Определение по дело №2993/2019 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№

 

гр. София, 28.03.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-А въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

АНЕТА ИЛЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно гр. дело № 2993 по описа за 2019г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 267 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).

Подадена е въззивна жалба от ищеца срещу решение от 31.10.2018г., постановено по гр. д. № 29086/2018г. по описа на СРС, І ГО, 41 с-в, в частта, с което е отхвърлен предявения установителен иск за главницата за сумата над 540 лв. до предявения размер от 9 590.99 лв., както и за установителния иск за договорна лихва за разликата над, като въззивникът не е конкретизира искането си в тази част. В жалбата изрично се сочи, че се иска въззивната инстанция да се произнесе по съществото на спора, като с решението бъде осъден въззиваемия К.Н.Х., да заплати на „Р. (Б.)“ ЕАД сумата за главницата и договорната лихва в размера, в който са предявени с исковата молба.

Въззивната жалба е подадена от „Р. (Б.)“ ЕАД, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, като е внесена държавната такса за въззивното производство само в частта за главницата.

В жалбата са развити оплаквания за неправилност на постановеното решение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи и нарушение на материалния закон. В жалбата не са направени нови доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият ответник К.Н.Х. не е депозирал отговор на въззивната жалба. Не са направени доказателствени искания.

При извършената проверка на допустимостта на жалбата при съответно прилагане на чл. 262 от ГПК, настоящият въззивен състав установи, че в мотивите на съдебното решение първоинстанционният съд е формирал воля относно частичната основателност на предявения установителен иск за договорна лихва за сумата от 219.06 лв. и за периода от 20.02.2017г. до 02.08.2017г., като е отхвърлил иска за разликата над 219.06 лв. до пълния предявен размер от 261.30 лв. Същевременно в обстоятелствената част на решението съдът е приел, че сумата от 261.30 лв. е заявена от ищеца за периода от 20.02.2017г. до 13.07.2017г.

Следва, че в диспозитива на обжалваното решение районният съд не се е произнесъл за сочения от ищеца период, за който е предявена за установяване сумата от 261.30 лв. Т.е. формираната воля на първоинстанционния съд за неоснователност на исковата претенция за разликата над сумата от 219.06 лв. до 261.30 лв. е за периода от 20.02.2017г. до 02.08.2017г., а не за сочения в мотивите на съдебното решение период от 20.02.2017г. до 13.07.2017г., каквото произнасяне не е обективирано в диспозитива на решението.

При така установеното въззивният съд намира, че разглежданото дело е преждевременно образувано и следва да се прекрати и върне на първоинстанционния съд за провеждане на производство по чл. 247 от ГПК, което е преюдициално спрямо произнасянето по въззивната жалба срещу решението. След като се разреши въпросът по очевидната фактическа грешка ще се разгледа и депозираната въззивна жалба. Последното произтича от факта, че актът, с който се постановява поправката, образува заедно с поправения съдебен акт едно цяло и поправеното решение (срещу което вече е упражнено право на жалба), е с поправеното съдържание от деня на постановяването.

Въззивната жалба, в частта относно установителния иск за договорна лихва не е конкретизирана, респ. първостепенният съд следва да извърши проверка по допустимостта на тази част от жалбата, съгласно разпоредбата на чл. 262, ал. 1 от ГПК. При връщане на делото първостепенният съд следва да даде указания на въззивника за отстраняване нередовността на въззивната жалба и привеждането й в съответствие с разпоредбите на чл. 260, т. 4 и чл. 261, т. 4 от ГПК относно частта, в която се обжалва произнасянето по установителния иск за договорна лихва, а при неизпълнението им – да приложи разпоредбата на чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК.

Така мотивиран, съдът 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гр. дело № 2993/2019г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ „А” въззивен състав и

ВРЪЩА гр.д. № 29086/2018г. по описа на СРС, І ГО, 41 с-в за процедиране съобразно мотивите на настоящото определение – за провеждане на производство по чл. 247 от ГПК по поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение относно сочения в мотивите на съдебното решение период от 20.02.2017г. до 13.07.2017г., както и за извършване проверка по допустимостта на въззивната жалба, в частта относно установителния иск за договорна лихва, след което делото да се върне на Софийски градски съд.

Определението, като непреграждащо по-нататъшното развитие на производството, не подлежи на обжалване.

Да се уведомят страните за настоящото определение.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                      2.