Определение по дело №464/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 647
Дата: 14 август 2019 г.
Съдия: Евгения Павлова Иванова
Дело: 20194300500464
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 август 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

    град Ловеч, 14.08.2019 г.

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети август през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

      ЧЛЕНОВЕ:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                            КРИСТИАН ГЮРЧЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия ПАВЛОВА ч.гр. дело №464 по описа за 2019 година, съдът за да се произнесе, взе предвид:

Производство по реда на чл.413 ал.2 от ГПК.

            С разпореждане №2207/17.06.2019 г. постановено по ч.гр.д.№1010/19 г. Ловешки районен съд е отхвърлил заявление вх.№5864/27.05.3019 г. на „Фронтекс Интернешънъл”ЕАД София за издаване на заповед за изпълнение против В.Т.Р. с ЕГН ********** с адрес *** за сумата 530 лв. главница, 117,79 лв. договорна лихва за периода 20.11.2005 г. до 29.09.2005 г. 710,14 лв. обезщетение за забава за периода 1.12.2005 г. до 25.04.2019 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането и сторените разноски, като е указал  на заявителя възможността в 1 месечен срок от връчване на съобщението да предяви иска за присъждане на вземанията, за които е отказано издаването на заповед за изпълнение, като ангажира доказателства за предявяване на иска/препис от искова молба с щемпел за въвеждането й в регистратурата на съда или удостоверние от съда, пред който е образувано делото, с данни за дата на постъпваане на Им, страни и основание на заявените искове в посочения срок.

Подадена е частна жалба от Фронтекс Интернешънъл”ЕАД София срещу разпореждане №2207/17.06.2019 г. постановено по ч.гр.д.№1010/19 г. Ловешки районен съд. Счита същото за неправилно и постановено в противоречие със закона. Твърди, че неправилно ЛРС е отхвърлил заявлението, тъй като то не отговаря на изискванията на чл.127 от ГПК след като в него не може да се направи извод дали цесията на вземането е породила действие по отношение на длъжника. Счита, че тези мотиви не съответстват на данните по делото и противоречат на закона. Счита, че има достатъчно данни, че длъжникът е уведомен за цесията, тъй като в заявлението е посочено, че с договор за цесия от 8.07.2014 г. кредиторът е прехвърлил вземанията си на заявителя, като са изпълнени условията на чл.99 от ЗЗД. Според него е достатъчно да е попълнена предвидената от закона бланка и съдът е длъжен да уважи подаденото заявление, без да извършва проверка относно основателността на претенцията. Цитира и практика на ВКС решение №444/19.02.2016 г. по гр.д.№5212/13 г. Счита, че след като е посочено, че са изпълнени изискванията на чл.99 от ЗЗД съдът не следва да проверява верността на това твърдение. Счита, че уведомяването на длъжника за цесията не е част от фактическия състав на договора за прехвърляне на вземания, тъй като той влиза в сила между страните от момента на подписването му, а уведомлението е предвидено с цел защита на длъжника от изпълнение спрямо ненадлежен кредитор и в този смисъл счита, че процеснят договор е породил действие и няма значение дали длъжникът е уведомен за него или не.

Моли съда да отмени разпореждането на първоинстанционния съд, което правопрегражда по нататъшното развитие на производството като се произнесе по същество да бъде издадена Заповед за изпълнение за сумите претендирани със Заявлението по чл. 410 ГПК.

Настоящата инстанция като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д.№1010/2019 г.по описа на РС-Ловеч намира за установено следното:

Разпореждането е съобщено на заявителя на 4.07.2019 г., а жалбата е подадена на 10.07.2019 г./п.кл./ ,т.е. в срока по чл.413,ал.2 от ГПК и от легитимирано да обжалва съдебния акт лице, поради което съдът приема,че е допустима и следва да се разгледа по същество.

     От приложеното ч.гр.д.№1010/19 г. на Ловешки РС се установява, че е подадено заявление от „Фронтекс Интернешънъл”ЕАД София, по реда на чл.410 от ГПК, с вх.№5864/27.05.2019 г., с искане за издаване на заповед за изпълнение за парично вземане срещу длъжника В.Т.Р. ***, за сумата от 1 358,03 лв, от които главница 530,10 лв, договорна лихва 117,79 лв. от 30.11.2005 г. до 29.09.2006 г, 710,14 лв. лихва от 1.12.2005 г. до 25.04.2019 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането,както и разноски в размер на 27,17 лв ДТ и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от Договор за кредит №CREX 01031196/3.11.2005 г. сключен между ”БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД с предишно наименование „Джет Файненс Интернешънъл” като кредитор и длъжника като кредитополучател. Твърди се в т.12 от заявлението, че  длъжникът не е изпълнявал всички свои задължения и е преустановил плащанията, като падежът на първата вноска е настъпил на 30.11.2005 г. и считано от следващи яден длъжникът е изпаднал в забава и в този случай съгласно договора се дължи договорно обезщетение за забава, лихва за забава, чийто размер се изчислява спрямо действащата законна лихва. Заявителя твърди, че е придобил вземането на основание договор за цесия на 8.07.2014 г., като твърди, че са изпълнени условията на чл.99 от ЗЗД и въпреки това длъжникът не предприема действия по погасяване на вземането.

ЛРС е оставил без движение подаденото заявление с разпореждане №1943/27.05.2019 г., като е указал на същия, че следва в 3 дневен срок от връчване на съобщението да допълни обстоятелствената част на заявлението, като наведе твърдения за това, уведомен ли е длъжникът за продажбата на вземането, от кого, кога и как и е посочил, че при бездействие в указания срок заявлението ще бъде отхвърлено.

В изпълнение на това разпореждане „Фронтекс Интернешънъл”ЕАД София  е подал молба с вх.№6641/14.06.2019 г, в която вместо да изпълни указанията на ЛРС заявителя е изразил становище, че не са налице нередовности на заявлението, след като е посочено, че са изпълнени условията на чл.99 от ЗЗД, като е цитирал и практика на ВКС решение №444/19.02.2016 г. по гр.д.№5212/13 г. в смисъл, че съдът не е длъжен да проверява дали вземането съществува, вали е изискуемо и дали е настъпило правоприемство на страната на кредитора и/или длъжника, като според него е достатъчно в тази връзка само да са изложени обстоятелствата, на които вземането се основа, тъй като целта на производтвото е да се провери дали то е спорно.

С разпореждане №2207/17.06.2019 г. постановено по ч.гр.д.№1010/19 г. Ловешки районен съд е отхвърлил заявление вх.№5864/27.05.3019 г. на „Фронтекс Интернешънъл”ЕАД София за издаване на заповед за изпълнение против В.Т.Р. с ЕГН ********** с адрес *** за сумата 530 лв. главница, 117,79 лв. договорна лихва за периода 20.11.2005 г. до 29.09.2005 г. 710,14 лв. обезщетение за забава за периода 1.12.2005 г. до 25.04.2019 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането и сторените разноски, като е указал  на заявителя възможността в 1 месечен срок от връчване на съобщението да предяви иска за присъждане на вземанията, за които е отказано издаването на заповед за изпълнение, като ангажира доказателства за предявяване на иска/препис от искова молба с щемпел за въвеждането й в регистратурата на съда или удостоверение от съда, пред който е образувано делото, с данни за дата на постъпване на ИМ, страни и основание на заявените искове в посочения срок.

В мотивите си РС-Ловеч излага съображения, че указанията на съда не са изпълнени, след като заявителя е посочил, че е изпълнена процедурата по чл.99 от ЗЗД, което представлява правена извод, без да е изложил обстоятелства във връзка, с които е станал част от правоотношението, без да могат те са се изличат от приложени към заявлението доказателства.

Като съобрази тези данни, настоящата инстанция счита, че частната жалба е неоснователна. Съгласно чл.410, ал.2 от ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и т.2 като съдът е длъжен при констатиране на нередовност на заявлението да укаже на заявителя да отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението и ако не бъде сторено това, то на основание чл.411 ал.2  от ГПК следва да бъде отхвърлено поради неотстранени в срок нередовности. В казуса ЛРС, след като е констатирал нередовности на заявлението-не са изложени обстоятелства уведомен ли е длъжникът за продажбата на вземането, от кого, кога и как е указал на заявителя да ги отстрани, но последния не е сторил това в указания тридневен срок. Частният жалбоподател е развил съображения както в молбата за отстраняване на нередовности, така и в частната си жалба, че не са налице нередовности на заявлението. Според настоящата инстанция са налице нередовности на подаденото заявление след като „Фронтекс Интернешънъл”ЕАД София не е посочил уведомен ли е длъжникът за продажбата на вземането, от кого, кога и как. В мотивите към т.2б от ТР №4/13 г. ВКС изрично е посочил, че заявлението следва да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 от ГПК, т.е. необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането, като в този смисъл точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение и при липса на надлежна индивидуализация на неговото основание то подлежи на отхвърляне. Това е така, защото освен за съда, яснота относно основанието на вземането следва да съществува и за длъжника, за да може при връчване на заповедта той да направи информиран избор дали да подаде възражение или не. В този смисъл настоящата инстанция също счита, че твърдението на заявителя, че са изпълнени условията на чл.99 от ЗЗД съставлява правен извод, който следва да се направи от съда на база на изложените фактически обстоятелства от заявителя. След като такива липсват, то заявлението е нередовно и правилно ЛРС го е оставил без движение. От друга страна след като заявителят в указания от съда срок не е отстранил нередовностите, то разпореждането, с което ЛРС е отхвърлил заявлението се явява правилно.

С оглед на тези мотиви и при съвпадане на правните изводи на Ловешки окръжен съд с тези, на Ловешки районен съд, атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен.

Водим от горното съдът

 

                                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА като правилно разпореждане №2207/17.06.2019 г. постановено по ч.гр.д.№1010/19 г. Ловешки районен съд.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:1.                             2.