Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 839
гр. Русе,
02.07.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти
граждански състав в публично заседание
22-ри юни през две хиляди и двадесета
година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря
Ширин Сефер,
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 7621
по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази
следното:
Ищецът „ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ”ГОРНА ОРЯХОВИЦА-гр.Горна Оряховица,
ул.Цар Освободител №97, БУЛСТАТ 1754038560088 е предявил
иск за установяване съществуването на парично задължение за обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ.
Искът
е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Претенцията
на ищеца се основават на твърдения, че с ответника били в безсрочно трудово правоотношение като последното допълнително споразумение
било от 04.06.2014 г. На 27.11.2017 г. на ответника била връчена заповед,
с която му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Впоследствие същата
била обжалвана по съдебен ред, но след произнасяне на няколко съдебни инстанциии
уволнението било потвърдено с влязло в сила съдебно решение. След уволнението на ищеца на неговата длъжност
не бил назначаван друг работник. Това обстоятелство се установявало с представените
по делото документи. С оглед на това ищеца счита, че ответника с виновното си поведение
е причинил вреда на ищеца и дължи обезщетение по чл. 221, ал. 2, пр. 1 от КТ. Счита,
че размерът
на вредата следва да се определи на база на брутното трудово възнаграждение
на работника за срока от предизвестие от 30 дни, тъй като трудовото правоотношение
било безсрочно. Последният отработен месец от ищеца бил м. септември 2017 г. През
същия брутното трудово възнаграждение на ищеца формирано от основна заплата плюс
допълнително възнаграждение за квалификация било 985,95
лв. До ответника била отправена извънсъдебна покана за доброволно плащане на задължението,
но такова не последвало. С оглед на това било подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение и въз основа на него било образувано ч.гр.д. № ***/2019 г.
по описа на РРС, V гр.състав. По същото ответникът в срок направил възражение, поради което се претендира за установяване
на задължението му по исков ред.
Ответникът И.К.К. оспорва иска.
Счита, че в тежест на ищеца е да докаже, че след уволнението на ответника е
останал без служител на заеманата от ответника длъжност. Счита, че това следва по
аргумент от чл. 221, ал. 4 от КТ. Счита, че липсват доказателства че предвид уволнението
на ответника ищецът е изпитвал производствена необходимост и недостиг на състав,
който да обслужва влаковете. Не бил нарушен
графика за обслужване на същите. Нямало доказателства, че изобщо бил намалял числения
състав на локомотивните машинисти. Счита, че оставането на свободна позиция за длъжността,
която е заемал ответника не е достатъчно за да възникне отговорност по чл. 221,
ал. 2 от КТ, а следва да е налице реална вреда за работодателя.
За да се произнесе съдът взе
предвид следното :
Спорното материално право във връзка с предявената искова претенция се обуславя
от възникването на следните материални предпоставки, свързани с приложението на
чл. 221, ал.2 от КТ, според която "При дисциплинарно уволнение работникът или
служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово
възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение,
и в размер на действителните вреди – при срочно трудов правоотношение", а именно
– 1). наличие на наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на заеманата
от работника длъжност, 2). заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание
"уволнение" следва да е влязла в сила, 3). като следва да са доказани
размера на последното брутно трудово възнаграждение и 4). срока на предизвестието.
В случая по делото са доказани всички изискуеми предпоставки за възникване
вземането на ищеца за обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ. Не се спори че страните
са били в трудово правоотношение, което е било безсрочно, че последното допълнително
споразумение е от 04.06.2014 г., както и че на 27.11.2017 г. на ответника е връчена
заповед за дисциплинарно наказание „уволнение“. Тези обстоятелства се
установяват и от представените по делото писмени доказателства – в т.2 от
допълнителното споразумение от 04.06.2014 г. е записано „Срок на договора – за
неопределено време“, с което се доказва по категоричен начин че към момента на
уволнението на ответника трудовото правоотношение е било безсрочно. С
представения препис от окончателно съдебно решение по гр.д. №4280/18 г. на ВКС,
III г.о.(в препис на л.71-л.74 от делото) се установява, че предявените от ответника искове за
отмяна на уволнението и възстановяване на работа са отхвърлени с влязло в сила
съдебно решение, с оглед на което съдът приема за доказано че заповедта, с която
е наложено дисциплинарното наказание "уволнение" е влязла в сила. С
представения препис от фиш за работна заплата за м.септември 2017 г. се
установява размера на последното брутно трудово възнаграждение на ответника
преди уволнението – 985,95 лв., а срока на предизвестие при прекратяване на
трудовия договор се установява с допълнително споразумение е от 04.06.2014 г. –
„Срокът на предизвестие при прекратяване на трудовия договор е еднакъв за двете
страни – 30 дни“ (т.8 от споразумението). При това положение съдът счита, че искът е доказан по основание и размер
и следва да се уважи изцяло. Съдът не споделя доводите на ответника, че ищецът
следва да докаже че е претърпял действителни вреди. Това изискване е относимо
към случаите на прекратено поради
дисциплинарно уволнение срочно трудово правоотношение, каквото в случая не е
налице. При безсрочно трудово правоотношение размерът на обезщетението по
чл.221, ал.2 от КТ е нормативно установен
- „брутното си трудово възнаграждение
за срока на предизвестието“
Предвид уважаването на иска и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят направените по настоящото и по заповедното производство
разноски, но с оглед фактическата и
правна сложност на делото юриск. възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК следва да
се присъди в минимален размер – 50 лв. по заповедното производство и 100 лв. по
настоящото дело
По изложените съображения СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено, на основание чл.415, ал.1 във вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вземането
на „ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ”ГОРНА ОРЯХОВИЦА-гр.Горна Оряховица, ул.Цар Освободител
№97, БУЛСТАТ 1754038560088 срещу И.К.К., ЕГН:**********
в размер на 985,95 лв. – обезщетение
по чл.221, ал.2 от КТ, което е претендирано по реда на заповедното производство
по ч.гр.дело №***/19 г. по описа на РРС, ведно със законната лихва върху сумата
от 10.10.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
И.К.К., ЕГН:********** да заплати на „ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ”ГОРНА ОРЯХОВИЦА-гр.Горна
Оряховица, ул.Цар Освободител №97, БУЛСТАТ 1754038560088 сумата в размер на 125 лв.- разноски по настоящото дело и 75 лв. – разноски по заповедното
производство по ч.гр.дело №***/19 г. по описа на РРС.
Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните.
Районен съдия: