Р Е Ш Е Н И Е
№
1344/ 18.06.2020
год., град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на осми юни две хиляди и двадесета година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при
секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело
№ 9550 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искова молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД против Т.Н., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: 568.49 лева - главница, дължима по договор за кредит „Бяла карта“ № ***год., сключен между „Аксес файнанс“ ООД и Н.; 35.30 лв. - договорна лихва за периода от 15.01.2018 год. до 06.10.2018 год., 43.41 лева - мораторна лихва за периода от 07.10.2018 год. до 30.07.2019 год., 103.70 лв. - договорна неустойка, 197.50 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране, както и законната лихва върху главницата, начиная от 07.08.2019 год. до изплащане на вземането, които вземания са прехвърлени в полза на ищеца с договор за цесия от 11.11.2016 год. и за които по ч.гр.д. № *******/2019 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното им основание е в чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.86, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Ищцовото дружество, редовно призовано, не се представлява в съдебно заседание.
Особеният представител на ответницата
оспорва основателността на исковете по съображения, изложени в отговора на
исковата молба.
След анализ на събраните по делото доказателства, Бургаският районен съд приема за установени следните факти, относими към правилното решаване на спора:
На ***** год. „Аксес файнанс” ООД и Н. са сключили договор за кредит „Бяла карта“, по силата на който посоченото дружество, в качеството на кредитодател, се е задължило да предостави на ответницата револвиращ кредит от 600 лв. за неопределен срок, усвоим чрез международна кредитна карта „********. Уговорено е за срока на договора ответницата да ползва кредита и погасява текущите си задължения по същия, ведно с начислените й договорна лихва, неустойки, лихва за забава и разноски, по упомената банкова сметка.
*** „Айкарт“ АД рамков договор за издаване и предоставяне на кредитна карта „*********. Картата е получила при сключване на договора, ведно с плик, съдържащ ПИН код.
На 11.11.2016 год. „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД - цесионер (купувач) и „Аксес файнанс” ООД – цедент (продавач), са сключили рамков договор за цесия, за прехвърляне на ликвидни и изискуеми вземания на цедента, произтичащи от договори за заем, договори за за потребителски кредити и договори за парични заеми по ЗПФУР. Страните по този договор са се съгласили вземанията да бъдат прехвърляни и индивидуализирани на месечна база, в нарочно приложение към договора.
Представени са извлечение от приложение № 1/23.04.2019 год., в което на ред № 304 е вписано вземане на „Аксес файнанс” ООД към Н., произтичащо от кредит с ***** от ******* год., общо възлизащо на 936.99 лв., потвърждение от „Аксес файнанс“ ООД за станалата цесия, както и уведомление-покана за доброволно изпълнение, адресирано до ответницата, за което няма данни да й е връчено.
При така установените факти, съдът намира предявените искове за неоснователни.
„Аксес файнанс” ООД и Т.Н. са били валидно обвързани от договора за кредит, но при изначално възложената на ищеца доказателствена тежест, същият не установи изправността на кредитодателя - цедент, т.е. същият да е предоставил фактически, а кредитополучателят реално да е усвоил/използвал отпуснатия му кредит или част от него, за да е възникнало задължението му да го върне, ведно с лихви, неустойки и такси.
Оттук - недоказано е съществуването на процесните вземания в полза на „Аксес файнанс“ ООД, които да предмет на сключения с „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД договор за цесия от 11.11.2016 год. и приложение № 1/23.04.2019 год., поради което исковете, като неоснователни, следва да се отхвърлят.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр.С*, , представлявано от И* К*, предявени против Т.Н. ***, ЕГН - **********, за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: 568.49 лева - главница, дължима по договор за кредит „***** / ***.2018 год., сключен между „Аксес файнанс“ ООД и Н.; 35.30 лв. - договорна лихва за периода от 15.01.2018 год. до 06.10.2018 год., 43.41 лева - мораторна лихва за периода от 07.10.2018 год. до 30.07.2019 год., 103.70 лв. - договорна неустойка, 197.50 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране, както и законната лихва върху главницата, начиная от 07.08.2019 год. до изплащане на вземането, които вземания са прехвърлени в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД и за които по ч.гр.д. № ********/2019 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: /п/
Вярно с оригинала: М Е