Р
E Ш
Е Н И Е
№ …….…./01.11.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на първи
октомври две хиляди двадесет и първа година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Станислава Стоянова разгледа докладваното от съдията гр. д. № 35/2021 г.
Производството
е образувано по предявен от
страна на М. И.М., ЕГН **********, адрес: *** срещу „Н.К.С.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** осъдителен иск с правно
основание чл. 214 КТ за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 392 лева, представляваща обезщетение
поради незаконното му отстраняване от работа за периода от 09.11.2020 г. до
04.01.2021 г. вкл. ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано
от 05.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в
депозираната искова молба:
Твърди, че с ответното дружество се намира в трудови
правоотношения, съгласно сключения между тях трудов договор от 30.05.2019 г. на
основание чл. 111, ал.1 КТ. По същият заемал длъжността „Шофьор товарен
автомобил/Машинист ПСМ“ като работното му време било два часа дневно. Полагал
труд на територията на Община Варна, основното му месечно възнаграждение било в
размер на 140 лева. Посочва, че е имал сключен основен трудов договор с „БСК
град София“ ООД от 11.03.2016 г. на пълно работно време. Този трудов договор е
прекратен като му са връчени две заповеди за прекратяване на трудовото
правоотношение от 09.11.2020 г. Твърди, че от тази дата не му е възлагана
работа и по допълнителното трудово правоотношение, въпреки че същият не е
прекратен. Посочва, че и по двата трудови договора му е възлагано изпълнение и
контролът е осъществяван от едни и същи лица. Управител и на двете дружества, с
които се намира в трудови правоотношения е едно и също лице. Твърди, че по
допълнителното трудово правоотношение е незаконно отстранен от работа като
претендира заплащане на обезщетение затова за периода от 09.11.2020 г. до
04.01.2021 г. вкл. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на
сторените разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника, с който оспорва исковата претенция по основание и
размер. Заявява, че действително е налице сключен втори трудов договор, по
който считано от 30.05.2019 г. ищецът е полагал труд с установено работно време
два часа дневно. Посочва, че от 09.11.2020 г. ищецът е престанал да се явява на
работа и да изпълнява трудовите си задължения без наличието на уважителна
причина затова. Твърди, че не е налице незаконно отстраняване от работа на
ищеца. Моли исковата претенция да се отхвърли. Претендира присъждане и на
сторените в производството разноски.
Заявеният осъдителен иск, съобразно изложените в
исковата молба твърдения, се явява допустим и подлежи на разглеждане по
същество.
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът намира следното от фактическа страна:
От приетия като писмено доказателство по делото трудов
договор № 20190530-6/30.05.2019 г. се установява, че същият е сключен между „Н.К.С.“
ЕООД, ЕИК ********* в качеството му на работодател и М. И.М., ЕГН ********** в
качеството му на работник. От него е видно, че М. е заемал длъжността шофьор
товарни автомобили/машинист ПСМ с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 140 лева при работно време от два часа.
Като писмени доказателства по делото са приети трудов
договор от 11.03.2016 г., сключен между „БСК град София“ ООД, ЕИК ********* и М.
И.М. и допълнителни споразумения от 31.01.2020 г.,01.11.2016 г., 28.04.2016 г.
към него, от които е видно, че основното трудово правоотношение на ищецът е
сключено с „БСК град София“ ООД, ЕИК *********. От заповед №
20201109-1/09.11.2020 г. и заповед № 201028-1/28.10.2020 г., издадени от „БСК
град София“ ООД, ЕИК ********* се установява, че основното трудово
правоотношение с М. И.М. е прекратено.
Съдът е изискал трудовото досие на М. М. като
ответникът в указания срок е представил същото, в което единствено се съдържа
сключения трудов договор № 20190530-6/30.05.2019 г.
Прието по делото е заключение по назначената ССчЕ, от което се установява, че размерът на дължимото
обезщетение за незаконното му отстраняване от работа за периода от 09.11.2020
г. до 04.01.2021 г. вкл. е в размер на 253,67 лева. От заключението по
допълнителната съдебно счетоводна експертиза се установява, че вещото лице не
променя заключението си досежно посочения размер на
дължимото обезщетение за незаконното му отстраняване от работа за периода от
09.11.2020 г. до 04.01.2021 г. вкл., който е в размер на 253,67 лева. В съдебно
заседание вещото лице уточнява, че се е запознала освен с ведомостите на
заплатите и с пътния лист от 06.06.2019 г. и приемо – предователен протокол от
25.09.2020 г., които са й предоставени от страна на ответника. Въпреки тези
представени документи не променя заключението си относно определения размер на
дължимото обезщетение за незаконното му отстраняване от работа за периода от
09.11.2020 г. до 04.01.2021 г. вкл.
Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на
свидетелките Й.М.М.и С.Д.Д.,
служителки в „Н.К.С.“ ЕООД, ЕИК *********. От показанията на свидетелката М. се
установява, че същата познава М. М., който е работел като шофьор на
тежкотоварен автомобил. Заявява, че от лятото на 2020 г. не го е виждала, тъй
като не е идвал на работа. Той е извършвал курсове по заявка от диспечера да
пречиства контейнерите, които са предоставени на пречиствателните станции.
Откакто не е идвал на работа други шофьори, работещи в „Н.К.С.“ ЕООД, ЕИК
********* са извършвали неговата работа. Уточнява, че се работи по
предварително съставени графици Посочва, че М. М. не е бил в готовност да престира труд и да не му е позволявано от страна на
работодателя.
От показанията на свидетелката Д.се установява, че М.
е работел към „Н.К.С.“ ЕООД, ЕИК ********* като шофьор тежкотоварен автомобил и
е отговарял за изнасянето на отпадъците при допълнително зададени дейност, ако
има нужда нещо да се извози по сметосъбирането във Варна. Заявява, че се е
явявал на работа в „Н.К.С.“ ЕООД, ЕИК *********, но според нея през 2018 г. е
престанал да се явява на работа. Уточнява, че е нямало такива случаи, в които М.
да е идвал в „Н.К.С.“ ЕООД и да е искал да престира
труд, а да не му е позволявано от страна на работодателя.
Съдът при
съобразяване на относимите правни норми и с оглед гореустановената фактическа обстановка, намира от правна
страна следното:
Съгласно чл.
214 от КТ работник или служител, който е бил незаконно отстранен от работа от
работодателя или от непосредствения ръководител, има право на обезщетение в
размер на брутното му трудово възнаграждение за времето на незаконното
отстраняване. Обезщетението се дължи солидарно от работодателя и виновните
длъжностни лица.
Предпоставка за обезщетението по чл. 214 КТ е временното отстраняване от
работа през времетраенето на трудовото правоотношение, което отстраняване да е
обективно неправомерно. Временното отстраняване от работа е неправомерно,
когато е извършено извън предвидените в чл. 199 КТ случаи. Това е
отстраняването, което работодателят е извършил без да са налице законни
основания затова. То е винаги волево, съзнателно действие от страна на
работодателя. В този смисъл Трудово право, проф. В.М., издателство Сиби, 7 издание, 2010 г., стр. 518 г. При прекратено трудово
правоотношение, без значение дали е законосъобразно или не, не
е налице незаконно отстраняване от работа по смисъла на чл. 214 КТ, поради което исковата претенция е
неоснователна. В този смисъл е решение № 1994/ 21.12.2006 г., ІІІ г. о. на ВКС,
посочено и в Коментар на Кодекса на труда, издание 12, издателство Сиби 2016 г., автори проф. В.М., проф. К.С.и проф. А.В.,
стр. 724.
Съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства - че страните са в трудово правоотношение по
силата на сключен между тях трудов договор от 30.05.2019 г., по който ищецът е
заемал длъжността „Шофьор товарен автомобил/Машинист ПСМ“; с работно време 2
часа дневно и възнаграждение в размер на 140 лева месечно.
По делото липсват събрани доказателства, които да
установяват, че за процесния период от 09.11.2020 г.
до 04.01.2021 г. М. И.М. се е явявал на работа с готовност да престира труд. Напротив от съвкупния анализ на събраните
гласни доказателства, събрани чрез разпита на свидетелките М. и Д., съобразени
при съблюдаване на нормата на чл. 172 ГПК, които по отношение на факта, свързан
с явяването на работа, са взаимодопълващи се и
съответстващи, се установява, че не е имало случаи, в които М. И.М. да се явява
на работа при работодателя „Н.К.С.“ ЕООД, ЕИК ********* и последният да не го е
допускал да извършва трудовите си задължения по сключения между тях
допълнителен трудов договор. От показанията и на двете свидетелки се доказва,
че ищецът е престанал по собствена воля да се явява на работа и да престира труд. Разминаването в показанията на свидетелките
е единствено по отношение на това откога ищецът е престанал да се явява на
работа при работодателя „Н.К.С.“ ЕООД, ЕИК *********, поради което в тази част
съдът не кредитира показанията им.
От съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства не се установява за процесния период да
има осъществени от работодателя - „Н.К.С.“ ЕООД, ЕИК ********* действия в
писмена или устна форма за отстраняване на ищеца от работа. За яснота съдът
следва да посочи, че не се доказва и обстоятелството, че по основното и по
допълнителното трудово правоотношение работата му е възлагана от едни и същи
лица. Освен това в случая се касае до две различни трудови правоотношения с
двама различни работодатели.
С оглед гореизложените мотиви предявеният осъдителен
иск се явява неоснователен, поради което същият подлежи на отхвърляне.
По отношение
на разноските:
Двете страни в производството претендират присъждането
на сторените разноски, но с оглед отхвърлянето на исковата претенция, такива се
следват само на ответната страна, която претендира сумата от 300 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед гореизложените
мотиви и на основание чл. 78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца следва да се възложат
разноските в размер на 300 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВРЪЛЯ предявения
от страна на М. И.М., ЕГН **********, адрес: *** срещу „Н.К.С.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** осъдителен иск с правно
основание чл. 214 КТ за осъждане на „Н.К.С.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на М.
И.М., ЕГН ********** сумата от 392 лева,
представляваща обезщетение поради незаконното му отстраняване от работа за
периода от 09.11.2020 г. до 04.01.2021 г. вкл. ведно със законната лихва върху
горепосочената сума, считано от 05.01.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата
ОСЪЖДА М. И.М., ЕГН **********, адрес: ***
да заплати на „Н.К.С.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 300 лева,
представляваща сторени в настоящото производство разноски, на основание чл. 78,
ал.3 ГПК„
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд – град Варна
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: