№ 19662
гр. София, 12.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110110822 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила иск.. молба от Н. Н. Н... срещу „Вивус.БГ“ ЕООД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на иск..та молба.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Следва да се отхвърли искането на ищцата за допускане изготвянето на съдебно-
счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в иск..та молба въпроси. По
първия поставен въпрос съдът намира, че не са необходими специални знания, а по
втория въпрос не е налице спор между страните, като фактът на потвърдените от
ответника суми като платени от ищцата следва да се отдели като безспорен.
Съдът намира, че искането от ищеца за задължаване на ответната страна да
представи договор за паричен заем № ....../22.02.2023 г., включително разписки за
платени суми, европейски формуляр за представяне на информация за потребителските
кредити, както и приложимите общи условия, следва да се отхвърли. По начало
платежното нареждане и разписка за платени суми са в държане на наредителя на
сумата, а не на получателя. В случая ищецът сочи, че е извършвал плащания, като
ответникът изрично признава този факт. На следващо място, процесният договор и
приложими общи условия са представени и от двете страни по делото, като с отговора
на иск..та молба е представен и стандартен европейски формуляр, както и извадка от
счетоводството за пратени суми.
Неотносимо за правния спор е обстоятелството колко на брой сключени договора
има между страните, поради което искането на ищцата за издаване на съдебно
удостоверение, което да й послужи пред БНБ за снабдяване с информация за посочения
факт следва да се отхвърли.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на осн..ние чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към иск..та молба и отговора на иск..та молба писмени
1
доказателства по опис, обективиран в същите.
ОТХВЪРЛЯ изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на
поставените в иск..та молба въпроси.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата за задължаване по реда на чл. 190 ГПК на
„Вивус.БГ“ ЕООД да представи по делото договор за паричен заем № ....../22.02.2023
г., включително разписки за платени суми, европейски формуляр за представяне на
информация за потребителските кредити и общи условия, както и искането на ищцата
за издаване на съдебно удостоверение, което да й послужи пред БНБ за снабдяване с
информация за всички сключени договори за потребителски кредити между страните.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 20.06.2024 г.
от 10:50 ч., за когато да се приз..т страните, на които да се изпрати препис от
настоящото определение, а на ищцата – и препис от отговора на иск..та молба и
приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са за разглеждане два кумулативно обективно съединени иска, както
следва: 1/ установителен иск с правно осн..ние по чл. 26, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК за
прогласяване на нищожност на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за
експресно разглеждане, предвидена в договор за кредит № ....../22.02.2023 г., сключен
между страните поради заобикаляне на закона, противоречие със закона и накърняване
на добрите нрави и 2/ в условията на евентуалност осъдителен иск по чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата от 5,00 лева, предявен като
частичен от сумата от общо 98,52 лева, представляваща недължимо платена сума по
недействителна клауза за такса експресно разглеждане от договора, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от депозиране на иск..та молба до погасяването.
Ищцата Н. Н. Н... твърди, че на 22.02.2023 г. сключила с ответното дружество
„Вивус.БГ“ ЕООД договор за кредит № ....... По силата на договора му била
предоставена в заем парична сума в размер на 400 лв., която следвало да върне в срок
до 24.03.2023 г. Твърди, че ГПР бил уговорен в размер на 49.7 %, лихвен процент за
кредита в размер на 41 %, сума на лихвата за срока на договора 13,48 лв. В договора
било предвидено, че кредитополучателят дължи сума в размер на 98,52 лв.,
представляваща такса за бързо разглеждане. Сочи, че погасила сумата по договора,
като за срока на договора е заплатил по сметка на дружеството изцяло сумата по
договора, включително такса за експресно разглеждане, а именно сумата от общо 512
лв.
Счита, че договорът за кредит е нищожен на осн..ние чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22
от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно
годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, тъй като в договора за
потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв
бил в пъти по-висок от посочения, което е над максимално установения праг на ГПР,
предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Още със сключване па
договора било посочено, че потребителят дължи възнаграждение за допълнителна
услуга от момента на подписване на договора. Ето защо намира, че същата е следвало
да бъде включена в размера на ГПР, като невключването й противоречи на закона и
неговото заобикаляне.
Намира, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на
хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно до
извод за недействителност на целия договор. Счита за нищожна клаузата, с която е
уговорено, че ищецът следва да заплати на кредитиращото дружество такса за
експресно разглеждане на кредита, както и че същата е уговорена в противоречие с
2
разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Поради тези и останалите подробно изложени
съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. Признава
факта на възникнало облигационно правоотношение между страните по процесния
договор за заем с посоченото от ищцата съдържание. Признава и факта на погасяване
на главницата от 400 лева в пълен размер, на таксата за бързо разглеждане от 98,52
лева в пълен размер, както и частично на договорната лихва, а именно – сумата от 0,90
лева. Оспорва общо постъпилата сума да е в размер на 512 лева, като сочи, че същата е
в размер на 499,92 лева, разпределена по посочения начин на погасяване. По
отношение на спорната такса за бързо разглеждане признава, че е налице пълно
погасяване. Намира обаче, че уговорената клауза не страда от посочените от ищцата
пороци. Счита, че същата правилно не е включена в ГПР, тъй като представлява
отделна допълнителна и незадължителна услуга по договора. Счита, че предоставената
допълнителна услуга съответства изцяло на предвидената в чл. 10а, ал. 1 ЗПК закон..
възможност. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли
предявените искове да бъдат отхвърлени като неосн..телни. Претендира разноски.
По установителния иск с правно осн..ние по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК:
В тежест на ищеца по предявения главен иск за прогласяване нищожността на
отделни клауза от договора поради противоречието й със закона, неговото заобикаляне
и накърняване на добрите нрави, е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно че: между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор
за кредит от 22.02.2023 г. с посоченото в иск..та молба съдържание, както и че клаузата
от процесния договор, касаеща заплащането на таксата за бързо разглеждане на
документите за паричен заем, противоречи на закона, води до негово заобикаляне,
респективно – накърнява добрите нрави.
По осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума в
размер на 5,00 лв., като част от общо платената сума от 98,52 лева, представляваща
недължимо платена сума за такса за бързо разглеждане на документите за отпускане на
заем, предвидена в договор за кредит № ....../22.02.2023 г.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице осн..ние
за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното
връщане, респ. да докаже връщане на сумата.
ОТДЕЛЯ на осн..ние чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че: 1) между страните е сключен договор за кредит №
....../22.02.2023 г., по силата на който ищцата е получила в заем сумата от 400 лв.; 2) с
договора за кредит е предоставена в заем парична сума в размер на 400 лв., с уговорена
договорна възнаградителна лихва от 13,48 лв., такса за бързо разглеждане в размер на
98,52 лева, при посочен в договора ГПР от 49,70 %, в който не е включена таксата за
бързо разглеждане; 3) че ищцата е погасила изцяло главницата по договора и таксата за
бързо разглеждане.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4