Определение по дело №14/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 148
Дата: 6 февруари 2020 г.
Съдия: Светослав Николаев Узунов
Дело: 20205300600014
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 7 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

              гр.Пловдив, 06.02.2020г.

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЦАНКОВА 

                                               ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА  

                                                                         СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ                                     

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Узунов ВЧНД № 14 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.

Образувано е по частен протест на Районна прокуратура - Асеновград, срещу определение № 184 от 24.07.2019г., постановено по ЧНД № 499/19 г. по описа на Районен съд – Асеновград, IV н. с., с което е отменено Постановление на Районна прокуратура Асеновград за прекратяване на наказателното производство по ДП № 561/2018г. по описа на РУ „Полиция” Асеновград. Иска се отмяната на обжалваното определение, както и потвърждаване на прокурорското постановление. Отправено е изрично възражение против правните изводи на съда, като се твърди, че те са изведени на база възприета от районния съдия фактическа обстановка, некореспондираща със събраните по делото доказателства.

По делото е постъпила и жалба от адв. Д., защитник на обвиняемия Р.Д.Ш., против същото определение. Счита се, че обжалвания съдебен акт е незаконосъобразен и необоснован. Излагат се аргументи, че е неправилно възприета фактическата обстановка от страна на съда, както и че са неправилни изводите му. Счита се, че обжалвания съдебен акт следва да бъде отменен, а прокурорското постановление потвърдено като правилно и законосъобразно.

След като обсъди доводите на страните и се запозна с материалите по делото, съдът намери следното:

Протестът и жалбата са допустими. С тях се атакува определение, подлежащо на въззивен контрол, от лица, които имат право на жалба и протест и са подадени в законоустановения 7-дневен срок. По същество са неоснователни.

В рамките на производството по чл. 243 от НПК, съдът следва да прецени обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, като държи сметка и за конституционно установените правомощия на прокурора да предприеме или да откаже наказателно преследване срещу определено лице. При проверката съдът трябва да установи дали проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, от което да следва, че прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни доказателства. В настоящия случай, при провеждането на разследването не са били изследвани всички възможни доказателства, като не е бил установен механизмът на причиняване на средната телесна повреда.

За да отмени постановлението за прекратяване на прокуратурата, съдът е приел описаното от свид. Н., който сочи, че обв. Ш. е нанесъл удар с ритник в областта на главата на лежащия на земята свид. С., като съдът е счел, че към този момент пострадалият е лежал безпомощно на земята и именно от този удар е настъпила средната телесна повреда извън пределите на неизбежната отбрана.

Макар и такъв извод към този момент да не може да се направи, действително фактическата обстановка по случая не е била изяснена от прокуратурата в обжалваното постановление. При анализа на обжалваното прокурорско постановление не се установява прокурорът да е възприел от фактическа страна обв. Ш. да е нанесъл удар с ритник по главата на падналия на земята свид. С. Прокурорът е приел, че описаната от него фактическа обстановка се установява от показанията на свид. М., С. (отчасти) и на останалите свидетели по делото, сред които е и свид. Н.. Въпреки това, в постановлението не е бил коментиран ударът с ритник, посочен в показанията на свид. Н. (л. 18 от ДП).

На следващо място следва да се отбележи, че съгласно заключението на назначената по делото СМЕ, травматичните увреждания са причинени от механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и/или от неговото тангенциално действие и е възможно по начин и време да са получени, както се съобщава в свидетелските показания по досъдебното производство, а именно при нанесен побой на 02.08.2018г. посредством нанесени удари с юмруци (респективно такъв с ритник), съпроводено и с падане на земята на пострадалия. От СМЕ обаче не се разбира при механизма на нанасяне на средната телесна повреда дали е имало нанесен удар с ритник върху паднало и безпомощно лице (пострадалия), по начина, по който го е описал свид. Н. – вещото лице е екоментирало единствено ударите, които са били нанесени преди падането на земята на пострадалия. В тази връзка би следвало да се назначи допълнителна СМЕ, която да изследва по-задълбочено механизма на причиняването на телесните увреждания, и по-конкретно – да изясни дали е имало нанесен удар с крак върху паднало лице, който да е довел до средната телесна повреда.

С оглед на гореизложеното настоящият състав е на мнение, че действително постановлението от 17.06.2019г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 561/2018г. по описа на РУ „Полиция” Асеновград е необосновано, тъй като не са били изследвани всички възможни доказателства от значение по делото. В тази връзка и обжалваното определение се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.243, ал.8 от НПК, съдът: 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 184 от 24.07.2019г. постановено по ЧНД № 499/2019г., по описа на Районен съд Асеновград, ІV н.с., с което е отменено Постановление на Районна прокуратура Асеновград от 17.06.2019г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 561/2018г. по описа на РУ „Полиция” Асеновград.

Определението е окончателно.

 

                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                         

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                               

                                                                                     2.