№ 14399
гр. София, 26.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20251110100117 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Е. Д. М. срещу Прокуратурата на
Република България с искане за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Към настоящият момент ищецът има заведени общо 1015бр. (след служебна справка
в ЕИСС – 935бр. към 21.01.2025г.; 80бр. по АСУД) дела само пред Софийския районен съд
със сочени различни ответници (Прокуратурата, СГС, САС, ВКС, АССГ, ВАС, ГРБОП,
ГДНИ и др.), по повече от 99% от делата са с един и същ предмет - иска се обезщетение за
неимуществени вреди поради осъждане по непредявено обвинение (или косвено свързани с
това твърдения като: непроизнасяне по молба за възобновяване; незаконно предпазени от
наказателна отговорност други лица, спрямо които не били повдигнати обвинения и др.),
претърпени в различни периоди на увреждане. Съдът приема, че е налице очевидна
злоупотреба с право, доколкото генерирането на огромен брой дела с едно и също
твърдение не преследва цел за търсена на защита, а е израз на кверулантно поведение,
търсещо защита на очевидно неоснователни претенции.
Съдът намира, че с предявяването на настоящия иск ищецът Е. М. не преследва
легитимен интерес и действието представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал.1
КРБ, чл. 17 ЕКЗПЧ /по аналогия от чл. 35, т. 3, б. “а“ от конвенцията/ и само на това
основание искът се явява недопустим. Съгласно член 35, § 3 (а) – Условия за допустимост от
ЕКЗПЧ съдът обявява за недопустима всяка индивидуална жалба, подадена на основание чл.
34, когато счете, че жалбата представлява злоупотреба с правото на жалба. Понятието
„злоупотреба“ по смисъла на чл. 35, § 3 (а) се разбира в обичайното му значение според
общата правна теория, а именно като зловредно упражняване на едно право за цели,
различни от целите, за които то е създадено. Съответно всяко поведение на жалбоподател,
което явно противоречи на целта на правото на индивидуална жалба, уредено от
Конвенцията и което спъва правилното функциониране на съда и точното провеждане на
производството пред него, съставлява злоупотреба с правото на жалба /в този смисъл
Miroļubovs and Others v.Latvia/. Приема се, че жалбоподателят злоупотребява с правото на
1
жалба, когато отново и отново подава досаждащи и явно неоснователни жалби до съда,
подобни на жалба, подадена по-рано и вече обявена за недопустима /в т този смисъл M. v.
the United Kingdom и Philis v. Greece - и двете решения на Комисията/. Не може да бъде
ангажимент на съда да разглежда поредица от необосновани и дразнещи оплаквания или
други явно неправомерни действия на жалбоподателите или техните упълномощени
представители, които създават неоправдана работа на съда, несъвместима с реалните му
функции в съответствие с Конвенцията /в този смисъл Bekauri v. Georgia (предварителни
възражения), § 21; Migliore and Others v. Italy; Simitzi-Papachristou and Others v. Greece/.
На 11.04.2024 г. е приета Директива (ЕС) 2024/1069 на ЕП и на Съвета . Същата
има за цел да предостави защита на физическите и юридическите лица, ангажирани в
публично участие спрямо съдебни производства, с които се злоупотребява - било то чрез
съдебни тактики, предприети от ищеца и използвани недобросъвестно като тактики,
отнасящи се до избора на юрисдикция, предявяване на един или повече изцяло или частично
неоснователни иска или на прекомерни искове, използване на тактики за забавяне на
производството или искания за прекратяване на делото на късен етап от производството,
започване на множество съдебни дела по сходни въпроси и причиняване на
непропорционални разноски за ответника по производството. Директивата се прилага само
относно граждански и търговски дела с трансгранично значение и установява минимални
правила, като по този начин дава възможност на държавите членки да приемат или запазят
разпоредби, които са поблагоприятни за лицата, ангажирани в публично участие,
включително национални разпоредби, с които се установяват по-ефективни процесуални
гаранции. Принципно предявяването на един иск за цели, различни от разрешаването на
гражданскоправен спор със сила на пресъдено нещо, следва да бъде третирано като
недобросъвестно упражняване на правото на иск. Макар и с тесен предметен обхват
Директива (ЕС) 2024/1069 на ЕП и на Съвета предлага следните индикации за производства,
с които се злоупотребява: а) непропорционалният, прекомерен или неразумен характер на
иска или на част от него, включително прекомерната стойност на спора; б) наличието на
множество производства, започнати от ищеца или от свързани страни във връзка със сходни
въпроси; в) сплашване, тормоз или заплахи от страна на ищеца или неговите представители
преди или по време на производството, както и сходно поведение на ищеца по сходни или
паралелни дела; г) недобросъвестното използване на процесуални тактики, като например
забавяне на производството, търсене на юрисдикция чрез злоупотреба или измама или
недобросъвестно прекратяване на делата на по-късен етап от производството.
Неизчерпателно посочените индикации не са чужди за националната съдебна
практика. Например в разпореждане № 321 от 04.12.2018 г. по ч. гр. д. № 3772 / 2018 г. на
ВКС е посочено, че многократното сезиране на съда с едни и същи жалби, когато те са
процесуално недопустими, не води до упражняване на предоставените от законодателя
процесуални права в съответствие със закона, чиято цел е споровете да намират своето
разрешение. В практиката си ВКС нееднократно /например в определения № 761 от
30.11.2012 г. по ч.т.д. № 497/2012 г. и № 376 от 10.05.2010 г. по ч.т.д. № 350/2010 г./ е
2
посочвал, че последователно създаваната верига от частни жалби съставлява злоупотреба с
право по смисъла на чл. 3 ГПК. Законодателят не е въвел ограничение на броя частни жалби,
които могат да бъдат подадени срещу акт на съда за връщане на недопустима жалба.
Липсата на подобно ограничение обаче не означава, че това може да се прави до безкрай.
Нормите се създават при презумпцията, че адресатите им са добросъвестни. Общият разум
на закона изключва осигуряване на възможност на страната да подава неограничен във
времето брой нередовни или недопустими жалби. Когато превратно се упражняват права,
увреденият може да иска и следва да получи преустановяване на увреждащата го
злоупотреба. Съгласно приетото в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 257 от
14.07.2011 г. по гр.д. № 1149/2009 г. на ВКС превратното упражняване на субективни права е
укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защита им, като в
зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва,
увреденият може да иска съответно или обезщетение, или преустановяване на увреждащата
злоупотреба, или и двете. Съдът, от друга страна, има задължението да поддържа баланса
между страните и да гарантира, че всяка от тях ще получи справедливо изслушване,
разглеждане и произнасяне. В този смисъл съдът е длъжен да вземе мерки да организира
адекватно своевременното разглеждане на делото в разумен срок, вкл. да преустановява
действия, съставляващи злоупотреба с право. В процесният случай следва да се посочи, че
ищецът е един от т.н. „масови ищци“, който със завеждането на съдебни искове не преследва
разрешаване на гражданскоправен спор.
Настоящият съдебен състав третира настоящия съдебния спор като „frivolous
litigation“, в който са въведени несериозни и изначално необосновани фактически и правни
аргументи, като ищецът като лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“, отказва
да се съобрази със силата на пресъдено нещо на вляза в сила присъда, с която е осъден на
наказание лишаване от свобода за тежко умишлено престъпление и чрез завеждането на
множество сходни съдебни производства не само не съобразява поведението си с влезлия в
сила съдебен акт, но и постоянно възобновява правния спор. Допълнително, тъй като
ищецът от началото на годината е завел множество гражданскоправни производства,
насочени срещу органи на съдебната власт и Прокуратурата на Република България и с
оглед изявяваното от него желание за лично участие в откритите съдебни заседания поради
постоянното му конвоиране до съдебните сгради, реално се стига до неизпълнение на
определения му режим на изтърпяване на наложено наказание от български съд. Съобразно
формираната практика на ЕСПЧ злоупотреба с право е и използването на език на вражда и
омраза срещу съда и в сезиращите го процесуални документи, като всеки опит за
използването на такъв език е несъвместимо с търсената от страните и дължима от съда
защита, поради което нарушава принципа на добросъвестност по чл. 3 ГПК. Поради
гореизложеното на основание чл. 130 ГПК исковата молба подлежи на връщане.
В хипотезата на предявен по същността си недопустим иск, основан на ненадлежни
твърдения, от които претендираното право е принципно невъзможно да бъде породено, в
полза на ищеца е неоправдано да бъде допусната правна помощ, съгласно чл. 24, т. 2 ЗПП,
3
тъй като претенцията е очевидно недопустима, поради което следва да се остави без
уважение това искане на ищеца.
Искането за освобождаване от д.т. е основателно, защото от служебно известните
дела образувани от въпросния ищец пред СРС /общо 1015бр към 21.01.2025г./, по които
същият е освободен от д.т., доколкото считано от 24.11.2013г. молителят е в затвора и няма
доходи.
Така мотивиран, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА Е. Д. М., ЕГН: **********, от заплащането на дължимата
държавна такса по делото.
ОТКАЗВА предоставяне на правна помощ на Е. Д. М..
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 117/2025 г. по описа на СРС, 24 състав,
като образувано по недопустим иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от съобщението му.
Препис от определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4