№ 157
гр. Русе, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Мария Велкова
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20234500500185 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Община Русе против решение
№153/16.02.2023 г., постановено по гр.д.№3518/2022 г. на Русенския районен
съд, с което е осъдена да заплати на Д. С. Г. сумата в размер на 3000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата от
206.72 лв.- обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на
нападение и ухапване от бездомно куче, ведно със законната лихва от
05.04.2022 г. до окончателното плащане, както и направените разноски за
производството. Твърди се, че решението е неправилно поради допуснати
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон по
съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и
постановяване на ново, с което исковете се отхвърлят, евентуално да се
намали присъденото обезщетение. Претендират се и направените разноски за
производството.
Ответникът Д. С. Г. счита жалбата за неоснователна и иска решението да
бъде потвърдено по съображенията, изложени в отговора. Претендира
разноските за въззивното производство.
1
След преценка на доводите на страните и доказателствата по делото,
въззивният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Производството по делото е образувано по предявения от Д. С. Г. от
гр.Русе иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и
имуществени вреди от деликт с правно основание чл.49 от ЗЗД.
От събраните в първоинстанционното производство писмени
доказателства, свидетелски показания и СМЕ е установено, че на 05.04.2022
год. в гр. Русе, кв.“Чародейка“ около блок 208 и в близост до ОУ „Никола
Обретенов“ Д. С. Г. бил нападнат внезапно и ухапан от две безстопанствени
кучета, част от глутница, която обикаляла из квартала. Нападението било от
кучета с бяла и кафява козина и с жълта и зелена ушни марки. В резултат на
ухапванията същият получил разкъсно- контузни рани и охлузвания на двете
подбедрици.
Непосредствено след инцидента Г. потърсил медицинска помощ в
спешно приемно отделение, където раните били обработени, била му
поставена противобясна ваксина и е провел лечение чрез смяна на
превръзките и обработване на раните в период около един месец, какъвто е и
обичайния възстановителен период за такъв тип увреждания. Няма
медицински данни в рамките на възстановителния период да е настъпило
усложнение, както и да не е налице пълно възстановяване. През това време
пострадалия изпитвал болки в областта на раните, които първоначално били
силни, но с течение на времето отшумели. Особено затруднение срещал при
къпане, тъй като се налагало увиване с найлони, за да се пазят раните от
намокряне. Г. не е можел да спи спокойно, изпитвал страх и до момента,
престанал да се разхожда в района на училището. Месец и половина след
инцидента започнал да излиза на разходка, придружаван от съпругата си, при
това само около блока, в който живее.
При така установените факти, първоинстанционният съд е приел, че по
делото са установени елементите от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД,
ангажиращи обезщетителната отговорност на жалбоподателя и е осъдил
2
общината да заплати сумата в размер на 3000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, както и обезщетение за имуществени
вреди в размер на 206.72 лв. по съображения, че същите са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Прието е, че размерът на
настъпилите неимуществени вреди, изразяващи се в увреждания на телесната
цялост и здраве на ищеца, следва да се определи по справедливост, съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. При определяне му съдът е съобразил
характера на телесните увреждания, причинените болки и страдания, вида и
продължителността на проведеното лечение, неудобството, отражението
върху емоционалното състояние, както и продължаващия страх от
безстопанствени кучета, ограниченията в личния живот на един 78- годишен
човек, както и обстоятелството, че към настоящия момент няма данни да са
проведени мероприятия от община Русе по отношение на безпризорните
кучета в квартала, в който живее пострадалия. Прието е също, че
жалбоподателят дължи и имуществена обезвреда- заплатените от ищеца
лекарства, медицински консумативи и съдебно- медицинско освидетелстване
в размер на 206.72 лв.
Обжалваното решение е недопустимо в частта, с която на Д. С. Г. е
присъдено обезщетение в размер на 206.72 лв. за причинени имуществени
вреди.
Пpeдмeтът нa дeлoтo ce въвeждa oт ищeцa c иcĸoвaтa мoлбa, в която
същият индивидyaлизиpa cпopнoтo пpaвo чpeз фaĸтичecĸитe твъpдeния в
oбcтoятeлcтвeнaтa чacт нa иcĸoвaтa мoлбa, ĸoитo фopмиpaт ocнoвaниeтo нa
пpeдявeния иcĸ /чл. 127, aл. 1, т. 4 от ГΠK/, a чpeз пeтитyмa нa мoлбaтa
oпpeдeля видa и cъдъpжaниeтo нa тъpceнaтa зaщитa. Πpи нaличиe нa
пpeдвидeнитe в зaĸoнa пpeдпocтaвĸи зa paзглeждaнe нa пpaвния cпop пo
cъщecтвo cъдът e длъжeн дa ce пpoизнece пo иcĸa, c ĸoйтo e ceзиpaн.
Πpoцecyaлният зaĸoн пoзвoлявa нa ищeцa дa извъpши пpoмянa в
пъpвoнaчaлнo oчepтaнитe c иcĸoвaтa мoлбa oбeĸтивни пpeдeли нa cпopa ĸaтo
измeни ocнoвaниeтo нa иcĸa или иcĸaнeтo cи пpи cпaзвaнe нa ypeдeнитe в чл.
214 от ГΠK cъдoпpoизвoдcтвeни пpaвилa. Πpoмянaтa e дoпycтимa caмo пpи
ycлoвиe, чe нe ce нapyшaвa пpoизтичaщaтa oт чл. 214, aл. 1, изp. 2 от ГΠK
зaбpaнa зa eднoвpeмeннo измeнeниe нa фaĸтичecĸитe твъpдeния, фopмиpaщи
ocнoвaниeтo нa иcĸa, и нa зaявeния в иcĸoвaтa мoлбa пeтитyм.
3
Eднoвpeмeннoтo измeнeниe нa ocнoвaниeтo и нa пeтитyмa e paвнoзнaчнo нa
пpeдявявaнe нa нoв иcĸ в xoдa нa пpoцeca и нe e пoзвoлeнo oт зaĸoнa, зaщoтo
имa зa пocлeдицa цялocтнa пoдмянa нa пpeдмeтa нa дeлoтo.
В настоящия случай в исковата молба ищецът не е изложил фактически
твърдения относно претенцията си, касаеща посочените в петима
имуществени вреди в размер на 77.89 лв. Липсата на изложение на
обстоятелствата, на които се основава тази претенция, съставлява
нередовност на исковата молба, която е следвало да бъде констатирана от
съда и същият да приложи разпоредбата на чл.129, ал.2 от ГПК.
В случая първоинстанционният съд е не е констатирал тази нередовност
и не е давал съответни указания за нейното отстраняване. За установяване на
имуществените вреди, заявени само в петитума на исковата молба, са
представени писмени доказателства, удостоверяващи извършени разходи за
лечението и съдебномедицинско освидетелстване.
С допълнителна молба- вх.№ 261/25.10.2022 г. ищецът е поискал
изменение на иска за имуществени вреди по реда на чл.214 от ГПК като е
заявил нов размер, обоснован с допълнителни и различни от първоначалните
разходи- за лекарства и превързочни материали, както и за заплатена услуга
за такси.
По направеното искане първоинстанционният съд се е произнесъл с
определение от с.з. на 25.10.2022 г., с което е допуснал изменение на иска за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди чрез увеличаване на цената
му от 77.89 лв. на 206.72 лв.
Решението в тази част е постановено по недопустим иск, приет за
разглеждане при допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните
правила. Нарушена е разпоредбата на чл.214, ал.1 от ГПК, според която
ищецът може до първото съдебно заседание да измени основанието на своя
иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за
уместно, или без да изменя основанието, да измени своето искане. До
приключване на съдебното дирене в първа инстанция може да измени само
размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към
осъдителен, или обратно.
В настоящият случай с допуснатото изменение е налице едновременно
4
изменение както на основанието, така и на петитума, което е недопустимо.
В тази част решението като недопустимо следва да се обезсили, а делото
да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав в
обезсилената част.
Решението в останалата обжалвана част е валидно, допустимо и
правилно.
Изводът на първонстанционният съд, че са осъществени елементите от
фактическия състав на чл.49 от ЗЗД като основание за ангажиране на
отговорността на жалбоподателя е правилен и се споделя от настоящия
състав.
Правилно въз основа на задълбочен анализ на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд е приел, че на
05.04.2022 г. ответникът по жалбата е бил нападнат и ухапан от две
безстопанствени кучета, в резултат на което е получил телесни увреждания,
описани в СМУ, както и в приетата по делото СМЕ.
Фактът, че кучетата са безстопанствени е установен по категоричен
начин с показанията на св.Г.а и св.А., които правилно съдът е кредитирал като
последователни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи на другите
доказателства по делото.
Правилно е прието, че бездомните кучета по силата на закона са под
надзора на жалбоподателя. Разпоредбата на чл.40 и чл.41, ал.2 от Закона за
защита на животните сочи, че общината, като орган на местната власт чрез
своя изпълнителен орган – кмета, приемат програми за овладяване
популацията на безстопанствените кучета, изграждат приюти за
безстопанствени животни и отговарят за дейността им по организиране на
улавянето и изолирането на безстопанствени животни, в това число и
безстопанствените кучета. В чл.47, ал.3 от с.з. изрично е посочено, че
безстопанствените кучета са под надзора на жалбоподателя, който по силата
на чл.50, ал.2 от ЗЗЖ е задължен да вземе всички мерки за предотвратяване на
агресивното поведение на кучетата към хората.
Правилно районният съд е приел, че е налице причинна връзка между
неизпълнението на надзорното задължение на жалбоподателя по посочените
законови разпоредби и причинените на Д. Г. телесни увреждания и свързаните
5
с тях болки и страдания, както и стрес и страх, защото ако то беше изпълнено,
то той не би претърпял такива от нападението на бездомните кучета.
Причинната връзка между нападението на кучетата и причинените вреди е
пряка и непосредствена и е установена по делото.
Правилно е изводът, че ищецът в първоинстанционното производство е
установил наличието на елементите от състава на чл.49 от ЗЗД и
законосъобразно е ангажирана обезщетителната отговорност на
жалбоподателя.
По отношение на неимуществени вредите, първоинстанционният съд е
приел, че същите представляват настъпилите увреждания на телесната цялост
и психичното здраве. При определяне размера на дължимото обезщетение за
причинените на неимуществени вреди правилно първоинстанционният съд е
съобразил принципа на справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД. В решението
са изложени всички обстоятелства, които са съобразени при определяне на
дължимото обезщетение- вида и характера на телесните увреждания,
възрастта на пострадалия, интензитета на болките и страданията,
възстановителния период, промяната в начина на живот и обосновано е
изведен извод, че справедливия размер възлиза на 3000 лв.
В тази част решението не страда от наведените в жалбата пороци, същото
е правилно и следва да бъде потвърдено с решение, което не подлежи на
касационно обжалване- чл.280, ал.3 от ГПК.
Разноските за въззивното производство следва да се определят съобразно
правилата на чл.78 от ГПК.
В полза на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, а такива
се дължат на ответника по жалбата. Същият е направил разноски в размер на
1000 лв.-платено адв. възнаграждение, поради което следва да му се присъди
сумата от 950 лв.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №153/16.02.2023 г., постановено по гр.д.№
3518/2022 г. на Русенския районен съд, в частта, с която Община Русе е
осъдена да заплати на Д. С. Г. от гр.Русе сумата в размер на 3000 лв.,
6
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие
на нападение и ухапване от бездомни кучета, ведно със законната лихва,
считано от датата на деликта- 05.04.2022 г. до окончателното плащане.
ОБЕЗСИЛВА решението в частта, с която Община Русе е осъдена да
заплати на Д. С. Г. от гр.Русе сумата в размер на 206.72 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от
05.04.2022 г. до окончателното плащане.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд в
обезсилената част.
ОСЪЖДА Община Русе да заплати на Д. С. Г. сумата в размер на 950 лв.
разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7