Р Е Ш Е Н И Е № 837
28.06.2019г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, VІІ-ми
граждански състав в закрито заседание
на 28.06.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА
КУРШУМОВА
като изслуша докладваното от съдия Ст.Михова гр.дело №1114 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано по жалба вх. (на ЧСИ) № 2353/01.04.2019 г., подадена от А.Л.М. , с ЕГН ********** – присъединен взискател по изп. д. № 20158230400178 по описа на ЧСИ Кирова , с рег. № 823, с район на действие ПОС, против изготвено на 20.03.2019г. и предявено на 29.03.2019г. разпределение; отказ на съдебния изпълнител да извърши исканото от взискателя присъединяване в едно на изп.д. № 20158230400178 и изп.д.№20188230400600, по което да се изготви общо разпределение и против изготвената по изп.д.№600/2018г. съдебно-икономическа експертиза.
Жалбоподателят поддържа,че незаконосъобрзно съдебният изпълнител отказва да удовлетвори молбата му , изпратена с препоръчано писмо на 05.11.2018г., за обединяване в едно горепосочените две изпълнителни дела, които са с един и същи предмет и страни. По изп.д.№178/2015г. Б. е първоначален взискател, а жалбоподателят-присъединен, а по изп.д.№600/2018г. е обратното.Незаконосъобразно и в нарушение на разпоредбата на чл.457,ал.1 от ГПК съдебния изпълнител отказва да присъедини двете дела и да изготви едно общо разпределение , в което най-напред да отдели суми за изплащане на вземанията, които се ползват с предпочтително удовлетворение. По изп.д.№600/2018г. жалбоподателят заплатил адвокатски хонорар в размер на 6000 лева, което негово привилегировано вземане не е отразено като такова в изготвената съдебно-икономическа експертиза.Нещо повече, ЧСИ в уведомителното си писмо погрешно приема, че тази сума е част от разходи, направени от жалбоподателя в качеството му на купувач, но не и на взискател.Съдебно-икономическата експертиза е неточна и в заключителната си част , в която е посочено,че на вещото лице се дължи хонорар в размер от 80 лева, тъй като такъв е внесен от страната още на 29.11.2018г.Неправилно е посочено в експертизата, че се дължат непогасени такси в размер на 4246,60 лева.По изп.д. 600/2018г. са работили и други съдебни изпълнители и ако се дължат такси, те са за съдебния изпълнител , който е приключил делото с публична продан. Експертизата не се е съобразила с извършеното разпределение на вещото лице А. М. по изп.д.№307/2012г., по което е извършена публична продан , от което е видно,че жалбоподателят , като първоначален взискател и участник в проданта, е заплатил на присъединения взискател К.Б. сумата от 4725 лева, която трябва да се има предвид при изготвяне на едно общо разпределение по изп.д.№178/2015г. и изп.д.№600/2018г.С тези незаконосъобразни действия ЧСИ не изпълнява указанията на ПОС дадени по гр.д.№1357/2017г. и постановление от 20.06.2018г. по изп.д.№178/2015г., с което отказва да разпредели сумата от 3000 лева, постъпила по специалната сметка от СРП. По така изложените съображения жалбоподателят моли съда да отмени атакуваните с жалбата актове на ЧСИ Кирова като неправилни и незаконосъобразни.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е подадено възражение от първоначалния взискател К.Б.,който взема становище за недопустимост, а по същество за неоснователност на жалбата.
ЧСИ М.Кирова излага становище за неоснователност
на жалбата.
Пловдивският окръжен съд , след преценка доводите на жалбоподателите и материалите по изпълнителното дело, намира следното:
Производството по изп. д. № 20158230400178 по описа на ЧСИ Кирова с рег. № 823 с район на действие ПОС, е образувано на основание молба от 11.08.2015 г. от взискателя по ИД № 38/2013 г. на ДСИ при РС Велинград за възлагане на висящо изпълнително дело по реда на пар. 3 от ПЗР на ЗЧСИ.
Изпълнителното производство пред ДСИ при РС Велинград е образувано под № 38/2013 г. по молба от 23.01.2013 г. от К.Ц.Б., с ЕГН ********** и приложен към нея изпълнителен лист, издаден на 15.01.2013 г. въз основа на влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 14844/2010 г. на СРС. Съгласно същия, длъжникът Г. Д. Д., с ЕГН **********, е осъден да заплати на взискателя сумата от 31742,62 лв. – главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху същата, считано от 01.07.1997 г., както и сумата от 4700 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
След образуване на изпълнителното дело пред ЧСИ Кирова, по молба на взискателя изпълнението е насочено срещу недвижими имоти, находящи се в землището на с. К., с № 014021; № 014046, № 022026 и № 033011, върху които по делото е наложена възбрана. Насрочени са публични продани на посочените четири имота – за времето от 09.10.2016 г. до 09.11.2016 г.
Преди провеждане на проданите е постъпила молба вх. № 9442/28.09.2015 г. (л. 395) от А.Л.М. за присъединяването му като взискател в изпълнителното производство въз основа на приложено към нея удостоверение изх. № 4420/20.09.2016 г. от ДСИ при РС Асеновград (л. 396). Видно от същото, в полза на присъединения кредитор е издаден (въз основа на влязла в сила присъда по НОХД № 6115/1999 г. на СРС) изпълнителен лист срещу същия длъжник – Г. Д. Д., с ЕГН **********. Листът е приложен по ИД 57/2012 г. на ДСИ при РС Асеновград и към датата на издаване на удостоверението дългът възлиза на 11122,45 лв. – главница; 45703,79 лв. – лихва, както и разноски по изп. дело в размер на 156 лв. и заплатена ДТ в размер на 4199,15 лв. С разпореждане на ЧСИ от 29.09.2016 г. посоченият кредитор е присъединен като взискател за заплащане на посочените по-горе вземания.
Насрочените публични продани на четири недвижими имота са проведени, обявени са купувачи и имотите са възложени.
Впоследствие се констатира, че длъжникът Г. Д. Д. е починал на 01.11.2016 г. По делото последователно като длъжници са конституирани наследниците на починалия длъжник, както следва: единствения му низходящ от първа степен – В. Д. След представен от нея отказ от наследство, като длъжник е конституиран следващият по ред наследник – И. Д., брат на починалия длъжник. Същият е представил доказателства за вписан отказ от наследство и с разпореждане от 30.01.2017 г. (л. 719) като длъжник по делото е конституиран следващият по ред наследник – К.Г. Д., с ЕГН **********, починала на 27.09.2017г. Поради вписан в особената книга на съда отказ от наследство от страна на призования към наследяване наследник А. З. М., с постановление на ЧСИ от 03.04.2018г. като длъжник по делото е конституирана Държавата чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройство,чрез Областния управител на гр.Пловдив.
На 20.03.2019г., съдебният изпълнител е извършил разпределение на постъпилата от Софийска градска прокуратура сума в размер от 3000 лв., в изпълнение на запор върху вземането на длъжника Г. Д., починал на *****, което има по наложена мярка „парична гаранция“ по прокурорска преписка НСН№265/2013г. по описа на Софийска районна прокуратура, прокурорска преписка вх.№4634/2005г. по описа на Софийска районна прокуратура/ досъдебно производство –следствено дело №104/2005г. по описа на ССС.
Към датата на разпределението първоначалният взискател К.Б. е имал вземания както следва - главница в размер на 31742,62, лева , законна лихва възлизаща към 20.03.2019г. в размер на 85238,64 лева; 6423,25 лева-адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, както и дължими авансови такси и съответната пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Към датата на разпределението присъединеният взискател А.М. е имал вземания както следва – 11122,45 лева-главница; законна лихва възлизаща към 20.03.2019г. в размер на 2814,60 лева; 45703,73 лева неолихвяеми вземания , разноски по съдебното изпълнение 156 лева;8460 лева- присъединено за събиране адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, както и дължими авансови такси по съдебното изпълнение и съответната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
При тези данни съдебният изпълнител разпределил сумата от 3000 лева , както следва:
В първи ред на привилегиите по чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД разпределил
- 1912,91 лева с ДДС- вземане на ЧСИ за такси и разноски/т.3-2бр., т.4- 48 бр., т.5- 44 бр., т.9- 1бр., т.12- 2 бр., т.31-178,91 лева/;
-1031,11 лева- вземане на взискателя К.Б. за адвокатски хонорар по изпълнителното дело;
-55,98 лева- в полза на ЧСИ-разноски по изпълнителното дело по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
При тези данни по делото , съдът намира жалбата на присъединения взискател А.М. против отказ на съдебния изпълнител да извърши присъединяване на изп.д. № 20158230400178 и изп.д.№20188230400600 и против изготвената по изп.д.№600/2018г. съдебно-икономическа експертиза, приобщена към изп.д.№178/2015г. с разпореждане на ЧСИ Кирова от 25.02.2019г. за процесуално недопустима.
Жалбоподателят поддържа,че незаконосъобразно съдебният изпълнител отказва да удовлетвори молбата му , изпратена с препоръчано писмо на 05.11.2018г., за обединяване в едно горепосочените две изпълнителни дела, които са с един и същи предмет и страни.
Видно от данните по приложеното изпълнително дело, в цитираната от жалбоподателя молба /заявление/ до ЧСИ М.Кирова с вх.№12418/07.11.2018г., с дата на пощенското клеймо 05.11.2018г. /л.2011, том 9/ , не се съдържа искане от страната за присъединяване на посочените изпълнителни дела и липсва отказ на съдебния изпълнител за удовлетворяване на такова искане на присъединения взискател.
С разпоредбата на чл.435,ал.1 от ГПК не е предвидена възможност за обжалване от страна на взискателя на мълчалив отказ, какъвто представлява
непроизнасянето на ЧСИ по непоискано за извършване от взискателя изпълнително
действие.След като липсва постановен акт
на ЧСИ, обективиращ отказ за извършване на поискано от взискателя изпълнително
действие, то жалбата на А.М. в тачи част е процесуално недопустима и следва да
бъде оставена без разглеждане.
Без разглеждане следва да бъде
оставена и жалбата на присъединения взискател в частта , с която се обжалва изготвената по
изп.д.№600/2018г. съдебно-икономическа експертиза, приобщена към изп.д.№178/2015г. с
разпореждане на ЧСИ Кирова от
25.02.2019г. Определянето на размера на дълга по изпълнителното дело , не е
действие на съдебния изпълнител, попадащо в обхвата на проверката по чл. 435, ал.1 ГПК.
С оглед изразеното от жалбоподателя несъгласие с констатациите на вещото лице
досежно размера на задължението по изпълнителното дело , следва да се укаже ,
че е налице друг ред, по който страната
може да реализира правата си , като поиска
изготвяне на допълнителна или повторна експертиза, но съдът по пътя на
обжалването, не може да ревизира заключението на експерта. Нещо повече, посочената оценка на вземанията
по изготвеното въз основа на възлагане на съдебния изпълнител заключение в
случая не представлява и разпределение на събрани по изпълнителното
производство суми, само който акт подлежи на контрол за законосъобразност по
арг. от чл. 462, ал. 2 от ГПК.
Жалбата в частта , с която се
обжалва изготвено на 20.03.2019г. и предявено на 29.03.2019г. разпределение ,
макар и процесуално допустима, като подадена
от легитимирано лице ,
в срока
по чл.462, ал.2 от
ГПК, се преценява от съда като неоснователна.
В конкретния случай постъпилата сума в размер от 3000 лева, предмет на
разпределението, е в резултата на един предприет изпълнителен способ- запор
върху вземането на длъжника по наложена мярка „парична гаранция“ по прокурорска преписка НСН№265/2013г.
От така получената сума най - напред подлежат на удовлетворяване в
пълен размер вземанията, с привилегия по чл. 136, ал. 1, т.
1 ЗЗД - разноски по изпълнението, като в първия ред на специалните
привилегии влизат изцяло необходимите разноски на първоначалния взискател по
осъществяването на изпълнителния способ, тъй като по изпълнителното дело не се
извършва общо разпределение на постъпленията, а разпределение на постъпления от
отделни изпълнителни способи.
Съгласно задължителните разяснения,
дадени с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на
ВКС с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т.
1 ЗЗД, в първия ред на специалните привилегии се включват
необходимите разноски на първоначалния взискател по осъществяването на
изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят. Такива необходими
разноски по начало са таксите към ЧСИ за образуване на изпълнителното дело, за
цялостното проучване имущественото състояние на длъжника, изпращането на
призовки, уведомления и книжа, налагане на запор върху вещи или вземания, както
и възбрани върху недвижими имоти, извършване на опис и публична продан на вещта
и др. подобни. В този ред може да бъдат включени и разноските на първоначалния
взискател за образуване на изпълнителното дело и за възнаграждение на един
адвокат.
Предвид дадените разяснения,
правилно съдебният изпълнител на първо място е заделил суми за удовлетворяване
на вземанията за разноски по принудителното изпълнение по смисъла на чл. 136, ал.1, т.1
от ЗЗД в полза на първоначалния взискател К.Б.
за заплатено адвокатско възнаграждение и на ЧСИ такси по т.т.3,5,13,31 от ТТР към ЗЧСИ , чиито размер не е оспорен от жалбоподателя.
На следващо място, съдът намира, че в реда на вземанията по чл. 136, ал. 1, т.
1 от ЗЗД правилно е включена
и дължимата на ЧСИ пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Тази такса се
начислява върху събраната сума, получена при изпълнение на парично вземане.
Касае се за нормативно определена такса, дължима към ЧСИ при получаване на сума
в следствие на проведен изпълнителен способ, която е винаги за сметка на
длъжника. Размерът й се определя като процент от получената сума, поради което
няма как да бъде определена и внесена авансово от взискателя.
Възражението на жалбоподателя за
незаконосъобразност на рзпределението ,
тъй като съдебният изпълнител не се е съобразил с указанията на ПОС дадени
по гр.д.№1357/2017г. са неоснователни.Касае се за различна
хипотеза , като предмет на проверката за законосъобразност по посоченото дело е
било разпределение на постъпила сума от публична продан на недвижим имот ,
поради което указанията на съда до съдебния изпълнител са ирелевантни за
настоящия правен спор. Обстоятелството,че след подаване на процесната жалба от
присъединения взискател, съдебният изпълнител е прекратил производството по
изпълнителното дело, също е без правно значение за настоящия правен спор, тъй
като акта на съдебния изпълнител не е влязъл в законна сила.
С оглед на изложеното, окръжният
съд приема, че жалбата на А. М. срещу изготвеното на 20.03.2019г. и
предявено на 29.03.2019г. разпределение на постъпилата сума, е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А.Л.М. , с ЕГН ********** –
присъединен взискател по изп. д. № 20158230400178 по описа на ЧСИ Кирова, с
рег. № 823, с район на действие ПОС,
против разпределение изготвено на
20.03.2019г. и предявено на 29.03.2019г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на А.Л.М. , с ЕГН ********** – присъединен взискател по изп. д. №
20158230400178 по описа на ЧСИ Кирова с рег. № 823 с район на действие ПОС,
против отказ на съдебния изпълнител да
извърши присъединяване на изп.д. № 20158230400178 и
изп.д.№20188230400600 , и против изготвената по изп.д.№600/2018г. съдебно-икономическа
експертиза , и ПРЕКРАТЯВА в тази му част производството по
гр.д. № 1114/2019 г. по описа на Окръжен
съд-Пловдив.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.