Р Е Ш
Е Н И Е ) 260008
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Добрич 01.10.2020г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито заседание на първи септември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Т.СТОЕВА
при секретаря НЕЛИ БЪЧВАРОВА ……............................................ и в присъствието на
прокурора......................................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева..........Т.д.№224
от 2019 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „***“АД
,ЕИК 1***,със седалище и адрес на управление гр.Д.,представлявано от Г.Ж.Г.,чрез
адв.И.С.,пълномощник срещу „***“ЕООД,ЕИК *** ,със седалище и адрес на
управление-гр.Д.,представлявано от Г.И.П.,с правно основание чл.422 от ГПК и
цена на иска сумата от 290 000 лв.,частично от сумата от ***лв.,представляваща
задължение по запис на заповед от 22.08.2017г.,с падеж 31.12.2018г.,с правно
основание чл.422 от ГПК.
В исковата молба се излага
следното:
На 22.08.2017г.ответното
дружество,като издател на запис на заповед е поело менителнично задължение в
полза на ищцовото дружество за сумата от ***лв.,с падеж на
31.12.2018г.Издателят не е платил на датата на падежа менителничния си дълг.
На
12.09.2019г.поемателят е подал до РС гр.Добрич заявление за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК,съобразно издадения запис на
заповед,частично за сумата от 290 000 лв.Образувано е ч.гр.д.№3285/2019г.по
описа на ДРС и е издадена в полза на поемателя Заповед №11706 от 13.09.2019г.
по ч.гр.д.№3285/2019г.на ДРС,с която е разпоредено ответникът да заплати сумата
от 290 000 лв.,ведно със законна
лихва върху главницата ,считано от подаване на заявлението до окончателното й
изплащане и са присъдени съдебно деловодни разноски в заповедното производство.
Поемателят е образувал срещу
издателя изпълнително дело №20197370401008 по описа на ЧСИ Л.***.
Издателят е подал възражение на
основание чл.414 от ГПК от 03.10.2019г.
С Разпореждане от 07.10.2019г. РС
Добрич е указал на ищеца да предяви настоящия установителен иск.
Искът е предявен в дадения
едномесечен срок.
Сочи се като правно основание на
иска чл.535 от ТЗ.
Ценната книга е редовна от външна
страна и е абсолютна търговска сделка.
Ищецът притежава право на
собственост върху ценната книга,с произтичащите от това права.
С тези мотиви се иска установяване
на съществуването на вземането по описаната в исковата молба ценна книга.
С подаден в срок писмен отговор
ответникът оспорва основателността на предявения иск по следните съображения:
До 11.07.2019г. съдружник в
ответното дружество ***“ е ***-акционер и член на СД на „***“АД.
Поради влошени отношения с другия
съдружник в дружеството Г.П.,*** е прекратила дружествените си правоотношения с
„***“ЕООД ,с нотариална покана,изпратена на 26.03.2019г.,чрез нотариус Е.***,съдържаща
предизвестие за прекратяване на участието и членството си като съдружник ,на
основание чл.125 ал.2 от ТЗ,която
дружеството е получило на 02.04.2019г.
До момента на прекратяване на
членството си *** управлява дружеството заедно със счетоводителя ***и се
занимава с финансово-счетоводната му дейност.Всички декларации до НАП ,ГФО за 2015,2016 и 2017г.са подписани и подадени
с електронния подпис на Т.***,видно от публичния регистър на Б-тръст.Това се установява и от самия ТР
,който е публичен.
След подаване на предизвестието и
прекратяване на членството другия съдружник в дружеството Г.П. е поискала от Т.***
да бъде предоставена счетоводната документация на дружеството,описана в
молбата,с цел-уреждане на отношенията им.
С отговор на подадената молба-с Нотариална покана от
10.05.2019г.,изпратена до П. ,чрез Нотариус *** Т.*** формално отговаря,че П. като съдружник има достъп до цялата
търговска и счетоводна документация на дружеството.Това не отговаря на
истината,тъй като със счетоводството на дружеството изцяло се занимава бившата
съдружничка ***.Счетоводните документи така и не били предоставени на П..
След заличаването на *** като
съдружник в ТР отново е поискана счетоводната документация,но единственото
което е сторено е ,че със съдействието
на фирма Тонеган е прехвърлена счетоводната програма,която ползва
дружеството.Част от счетоводната документация просто е оставена в офиса без
надлежно предаване ,съгласно изискванията на ЗСч.При проверката на документите
се констатира,че част от тях не са подписани от счетоводител и управител,а
други въобще липсват.
Затова с Нотариална покана от
13.09.2019г. ,чрез Нотариус *** до бившия управител *** и счетоводителя *** отново
се изисква надлежно предаване на цялата счетоводна документация,съгласно чл.14
от ЗСч.
В деня и часа,описани в поканите ***
и *** не се явяват .С две нови
нотариални покани,чрез Нотариус *** се дава отговор ,че е прехвърлена
счетоводната програма ,а документацията се намира в офиса на дружеството.
С ПДИ ЧСИ Л.*** уведомява
дружеството,че дължи сумата от 290 000 лв.по запис на заповед от
22.08.2017г.,с падеж 31.01.2018г.в полза на „***“АД.Това озадачило
представителите на ответното дружество,тъй като никога не е издаван запис на
заповед в полза на „*** „АД за обезпечаване на каквито и да е задължения .
Тъй като и в двете дружества „***
„АД и „*** ПРИМ“ООД собственици на капитала са едни и същи лица,то двете
дружества са „свързани лица“ по смисъла на пар.1 от ДР на ТЗ,както следва:
В „***“АД акционери и членове на СД
са ***/40% от капитала /,***/20 % от капитала/-изпълнителен член на СД и Г.П./40
% от капитала/-Г.*** и Т.*** са съпрузи.
В „*** ПРИМ“ООД до 11.07.2019г. съдружници са Т.*** и Г.П. с
по 50% от капитала.
След обстойна проверка на
оставената счетоводна документация е открит Договор за кредит,сключен на
22.08.2017г. между „***“АД,представлявано от *** и „*** ПРИМ“ООД,представлявано
от ***,по силата на който първото
дружество предоставя на кредитополучателя сумата от ***лв.,в срок до
31.12.2018г.Видно от т.1 от договора за обезпечаване на вземането се издава запис на заповед.
Оспорва се ответното дружество да
има задължение спрямо ищеца,както по процесния запис на заповед,така и по
сключения договор за кредит,по следните съображения:
Оспорва се датата и съдържанието
на договора за кредит от 22.08.2017г.,както и датата на записа на заповед.Двата
документа не са подписани на 22.08.2017г.,а впоследствие,при прекратяване на
членството на *** и са създадени ,за да бъдат използвани за доказване
съществуването на вземане на „***“АД срещу ответника по делото.
Освен това,съгласно чл.12 от
Договора за управление ,сключен с Т.*** на 01.12.2005г.,управителят няма
право без разрешение на доверителя да
тегли кредити в размер на 50% от стойността на ДМА на дружеството.През
2017г.ДМА на дружеството са в размер на 481 хил.лв.Освен това по аргумент от
чл.6 б.“в“ управителят няма право да сключва договори над 5000 лв.без
съгласието на общото събрание.Твърди се,че такова съгласие липсва-не е вземане
решение на ОС на съдружниците в този смисъл.
Доказателство за това се съдържа и
в ГФО на двете дружества за вземанията и задълженият им към свързани лица,които
за 2018г.са в размер на 269 000 лв.
Оспорва се съдържанието на
договора за кредит,като се твърди,че дори такъв да е бил сключен ,в него е
липсвала клауза за обезпечаване на задължението чрез издаване на запис на
заповед.
Оспорва се ,че ищцовото дружество
е предоставило на ответника кредит в размер на ***лв.
При справка в счетоводството е
установено,че от „*** „АД са преведени по банков път на „***“ООД сумите от
420 000 лв.-на 24.08.2017г. и сумата от 120 000 лв.—на
25.08.2017г.,но основанието на преводите е „превод“,а не изпълнение на
задължение по цитирания договор за кредит.
Настоява се,в случай че съдът
приеме,че сумата е предоставена на ответника като кредит,да се вземе предвид
,че за периода от 04.09.2017г.до 13.07.2018г.ответното дружество е възстановило
на ищеца сумата от 605 600 лв.
Твърди се,че претендираното
вземане не съществува,защото не е възникнало ,евентуално тъй като е погасено.
С депозирана в срок допълнителна
искова молба ищецът пояснява следното:
При заявено от ответника по
делото-издател на ефекта относително възражение,обуславящо несъществуването на
вземането по ЗЗ,същият следва да докаже фактите,на които основава възраженията
си.
ЗЗ е частен диспозитивен
документ,който съставлява доказателство,че изявленията съдържащи се в него ,са
направени от лицето,което е подписало документа,като негов автор,в случая като
негов издател.Т.е. записът на заповед има т.нар.“формална доказателствена
сила“.
В случая се твърди,че ЗЗ е подписан
от лицето,като законен представител на дружеството,до освобождаването му,което
не оборва ,а подкрепя факта на подписването на процесния ЗЗ от подписалия го
законен представител ,в рамките на мандата му.
По направените в отговора
оспорвания се уточняват следните обстоятелства:
В тежест на ответника е
доказването на твърдението си за
наличието на соченото от него каузално правоотношение,тъй като ищецът не дължи
доказване на възникване на каузално правоотношение,във връзка с което е издадена
ценната книга,така както не дължи установяването му и в хипотезата на отсъствие
на относително възражение от ответника.
Неотносими към спора са и твърденията,че
управителят не е оправомощен да сключва договори за заем за исковата сума.Това
не влияе на действителността на сделката,а само на вътрешните отношения между
съдружниците в дружеството.
Оспорва се,че с посочените в
отговора на исковата молба плащания е погасено задължението по процесния запис
на заповед и договор,твърди се,че тези плащания погасяват други по-рано
възникнали задължения,съобразно реда по чл.76 ал.2 от ЗЗД.
Твърди се,че Договорът за кредит
от 22.08.2017г. е подписан на посочената в него дата,като за установяване
на неоснователността на възражението за
антидатирането му ,се настоява за допускане на гласни доказателства-показанията
на двама свидетели.Искането е основателно.
С допълнителен писмен отговор
ответникът излага следното:
Не се оспорва,че подписа в ЗЗ е на
Т.***,оспорва се датата на издаване на записа на заповед.
Оспорва се твърдението на ищеца по
делото,че търговските отношения между двете дружества са били уреждани
аналогично на тези между несвързани лица.Приложенията ЗЗ от 18.10.2017г.е
доказателство по друго дело-т.д.№186/2019г.по описа на ДОС.По мнение на ответника
той също е антидатиран.Представените индикативно ЗЗ от 2014г.са издадени от
друго дружество,а именно-„*** РАДЕВ“ООД,а не от ответника по делото,но
независимо от това се оспорва датата на издаването им 23.12.2014г. и
22.12.2014г.
Твърденията за непредаването на
счетоводния архив от страна на Т.*** има
значение за оспорването на датата на подписване на ЗЗ и договора за кредит.Фактът ,че след заличаването й като
съдружник *** съхранява счетоводната
документация и не я предава по надлежния ред създава благоприятна възможност за
създаването на каквито и да е записи на заповед и договори и осчетоводяването
им по усмотрение на ***.
Това ,че ГФО на дружеството са
приемани без възражения от Г.П. не е индиция за съгласие на дружеството със
съществуването на конкретните задължения,тай като в тях не са отразени по пера
задълженията към свързани лица,а са отразени като общ размер и няма как да се
направи извод за съществуването на точно определени вземания.
Неправилно ищецът тълкува и цитира ТРІ4/2013г.по т.д.№4/2013г.на ВКС
ОСГТК ,а именно ищецът неправилно твърди,че не дължи доказване на
съществуването на каузално правоотношение,по повод на което е издадена ценната
книга,така както не дължи установяването му в хипотезата на липса на относително
възражение от страна на ответника.Видно от т.17 на цитираното ТР с въвеждането
на твърдения или възражения за съществуване на каузално правоотношение,във
връзка с което е издадена ценната книга,се разкрива основанието за поетото
задължение за плащане или обезпечителния й характер.В тази хипотеза в
производството по чл.422 от ГПК подлежи на изследване и каузалното
правоотношение,доколкото възраженията,основани на това правоотношение биха
имали за последица погасяването на вземането по ЗЗ.по правилото на чл.154 ал.1
от ГПК всяка от страните носи доказателствената тежест относно фактите,на
които основава твърденията и
възраженията си,обуславящи претендираното,съответно отричаното
право.Следователно доказателствената тежест за възникването и съществуването на
каузалното правоотношение е на ищеца по делото.
Представянето на договора за
кредит от 22.08.2017г.от ответника по делото не изключва оспорването на датата
и верността му.
Оспорва се твърдението на ищеца в
ДИМ ,че посочените в писмения отговор плащания погасяват други по-рано
възникнали задължения на дружеството ,съобразно реда на чл.76 ал.2 от ГПК.То е
бланкетно и не отразява кои от по-ранните задължения на ответното дружество са
погасени.
Исковата молба е редовна и
допустима.
В съдебно заседание страните
поддържат становищата си в разменените между тях книжа.
Окръжният,съд като се запозна със
събраните писмени и гласни доказателства и с депозираното експертно заключение
по делото,намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът е допустим.
От ищеца е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК на
12.09.2019г.Издадена е заповед за незабавно изпълнение №1706 от 13.09.2019г.по
ч.гр.д.№3285/2019г.по описа на ДРС,с която длъжникът „***“ЕООД ,ЕИК*** следва
да заплати на заявителя „***“АД,ЕИК 1*** сумата от 290 000 лв.,частично от
***лв.-задължение по запис на заповед ,издаден на 22.08.2017г.,с падеж
31.12.2018г.,ведно със законната лихва,считано от 12.09.2019г.до окончателното
изплащане на главницата и съдебно деловодни разноски 5 800 лв.
На 03.10.2019г. е подадено
възражение от длъжника,поради което с Разпореждане от 07.10.2019г.по делото
районният съд е указал на заявителя да предяви в едномесечен срок,считано от
получаване на съобщение установителен иск относно съществуването на вземането
си.Разпореждането е съобщено на заявителя на
08.10.2019г.Искът по настоящото дело е предявен в срок –на 04.11.2019г.
Представен е запис на заповед с
дата и място на издаване -22.08.2017г.,в гр.Добрич,с падеж
31.12.2018г.,подписан от представителя на издателя ***.Записът съдържа всички
изискуеми се реквизити по чл.535 от ТЗ и е редовен от външна страна.
Оспорва се датата на издаването на
ценната книга и съдържанието й,без да се оспорва подписа на издателя и факта,че
подписалият го има представителна власт спрямо ответното дружество към момента
на издаване на ЗЗ.
По повод въведеното каузално
правоотношение по възражение на ответника е представен сключен между страните
Договор за кредит от 22.08.2017г.,по силата на който „*** „АД предоставя на „***“ООД
сумата от ***лв.,под форма на паричен кредит,с 4 % годишна лихва и срок за
погасяване 31.12.2018г.
За обезпечаване на вземането на
кредитора към кредитополучателят последният издава запис на заповед.
Оспорва се датата на съставяне на
договора .Твърди се ,че той е антидатиран и създаден за нуждите на делото.
На 26.03.2019г. до втория
управител на ответното дружество е отправено изявление от управителя и
съдружник ***,че прекратява участието си
в дружеството.
С молба от Г.П./без дата/
съдружникът и управител в ответното дружество кани бившия съдружник и управител
Т.*** да предаде описаните в молбата документи,а на 16.05.2019г.с нотариална
покана Т.*** заявява ,че управителят П. има пълен достъп до цялата счетоводна
информация,касаеща посочените дружества.Поканата е получена на
16.05.2019г.,видно от нотариалното удостоверяване на връчването,извършено от
Нотариус ***,с район на действие ДРС.
С Нотариална покана ,връчена на Т.***
на 13.09.2019г.,видно от нотариалното удостоверяване на Нотариус Ц.***,с район
на действие ДРС управителя на ответното дружество кани бившия съдружник и
управител да се яви на 19.09.2019г. в кантората
на посочения нотариус за предаване по опис на цялата счетоводна и
служебна документация на „***“ЕООД.В същия смисъл е и връчената покана от
16.09.2019г.
В отговор на поканата ,с
Нотариална покана ,връчена на 18.09.2019г.Т.*** заявява,че у нея не се намира
никаква документация,а тя е в сградата ,на която е регистриран адреса на
управление на дружеството и с нея управителя П. разполага.
С Нотариална покана от
18.09.2019г.Елена ***,бивш главен счетоводител в двете дружества отговаря на Г.П.,че
цялата документация на „***“АД винаги е била в сградата на адреса на управление
в дружеството и изпраща наличната при нея счетоводна документация.Във връзка с
предаването на информационните масиви са извършени надлежни действия по
прехвърляне на цялата счетоводна информация и база данни на дружеството,със
съдействието на фирма „Тонеган“.
В
приложение към Финансов отчет към 31.12.2018г.на „*** „АД не са декларирани
взаимоотношения със свързани с дружеството лица,каквото е ответното дружество.
И от двете страни са представени
доказателства ,че са налице и други договори за заем ,различни от
процесния,които са обезпечаване с издаване на записи на заповед-така представен
от ищеца ЗЗ от 23.12.2014г. и ЗЗ от 22.12.2014г.
Позицията на ответника по делото
е,че обезпеченото с процесния запис на заповед задължение не е възникнало,тъй
като не е предоставян заем в размер на ***лв.от ищеца на ответника по
делото,евентуално,че задължението по заемния договор е погасено чрез плащане.
Не е спорно по делото,че ***,бивш
съдружник и управител на ответното дружество е подписвала и подавала декларации
към НАП,заявления за обявяване на ГФО за 2015,2016 и 2017г.,както и че Т.*** е
съпруга на Г.*** –изпълнителен директор на ищцовото дружество и двете дружества
са свързани лица по смисъла на пар.1 от ДР на ТЗ.В „***“АД участието на *** е в
размер на 20 % от капитала,на *** -40% от капитала и на Г.П. -40 % от
капитала.В „***“АД *** е притежавала 50 % от капитала до напускането й като
съдружник,а Г.П. е притежавала 50 % от капитала.
С това се обосновава тезата ,че
между двете дружества са били налице отношения на доверие ,поради което никога
не са издавани записи на заповед като обезпечения за каквито и да е договори
между тях,но това твърдение са опровергава от писмените доказателства по
делото,както и от свидетелските показания на св.*** и от заключението по изслушаната и неоспорена
съдебно икономическа експертиза.
По делото са разпитани свидетели
на ищеца и ответника относно факта за отношенията между страните по повод
процесния договор за кредит и издаването на записа на заповед.
Св.***е била счетоводител в
ответното дружество,в последствие трудовото й правоотношение е прекратено,а в
момента е главен счетоводител в „*** „АД и в „*** БГ“ООД.
Свидетелката се е занимавала с
обработка на първичните и вторични счетоводни документи при ответното
дружество,както и при ищцовото.Спомня си,че имало два големи договора за заем
между дружествата –единият за ***лв.-за погасяване на задължения към „АГРО
ХИМИКАЛИ“,а другият за 350 000 лв.-за погасяване на задължения към ***.
Договорът й е представен през
август или септември на 2017г.По този договор имало две плащания по банков
път,които свидетелката осчетоводила.По принцип винаги такива договори за големи
суми се обезпечавали с издаване на записи на заповед.Това било търговска
практика между дружествата.
Цялата документация на всички
дружества винаги се е намирала в сградата на ул.“***“№1,в стаята където се
намира нейното бюро и компютър.През август месец на 2019г. г-жа П. решила да
премести документите на „*** РАДЕВ“ и „***“ в нейната стая,където тя няма
достъп.Счетоводната програма и архива се прехвърлил със съдействието на фирма
„Тонеган“на компютъра занесен от г-жа П..В деня на освобождаването на
свидетелката като счетоводител на дружеството й е била връчена покана да
предаде счетоводната документация ,но тя не го е сторила ,тъй като
управителката П. вече си я била взела.В един момент през 2019г.стаите ,където
се помещавали документи на дружеството започнали да се заключват вечер.През
деня всеки от съдружниците и управителите имал достъп до документите.
Практика в дейността на
дружеството била взаимоотношенията със свързани лица да не се отразяват в
счетоводния отчет.
Показанията на св.Т.***,бивш
съдружник и управител на ответника са в следния смисъл:
Тя се е занимавала основно с
финансовата и счетоводната дейност на дружествата,тъй като е с висше
икономическо образование,а г-жа П. се занимавала с продажба на семена и
препарати.
Между дружествата регулярно е
имало заеми,като свидетелката акцентира върху два големи заема –за 350 000
лв. и за ***лв.,за които ясно си спомня.По-голямата сума е отпусната за
погасяване на задълженията на ответника към „Агро Химикали“И преди между
дружествата са сключвани заеми-това е било установена търговска практика.За
големи суми винаги се е издавал запис на заповед като гаранция за връщането им.
След изтичане на предизвестието й
за напускане като съдружник свидетелката не се е занимавала със счетоводна
документация на дружеството.Документация не е останала у свидетелката,а тя се
съхранявала в офиса на дружеството.В един момент документацията била „взета“ от
управителя П..По принцип стаите се заключват вечер,но другата управителка е
имала достъп до нея.Свидетелката считала,че документацията е търговска
тайна,което записала и в отговора си до отправената й покана,тъй като
установила ,че тя става достояние на трети лица.Договорът за заем и процесния
запис на заповед били изготвени от адв.С.,в качеството й на юрист на
дружеството.
Свидетелите на ответника показват
следното:
Св.П.***,която работи като
счетоводител в ответното дружество от март 2008г. установява,че в момента
работи на първия етаж на сградата ,в която е седалището на ответника.В средата
на февруари г-жа *** уведомила свидетелката,че дружествата се разделят и след
като ще работи за г-жа П. не може да остане в счетоводството на „***“АД,а
трябва да се премести,затова слязла на първия етаж.До месец август на 2019г.
св.***,като главен счетоводител водела счетоводството на всички дружества.До
напускането на *** счетоводния архив бил на втория етаж до месец август на
2019г.,когато папките били преместени и оставени в стаята на г-жа П.. Опис не
бил извършен В средата на август
2019г.счетоводната програма била прехвърлена на нейния компютър.Свидетелката не
е виждала договор за ***лв.,а го видяла едва като започнали делата.От 2008 до
момента свидетелката не била виждала запис на заповед по повод
взаимоотношенията между свързаните дружества.Свидетелката не е осчетоводявала
плащания,тъй като не се е занимавала с това,което навежда на извода,че тя няма
повод да е била запознавана с договора и извършените плащания по него.
Свидетелката не е сигурна къде се
е съхранявал счетоводния архив за периода 2014 до 2018г.,но не отрича,че тя и
г-жа П. е имала достъп до него.
Свидетелката ***е регистриран
одитор,който има сключен договор с ответното дружество от месец февруари на
2019г.Сключила с П. договор за проверка на собствения капитал на трите
дружества.През февруари присъствала на среща с Т.***,Г.*** и Г.П..Тази среща е
била за да бъде предложена цена на акциите на Г.П. в ищцовото
дружество.Поискала от св.*** оборотна ведомост,но тя й била отказана.Едва на
15.08.2019г. Е.*** й разпечатала две
оборотни ведомости и й изпратила няколко счетоводни справки.И до сега целия
счетоводен архив не бил предаден по съответния ред.На срещата през февруари
свидетелката попитала защо в публикуваните ГФО няма отразени задължения между
трите дружества,но не й бил обяснено.
Показанията на изслушаните
свидетели установяват ,че между *** и П. е имало несъгласие относно предаването
на счетоводния архив,както и че не е предаден по опис.Същевременно от
свидетелските показания на Е.*** се установява,че управител П. взела
документацията,а у свидетелката не останали съществени счетоводни
документи.Това, което останало у нея тя предала след връчената й
покана при освобождаването й.
Съдът кредитира показанията на св.***,тъй
като същата е работила именно по осчетоводяването на първичните и вторични
счетоводни документи,с които са извършвани разплащания между страните.И двете
свидетелки на ищеца непротиворечиво показват,че трайна практика е между
дружествата да се отпускат заеми,които да бъдат обезпечавани със записи на
заповед-показанията им се подкрепят и от представените като писмени
доказателства записи на заповед от 22.12.2014г. е 23.12.2014г. по повод други
правоотношения между страните.Свидетелката *** не е работила по осчетоводяване
на платежни документи,поради което няма как да е запозната в подробности със
сключваните между страните договори,както и с издаваните в тази връзка
обезпечителни записи на заповед.
По делото е приета
съдебно-икономическа експертиза,от заключението на която се установява
следното:
По сключения Договор за заем от
22.08.2017г. при „***“АД има счетоводно отразяване по сметка 531“Предоставени
краткосрочни заеми в лева“,а при ответника „***“ООД задължението е осчетоводено
по сметка 1591 „Други заеми и дългове в лева“.Извършени с два парични превода,с
вписано основание „превод“-сумата от 420 000 лв. е преведена на ответника
на 24.08.2017г.,а сумата от 120 000 лв. е преведена на ответника на
25.08.2017г.Преводите са еднакво осчетоводени и при двете страни,като при
ответника втората сума е осчетоводена „по фактури-Агрохимикали“.В тази част
заключението съответства на свидетелските показания,че сумата е получена за
разплащане на задължения със съконтрахент на ответника-„Агрохимикали“,както
това е записано и в т.1.1. в договора,раздел „Предмет на договора.Цена“.
И в двете дружества началните и
крайните салда като вземане и задължение съвпадат.Между страните и двете
счетоводства еднозначно са отразени и други вземания и задължения ,които са във
връзка с търговската им дейност,но остават извън записванията по договора за
кредит.
В периода от 28.08.2017г. до
31.12.2017г. са налице преводи от ответното към ищцовото дружество в размер на
94 100 лв.,които са осчетоводени в намаление на задължението на „***“ към
„***“АД по заеми.Отделно от това са извършени други преводи,но те са с
основание задължения по фактури,кредитно известие и пр. и са осчетоводени в
намаление на други разчети.
В периода от 30.03.2018г. до
29.04.2018г.от ответното към ищцовото дружество са извършени преводи в размер
на 226 500 лв.-осчетоводени в намаление на задължението към „***“АД по
заеми.Платени са 841 650 лв.,които не са отразени в намаление на задължението по кредита.Те са
отразени в намаление на задължения по фактури,други разчети ипр.
Началното салдо по сметка 531 при
„***“АД към 22.08.2017г.,датата преди сключване на процесния договор за кредит
е 101 490 лв.-„Предоставени заеми към 22.08.2017г.“
Вещото лице изчислява ,че след
погасяване на сумата от 101 490 лв.-стар заем,остават 241 945,27
лв.,с които се погасява заемът предмет на делото от ***лв. и остава вземане от
298 054,73 лв.-Таблица №7 от заключението.При изчисленията си вещото лице
е съобразило разпоредбата на чл.76 ал.1 от ЗЗД,съгласно която ,този който има
към едно и също лице еднородни задължения,ако изпълнението не е достатъчно за
погасяване на всички тях и в извършените плащания не е посочено кое задължение
се погасява,както е в настоящия случай ,се погасява най-обременителното
задължение,в случая по-старото в размер на 101 490 лв.-предходен заем
между страните.
Според експертизата двете
счетоводства са редовно водени.
В подадените данъчни декларации за
2017 и 2018г. по чл.92 от ЗКПО и при двете дружества няма попълнени данни в част VІ“Деклариране на взаимоотношения със
свързани предприятия“.
В счетоводния баланс на ищеца по
делото за периода от 01.01.2017г.до 31.12.2017г. са отразени вземания със
свързани предприятия в размер на 273 х.лв.,а за периода от 01.01.2018г.до
31.12.2018г. са отразени вземания от свързани предприятия в размер на 269 х.лв.
Същото е положението в
счетоводството на ответното дружество-счетоводните записвания в двата баланса
за посочените периоди си кореспондират.
Експертното заключение не е
оспорено от страните и на база на направените изследвания може да се направи
извода,че между страните е била обичайна практика предоставянето на
междуфирмени заеми за разчети с клиенти на дружеството на ответника.Погашенията
са извършвани без посочване на конкретно основание –задължение по кой от
заемите се погасява.
Заемът е преведен по сметка на
ответното дружество и е погасен до размера на сумата от 298 054,73 лв.
Договорът за заем е реален
договор.Той възниква и обвързва страните с предаване на заемната сума.В случая
съдът намира,че предаването на сумата е осъществено по банков път,за което се
събраха гласни доказателства,потвърдени и от експертното заключение по делото.
Действително не се доказа,че
счетоводните документи на ответното дружество са му предадени по опис от страна
на бившия съдружник и управител ***,но от това само по себе си не може да се
направи извода,че подписаният между страните договор е антидатиран и с невярно
съдържание.Такъв извод не се налага и от обстоятелството ,че двете дружества са
свързани лица.
Напротив,от всички представени по
делото доказателства,преценени в тяхната съвкупност се налага извода,че
договорът за кредит от 22.08.2017г.,когато страните са били в нормални
търговски взаимоотношения е разписан на посочената в него дата и със
съдържанието,което е посочено в него.
Представеният запис на заповед е
редовен от външна страна,подписан е на датата на подписване на сключения
договор,като видно от свидетелските показания по делото обезпечава изпълнението
на сключения договор за кредит,каквато е била търговската практика между
страните.Не се спори,че ценната книга е подписана от лице,разполагащо с
представителна власт спрямо ответното дружество,което към момента на
подписването й е било управител и е могло валидно да задължава ответника.Всички
ограничения на представителната власт на представляващия дружеството,които не
са изрично отразени в търговския регистър имат действие между съдружниците в дружеството,но
не и по отношение на трети лица.В случай,че са налице основания за ангажиране
на отговорността на управителя за действия във вреда на дружество,то това би
следвало да стане в друго производство.
В обобщение следва да се заключи
,че искът се явява основателен и доказан,тъй като ценната книга,послужила като
основание за издаване на Заповед за незабавно изпълнение е редовна от външна
страна и обезпзечава съществуващо задължение на ответника по договора за кредит
от 22.08.2017г.,което не е изпълнено в цялост,видно от заключението на вещото
лице.
С тези мотиви искът,предявен за
сумата от 290 000 лв.,частично от ***лв.-задължение по ЗЗ,издаден на
22.08.2017г.,с падеж на 31.12.2017г. следва да бъде изцяло уважен.
В полза на ищеца по делото следва
да се присъдят сторените от него съдебно-деловодни разноски в заповедното и в настоящото
производство,които са в размер на сумата
от 5 800 лв.-в заповедното производство и 8 230 лв.-разноски в
настоящото производство-заплатена държавна такса в размер на 5 800
лв.,адвокатски хонорар в размер на 2 180 лв.и възнаграждение на вещо лице
250 лв.
Водим от изложеното Окръжният съд,
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между „***“АД ,ЕИК 1***,със седалище и адрес на управление гр.Д.,представлявано
от Г.Ж.Г.и „***“ЕООД,ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление-гр.Д.,представлявано
от Г.И.П.,че „***“ЕООД,ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление-гр.Д.,представлявано
от Г.И.П. има задължение към „***“АД
,ЕИК 1***,със седалище и адрес на управление гр.Д.,представлявано от Г.Ж.Г.в
размер на 290 000 лв./двеста и деветдесет хиляди лева/,по частично
предявен иск с общ размер ***лв.,по Запис на заповед ,издаден на 22.08.2017г.,с
падеж на 31.12.2018г.,ведно със законна лихва върху главницата,считано от 12.09.2019г.,за
който е издадена Заповед за изпълнение №1706/13.09.2019г.по
ч.гр.д.№3285/2019г.по описа на Добрички районен съд.
ОСЪЖДА „***“ЕООД,ЕИК *** ,със
седалище и адрес на управление-гр.Д.,представлявано от Г.И.П. да заплати на „***“АД ,ЕИК 1***,със седалище
и адрес на управление гр.Д.,представлявано от Г.Ж.Г.сумата от 5 800
лв./пет хиляди и осемстотин лева/разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „***“ЕООД,ЕИК *** ,със
седалище и адрес на управление-гр.Д.,представлявано от Г.И.П. да заплати на „***“АД ,ЕИК 1***,със седалище
и адрес на управление гр.Д.,представлявано от Г.Ж.Г.сумата от 8 230
лв./осем хиляди двеста и тридесет лева/-разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: