Р
А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ ………..
по НОХД № 166/2017г. по описа на КРС
гр.
Карлово, 13.04.2017г.
Днес, 13.04.2017 г., съдията-докладчик
на трети наказателен състав при Карловския районен съд – Гюрай Мурадов, в
разпоредително заседание, в изпълнение на задълженията си по чл.248 от НПК,
след като се запознах с материалите по НОХД № 166/2017г. по описа на КРС,
намирам, че не са налице условията за насрочването му за разглеждане в публично
съдебно заседание, поради следното:
Съдебното производство по делото е
образувано въз основа на внесения от РП Карлово обвинителен акт по досъдебно производство
№ 683/2016 г. по описа на РУ на
МВР гр. Карлово, като е повдигнато обвинение срещу лицето
Б.С.П., ЕГН: ********** *** за това, че за периода от месец септември 2015г. до
12.01.2017г. в с.К., обл.П., като пълнолетно лице, без да е сключил брак е
заживял съпружески с лице от женски пол – М. Н. М., ЕГН: **********,
ненавършила 14 годишна възраст - престъпление по чл.191, ал.3, във вр. с ал.1
от НК.
След запознаване с обвинението съдията-докладчик намира, че делото е
подсъдно на КРС. С оглед повдигнатото обвинение, съдът притежава материална
компетентност за разглеждането на делото по правилата на родовата подсъдност,
съобразно чл.35 ал.1 от НК. Обвинението е за престъпление, извършено в района
на РС- гр. Карлово, поради което и същият съд се явява компетентен да разгледа
делото, според нормата на чл.36 ал.1 от НПК.
При проверката по реда на чл.248 ал.1 т.2 и т.3 от НПК, както и
съблюдавайки задължителните указания на Тълкувателно решение № 2 по т.н.д. № 2
от 2002 г. на ОСНК на ВКС на РБ, съдията- докладчик констатира следното:
Налице е основание за прекратяване на съдебното производство по чл.249,
ал.1,във вр. с чл.248, ал.2, т.3 от НПК,
тъй като на досъдебното производство (ДП) е било допуснато съществено, но отстранимо
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемия, както следва:
Налице е противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на
обвинителния акт, доколкото фактите, посочени в обстоятелствената част на акта,
не кореспондират, и са в противоречие с диспозитива на повдигнатото обвинение.
Според съда, това противоречие създава неясноти и е попречило на обвиняемия да
разбере точно в какво е обвинен и да организира адекватно защитата си
Повдигнатото против Б.П. обвинение не е прецизно, с оглед описаните в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти. Обвинението е, че за периода
от месец септември 2015г. до 12.01.2017г. в с.К., обл.П., като пълнолетно лице,
без да е сключил брак е заживял съпружески с лице от женски пол – М. Н. М.,
ЕГН: **********, ненавършила 14 годишна възраст - престъпление по чл.191, ал.3,
във вр. с ал.1 от НК. Първо, така формулираното обвинение касае деяние, което
не съставлява престъпление по този текст за периода от 15.11.2016г. до 12.01.2017г.
/който краен срок е посочен от прокурора/, тъй като на 14.11.2016г. св. М. М. е
навършила 14 годишна възраст. Според разпоредбата на чл.191 ал.3 от НК,
наказуемо е деяние, при което пълнолетно лице, без да е сключил брак заживее
съпружески с лице от женски пол ненавършило 14 годишна възраст. А ако лицето от
женски пол е навършило 14-годишна възраст, деянието е по-леко наказуемо – по
чл.191, ал.1 от НК. Очевидно е, че формулираното от прокурора обвинение
/словесното му изписване/ е непрецизно, тъй като реално касае два периода - от месец септември 2015г. до 14.11.2016г и
след тази дата, когато М. М. вече е била непълнолетна и това обвинение не
съответства на разпоредбите от закона, което действително е пречка обвиняемия
да разбере в какво точно го обвинява прокуратурата, какво деяние в кой период е
извършил и по кой текст от закона е наказуемо, за да организира адекватно
своята защита. И второ, което следва да се отбележи във връзка с това
констатирано нарушение е, че словесното изписване на обвинението не съответства
на посочената от прокурора правна квалификация – престъпление по чл.191, ал.3
във вр. с ал.1 от НК. Прокурорът сочи, че пострадалата от деянието – М. М. е лице
от женски пол, ненавършило 14-годишна възраст, като същевременно е описал, че
тя е родена на ***г., но след тази дата тя вече не е била малолетна. Очевидно е противоречието, което е налице
между словесно формулираното обвинение – описание на престъпното деяние и
посочване на правната квалификация – по чл.191, ал.3 във вр. ал.1 от НК.
Следва да се има предвид, че „заживяването съпружески“ по смисъла на
чл.191 от НК представлява създаването на едно относително постоянно и траещо
във времето фактическо състояние, поради което същото деяние е типичен пример
за продължено престъпление. Ето защо периодът на това заживяване „съпружески“ и
възрастта на пострадалата са от значение на първо място за преценка
съставомерността на твърдяното деяние, с оглед въпроса дали е създадено едно
състояние, инкриминирано от законодателя и на следващо място за преценка на
правилната квалификация на деянието по чл.191 от НК- дали ще е налице
хипотезата на ал.1 или на ал.3.
В хода на съдебното производство съдът би могъл да установи и отчете
определени обстоятелства, като например навършване определена възраст на
пострадалата и др., налагащи заключение, че в определен момент обвиняемият е
престанал да осъществява състава на престъплението по чл.191, ал.3, във вр. с
ал.1 от НК. Въпреки това, с присъдата си съдът не би могъл тепърва да определи
период на осъществяване на престъпното деяние, ако този период е извън предмета
на повдигнатото и поддържано от прокурора обвинение по конкретния текст. А
заключение във връзка с последното никога не би могло да бъде сторено,
доколкото по същество в обвинението липсва посочен точен период на
осъществяване на деянието съобразно възрастта на св.М..
Поради това, обвиняемият следва да бъде привлечен повторно в това му
качество с прецизирано обвинение, сочещо по ясен начин периода на извършване на
деянието съобразно възрастта на пострадалата М. М., и с оглед на това правилна
квалификация на деянието.
В обобщение – отсъствието на ясно и точно формулирано обвинение, въз
основа на подробни и конкретни факти, които следва да се докажат пред съда е
нарушение на процесуалните правила, което е отстранимо. Това нарушение е свързано
с ограничаване на правото на обвиняемия, което е достатъчно основание по закон
да се върне делото на прокурора за отстраняване на нарушенията. Съгласно
Тълкувателно решение № 2/7.10.2002г. на ВКС, ОСНК, винаги, когато се преценява
съдържанието на обвинителния акт, трябва да се подхожда в светлината на въпроса
дали установените непълноти се отнасят до съставомерните признаци на деянието и
участието на обвиняемия в него.
Изложеното дава основание на съдията-докладчик да прекрати съдебното
производство и да върне делото на РП гр.Карлово за отстраняване на
горепосочените процесуални нарушения.
Водим от горните мотиви и на основание
чл. 249 ал.1 и ал. 2, във вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК съдията-докладчик
Р А З П О Р Е Д И :
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 166 по описа на Районен съд гр. Карлово за 2017 г.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура гр. Карлово за отстраняване на посочените съществени процесуални нарушения.
Разпореждането да се съобщи на Районна прокуратура гр. Карлово и на лицата, посочени в чл.248 ал.2 т.3 НПК, които имат възможност да упражнят правото си на жалба или протест.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване или протест с частна жалба или протест в 7-мо дневен срок, считано от датата на съобщаването му по реда на Глава XXII-ра от НПК пред Окръжен съд- гр. Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Гюрай Мурадов/