О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№………/…...03.2020г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Хекимова
възз.търг.дело №245 по
описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 274 във вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Предмет на разглеждане е частна
жалба, подадена от „РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София срещу
разпореждане от 21.01.2020г., постановено по ч.гр.дело №497/2020г.
на ВРС, 42 състав, в частта, в която съдът е оставил без уважение заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК срещу
длъжника М.Т. МОКТАРЕЗАДЕ – Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за следните суми по Договор за потребителски кредит №
1703152082212400 от 29.03.2017г.: 149,00 лв. изискуема редовна лихва, начислена за периода от 20.05.2018
г. до 19.12.2019 г. вкл., 22,30 лв. изискуема наказателна лихва върху вноски с
настъпил падеж, начислена за периода от 20.05.2019г. до 16.01.2020г. вкл.,
както и 43,02 лв. изискуема наказателна лихва
върху предсрочно изискуема главница, начислена за периода от 20.12.2019 г. до
16.01.2020 г. вкл.
Твърди
се в жалбата незаконосъобразност на разпореждането
на съда в тази част. Твърди се, че изводите на съда за неравноправност
на договорни клаузи са в противоречие с текста на договора, в който размерите
на възнаградителната и наказателната лихва са изрично определени, както и че
всички договорни клаузи са ясни и позволяват на потребителя да прецени
икономическите последици от сключване на договора. Претендира се отмяна на
обжалваното разпореждане и вместо това постановяване да
бъде издадена заповед за изпълнение и за посочените
суми.
Съдът намира, че жалбата е подадена от
легитимирана страна, чрез надлежния й пълномощник, срещу акт, който подлежи на
обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява
процесуално допустима. Препис от жалбата
срещу отхвърляне на заявлението по чл.410 ГПК не подлежи на връчване на
насрещната страна съгласно чл.413, ал.2 ГПК.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните
съображения:
Производството по ч.гр.д. №497/2020г. на Районен съд - Варна,
е образувано по заявление на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр. София за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника М.Т. МОКТАРЕЗАДЕ – Т., ЕГН **********, с
адрес: *** за дължими суми по Договор за потребителски кредит № 1703152082212400 от 29.03.2017г.
Районният съд е отхвърлил
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по отношение
на претендираните суми за възнаградителна и наказателна лихва, като е приел, че клаузите по
т.4.3, 9.1 и 10.1 от договора са нищожни като неравноправни на основание
чл.143, ал.1 и ал.2, т.11 и 19 ЗЗП.
Съгласно чл. 410, ал.2 ГПК заявлението следва да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал.1 ГПК - да съдържа пълна и ясна индивидуализация
на вземането, което се претендира, както и изложение на фактите, от които то се
извежда, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу
заповедта или не /в този смисъл е и т.2б от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г./. Съобразно задължителната практика на ВКС извлечението от счетоводните книги следва
да съдържа достатъчна информация за претендираното вземане - данни за длъжника
и кредитора, за договора за банков кредит, пораждащ вземането /размера на
разрешения и усвоения кредит, крайния срок за погасяване/, за дължимия размер
на кредита - главница и лихви, респ. за непогасения остатък от него, за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита съгласно уговореното в договора
за кредит, причината за предсрочната изискуемост, като в хипотезата на
непогасени вноски следва да е посочено кои вноски и при какъв падеж не са
погасени. /Определение № 130 от 24.02.2012 г. на ВКС
по ч. т. д. № 11/2012 г., II т. о., ТК/
При преценка на представеното
към процесното заявление извлечение от счетоводни книги се установява, че
съдържа всички идентифицирани от съдебната практика като задължителни реквизити
и съответства на разпоредбата на чл.60,
ал.2 от ЗКИ, поради което съдът приема, че всички заявени с него претенции са
индивидуализирани в достатъчна степен.
Договорните клаузи, приети от
ВРС като нищожни, а именно т.4.3, 9.1 и 10.1, касаят начисляване и определяне
на наказателната лихва, тоест мотиви относно отхвърляне на заявлението в частта
относно възнаградителната лихва, предвидена в т.4.1 от договора, не са
изложени. В конкретния договор възнаградителната лихва е фиксирана като размер,
посочен изрично в текста на договора, не са предвидени начини и механизми за
нейното изменение, още по-малко едностранно от банката. Няма и данни такова
изменение да е било извършено. Цитираната в разпореждането съдебна практика е
изцяло неотносима към разглеждания казус, тъй като касае случаи, в които е бил
предвиден променлив лихвен процент, формиран от сбора на СБР за евро и надбавка. Не е налице и изложеното от
първоинстанционния съд несъответствие между погасителния план и общите
претендирани суми. Изрично определен е и размера на наказателната надбавка,
дължима при забава на основание чл.4.3 от договора, като отново не е предвидена
възможност за едностранна промяна от банката, поради което липсва основание да
се счетат за приложими хипотезите на чл.143, ал.1 и ал.2, т.11 и 19 ЗЗП.
Поради
несъвпадане крайните изводи на двете инстанции, разпореждането на ВРС следва да
бъде отменено, а искането за издаване на заповед за изпълнение в частта относно
възнаградителна и наказателна лихва уважено.
Водим от
гореизложеното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
разпореждане от 21.01.2020г., постановено по ч.гр.дело №497/2020г.
на ВРС в частта, с която е отхвърлено
искането за издаване за заповед за незабавно изпълнение
по чл.417 от ГПК за следните суми по Договор за потребителски кредит № 1703152082212400 от
29.03.2017г.: 149,00 лв.
изискуема редовна лихва, начислена за периода от 20.05.2018 г. до 19.12.2019 г.
вкл., 22,30 лв. изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж,
начислена за периода от 20.05.2019г. до 16.01.2020г. вкл., както и 43,02 лв. изискуема наказателна лихва върху
предсрочно изискуема главница, начислена за периода от 20.12.2019 г. до
16.01.2020 г. вкл., И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК в полза на „РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София срещу М.Т.
МОКТАРЕЗАДЕ – Т., ЕГН **********, с адрес: ***, за следните суми по Договор за
потребителски кредит № 1703152082212400 от 29.03.2017г.: 149,00 лв. изискуема редовна лихва,
начислена за периода от 20.05.2018 г. до 19.12.2019 г. вкл., 22,30 лв.
изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж, начислена за периода
от 20.05.2019г. до 16.01.2020г. вкл., както и
43,02 лв. изискуема наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница,
начислена за периода от 20.12.2019 г. до 16.01.2020 г. вкл.
ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на
заповед за незабавно изпълнение съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: