решение на съда по чл.251 от ГПК, решението се нуждае от
тълкуване, когато е неясно. То е такова, когато от него не може да се изведе
действителната воля на съда, който го е постановил. При тълкуването на съдебно
решение следва да се изхожда от неговите мотиви, т.е. от вече възприетите от
съда фактически констатации и правни изводи. Недопустимо е да се поставят
отново на преценка доказателствата по спора и да се правят нови правни изводи,
различни от вече изложените в решението. Заедно с това, в производството по
тълкуване не може да се дават указания за приложение на правните последици на
съдебното решение и за начина на неговото изпълнение, а именно в тази насока са
заявените основание за тълкуване в настоящото производство.
В конкретният казус, настоящата инстанция
приема, че съдебното решение е ясно, тъй като има пълно съответствие между
мотивите и диспозитива му.
Действително в диспозитива на
постановения съдебен акт от окръжния съд е визирано, че сумата в размер на 2675,92лв., представлява
дължими адвокатски възнаграждения по договори за правна защита и съдействие
от 02.12.2016г.
гр.д.№608/2016г. по описа на РС- П. от 11.07.2016г. за гр.д.№179/2016г. по
описа на РС- П. и договор от 26.08.20106 г. за гр.д.№210/2016г. по описа на РС-
П., ведно със законната лихва от 14.08.2019г.- дата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на сумата. Следва да се отбележи, че отразено от
последния, че „за които суми“ е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д
№616/2019г. по описа на РС- П..
В тази насока следва да се
посочи, че както от материалите по заповедното производство, така и
впоследствие пред двете съдебни инстанции, конкретно и настоящата в мотивната
част на решението се установява по несъмнен начин, че разликата от договореното
адвокатско възнаграждение по трите договора за правна помощ от 2450лв. до
размера от 2675,92лв. за сумата от 225,92лв. се явява присъдени на В.Б. сбор от
направени от него съдебни и деловодни разноски по съдебните производства
предмет на гр.д.№6098/2016г. по описа на РС- П. в размер на 50,46лв., по
гр.д.№179/2016г. по описа на РС- П. в размер на 95,46лв. и по гр.д.№210/2016г.
по описа на РС- П. в размер на 80лв.
Ето защо при наличие на яснота
в мотивната част откъде се получава разликата от 2450лв. до общия уважен размер
от 2675,92лв., то не са налице и основания за уважаване на подадената молба за
тълкуване.
Относно искането за изменение
на решението в частта за разноските, то това искане е допустимо, но следва да
се приеме за неоснователно.
В тази връзка следва да се
отбележи, че в мотивите се въззивната инстанция на постановеното от нея решение
не е отрекла с оглед на направеното възражение за прекомерност, че действително
то не е определено в неговия минимум, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3
от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното
адвокатско възнаграждение. Съответно е преценено, че с оглед на размера на
предявения иск и съобразявайки фактическата и правна сложност на конкретното
дело съответно то реално не надвишава значително минималното такова.
Предвид на това, съдът не
приема, че следва да приеме искането за изменение на решението в частта за
разноски за основателно, с оглед на което същото следва да бъде оставено без
уважение.
Поради изложеното и на основание чл.248 и
чл.251 от ГПК, Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба с вх.№260565/15.09.2020г. от Община С.,
представлявана от Н.Б.- ВрИД Кмет на Община С., чрез пълномощника й юриск.Б. за
тълкуване на Решение №2690022/10.09.2020г., постановено по в.гр.д.№228/2020г.
по описа на ОС- П., в частта му относно съдържанието на диспозитива, като
неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба с вх.№260565/15.09.2020г. от Община С.,
представлявана от Н.Б.- ВрИД Кмет на Община С., чрез пълномощника й юриск.Б. за
изменение на Решение №2690022/10.09.2020г., постановено по в.гр.д.№228/2020г.
по описа на ОС- П., в частта му относно разноските, като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.