Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Пазарджик,23.10.2014 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на девети октомври през две хиляди и четиринадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при
секретаря М.К. , като разгледа
докладваното от районен съдия Харизанова гр.д.№1095 по описа на съда за 2014
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба срещу „БК-България“ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление град Куклен, община Куклен, област
Пловдив, ул.“Любен Каравелов“№11, с ЕИК ********* представлявано от
управителите С.Д.Ч. и А.Б.Ч./ заедно и поотделно/ ищцата И.К.Б. ***, ЕГН **********
чрез пълномощника си адв.П.Х. *** твърди, че на основание трудов договор от
27.09.2013г., сключен с ответника е работила на длъжност „управител на
заведение за обществено хранене“, полагайки труд в стопанисваната от
работодателя и закусвалня“Бъргър Кинг“
на автомагистрала „Тракия“/87-ми километър, бензиностанция „Лукойл“/ на пълно
работно време с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 905 лв. като
договорът е бил сключен за неопределено време. Със заповед №5 от 28.01.2014г.
на управителя С.Ч., връчена на ищцата на 29.01.2014г. трудовия и договор е
прекратен едностранно от работодателя без посочване на причини за
прекратяването му. Бланкетни са и останалите графи в заповедта ,касаещи
дължимите на работника обезщетения. Ищцата твърди, че едностранно предприетото
прекратяване на трудовото правоотношение е незаконно. Твърди, че в процесната
заповед ответникът не е посочил причината за прекратяване на сключения за
неопределено време трудов договор, което е самостоятелно основание уволнението
да бъде прието за незаконно и заповедта да бъде отменена. Вписването на
разпоредбата на Кодекса на труда в цифров вид е недостатъчно , за да се счете,
че работодателят е изпълнил задължението си
да запознае работника/ служителя с конкретното основание , на което се
предприема едностранното прекратяване на договора, още повече тогава,
когато тази разпоредба не съответства на
вида на сключения трудов договор- за неопределено време. Твърди се, че между
страните не е бил уговорен изрично и надлежно модалитет на трудовия договор,
който да предполага едностранното му прекратяване без предизвестие, още
по-малко пък без да се сочи причината за прекратяването. Твърди се, че
вследствие на незаконното уволнение ищцата е останала без работа в периода от
29.01.2014г. до 12.02.2014г., а от 13.02.2014г. е сключила трудов договор с
друг работодател, но с по-ниско месечно трудово възнаграждение/ 540 лв.
брутно/. Тъй като последното получено месечно брутно трудово възнаграждение при
ответника възлиза на сумата от 1 154.49 лв. ищцата счита, че работодателят
дължи на основание чл.225, ал.1 от КТ да и заплати обезщетение в размер на
3 955 лв., в това число 880 лв. за първия месец и по 615 лв. за следващите
пет месеца/ разликата между получаваното БТВ/ поради оставането и без работа
вследствие на незаконното уволнение, които се изчисляват върху брутния размер
на трудовото възнаграждение. Моли се съда да постанови решение, с което да се
признае за незаконно уволнението, поставено със Заповед№5 от 28.01.2014г, и да
бъде отменено, да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност, да бъде осъден ответника да заплати на ищцата обезщетение за времето,
през което е останала без работа, респективно е работила на по-нископлатена
работа поради уволнението в размер на 6 месечни брутни трудови възнаграждения,
равняващи се на 3 955 лв./ в.т.ч. 880 лв. за първия месец и по 615 лв. за
следващите пет месеца/ разликата между получаваните брутни трудови
възнаграждения , ведно със законната лихва върху тези суми, от момента на
предявяване на иска . Претендират се направените по делото разноски. В подкрепа
на твърденията ищцата ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответното дружество, чрез
пълномощника му, е подаден писмен отговор срещу така предявените искове, с
който същите се оспорват. Твърди се, че ищцата е била назначена на работа при
ответника за шестмесечен изпитателен срок, считано от датата на постъпване на
работа , съгласно I, т.4 от сключения
трудов договор №8/27.09.2013г. Твърди се, че договорения изпитателен срок е в
полза на работодателя и с цел последния да изпита годността на служителката да
изпълнява възложената и работа. Съгласно подписаната длъжността характеристика
управителят е следвало да осъществява организационна дейност – организиране
работата на сервитьорите, посрещане, настаняване и изпращане на клиенти,
осъществяване на контрол при работа с касови апарати, издаване на фискални
бонове. Управителят е следвало да отговаря за рекламациите , свързани с
организацията на обслужването Съгласно т.IV от трудовия договор изискванията
към лицето, заемащо длъжността „Управител“ са да познава добре правилата и
технологията на обслужване, както и нормативните изисквания за отчетността в
заведението, реда и изискванията за извършване на касови операции, издаването
на първични счетоводни документи, да познава компютърните и други
автоматизирани системи за извършване на дейността „обслужване на клиенти“.,
познаване на нормативните изисквания за хигиенните норми и противопожарна
безопасност. От проведеното интервю с лицето преди назначаването на работа е
невъзможно установяването на неговите качества за заемане на длъжността“
управител на заведение за обществено хранене“. Това е наложило ищцата да бъде
назначена на работа с 6 месечен изпитателен срок , предвид отговорността на
заеманата длъжност. Според ответника действително трудовия договор е прекратен
със Заповед №5 от 28.01.2014г. на основание чл.71 ал.1 от КТ едностранно от
работодателя, съгласно който до изтичането на срока за изпитване страната , в
чиято полза е уговорен , може да прекрати договора без предизвестие. Ищцата е
назначена на длъжността „управител“ на 29.09.2013г. и следователно това е
началната дата , от която тя е в трудово правоотношение с ответника. Според
ответника договорения модалител в трудовия договор шестмесечен изпитателен срок
в полза на работодателя дава възможност в рамките на този срок, в случай на
липса на достатъчно качества и възможности за справяне с възложените
отговорности по подписаната длъжностна характеристика, работникът да бъде
освободен едностранно от работодателя без предизвестие. Поддържа се също така,
че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата не е бил
изтекъл уговорения в трудовия договор изпитателен срок в полза на работодателя.
Заповедта за уволнение е законосъобразна , тъй като трудовия договор е
прекратен в срока за изпитване. По своята същност договорът със срок за
изпитване може да се сключи в рамките на срочен или безсрочен трудов договор
като уговорката следва да бъде включена в него. Ответникът твърди, че при
внимателен анализ на договора може да се направи обоснован извод, че страните
са уговорили трудов договор за неопределено време със срок за изпитване в полза
на работодателя по смисъла на чл.70, ал.1 от КТ. Ответникът счита, че в случай че освобождаването от работа е в
изпитателния срок , то не е необходимо до служителя да бъде отправяне писмено
предизвестие. Поддържа се, че разпоредбата на чл.70, ал.1 от КТ е императивна и
според нея прекратяването на това основание става без предизвестие, а това е
именно основанието на което е прекратено трудовото правоотношение. Поддържа се
също така че за разлика от всички останали уволнителни основания това по чл.71
от КТ не изисква обосноваването и наличието на някакви конкретни фактически
причини и мотиви. За да бъде прекратено законосъобразно трудовия договор е
достатъчно писменото волеизявление на отправилата го страна за прекратяване да
достигне до другата страна в рамките на уговорения срок за изпитване, като е
без значение дали в него е посочено правното основание. В настоящия случай е
налице писмено изявление за прекратяване на трудовото правоотношение от страна
на ответното дружество работодател, в чиято полза е уговорен 6 месечния
изпитател срок. Съгласно чл.71, ал.1 от КТ е достатъчно в срока на изпитване
писменото волеизявление на отправилата го страна да достигне до другата страна,
без да е необходимо нито посочване на правното основание, нито излагане на някакви
конкретни фактически причини и мотиви- достатъчно е страната да заяви , че
прекратява договора. Такова изявление според ответника в случая е налице, тъй
като в диспозитива на уволнителната заповед се съдържа изрично изявление „
прекратявам трудовия договор“, което е напълно достатъчно за законосъобразното
упражняване на правото по чл.71, ал.1 от КТ. Поддържа се също така, че от
съдържанието на трудовия договор по категоричен и недвусмислен начин става
ясно, че е сключен с шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя.
Докато тече срокът за изпитване съществуването на договора е несигурно, той не
е окончателно сключен, работникът не е окончателно приет, тъй като това зависи
от волята на страната , в чиято полза е уговорен срока. Моли се предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендират се разноски. Ответникът ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си,
поддържа предявените искове.Подробни съображения по съществото на спора са
развити в хода на устните състезания, чрез представени по делото писмени
бележки.
В съдебно заседание ответното дружество, чрез
пълномощника си поддържа заявеното в писмения отговор. Подробни съображения по
същество са развити в хода на устните състезания чрез представени по делото
писмени бележки.
На основание чл.214, ал.1 от ГПК по искане на ищеца
съдът е допуснал изменение на предявения иск по чл.225 от ГПК чрез неговото
намаляване, приемайки че същият е предявен за сумата от 2 143.16 лв.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените
в исковата молба фактически твърдения, доводите на страните, след като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при
спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
От
представените в оригинал писмени доказателства/ трудов договор №8 от
27.09.2013г., допълнително споразумение №22
от 01.01.2014г. и заповед№5 от 28.01.2014г./ се установява, че на 27.09.2013г. между
ищцата в качеството на работник и ответното дружество в качеството на
работодател е сключен трудов договор, по силата на който считано от
30.09.2013г. ищцата е заемала длъжността“ управител заведение за обществено
хранене“ с място на работа ресторант „Бъргър Кинг“, находящ се автомагистрала
„Тракия“ -88 км., при пълно / осемчасово / работно време, при уговорено основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 905 лв. Изрично в т.4 от трудовия
договор е отразено, че договорът се сключва за шест месеца изпитателен
срок в полза на работодателя, считано от
постъпване на работа. С допълнително споразумение №22 от 01.01.2014г. към
трудовия договор е уговорено, че считано от 01.01.2014г. работното време ще се
изчислява сумарно.
Със Заповед №5 от 28.01.2014г. трудовото
правоотношение с ищцата е прекратено , считано от 29.01.2014г. на основание
чл.71, ал.1 от КТ. Саморъчно в тази
заповед е изписан следния текст“получих заповед за освобождаване и трудова
книжка на 08.02.2014г. и срещу този текст е положен подпис. По –нагоре над този ръкописен текст е отразено „ дата на
връчване на лицето :29.01.2014г.“ и
подпис на лицето срещу този текст.
На основание чл.193 от ГПК е открито производство по
оспорване по отношение на следните документи: трудов договор №8/27.09.2013г.,
допълнително споразумение №22/01.01.2014г. и Заповед №5 от 28.01.2014г. досежно
тяхното съдържание и автентичност.
Във връзка с направеното оспорване е изслушана
съдебно –графологическа експертиза, чиито заключения -основно и допълнително- съдът
кредитира като компетентно и обосновано изготвени.Вещото лице дава заключение,
че подписите за „работодател“ и „ръководител“ в трудовия договор №8 от
27.09.2013г. и допълнителното споразумение №22 към трудовия договор са положени
от управителя на дружеството С.Д.Ч.. Според вещото лице подписът за работодател“ управител“ както в оригинала на заповед№5/28.01.2014г.,
така и в копието на този документ не е
положен от С.Д.Ч.. Експертизата заключава, че подписите за „служител“ в трудов
договор №8/27.09.2013г. и в допълнителното споразумение №22 към него са
положени от И.К.Б.. Според вещото лице
ръкописния текст“ получих заповед за освобождение и трудова книжка на
08.02.2014г. в копието и оригинала на заповед№5 от 28.01.2014г.е написан от И.Б..
Подписите на лицето срещу датата на връчване на заповедта и след текста“
получих заповед за освобождение и трудова книжка на 08.02.2014г. в копието на
заповедта за прекратяване на трудовия договор са положени от И.Б.. В оригинала
на Заповед№5 от 28.01.2014г., представен от ответника, същите подписи не са
положени от И.Б..
Базирайки се на изводите на съдебно-графологическата
експертиза, съдът счита, че автентичността на трудов договор№8/27.09.2013г. и
допълнително споразумение №22 от 01.01.2014г. към този договор като частни
диспозитивни документи не е оборена, оспорването им е неуспешно проведено,
поради което същите като писмено
волеизявление изхождат от лицата, които са посочени за техен автор. Тези
документи като писмени доказателства притежават доказателствена стойност, която
следва да попадне в обхвата на оценъчната дейност на съда. Констатациите на
вещото лице обосновават извода на съда , че на 08.02.2014г. ищцата лично е
получила препис от атакуваната заповед, като допълнителни съображение в тази
насока съдът ще изложи по-долу в мотивите си, формулирайки своите правни
изводи.
От представения от ищцата трудов договор
№272/12.02.2014г. се установява, че считано от 13.02.2013г. ищцата е постъпила
на работа при друг работодател „Хиполенд“АД-гр.София като „помощник управител
на магазин“ при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 540 лв.
По делото е изслушана съдебно-икономическа
експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано
изготвено и неоспорено от страните по делото. Вещото лице заключава, че
брутното трудово възнаграждение на ищцата за месеца, предхождащ прекратяване на
трудовото и правоотношение възлиза на сумата от 905 лв. В табличен вид вещото
лице е отговорило на въпроса за периода
от 29.01.2014г. до 29.07.2014г./ шестмесечен период/ какви са дължимите суми за
всеки един от шестте месеца, формирани
като разлика в заплатата, който би получавала при ответника и заплатата, която
е по-ниска и която получава при следващия работодател. Вещото лице е изчислило, че за периода от
29.01.до 12.02.2014г. дължимата сума е 485.41 лв., за периода от 13.02.2014г.
до 28.02.2014г. е 213.17 лв., за периода
от 01.03. до 01.06.2014г. / за три месеца/ е общо 1065.84 лв. за периода от
01.06.2014г. до 30.06.2014г. е 202.58 лв. и за периода от 01.07.2014г. до
29.07.2014г. е 176.16 лв. или общия размерна обезщетението по чл.225 от КТ за периода
от 29.01.2014г. до 29.07.2014г. е 2 143.16 лв.
В последното по делото съдебно заседание от С.Д.Ч. -законовия представител на ответното
дружество –работодател е постъпило така нар.
писмено потвърждение, с което същият потвърждава изцяло извършените от
негово име действия във връзка с издаването на Заповед№5 от 28.01.2014г.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа
обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявени са три обективно и кумулативно съединени
искове: главен иск с правно основание чл.344, ал.1,т.1 от КТ- за признаване на
уволнението за незаконно и за неговата отмяна, акцесорен иск с правно основание
чл.344, ал.1,т.2 от КТ- за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност и акцесорен иск с правно основание чл.344, ал.1,т.3 във
вр. с чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ- обезщетение при незаконно уволнение.
По главния иск с правно основание чл.344, ал.1,т.1 от КТ съдът намира следното:
Съгласно задължителната съдебна практика, формирана
по реда на чл.290 от ГПК/Решение №215 от 17.07.2012г. по гр.д.№722/2011г. на
четвърто г.о. на ВКС,Решение №11 от 24.01.2012г. по гр.д.№1783/2010г. на
четвърто г.о. на ВКС/ договорът със срок за изпитване по чл.70, ал.1 от КТ се
сключва с цел да се провери годността на работника да изпълнява възложената му
работа/ срок за изпитване в полза на работодателя/, както и с цел работникът да
провери дали работата е подходяща за него/ срок в полза на работника/. Когато в
договора не е отразено в чия полза е срокът, то съгласно чл.70, ал.2 от КТ
срокът се счита уговорен в полза на двете страни. В срока на изпитване
работодателят извършва преценка за годността на служителя да изпълнява
възложената му работа , която преценка не подлежи на съдебен контрол, а до
изтичане на срока за изпитване , разполага с право да прекрати трудовия договор
без предизвестие при условията на чл.71, ал.1 от КТ във всеки момент от изпълнението. За да
възникне валидно уговорката за изпитване, в съдържанието на трудовия договор,
освен задължителните реквизити по чл.66, ал.1 от КТ, следва по ясен и
недвусмислен начин да се отрази , че трудовото правоотношение е със срок за
изпитване като се посочи, че договорът се сключва при условията на чл.70, ал.1
от КТ или да се възпроизведе текстово основното съдържание на разпоредбата.
Независимо в чия полза е уговорен срока за изпитване , за да се прекрати
действието на трудовия договор е достатъчно писменото изявление на страната, в
чиято полза е уговорен срока , да достигне до насрещната страна, без да се
излагат причините мотивирали страната да прекрати договора. Без правно значение
е и дали в заповедта за уволнение е отразено по чие искане е прекратено
трудовото правоотношение- въпросът дали страната е разполагала с право да
прекрати трудовия договор на основание чл.71, ал.1 от КТ е въпрос по същество
на трудовия спор за незаконно уволнение.
Изхождайки от изложеното дотук, съдът счита, че
фактическият състав на прекратяване на трудовия договор за изпитване е облекчен
и в синтезиран вид включва следните кумулативни елементи:1/ валидно сключен
договор със срок за изпитване,2/писмено едностранно волеизявление за
прекратяване на трудовия договор в срока за изпитване, 3/волеизявлението да
изхожда от страната, в чиято полза е уговорката за изпитване и 4/достигане на
волеизявлението до другата страна в рамките на срока за изпитване.
За да даде отговор на основния правен въпрос –
законосъобразно ли е уволнението на соченото от работодателя основание, а
това основание е чл.71, ал.1 от КТ –
съдът следва да прецени дали горевизираните четири елемента от фактическия
състав са налице.
Подлагайки на анализ доказателствената съвкупност
настоящият състав счита, че между ищцата и ответното дружество е бил сключен
валиден трудов договор със срок за изпитване, който срок е 6 месечен/
максимално позволения по закон/ и е уговорен в полза на работодателя. В текста
на сключения на 27.09.2013г. трудов
договор , постигнатата между страните уговорка
за изпитателен срок в полза на работодателя , считано от датата на
постъпване на работа, а именно 30.09.2013г. е
обективирана по ясен,
недвусмислен и категоричен начин. Установи се, че страната, в чиято полза е
уговорката за изпитване и в срока за изпитване, уговорен в трудовия договор и
който срок е следвало да изтече на 27.03.2014г. е отправила едностранно писмено
волеизявление за прекратяване на
трудовия договор и това е станало, чрез издаване на процесната Заповед №5 от 28.01.2014г. В
заповедта се съдържа изрично изявление ,че се прекратява трудовото
правоотношение като е посочено правното
основание за това чл.71, ал.1 от КТ, което съдържание според задължителната
съдебна практика, коментирана по-горе, е достатъчно.Съдебната практика приема,
че страната разполагаща със субективното потестативно право да прекрати
трудовия договор и то без предизвестие в хипотезата на чл.71, ал.1 от КТ не е задължена да излага причините, мотивира
ли я да прекрати трудовото правоотношение. Дори и в текста на заповедта да
фигурират такива мотиви, отнасящи се до годността на служителя да изпълнява
възложената му работа, то такава преценка не подлежи на съдебен контрол. В този
ред на мисли съдът счита, че поддържания от ищцата/ както в исковата молба
,така и в хода на устните състезания/ довод за немотивираност на процесната
заповед е неоснователен.
Тук е момента да се даде отговор на правно значимия въпрос- налице ли
е от страна на работодателя валидно формирано едностранно волеизявление за прекратяване
на трудовия договор, обективирано в атакуваната заповед. Установи се от
кредитираните експертни заключения, че Заповед№5 от 28.01.2014г. не е подписана
от С.Д.Ч.- законов представител на дружеството работодател. При това положение и
при липса както на твърдения, така и на
доказателства за наличие на упълномощаване , съдът прави извод, че
процесната заповед е подписана от лице без представителна власт. Според
задължителната съдебна практика, обективирана в ТР№6 от 11.01.2013г. по тълк.д.№6/2012г.
на ОСГК на ВКС е допустимо делегиране на работодателска правоспособност чрез
упълномощаване при прекратяване на трудовото правоотношение. Кодексът на труда
на съдържа забрана за упълномощаване / не изисква непременно лично действие на
работодателя/ за прекратяване на трудовото правоотношение на което и да било от
предвидените основания за това. Според визираното тълкувателно решение
разпоредбите на доброволното представителство / чл.36 и сл. от ЗЗД / намират
съответно приложение за делегиране на работодателска правоспособност при
прекратяване на трудовото правоотношение. Изхождайки от даденото от съдебната
практика разрешение от една страна, а от друга- съобразявайки депозираното в хода на съдебното дирете от
управителя на ответното дружество в писмена форма потвърждение на извършените от мнимия
представител действия по прекратяване на
трудовото правоотношение с ищцата, съдът счита че е налице хипотезата на чл.42,
ал.2 от ЗЗД – представляваният е потвърдил действието извършено от негово име без
представителна власт и по този начин действията са се валидирали с обратна
сила.В контекста на тези свои разсъждения съдът счита, че в настоящия случай е
налице едно валидно едностранно волеизявление за прекратяване на трудовия
договор с ищцата ,материализирано в процесната заповед.
Съдът намира също така, че е налице и четвъртия
елемент от фактическия състав на основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение- предмет на настоящия съдебен контрол. Установи се по несъмнен
начин от обсъдената по-горе доказателствена съвкупност, че ищцата е лично е
получила екземпляр от процесната заповед и това е станало на 08.02.2014г. От
този фактически извод се извлича правния такъв, че волеизявлението на
работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.71,
ал.1 от КТ е достигнало до знанието на другата страна и то в рамките на срока
за изпитване.
Изложеното
дотук обосновава извода, че ответникът законосъобразно е упражнил субективното
си потестативно право да прекрати трудовото правоотношение с ищцата на
заявеното основание. При това положение
предявеният главен иск по чл.344, ал.1,т.1 от КТ за признаване на уволнението , извършено със Заповед №5 от 28.01.2014г. за незаконно и неговата отмяна е неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
Предвид обусловения им характер като неоснователни
следва да се отхвърлят и обективно съедините искове с правно основание чл.344,
ал.1,т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност „управител на заведение за обществено хранене“ и по чл.344, ал.1,т.3
във вр.с чл.225, ал.1 и 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 2 143.16 лв.представляващо обезщетение за оставането и без
работа поради незаконното уволнение за периода от 29.01.2014г. до 29.07.2014г. формирано
като разлика между получаваното
при ответника възнаграждение преди уволнението и възнаграждението при новия
работодател.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.3
от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски. С оглед характера
на производството- трудов спор – ищецът дължи разноски само за адвокатско
възнаграждение. Видно от приложения договор за правна помощ ответникът е
направил на 12.05.2014г. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 612
лв., които са действително сторени предвид изричното отразяване в договора, че
са платени изцяло. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.16 от ТР№6 от
06.11.2013г. по тълк.дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС минималният размер на адвокатското
възнаграждение по трудови дела с определен материален интерес се определя по
чл.7, ал.1,т.1 от Наредба№1/2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Според чл.7, ал.1,т.1 от наредбата в
актуалната и редакция размерът на адвокатското възнаграждение по искове за
отмяна на уволнението / чл.344, ал.1,т.1 от КТ или /за възстановяване на работа/ по чл.344, ал.1,2 от КТ/ когато се предявяват самостоятелно е
не по-малко от размера на една минимална работна заплата към момента на
сключване на договора за правна помощ. Настоящият съд е сезиран с три обективно
съедини иска- два от които са
съответно по чл.344, ал.1 и по чл.344, ал.1,т.2 от КТ, за
всеки един от които съгласно наредбата
се дължи по минимум 340 лв. адвокатски хонорар, с оглед момента на сключване на
договора за правна защита и съдействие. В контекста на тези разсъждения
изплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е под установения минимум по
наредбата и не би могъл да претърпи редукция. При това положение и направеното
от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не намира
правна опора и е безпредметно да се
обсъжда. Ето защо на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от
612 лв., сторени по делото разноски/ за адвокатско възнаграждение/.
не е единствения годен документ за установяване на плащането на трудовото
възнаграждение / в тази насока е и съдебната
практика/. От обсъдената по-горе доказателствена съвкупност се установи, че
изплащането на трудовите възнаграждения за претендираните периоди е станало с
разходни касови ордери. Принципно изплащането на възнаграждение срещу подпис в
разходен касов ордер, какъвто е настоящия случай е допустимо, доколкото дори
ордерът в качеството му на първичен счетоводен документ, да не е оформен
съгласно изискванията на чл.7, ал.1 от ЗСч, то ако е подписан от получилото
сумата лице/ а този факт се призна от ищцата/, съставлява разписка и в този
смисъл е надлежно доказателство за изплащане на трудовото възнаграждение по
чл.270, ал.3 от КТ. В този ред на мисли и съобразявайки изводите на вещото лице,
формирани след съпоставяне на ордерите с начисленото по ведомостите за заплати,
според които изводи и за двата
Воден от горното Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.К.Б. с ЕГН ********** *** срещу
„БК-БЪЛГАРИЯ“ООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град Куклен, община Куклен, област Пловдив,
ул.“Любен Каравелов“№11, представлявано от управителите С.Д.Ч. и А.Б.Ч. заедно
или поотделно обективно и кумулативно съединени искове с правно основание
чл.344, ал.1,т.1от КТ - за признаване уволнението , извършено със Заповед №5 от 28.01.2014г. за незаконно и за неговата отмяна, по чл.344, ал.1,т.2 от КТ-
за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „управител
на заведение за обществено хранене“ и по чл.344, ал.1,т.3 във вр.с чл.225, ал.1
и 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2 143.16
лв.представляваща обезщетение за оставането и без работа поради незаконното
уволнение за периода от 29.01.2014г. до 29.07.2014г., формирано като разлика между получаваното при ответника възнаграждение
преди уволнението и възнаграждението при новия работодател.
ОСЪЖДА И.К.Б. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
„БК-БЪЛГАРИЯ“ООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление град Куклен, община Куклен, област
Пловдив, ул.“Любен Каравелов“№11, представлявано от управителите С.Д.Ч. и А.Б.Ч.
сумата от 612 лв./ шестстотин и дванадесет лева/,сторени по делото разноски
Решението
е неокончателно и може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен
съд, считано от 23.10.2014г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: