РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Пловдив, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330111516 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от М. П. АЛ., ЕГН ********** против „Еос
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, с която е предявен осъдителен иск с правно
основание по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД.
Ищцата твърди, че против наследодателя й било образувано изп. дело пред ЧСИ,
въз основа на ИЛ и заповед по чл. 417 ГПК, по което била конституирана като
длъжник. Ангажирала адвокатска помощ за защита по изп. дело, като пълномощникът
подал искане за прекратяването на ИД, поради настъпила перемпция, което било
уважено и изп. дело – прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. По същото през 2012 г.
ответникът бил конституиран като взискател на мястото на първоначалния кредитор,
въз основа на цесия. Впоследствие, с влязло в сила Решение по гр.д. № 7698/20 г. на
ПРС, било признато за установено, че ищцата не дължи на ответника припадащите й се
суми по ИЛ, поради изтекла давност. Твърди, че доколкото е сторила разноски в хода
на изпълнението, предвид сключения на 04.06.2020 г. договор за правна защита и
съдействие, с оглед защита на правата й, по който платила сумата от 300 лева,
претърпяла вреди, които следвало да бъдат обезщетени от ответника, който възложил
работа на ЧСИ, а последният бездействал да констатира настъпилата по силата на
закона перемпция и същевременно предприемал действия по прекратено ИД.
Моли се за присъждане на сумата от 300 лева – обезщетение за претърпените
имуществени вреди в размер на платеното адв. възнаграждение по договора, за защита
в хода на изпълнителното дело, ведно със законната лихва от постъпване на ИМ в
съда – 12.07.2021 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
1
иска. Твърди търсеното възнаграждение да е завишено, като дължимо следвало да бъде
такова в размер от 50 лева, съгл. чл. 6, т.5 НМРАВ. Твърди да не е давал повод за
завеждане на настоящото дело.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
За основателност на иска, в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно
положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, т.е.
положителните елементи от фактическия състав на чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД – че
ответникът е бил конституиран като взискател по обр. ИД, което е прекратено по
силата на закона; че ищцата е направила разноски в размер на твърдяната сума за
заплатено адв. възнаграждение с оглед оказване на защита и съдействие по изп. дело;
че са извършени твърдените противоправни действия /бездействия/ и вредите са пряка
и непосредствена последица от поведението на ответника, респ. на лице, за чийто
действия същият отговаря като възложител, както и размера на обезщетението.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване и да докаже
обстоятелства, които изключват, погасяват, намаляват, унищожават претендираното
право, а при установяване на положителните елементи от ищцата, следва да докаже
погасяване.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за
основателен.
Няма спор и от представените писмени доказателства по образуваното ИД пред ....
се установява, че – против наследодателя на ищцата е било образувано изп. дело № ...
от първоначалния кредитор „Сибанк“ АД за вземания /главница, лихви, разноски/ по
изп. лист по ч.гр.д. № 12204/10 г. по договор за потребителски кредит /л.33/. В хода на
процеса – с оглед молба от 27.11.2012 г. взискателят е бил заменен от ответника,
конституиран като кредитор предвид сключен договор за цесия от 28.09.2012 г. След
смъртта на длъжника, на негово място са конституирани наследниците му по закон –
една от които ищцата. Между нея и а. А. Б. е сключен ДПЗС от 04.06.2020 г. /л.278 ИД/
за оказване на правна защита и съдействие по изп. дело до окончателното му
приключване /л.278 ИД/, с уговорено и платено а. възнаграждение в размер на 300 лева
/разписка л. 30/. От страна на пълномощника са подадени няколко молби за проучване
на изп. дело, след което и такава до ЧСИ от 03.07.2020 г. /л.274 ИД/, в която на осн. чл.
433, ал.1, т.8 ГПК е поискал прекратяване на ИД, поради настъпила перемпция с
конкретно изложени съображения. След възможност за становище до ответника
/неизразено такова/, с Постановление от 24.07.2020 г. /л.283 ИД/ съдебният изпълнител
е констатирал настъпилата перемпция, поради липса на изискани изп. действия от
взискателя – ответник в рамките на повече от две години, при което е прекратил изп.
производство на посоченото основание. Актът не е обжалван и е влязъл в законна сила.
При тази фактическа обстановка и представени доказателства, всички елементи от
ФС на претенцията са доказани.
Съгласно чл. 79, ал.1, т.1, пр. 1 ГПК – разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен когато изп. дело се прекрати, съгласно чл. 433 ГПК. В случая – ИД е
прекратено на осн. ал.1, т.8 на чл. 433 ГПК – поради настъпила перемпция, вследствие
на бездействие от страна на взискателя – ответник в рамките на повече от две години,
през които не е поискал извършване на изп. действия. От посочената норма следва, че
2
при прекратяване на изпълнителното производство в тази хипотеза, разноските по
изпълнението, включително заплатеното от длъжника адвокатско възнаграждение,
следва да бъдат за сметка на взискателя. Тъй като в ГПК не е предвидена изрична
възможност съдебният изпълнител да присъди направените от длъжника разноски по
изпълнението, като осъди взискателя да му ги плати, следва да се приеме, че
единствената възможност за длъжника да получи възстановяване на същите, е чрез
предявяване на претенцията му по общия исков ред.
Безспорно се установява от материалите по ИД, че въпреки настъпване на
перемпцията по ИД още през 2016 г. /когато взискател вече е бил ответникът/, спрямо
ищцата като длъжник са продължили да бъдат извършвани впоследствие действия по
ИД, в т.ч. чрез искания за възбрани на недвижими имоти, връчване на ПДИ и пр. –
незаконосъобразно, т.к. не са били осъществявани в рамките на валидно висящ процес.
Това е сторено от съд. изпълнител във връзка с делегираните му от взискателя –
ответник правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, съобразно посоченото в молбата за
конституирането му /л.90 ИД/. Поради това и отговорността за осъществяването им и
евентуалните неблагоприятни последици от тях, следва да се понесат от
заинтересованата страна – „Еос Матрикс“ ЕООД. Въпреки, че същият не е задължен да
поиска прекратяване на делото след изтичане на срока по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, тъй
като самото прекратяване настъпва по силата на закона, в случая – въпреки настъпване
на перемпцията, пълномощията на ЧСИ не са оттеглени и активни действия в тази
насока не са предприети. Вместо това, взискателят е плащал разноски за действия по
изпълнението, макар ИД да е прекратено по силата на закона, което е следвало да му
бъде известно, като инициатор на изп. производство и заинтересован от висящността
му. Това поведение е противоправно, тъй като нарушава правния порядък и е насочено
към чужда имуществена сфера, чието засягане се иска при липса на законови
предпоставки. Ищцата е продължила да получава призовки за принудително
изпълнение в рамките на едно вече прекратено изпълнение /като се правят и искания за
възбрани на НИ/, при което за защита на своите права упълномощава адвокат, който
отправя съответното искане, което е и уважено. Незаконосъобразното поведение в хода
на едно прекратено изпълнение несъмнено има връзка и е довело до ангажиране на
адвокатска защита, респ. до заплащане на възнаграждение. По този начин са
причинени вреди другиму, които следва да бъдат репарирани.
В тази връзка, не могат да бъдат споделени възраженията в ОИМ. Видно от
материалите по изп. дело, същото е със значителен обем и изисква време за проучване
и преценка. Дали и как извършените действия в хода на изпълнението се отразяват от
правна страна на съществуването и развитието на изп. процес, дали са налице или не
предпоставки за констатиране на перемпция от страна на СИ или са налице основания
за валидно продължаване на ИД с оглед удовлетворяване на кредитора, чрез нарочни
действия спрямо длъжниците, са все въпроси от правен характер, несъмнено
изискващи юридически познания, опит и яснота относно нормативна уредба,
3
постановени Тълкувателни решения и умение за преценка на правния ефект върху
изпълнението на извършеното до момента спрямо длъжниците от ЧСИ. Тези въпроси,
както и преценката относно - висящността на изп. дело; какви конкретни защитни
действия могат да се предприемат от длъжниците; дали правните последици на
перемпцията настъпват по право или не, респ. дали постановлението на СИ за
прекратяване на ИД на соченото основание има констативно или конститутивно
действие, не са от компетентността на гражданин, без съответното юридическо
образование и необходими знания в материята. Поради това и доводите в ОИМ са
неоснователи, не кореспондират на фактическата обстановка, нито на правната и
житейска логика на развилите се отношения.
Съставът на деликтната отговорност, включително тази на възложителя по чл.49
ЗЗД, изисква да е налице причинно-следствена връзка между противоправното
поведение /действие/бездействие/ и настъпването на вредите, като последните следва
да бъдат обективно настъпил резултат от това поведение. Причинна връзка е налице,
когато може да се отговори положително, че без конкретното поведение
претендираните вреди не биха настъпили. В настоящия случай такава връзка е налице.
Логично и оправдано е ищцата да ангажира лице със съответни знания, което да й
окаже помощ и съдействие при защита на правата и законните й интереси.
Упълномощаването на адвокат и впоследствие плащането на възнаграждението са
извършени след получаване на ПДИ. Закономерно настъпилият резултат от действията
и бездействията на ответника, респ. от образуваното изп. производство, е именно
ангажиране на адвокат за оказване на защита, за чиято дейност обаче е заплатено
възнаграждение. С факта на плащането, имуществото на ищцата е намаляло, поради
което същата търпи вреди. Те следват по време поведението и са резултат от него.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между вредите и незаконосъобразното
поведение на ответника.
Що се отнася до възраженията относно размера на платеното възнаграждение –
същите не се приемат. Приложима е разпоредбата за защита в изпълнението – чл. 10
НМРАВ и по – конкретно т.2, вр. с чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата – като с оглед
материалния интерес – претендиран от ищцата – длъжник в размер на 7815,41 лева /от
общия дълг от 23446,23 лева, според последната ПДИ/, договореният и платен хонорар
от 300 лева е значително под минималния такъв, поради което е дължим от ответника
/така – Решение от 10.03.2017 г. по в.гр.д. № 35/17 г. на ПОС/.
Доказани са пълно и главно всички кумулативно изискуеми елементи на
фактическия състав на претенцията, поради което предявеният иск следва да бъде
уважен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищцата, на осн.чл.78, ал. 1 ГПК. Представен е списък по чл. 80 ГПК и док. за плащане
на: 50 лева – ДТ; 24 лв. – разноски за ИД и 300 лева – платено адв. възн., според ДПЗС.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район „Витоша”, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков-
Казанджията” № 4-6 да плати на М. П. А., ЕГН **********, с адрес: с. М., общ. М.,
обл. П., ул.“...“ №.., следните суми: 300 лева /триста лева/ - главница, представляваща
обезщетение за имуществени вреди в размер на направени разноски за платено
адвокатско възнаграждение на 04.06.2020 г. за защита и съдействие по изпълнително
дело № ........, район на действие ПОС, ведно със законна лихва от постъпване на
исковата молба в съда – 12.07.2021 г. до окончателното погасяване и общо 374 лева
/триста седемдесет и четири лева/ - разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите на ищеца, съгл. чл. 236,
ал.1, т.7 ГПК /л.10/:
...................................................................
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5