Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …….. 16.05.2017г. гр.Харманли
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр.Харманли, граждански състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и седемнадесета
година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА ГОГОВА
при секретаря ...................…......…......К. К..........……................................……...
и с участието на ………...…..................…....
прокурора ……….…….......................……….
като разгледа докладваното от ....….......съдията
Гогова…………..……......……........... гр.дело №815 по описа на РС-Харманли за 2016г. и за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.127, ал.2
от СК, вр.
чл.59, вр. чл.143 и чл.149 от СК.
Подадена е искова молба от в.с.к., егн:********** *** против м.а.и., егн:********** ***, в която се твърди, че с ответника живели на съпружески начала, като от фактическото им съжителство на 25.02.2014
година се родил синът им
В. М. И., ЕГН:**********. Съвместното им съжителство било в гр.Харманли, в жилището-
апартамент на нейния баща, като от самото раждане на детето за
него се грижела ищцата с помощта на близките
си майка,
баща и баби. Ответникът почти непрекъснато
създавал различни проблеми, които се отразявали негативно и на детето.Той имал криминални прояви по време на
съвместното им съжителство, като това
приключвало и с влезли в сила присъди, и се
отразило негативно не само върху връзката им, но и върху емоционалното и
психическото развитие на детето. Постепенно се влошили отношенията им и поради създадена от
ответника връзка с друга жена и от месец август 2015 година ответникът напуснал жилището и се разделили, като детето останало при нея. На 03.03.2016 година се случила трагедия и детето паднало през прозореца на
апартамента. Това наложило влизането им в болница в град Пловдив,
където останали до средата на април месец на
същата година. След като го гледала и в домашна обстановка и го
завела на контролен преглед, лекарите казали, че детето
било
преодоляло последиците на падането и било в добро
здравословно
състояние, като ищцата го записала в ОДЗ" Пролет". За времето през което били в болницата с детето
ответникът дошъл само в началото след като ги приели. Не проявил никакъв интерес към
здравословното му състояние, не се срещал с лекарите, за да прояви
интерес от какво има нужда детето, като дори не предложил някаква материална помощ под
формата на минимална издръжка, от която се нуждаели. След излизането от болница
бащата продължил да не се интересува от
състоянието на детето и от трети лица разбрала, че напуснал града с
приятелката си и започнал сезонна работа. До настоящият момент
ищцата твърди, че продължавала да се грижи за детето сама, с подкрепата на родителите
си.
Гореизложеното я мотивирало да заведе настоящето дело, тъй като в
интерес на детето било да има като местоживеене нейното такова, както и упражняването
на родителските права върху него да бъдат възложени на ищцата. Твърди,
че работи и че
има доходи
достатъчни за да издържа сина си, а и вече живеела в жилището на баба си, което жилище било хигиенизирано и съобразено с
изискванията за отглеждане на детето, като там разполагала с цял самостоятелен етаж. Във
всеки момент можела да разчита и на грижите на
родителите си, както и на баба си, която била медицински работник. Детето
към настоящия момент било здраво, жизнено и добре обгрижвано. Смята, че с оглед възрастта на
детето ответникът не бил подходящ като родител, при
положение че не бил преставал с противообществените си
прояви, поради което с поведението си ответникът не можел да въздействува за правилното
възпитание на детето.
С оглед на гореизложено моли да
се
постанови решение, с което да се определи детето В. М. И., ЕГН:********** ***, като за в бъдеще следва нейното местоживеене, моли
също за предоставяне упражняването на родителските
права върху детето на нея и за осъждане
на
ответника М.А.И. да й заплаща като на майка и
законна представителка на В.М.И. месечна издръжка в размер
на 150.00- сто и петдесет лева, която била съобразена с нуждите на
детето, считано от 01.11.2015 година/ за една година назад/ и до настъпване на законна
причина за прекратяване или изменение на плащането, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, както и да й се присъдят направените по делото
разноски.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от адв.В.А., назначен за особен
представител на ответника М.И. Предявените, в който
сочи, че искът е допустим. Заявява, че не оспорва, че на 25.02.2014 година се е
родил синът на страните по делото В.М.И. ЕГН-********** съгласно
приложеното към исковата молба удостоверение за раждане, издадено по акт за
раждане №0228/
ХАРМАНЛИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, след преценка на изложените от страните
твърдения, доводи и възражения и на събраните в процеса доказателства, приема
за установено следнто от фактическа страна:
Страните по делото са родители на
малолетното дете В. М. И., ЕГН:**********,
роден на ***г.,
което се установява и от представеното Удостоверение за раждане от ***г***.
Детето се родило по време на съвместното им фактическо съжителство, което
приключило с окончателната им раздяла през м.08.2015г., като
детето останало да живее при майка си.
От събраните по
делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля В. Г. се установява, че в
началото на съвместното съжителство между ищцата и ответника те живеели в
апартамент, собственост на родителите на ищцата, като основно грижи за детето
полагала майката. Към момента детето заедно с майката живеели в къщата на
бабата на ищцата по м.л., където разполагали с нужните условия за отглеждане на
дете, като ищцата бива подпомагана в отглеждането на детето от своята баба
св.Градинарова. Ответникът често отсъствал от вкъщи, не работил, като според
свидетелите бил и осъждан многократно. Не осигурявал средства за издръжка на
детето, като след раздялата им с ищцата инцидентно се обаждал и виждал детето
(за деня на детето и веднъж по време на коледните празници). Според св.Гр.отв.И.
работил във винарна в с.Коларово само 2-3 дни и напуснал, като в момента живеел
на квартира
в гр.Харманли.
Съгласно представената декларация
за семейно и материално състояние от 31.10.2016г. и удостоверение от 19.10.2016г. на „Пламир
От
показанията на св.Д. Г. се установява, че майката полага
адекватни грижи за детето, води го на детска градина. Св.Г.заявява, че не е
виждала бащата да поддържа връзка с детето си и да полага някакви грижи за
него.
Така събраните по делото гласни
доказателства съдът
кредитира с доверие като непротиворечиви помежду си и с останалия
доказателствен материал, вътрешно убедителни, логични и неопровергани от други
доказателства по делото.
На основание чл.59, ал.6, вр.
чл.127, ал.2 от СК съдът изслуша ищцата В.К., която заяви, че бащата не се и нтересува от детето, от две години почти не го бил виждал, като тя основно
се грижила за него, не осигурявал средства за издръжката му.
Изготвен по делото е и социален
доклад (становище) от Д „СП”-Харманли, в който е отразено, че
понастоящем малолетният В.се отглежда от майка
си, подпомагана
от родителите на ищцата и прабабата на детето по м.л., която
разполага с достатъчно умения и родителски капацитет за полагане на адекватни
грижи за детето. Налице е силна емоционална връзка между детето и майката,
като към момента майката и детето живеят в къща на два етажа, собственост на
бабата на ищцата и разполага с необходимите условия за отглеждане на дете съгл.
данните от становището на
ДСП-Харманли. Посечено е още, че връзката между
бащата и детето е почти прекъсната, както и че жилището, в което живее
ответникът, апартамент-собственост на родителите му, предлага добри условия за
отглеждане на дете. Към момента на доклада на ДСП-Харманли е отразено, че
бащата е работи във винарна в с.Коларово.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
При решаването на въпроси,
касаещи местоживеенето на детето и упражняване на функциите на родителските
права, съдът се произнася в условията на спорна
съдебна администрация, възложена му от материалния закон. В този случай съдебната
намеса се предприема от съображения за целесъобразност (конкретно защита
правата на детето) и се състои не само в признаване или не на спорното право,
но и до промяна на гражданските отношения, които администрира.
Съдът, след като се запозна с
целия събран по делото доказателствен материал, намира, че в интерес на
малолетното дете В.М.И.,
ЕГН:********** е
да бъде определено местоживеенето му при майката и ищец по делото В.К., при която
и понастоящем детето живее в гр.Харманли, като на нея следва да бъдат
предоставени и упражняването на родителските права върху детето. До тези изводи
съдът достигна, след като обсъди доказателствата поотделно и в тяхната
съвкупност, и съобразно които установи, че майката В.К. разполага с
необходимите родителски умения да отглежда детето си, както и с материални
възможности за задоволяване на неговите потребности. Това се потвърди от представената
декларация
за семейно и материално състояние от 31.10.2016г., удостоверение от 19.10.2016г. на „Пламир
С
оглед предоставянето на родителските права на майката и определяне местоживеенето
на детето при нея, следва на основание чл.127, ал.2, вр. чл.59 от СК да се
определи и подходящ режим на лични отношения между детето Валентин и бащата М.И.,
тъй като в интерес на детето е да поддържа занапред връзка и с другия си
родител. За подходящ съдът намира
следния режим на лични отношения, а именно бащата М.И. да има право да вижда и
взема при себе си малолетния Валентин всяка първа и трета събота на месеца от 09.30
часа до 17.30 часа, като първите шест месеца личните отношения да се
осъществяват в присъствието на майката В.К., а след като навърши 5 – годишна
възраст всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 09.30 часа в събота до
17.30 часа в неделя, както и един месец през лятото, когато майката не ползва
редовния си платен годишен отпуск, по три дни през великденските празници –
разпети петък, велика събота и велика неделя през нечетните години, по три дни
по време на коледните празници – 24, 25 и 26 декември през четните години, със
задължение на бащата да взема и връща детето след изтичане на определеното
време. Този режим на виждане съдът намира за подходящ и съобразен както с
възрастта на детето, което все още е на много малка възраст – едва на 3 години,
така и с необходимостта то да поддържа връзка с родителя, на когото не са
предоставени родителските права. Съдът определя първоначалния режим на лични
отношения с бащата да е по ограничен и в присъствието на майката, доколкото,
видно от данните в социалния доклад на ДСП-Харманли, връзката между бащата и
детето е почти прекъсната. Това налага едно плавно и поетапно възстановяване на
отношенията помежду им, като след това (5г. възраст) следва да се премине към
обичания режим на виждане с детето, което следва да има пълноценни контакти с
баща си за по-дълги периоди от време с преспиване.
Също
така следва да се определи и подходяща за детето Валентин месечна издръжка,
която следва да се заплаща от родителя, на когото не са предоставени
родителските права върху детето. И тази претенция за издръжка
на детето е основателна, тъй като съгласно чл.143, ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца,
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. Размерът на издръжката следва да се определи съобразно изискванията на
чл.142,
ал.1 СК
– според нуждите на лицето, което има право на
издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи, но не по-малко от ¼ от
минималната работна заплата за страната, т.е. не
по-малко от 115,00 лв.
РС-Харманли намира за подходяща за задоволяване нуждите на
детето Валентин и съобразена с възможностите на дължащия издръжка, месечна
издръжка в размер на общо 200,00 лв., от които 130,00 лв. следва да се поемат
от бащата М.И., а останалите 70,00 лв. от майката В.К., която освен това полага
и непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Съдът намира,
че ответника по делото има възможност да заплаща месечна издръжка за детето в
размер на 130,00 лв., нужна за покриване на ежедневните му нужди от храна,
облекло, детски играчки, книжки, обувки, лекарства при нужда и т.н. Независимо
че по делото не събраха доказателства за получаваните от него доходи, съдът
приема за доказана възможността на бащата да осигурява издръжка в този размер предвид
факта, че същият е млад, в трудоспособна възраст и би могъл да реализира доходи
поне в размер на минималната за страната работна заплата, няма други лица,
които по закон да следва да издържа и няма данни да е във влошено здравословно
състояние. Издръжката от 130 лв. месечно, дължима до 5-то число на
месеца, следва да се присъди, считано от предявяване на иска на 11.11.2016г. до настъпване на законни причини за
изменянето или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска
от падежа до окончателното плащане. За разликата над 130 лв. месечно до пълния
предявен размер от 150 лв. искът по чл.143 от СК следва да се отхвърли, като
неоснователен.
Съдът намира за
основателна и претенцията на ищцата за издръжка за минало време за детето, а именно за период една година назад от предявяване на иска на
11.11.2016г. На основание чл.149 от СК издръжка за минало време може да се
търси най-много за една година назад от предявяване на иска, поради което в
настоящия случай ищцата има право на издръжка считано от 11.11.2015г. до
11.11.2016г., а не считано от 01.11.2015г., както е заявена претенцията пред
съда. Няма данни ответникът И. да е заплащал такива издръжка за миналия период
от време, като безспорно детето Валентин е имало нужда от адекватна издръжка за
задоволяване на потребностите му и за този период от изминало време. Съдът
намира за подходяща месечна издръжка от общо 150 лв. месечно за периода една
година назад от предявяване на иска, от която 105,00 лв. следва да се поемат от
бащата М.И., а разликата е била поета от майката, за която се установи, че е
полагала непосредствени грижи за детето и в този период съгласно свидетелските
показания и др. налични по делото доказателства. Така присъденият размер на
издръжката за минало време е съобразен с минималния допустим от закона размер съгл.
чл.142, ал.2 от СК (105,00 лв.), отчитайки минималната работна заплата за
страната през 2015г. и най вече нуждите на детето от издръжка, което е било
по-малко, и възможностите на ответника, за които съдът изложи вече мотиви по-горе,
като няма други данни в обратна насока, които да водят до други изводи. Искът
по чл.149 от СК за разликата над 105,00 лв. до пълния предявен размер от 150 лв.
месечно, дължими за посочения в исковата молба период от 01.11.2016г. до
предявяване на иска на 11.11.2016г., следва като неоснователен да се отхвърли.
Имайки предвид характера на настоящото производство – спорна съдебна
администрация, то следва, независимо от изхода на делото, разноските да останат
за сметка на страните, така както са направени. В този смисъл и Определение
№385/25.08.2015г. по дело №3423/2015г. на ВКС, ГК, I г.о. Единствено на основание чл.78,
вр. чл.83, ал. 1, т. 2
от ГПК, ответникът И. следва да бъде осъден да заплати направените
по делото разноски в размер на 300,00 лв., представляващи изплатено от ищцата
възнаграждение за назначения му, на основание чл. 47, ал. 6
от ГПК, особен представител.
Ответникът М.И. следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху
присъдените издръжки в размер на общо 237,60 лв. по сметка на РС-Харманли,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК, вр. чл.69, ал.1, т.6 и
т.7 от ГПК вр. чл.1
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.127,
ал.2, вр. чл.59 от СК местоживеене на
малолетното дете В. М. И., ЕГН:**********, роден на ***г., при майката в.с.к., егн:********** ***, като за в бъдеще следва нейното
местоживеене.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.127,
ал.2, вр. чл.59 от СК упражняването на
родителските права върху малолетното
дете Валентин Мартинов И., ЕГН:**********,
роден на ***г., при майката в.с.к., егн:********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.127,
ал.2, вр. чл.59 от СК режим на лични отношения между
бащата
м.а.и., егн:********** *** и малолетното дете В. М.И., ЕГН:**********, роден на ***г.,
с право на бащата м.а.и. да вижда и взема при себе си детето В.М. И. всяка първа и трета събота на месеца от 09.30 часа до 17.30 часа, като
първите шест месеца личните отношения да се осъществяват в присъствието на
майката В.К., а след като навърши 5 – годишна възраст всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 09.30 часа в събота до 17.30 часа в неделя, както
и един месец през лятото, когато майката не ползва редовния си платен годишен
отпуск, по три дни през великденските празници – разпети петък, велика събота и
велика неделя през нечетните години, по три дни по време на коледните празници
– 24, 25 и 26 декември през четните години, със задължение на бащата да взема и
връща детето след изтичане на определеното време.
ОСЪЖДА м.а.и., егн:********** ***, на основание чл.127,
ал.2, вр. чл.59, вр. чл.143, ал.2 от СК, да заплаща на в.с.к., егн:********** ***, като майка и
законен представител на малолетното дете В. М. И.,
ЕГН:**********, роден на ***г.,
издръжка в размер на 130,00 лв. (сто и тридесет лева)
месечно, дължима до 5-то число на месеца,
считано от предявяване на иска на 11.11.2016г. до настъпване на законни причини за
изменянето или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска
от падежа до окончателното плащане, като иска за разликата над 130,00 лв. до
пълния предявен размер от 150,00 лв. месечна издръжка, ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователен.
ОСЪЖДА м.а.и., егн:********** ***, на основание чл.127,
ал.2, вр. чл.59, вр. чл.149 от СК, да заплати на в.с.к., егн:********** ***, като майка и
законен представител на малолетното дете Валентин Мартинов И.,
ЕГН:**********, роден на ***г.,
издръжка за минало време в размер на 105,00 лв. (сто и пет лева) месечно, считано от 11.11.2015г. до предявяване на иска на 11.11.2016г., като
иска за разликата над 105,00 лв. до пълния предявен размер от 150,00 лв. месечна
издръжка за минало време, ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен.
ОСЪЖДА м.а.и., егн:********** ***, на основание чл.78, вр.
чл.83, ал. 1, т. 2
от ГПК, да заплати на в.с.к., егн:********** *** направените по делото
разноски за особен представител в размер на 300,00 лв.
ОСЪЖДА м.а.и., егн:********** ***,
на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати държавна такса върху присъдените издръжки в
размер на общо 237,60 лв.
по сметка на РС-Харманли.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: