№ 1575
гр. Плевен, 18.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214400500799 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявена частна жалба от ЕМ. Б.
ЦВ., чрез процесуалния си представител, срещу определение №
2534/08.09.2021 г. по гр.д.№ 3569/2021 г. по описа на ПлРС, с което е
оставена без уважение молбата на ЕМ. Б. ЦВ. за изменение на решение №
763/21.07.2021 г. в частта относно разноските.Определението е неправилно,
като е постановено в нарушение на материалния закон и съществени
процесуални нарушения.Прави се искане да се отмени определението, като се
уважи подадената молба по чл.248, ал.1 ГПК.
За ответника по частната жалба - Б. Анг. П. не е депозиран отговор на
частната жалба.
Частната жалба е депозирана в преклузивния срок, от надлежно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Предмет на обжалване е определението на първоинстанционния съд от
08.09.2021 г., с което е оставена без уважение молбата на ЕМ. Б. ЦВ. за
изменение на решение № 763/21.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 3569/2021
г. по описа на ПлРС в частта за разноските.
В частната жалба се сочи, че правилно е прието от първоинстанционния
съд, че се касае за спорна съдебна администрация.Пред ПлРС, както счита
частната жалбоподателка, са предявени обективно и субективно съединени
1
искове с правно основание чл.59, ал.9 във вр. с чл.127, ал.2 СК и чл.127а от
СК, както и при условията на евентуалност иск за определяне на разширен
режим на лични отношения между бащата и детето в качеството му на
ищец.Съдът е отхвърлил предявения иск по чл.59, ал.9 във вр. с чл.127, ал.2
СК; уважил е частично при условията на евентуалност иска по чл.59, ал.9 СК
за разширяване на личните контакти на малолетното дете с ищеца, като в
останалата част е отхвърлил иска, уважил е предявения иск по чл.127а от СК.
В частната жалба се сочи, че в настоящето производство намират
приложение общите правила на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.Правилно е приетото в
тази насока от първоинстанционния съд независимо от характера на
производствата като спорна съдебна администрация, че за тях са приложими
разпоредбите на чл.78 ГПК.
На следващо място в частната жалба се сочи, че при съобразяване на
отхвърлената и уважената част от исковата молба ответницата следва да
заплати на ищеца деловодни разноски по компенсация в размер на 1 477.87
лв., без да посочи мотиви и процентно отношение.
Правилно е приетото от първоинстанционния съд, че общо размерът на
направените деловодни разноски от ищеца възлиза на сумата от 2 516.80 лв.В
тази сума е включена заплатената държавна такса 50 лв., разноски за вещи
лица в размер на 841.80 лв. и заплатеното адвокатско възнаграждение в
размер на 800 лв. по гр.д.№ 7981/2019 г., заплатената държавна такса в размер
на 25 лв. по в.гр.д.№ 51/2021 г. и заплатеното адвокатско възнаграждение по
гр.д.№ 3569/2021 г. в размер на 800 лв.
Неправилно обаче е прието, че направените от Е.Ц. разноски са в размер
на 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, тъй като това е заплатеното
по гр.д.№ 799/2021 г., но отделно е заплатено такова в същия размер и по
в.гр.д.№ 51/2021 г.
По отношение на процентното отношение или съразмерността на
уважената, респ. отхвърлената част от молбите с оглед на чл.78, ал.1 и ал.3
ГПК, то се касае до производство по спорна съдебна администрация, за
разлика от производствата, при които паричната оценка на предмета на
делото е цената на иска.
На следващо място в частната жалба се сочи, че държавна такса по
евентуално съединен иск не се внася.
2
Следва да се приеме, че когато е надвнесена държавна такса, тя не следва
да се включва при изчисляване на размера на дължимите разноски от
страните, тъй като подлежи на връщане по реда на чл.4б от ЗДТ.
В процесния случай внесената държавна такса по гр.д.№ 7981/2019 г. е 50
лв., а по в.гр.д.№ 51/2021 г. - 25 лв.
По дела, съставляващи спорна съдебна администрация, когато друго
изрично не е предвидено в нормативен акт, се дължи държавна такса в
размера на чл.16 от ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК - 25 лв.
съгласно т.21 от тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк.д.
№ 6/2012 г., ОСГТК.
От друга страна, една държавна такса се събира за евентуално съединени
искове (определение № 314/17.06.2015 г. на ВКС по ч.т.д.№ 143/2015 г., ІІ
т.о.).
Изхождайки от гореизложеното дължимата държавна такса за двете
производства - първоинстанционно и въззивно е в общ размер на 75 лв.
На следващо място в частната жалба се сочи, че след като е отхвърлен
главният иск за изменение на родителските права, то уваженото искане за
разширен режим на лични отношения е при условията на евентуалност и в СЗ
е заявено от ответницата, че същата не се противопоставя на такъв разширен
режим, т.е. налице е признание на иска, като основното в споровете по чл.127
и чл.127а от СК е интересът на детето, за което и съдът следи служебно.
В процесния случай, както това се сочи и от частната жалбоподателката, с
молбата, депозирана пред първоинстанционния съд от Б.П., са инициирани
три производства по спорна съдебна администрация.Производствата за
спорна съдебна администрация на граждански правоотношения не са
регламентирани от ГПК.Поради това, доколкото в други закони няма особени
процесуални норми за тях и доколкото самата специфика на съответното
производство не налага друго, по отношение на тях се прилагат
процесуалните правила на общия исков процес - в процесния случай на чл.78
ГПК.
Неоснователно се сочи в частната жалба, че в разноските неправилно от
първоинстанционния съд е включен и депозита за вещи лица, които са
назначени по искане на ищеца по главния иск.
3
В процесния случай правилно първоинстанционният съд е включил същите
в разноските по производството, тъй като те имат значение за изясняване на
релевантните по спора обстоятелства във връзка с предявената при условията
на евентуалност претенция от Б.П..
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че предявените претенции
условно могат да бъдат определени на шест, като две от тях са уважени - по
чл.59, ал.9 СК по отношение на искането при условията на евентуалност и по
чл.127а от СК, като разноските съгласно чл.78, ал.1 ГПК са 839 лв., а по чл.78,
ал.3 ГПК - 800 лв.
С оглед на диспозитивното начало и искането на Е.Ц. в молбата по чл.248
ГПК, в която е направено искане на основание чл.248, ал.1 ГПК да се измени
решението в частта за разноските, като се присъдят разноски по компенсация
в размер на 477.87 лв., следва да се приеме, че не са налице основания за
отмяна на обжалваното определение в тази му част за сумата от 477.87 лв.,
поради което следва да бъде потвърдено в същата.
За разликата над 447.87 лв. до 1 477.87 лв., т.е. за сумата от 1 000 лв.,
следва да се отмени обжалваното определение, като се постанови друго по
съществото на спора, като се измени решението в частта за разноските, като
се намалят дължимите от Е.Ц. в полза на Б.П. деловодни разноски по
компенсация с 1 000 лв., т.е. от 1 477.87 лв. на 477.87 лв.
Водим от горното, Окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2534/08.09.2021 г. по гр.д.№
20214430103569 по описа за 2021 година на Плевенски районен съд в
обжалваната му част, в която е оставил без уважение молбата на ЕМ. Б. ЦВ.
от гр.Плевен за изменение на решение № 763/21.07.2021 год., постановено по
гр.дело № 3569/2021 год. по описа на Плевенски районен съд, в частта
досежно деловодни разноски по компенсация за сумата от 477.87 лв.
ОТМЕНЯ определение № 2534/08.09.2021 г. по гр.д.№ 20214430103569
по описа за 2021 година на Плевенски районен съд в обжалваната му част, в
която е оставил без уважение молбата на ЕМ. Б. ЦВ. от гр.Плевен за
изменение на решение № 763/21.07.2021 год., постановено по гр.дело №
4
3569/2021 год. по описа на Плевенски районен съд, в частта досежно
разноските за разликата над 477.87 лв. до 1 477.87 лв., т.е. за сумата от 1 000
лв., КАТО ВМЕСТО НЕГО В ТАЗИ МУ ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 763/21.07.2021 г. по гр.д.№ 20214430103569 по
описа за 2021 година на Плевенски районен съд в частта му за разноските,
като НАМАЛЯВА дължимите от ЕМ. Б. ЦВ. от гр.Плевен, ЕГН **********, в
полза на Б. Анг. П. от с.Дъбен, ЕГН **********, деловодни разноски по
компенсация с 1 000 лв., т.е. от 1 477.87 лв. на 477.87 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5