О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…........................ г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 21.12.2017 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА
МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев
въззивно частно търговско дело № 1701 по описа за
2017 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 419 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.
№ 64460/08.11.2017 г. на Й.И.Л., чрез адв. Т.Г.– АК - гр. Варна, срещу Разпореждане
№ 41295/01.09.2017 г. за незабавно изпълнение на Заповед № 7214/01.09.2017 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 13021/2017 г. по описа на Варненски районен съд, срещу
частния въззивник в качеството и́ на на законен наследник на починалия кредитополучател
Иван Йорданов Лечев, в полза на
заявителя „Алианц Банк България“ АД за вземане, произтичащо от договор за
кредит „Жилище” 29692/17.04.2008 г.
В жалбата са изложени оплаквания
за неправилност на разпореждането за незабавно изпълнение с твърдения, че сключеният
между страните договор за кредит съдържа арбитражна клауза и е налице влязло в
сила отхвърлително решение на арбитражния съд между същите страни и на същото
основание, поради което повторното предявяване на същите претенции пред ВРС е недопустимо.
На следващо място поддържа нередовност на документа по чл. 417 от ГПК, послужил
като основание за издаване на заповедта за изпълнение. Като следващ порок на обжалвания акт сочи
значително разминаване на сумите, посочени в поканата, с която е обявена
предсрочната изискуемост на кредита с тези, посочени в заявлението по чл.418 от ГПК, съответно неяснота относно точния размер на претенцията. Искането е за
отмяна на разпореждането и присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата „Алианц Банк България“ АД е представил
писмен отговор по реда и в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК. Излага доводи за недопустимост на релевираните от частния
въззивник оплаквания, доколкото същите не се основават на съображения,
извлечени от документа по чл. 417, т. 2 от ГПК. Поддържа твърдение за редовност от външна
страна на документа по чл. 417, т. 2 от ГПК. Моли частната жалба да бъде
оставена без уважение. Не прави искане за присъждане на разноски.
За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:
Частната жалба е редовна и процесуално
допустима като подадена в срок от лице имащо качеството на длъжник в
заповедното производство и, съответно, легитимирано да обжалва разпореждането
за незабавно изпълнение. Срокът за обжалване и специалните изисквания за
допустимостта и́ са спазени, тъй като жалбата е подадена едновременно с
възражението по чл. 414 от ГПК на 08.11.2017 г. при връчена покана за
доброволно изпълнение на 26.10.2017 г.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Пред ВРС е образувано заповедно
производство въз основа на заявление по чл. 417 ГПК с вх. № 49528/31.08.2017 г.
от АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, гр. София за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Й.И.Л., ЕГН **********,***.
Съдът е уважил искането и е разпоредил да бъде издадена заповед за изпълнение
въз основа на документ, да бъде постановено незабавно изпълнение и да бъде
издаден изпълнителен лист за сумата от 126 479, 22 лв., представляваща непогасена
главница по договор за кредит „Жилище” 29692/17.04.2008г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 31.08.2017г. до
окончателното изплащане на задължението, лихва върху просрочена главница в
размер на 7 572, 91 лв. за периода от 17.06.2012г. до 30.08.2017г.,
наказателна лихва върху просрочена главница в размер на 5 502, 26 лв. за
периода от 17.05.2012 г. до 30.08.2017г., неустойка възлизаща на 6 678,65
лв. за времето от 17.06.2012 г. до 30.08.2017 г. и направените по делото
разноски в размер на 2 974, 47 лв.
Съгласно разпоредбите на чл. 418,
ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява незабавно изпълнение и издава изпълнителен
лист, ако представеният документ по чл. 417 от ГПК е редовен от външна страна и
ако удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
Съдът намира, че представеното
извлечение от счетоводни книги ведно с договор за кредит „Жилище”
29692/17.04.2008г. удостоверяват задължението и неговото основание. Посочен е
договора за кредит, по който се претендира заплащане на сумите, задълженото по
договора лице, крайната дата на падежа, размер /главница, лихви, неустойки по
кредита/. Като основание за настъпила изискуемост на вземането е посочена
конкретната клауза от договора, регламентираща право на банката да направи
кредита предсрочно изискуем при просрочие над 30 дни на една погасителна вноска
за главница или лихва.
Възражението за липса на
информация за движението по сметката и погасяването на кредита се опровергават
от приложените към заявлението извлечения от разплащателната сметка на
кредитополучателя за всяка една година от предоставянето на кредита до подаване
на заявлението, от които са видни извършените усвоявания и погашения на суми по
договора за кредит.
Отводът за пресъдено нещо не може
да бъде уважен в настоящото производство тъй като липсват данни, от които да се
направи категоричен извод за пълна идентичност на основанието на предявения
пред арбитражния съд иск и основанието на предявената със заявлението по чл.
418 от ГПК претенция. Отделно от това, съдът намира за основателно възражението
на въззиваемата страна, че са касае за решение по неарбитрируем спор, което е
лишено от обвързващо за страните действие.
Що се отнася до твърдяното
разминаване между сумите, посочени в поканата, с която е обявена предсрочната
изискуемост на кредита, с тези, посочени в заявлението по чл.418 от ГПК,
съответно неяснота относно точния размер на претенцията, съдът намира същото за
неоснователно. Видно е, че разликите касаят единствено размера на претенциите
за наказателна лихва върху просрочена главница и за неустойка, както и, че в
изявлението, с което на длъжника е съобщена предсрочната изискуемост, същите са
начислени до дата 11.04.2017 г., докато в заявлението за издаване на процесната
заповед за незабавно изпълнение са до дата 30.08.2017 г., което несъмнено води
до разлика в размера на сумите, но не и до порок в документа по чл. 417, т. 2
от ГПК.
По тези съображения, съдът прави
извода, че обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение, постановено на
основание чл. 418, ал.1 от ГПК, следва да бъде потвърдено.
Ответникът по частната жалба не е
поискал разноски в настоящото производство, поради което такива не се присъждат.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №
41295/01.09.2017 г. за незабавно изпълнение на Заповед № 7214/01.09.2017 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 13021/2017 г. по описа на Варненски районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.