Р Е
Ш Е Н
И Е
№637 12.05.2022 година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на четиринадесети
април две хиляди и двадесет и втора година в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. АТАНАСКА АТАНАСОВА
2.
ТОДОР ИКОНОМОВ
при секретаря Йовка Банкова, в присъствието на
прокурора Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от съдията Атанасова
касационно административно дело № 269 по описа за 2022 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по повод постъпила касационна жалба
от С.К.Ш. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание в ЗО „Дебелт“ към Затвора
Бургас, представляван от пълномощника адв. К.С.А. ***, против решение № 2020 от
20.12.2021 г., постановено по адм.дело № 2387/2021 г. по описа на
Административен съд- Бургас. С
обжалваното решение е отхвърлен предявеният от касатора иск против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието за сумата
от 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода
от 02.02.2021 г. до 06.10.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
и́ изплащане.
В касационната жалба
са развити доводи за противоречие на постановения съдебен акт с приложимите
материалноправни разпоредби, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3
от АПК. В нея се сочи, че не е изпълнено от ответната страна задължението да
осигури подходящи условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, в резултат на което
касаторът е подложен на стрес, емоционално и морално страдание от степен над неизбежното ниво
на страдание, присъщо на лишаването от свобода. Подробно са изброени твърдените нарушения и е
формиран извод за наличие на установените в чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС материалноправни
предпоставки. Наведени са също доводи за допуснато от първоинстанционния съд
съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Твърди се, че са игнорирани
от съда събраните в производството гласни доказателства, в резултат на което са
формирани неправилни изводи по съществото на спора. По същество се иска отмяна
на решението и постановяване на друго за уважаване на исковата претенция.
В съдебното заседание
процесуалният представител на касатора поддържа жалбата. Не сочи нови
доказателства. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго за
уважаване на предявения иск в пълен размер.
Ответникът Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“- София не изпраща представител в съдебното
заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата и не сочи нови
доказателства.
Прокурорът от ОП-
Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима.
При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба от С.К.Ш., с която е заявена искова претенция за заплащане
на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили вследствие поставянето му в неблагоприятни условия по време на
изтърпяване на наказание лишаване от свобода за периода 02.02.2021 г. до
06.10.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателно и́ изплащане.
В исковата молба са
наведени твърдения за неизпълнение от страна на затворническата администрация на
изискванията за минимална жилищна площ в помещенията на затвора, в които е изтърпявано
от ищеца наказанието лишаване от свобода през процесния период; липса на
пособия за почистване; хлебарки и дървеници в спалните помещения; ограничаване продължителността
на свижданията и провеждането им през
преграда; ограничен достъп до лавката- само до 1 час на ден и
необосновано високи надценки на предлаганите в нея стоки- 200%; липса на
постоянно подаване на топла вода и парно отопление; ограничен достъп до медицинско
обслужване; недостатъчен достъп до чист въздух и престой на открито- само по 60
минути сутрин и следобед; необезопасени автомобили за конвоиране на лишените от
свобода- без седалки и обезопасителни колани, с което е създадена опасност за
живота и здравето на превозваните лица. С постановеното по спора решение заявената
претенция е отхвърлена.
От фактическа страна
по делото е установено, че ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода в
Затвора Бургас, считано от 08.02.2021 г., при първоначален общ режим. На
02.03.2021 г. същият е настанен в ЗООТ „Дебелт-1“, където изтърпява наказанието
и понастоящем. От представена по делото справка, изготвена от инспектор СДВР М.М.,
е установено, че спалните помещения в ЗООТ „Дебелт-1“ са с размери от 19.38 до
21.02 кв. м., като в тях се настаняват четирима или петима лишени от свобода, в
зависимост от квадратурата, съобразно изискването за минимум 4 кв. м. жилищна
площ на човек. Помещенията са обзаведени с метални легла и шкафове,
съответстващи на броя на настанените, маса и столове. Прозорците са с размери
1,60м х 1,40м., с поставени решетки, които не препятстват достъпа на естествена
светлина. Помещенията се проветряват по естествен начин- чрез отваряне на врати
и прозорци. Отоплението се извършва чрез централно парно с монтирани радиатори
във всички спални помещения. Във всяко спално помещение има обособен санитарен
възел- душ, тоалетна и умивалня, които са на разположение на лишените от
свобода денонощно. Непрекъснато се подава течаща вода, а топла вода- два пъти
дневно по утвърден график. Осигурена е възможност за пране и изсушаване на
дрехите на лишените от свобода в специално оборудвано перално помещение,
съгласно изготвен график. Осигуряват се хигиенни материали и препарати на база
общата квадратура на обитаваните помещения, които се предоставят от администрацията
на затвора на лишения от свобода, назначен за отговорник на групата.
От приложения график
за разпределение на времето на лишените от свобода, изготвен на основание чл.
27б от ППЗИНЗС, е установено, че престоят на открито за всеки от лишените от
свобода е с продължителност по един час и два пъти дневно, във времето от 08:30
ч. до 11:30 ч. и от 13:30 ч. до 17:30 ч. На мястото за престой на открито са монтирани
спортни уреди, позволяващи да се провеждат тренировки на открито. За лишените
от свобода е предвидено и време за спорт с продължителност половин час, както и
един час за тренировки в специално оборудвана фитнес зала. За времето от 12:30
ч. до 13:30 ч. е предвидено посещение на лавката.
Прието от съда, че е
осигурена от администрацията на затвора възможност за свиждания всяка събота и
неделя, съгласно график от 08.07.2021 г., както и видеоконферентна връзка веднъж
месечно. Във връзка с епидемиологичната обстановка и дадените препоръки от
Националния оперативен щаб за борба с разпространението на COVID-19, със
заповед на началника на Затвора Бургас е въведена промяна при провеждане на
свижданията между лишените от свобода и техните близки, като предвид
невъзможността да се осигури физическа дистанция не по-малко от 1.50 м., е
решено свиждането да се провежда с прегради и връзка с интерком, с цел опазване
живота и здравето на служителите, посетителите и лишените от свобода.
Медицинският център в
ЗО „Дебелт“ е посещаван от лишените от свобода по утвърден график, а при
необходимост- ежедневно. Прегледите са извършвани от общопрактикуващия лекар на
затвора- д-р Гичева по график всеки вторник и четвъртък сутрин, а при издадено
направление за преглед от специалист, лишените от свобода са конвоирани до
съответното лечебно заведение. Всеки четвъртък по график са конвоирани лишени
от свобода до корпуса на Затвора Бургас за преглед и лечение от стоматолог.
Няма установени случаи на отказ за предоставяне на спешна медицинска помощ по
отношение на ищеца Ш..
Автомобилите, с които
са конвоирани лишените от свобода, са регистрирани в КАТ „Пътна полиция“ като
специализирани автомобили, оборудвани са и са обезопасени съгласно всички
изисквания като такива.
Разпределението на
времето на лишените от свобода по часове за групата, в която е включен ищецът, е
установено от приложените графици- всеки петък от 09:00 ч. до 12:00 ч.,
посещение на библиотека, свиждане всяка събота и неделя, посещение на спортна
зала, спортни дейности на открито- 12:45-13:15 ч., религиозно обслужване- във
вторник и видеоконферентна връзка с близките- в петък от 09:00 ч. до 10:00 ч и
от 15:15 ч. до 16:15 ч.
Въз основа на
представени договори с „ДДД-1“ ООД и ДЗЗД „Фаворит мениджмънт“ и протоколи за
извършена ДДД обработка е прието от съда, че е извършвана дезинсекция в
Затворническо общежитие Дебелт, включително против хлебарки и дървеници, както
следва: на 07.09.2021 г., на 29.07.2021 г., на 03.06.2021 г., на 07.05.2021 г.,
на 12.03.2021 г. и на 27.01.2021 г., на 16.01.2020 г., 16.03.2020 г.,
16.05.2020 г. и 17.07.2020 г. През периода на епидемиологичната обстановка ежедневно
е извършвана и дезинфекция на помещенията три пъти дневно.
Относно представения
от ищеца доклад на Националния превантивен механизъм за извършена проверка на
няколко пенитенциарни заведения през 2020 г. в района на гр. Бургас (публично
достъпен на адрес: https: //www. ombudsman.
bg/national-prevention/5531#middleWrapper), е посочено от съда, че липсват
констатации за допуснати в Затворническо общежитие „Дебелт“ нарушения, в т.ч.
за наличие на влага и мухъл в помещенията, и на инсекти (направените
констатации в този смисъл се отнасят за корпуса на Затвора Бургас и за
Общежитието от открит тип „Житарово“), и не са дадени никакви препоръки, поради
което е формиран извод, че условията на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода отговарят изцяло на нормативните изисквания. В този смисъл са и
констатациите за 2021 г.
При формиране на изводите
по съществото на спора са обсъдени от съда и събраните по делото гласни
доказателства. Прието е от съда, че показанията на свидетелите И.Я.П.и С.М.Б.не
съответстват на писмените доказателства, поради което и предвид приятелските отношения
на същите с ищеца, и личния им интерес да представят фактите в неблагоприятна
за ответника светлина, те не са кредитирани в частта, относно заявената площ на
помещението; наличието на хлебарки и дървеници в спалните помещения и липса на
препарати за третирането им и за почистване на помещението; проблеми с
медицинското обслужване.
Според мнозинството
от членовете на настоящия съдебен състав касационната жалба е неоснователна.
За да се уважи
предявената искова претенция за вреди е необходимо да се установи кумулативна
наличност на установените в разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС материалноправни
предпоставки: акт; действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, в нарушение на чл. 3 от същия закон; вреда (която се
презумира на основание чл.284, ал.5 от ЗИНЗС); и пряка причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат.
С нормата на чл. 3,
ал. 1 от ЗИНЗС е въведена забрана за подлагане осъдените и задържаните под
стража на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.
3, ал. 2 от същия закон за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането
под стража, изразени в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност, като факторите, които уронват
човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или
малоценност, не са изброени изчерпателно. По силата на ЕКПЧОС и ЗИНЗС държавата
е длъжна да осигури подходящи условия за изпълнение на наказанието, при
зачитане човешкото достойнство на осъдените лица. Според мнозинството от
съдебния състав, установените по делото факти, преценени в тяхната съвкупност, сочат
изпълнение на това задължение през процесния период 02.02.2021 г. - 06.10.2021
г. по отношение на касатора.
От представената по
делото схема на корпус „В“ втори етаж и корпус „В1“ на ЗО „Дебелт“ се
установява, че спалното помещение с № 258, в което е настанен касаторът, е с площ
19.41 кв.метра и в него са настанени четирима лишени от свобода, в съответствие
с изискването на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС. В помещението е осигурено нормативно предвиденото
и необходимо обзавеждане, и е обособен санитарен възел- тоалетна и баня, като топла
вода се подава два пъти дневно, по график. Осигурена е възможност за ежеседмично
пране и изсушаване на дрехите, както и за поддържане чистотата на спалното помещение-
осигурявани са санитарни и почистващи материали и препарати от страна на
администрацията на затвора, предоставяни на груповия отговорник, като следва да
се отбележи, че съгласно нормата на чл. 88а, ал. 1 от ППЗИНЗС поддържането на
хигиената в помещението е задължение на настанените в него лишени от свобода и
тяхното бездействие в тази насока не може да обоснове отговорност на
администрацията на затворническото общежитие.
Според данните от
справката, изготвена от инспектор СДВР, лишените от свобода получават безплатна
храна, достатъчна по калориен и химически състав, съгласно таблици, утвърдени
от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на здравеопазването и
министъра на финансите. В затворническата кухня на ЗО „Дебелт“ храната се
приготвя по „Сборник рецепти за заведенията за обществено хранене“, в
съответствие с Таблица № 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се
хранителни продукти на един лишен от свобода възрастен. На лишените от свобода
се предоставя храна три пъти дневно, като съобразно предпочитанията им и
медицинските показания се предлага четири вида хранително меню- общо,
вегетарианско, мюсюлманско и диетично. При тези данни следва да се приеме, че
са изпълнени изискванията на чл. 84, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС. Не съставлява нарушение
на тези изисквания твърдяното от касатора обстоятелство, че се предоставят на
лишените от свобода храни с изтичащ срок на годност, щом този срок не е
изтекъл.
Недоказани са
твърденията за необосновано завишени цени в лавката на затворническото общежитие,
а и според настоящия съдебен състав те нямат отношение към условията на
изтърпяване на наказанието. В лавките към местата за лишаване от свобода се
предлагат хранителни и нехранителни стоки по списък, утвърден от министъра на
правосъдието, които лишените от свобода могат да закупуват с лични средства. Пазаруването
в затворническата лавка зависи изцяло от желанието и финансовата възможност на
последните, а доколкото ежедневните им нужди от храна, вода, лекарства и др. са
осигурени в мястото за лишаване от свобода, не би могло да се приеме, че те са поставени
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, поради неизгодните за
тях цени на стоките. Следва да се отбележи също, че ценообразуването на стоките
не е административна дейност. Продажбата в затворническите лавки се извършва
въз основа на сключени договори, след провеждани от ГУ на ДП „Фонд затворно
дело“ процедури по Закона за обществените поръчки, и представлява стопанска
дейност.
Неоснователни са и
оплакванията за въведени ограничения при провеждане на свижданията. От данните
по делото е видно, че през процесния период са осигурявани на лишените от
свобода необходимите условия за провеждане на свиждания, при спазване на въведените
за територията на страната противоепидемични мерки. Свижданията са провеждани
по утвърден график, съобразен с изискванията на 86 от ЗИНЗС, като по време на
обявената със заповед на министъра на здравеопазването епидемична обстановка те
са осъществявани през преграда и чрез връзка с интерком, както и чрез
видеоконферентна връзка. Посочените мерки за безопасност са предприети с цел
опазване живота и здравето на служителите, посетителите и лишените от свобода,
и не би могло да се приеме, че представляват унизително или нечовешко отношение
към лишените от свобода.
Недоказани са
твърденията на касатора, че наказанието фактически е изпълнявано при строг
режим, предвид налаганите ограничения в придвижването му. Напротив, от събраните
по делото гласни и писмени доказателства се установява, че касаторът изтърпява наказанието
в общежитие от открит тип, със свободен достъп до всички помещения на втория
етаж в корпус В1, определени за ползване от лишените от свобода, и с постоянен
достъп до обособеното място за престой на открито, оборудвано с маси и столове.
В този смисъл са и констатациите, съдържащи се в доклада на Националния
превантивен механизъм за извършена проверка в ЗООТ „Дебелт 1“, възложена от
Омбудсмана на Република България, според които лишените от свобода в ЗООТ
„Дебелт 1“ се придвижват свободно и самостоятелно във всички помещения, които
са определени за тях (втори етаж на Корпус В 1) за времето от 08.30 часа до 17.30
часа. Не се установява от доказателствата по делото и твърдяното нарушение на чл.
86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС. Според данните от приложената справка и гласните
доказателства, за всички лишени от свобода в ЗО „Дебелт“ се осигурява престой по
един час два пъти дневно.
Не се констатират и
пропуски по отношение на медицинското обслужване на касатора. Задължението на
ответната страна за оказване на медицинска помощ и здравен контрол е регламентирано
в чл. 128 от ЗИНЗС и в Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за
медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода. Според нормата на чл. 12
от цитираната наредба, амбулаторният прием в медицинския център се извършва по
график, утвърден от началника на затвора или поправителния дом. Лишените от
свобода, които желаят да посетят медицински специалист, се записват в специален
дневник, който се съхранява при постовия надзирател. Съгласно чл. 14 от Наредбата,
болните с температура или съмнения за инфекциозно заболяване, с травми,
отравяния или други спешни състояния се приемат незабавно и по всяко време. В
случая тези изисквания са спазени. Видно от приложената справка,
затворническото общежитие разполага с медицински център, който лишените от
свобода имат възможност да посещават по утвърден график, а при необходимост-
ежедневно. Общопрактикуващият лекар на затвора приема лишени от свобода за
преглед по график всеки вторник и четвъртък сутринта, а лишените от свобода, за
които е издадено направление за преглед при медицински специалист, се конвоират
в съответното лечебно заведение. Всеки четвъртък се конвоират по график до
корпуса на затвора за преглед и лечение от стоматолог. По делото няма данни за
отказана медицинска помощ на касатора, при конкретна нужда от такава. Според данните
от справката, по време на престоя на лишения от свобода Ш. в затворническото
общежитие не е заявена от последния необходимост от спешна медицинска помощ и
няма установени случаи на отказ от предоставяне на такава. Следователно, не е
налице твърдяното бездействие на длъжностни лица от затворническата
администрация, нито са настъпили вреди за касатора от неоказана медицинска
помощ.
Не се установяват от
доказателствата по делото и твърдените нарушения при конвоиране. С исковата
молба са въведени общи твърдения, че автомобилите, с които се конвоират
лишените от свобода, не са оборудвани със седалки и не са обезопасени. Не са
налице каквито и да било данни, нито дори твърдения, за претърпени от касатора
вреди при конвоиране по конкретен маршрут. Следва да се отбележи, че тази
дейност се извършва по реда, установен в Инструкция № 1 от 22.03.2019 г. за
организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на
ГДИН, oбн. ДВ, бр. 27/2019 г. На основание чл. 1, ал. 3 от същата, конвоирането
се извършва със специализирани автомобили, които според нормата на чл. 11, ал.
2 са оборудвани с необходимите технически, свързочни и помощни средства. В
случая не се установяват нарушения на цитираните правила. Що се отнася до оплакването относно твърдостта
на седалките, отоплението и вентилацията в конвойните автомобили, както
правилно е посочено и в първоинстанционното решение, дори да причиняват
известно неудобство на пътуващите, по своя характер и интензитет те не могат да
се квалифицират като нарушение по чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗИНЗС.
Не се установяват и
конкретни данни за незаконосъобразни действия и/или бездействия по отношение
правото на касатора на кореспонденция. В показанията на свидетеля П. се
съдържат единствено оценъчни съждения, отразяващи субективното мнение на техния
автор за движението на кореспонденцията: „…мисля, че се късат от охраната и се
хвърлят в коша“, т.е. излага не факти, които непосредствено е възприел, а своя
субективен прочит на събитията, който не обвързва съда. Твърдяното нарушение не
се установява и от показанията на свид. Б., който изрично заявява, че лично не
е ставал свидетел, а му е известно от изявления на касатора, че жалбите му не отиват
по предназначение.
От представените по
делото договори с „ДДД-1“ ООД и ДЗЗД „Фаворит мениджмънт“, сключени съответно на 13.11.2018
г. и на 20.01.2021 г., се установява, че ответникът е възложил на посочените
юридически лица да извършват срещу съответно възнаграждение услуги по
дезинсекция- шест пъти, респ. осем пъти годишно и дератизация- два пъти
годишно, на сгради и помещения на ГДИН. Видно от приложените протоколи за
извършена ДДД обработка, в ЗО „Дебелт“ периодично е извършвана дезинсекция,
включително против хлебарки и дървеници- на 07.09.2021 г., на 29.07.2021 г., на
03.06.2021 г., на 07.05.2021 г., на 12.03.2021 г. и на 27.01.2021 г., на
16.01.2020 г., 16.03.2020 г., 16.05.2020 г. и 17.07.2020 г. В протоколите от 27.01.2021
г., 12.03.2021 г., 07.05.2021 г., 03.06.2021 г., 29.07.2021 г. и 07.09.2021 г.,
касаещи процесния период, изрично е отразено, че в третираните помещения няма
вредители.
Представените
множество писмени доказателства за извършена от лицензирани изпълнители
дезинсекция, неоспорени от касатора по надлежния процесуален ред, недвусмислено
сочат предприемане от ответната страна на необходимите мерки, с оглед
изпълнение на задължението за осигуряване на подходящи условия за изтърпяване
на наказанието, при зачитане човешкото достойнство на лишените от свобода и в
частност на касатора, поради което следва да се приеме, че не е налице
твърдяното от последния бездействие и унизително отношение. Събраните по делото
гласни доказателства не променят този извод, доколкото не съдържат конкретни
сведения за правнорелевантни факти. Свид. П. заявява „Виждал съм в нашата килия
хлебарки и дървеници. Сигурно са хиляди“. Според показанията на свид. Б. „от
време на време пръскат“, но после излизат повече вредители, а в някои килии
няма такива. Двамата свидетели не сочат конкретен период, за който се отнасят
показанията им, като едновременно с това заявяват, че касаторът от скоро изтърпява
наказание в тяхната килия. Наред с това, показанията на същите не съответстват
на данните от събраните по делото писмени доказателства за многократно
третиране на помещенията, съдържащи и констатация за липса на вредители. Ето
защо и предвид установените по делото отношения с касатора, сочещи възможна
заинтересованост на свидетелите, и заявените от тях неверни обстоятелства
(напр. за измерена с ролетка площ на помещението- 12 кв.м., при установена от
приложената схема значително по-голяма площ- 19.41 кв.м.), показанията им не
могат да бъдат приети безрезервно и правилно не са съобразени от
първоинстанционния съд при формиране на изводите по съществото на спора.
С оглед изложените
съображения съдът приема, че не са налице установените в нормата на чл. 284 от ЗИНЗС материалноправни предпоставки за присъждане на претендираното
обезщетение.
Съдът намира за
неоснователни и доводите на касатора за допуснато от първоинстанционния съд
съществено нарушение на съдопроизводствени правила. В производството пред първата
инстанция са събрани посочените от страните доказателства, а оценката на същите
е извършена в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Обосновано не
са кредитирани гласните доказателства в частта, противоречаща на приложените по
делото писмени доказателства, при отчитане възможната заинтересованост на
свидетелите. Мотивите на решението съдържат пълен анализ на приобщените
доказателствени източници и не може да се приеме, че съдържанието на последните
налага други фактически изводи. В заключение, не се установяват наведените
касационни основания, поради което обжалваното решение, като постановено при
спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, следва
да се остави в сила.
Мотивиран от горното, Бургаският
административен съд, четиринадесети състав,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2020 от
20.12.2021 г., постановено по адм.дело № 2387/2021 г. по описа на
Административен съд- Бургас.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА
СЪДИЯ ГАЛИНА РАДИКОВА:
Не споделям мнението на
мнозинството от състава за законосъобразност на обжалваното решение.
Считам
предявеният пред първата инстанция иск за частично основателен, като намирам за
доказани твърденията на ищеца, свързани с пребиваване в помещение с дървеници и
хлебарки.
Не
предпоставят извод за неоснователност на иска в тази част наличието на договори
и извършваните периодично действия по дезинфекция на помещенията.
Действително
ответникът е представил по делото протоколи от извършени дезинсекция и
дератизация на помещенията. Очевидно е обаче, че предприетите действия (дори да
се приеме, че същите са в сочения от ответника обем) не са достатъчни, за да
осигурят нормално обитаване на помещението от ищеца, без вредното въздействие
на дървеници и хлебарки, което влошава в значителна степен качеството на
живота. Тези изводи се потвърждават и от показанията на свидетелите Бабанков и
Петров. Бабанков заявява, че в помещението, в което са настанени има хлебарки и
дървеници, чието количество се увеличава след обработка с препарати. Петров
сочи, че в килията има хлебарки и дървеници, които според него са „хиляди“.
В
случая е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на
ответника, защото органите, на които е възложено да осъществяват ръководството
и контрола върху дейността по изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, са
длъжни да осигуряват на лишените от свобода такива условия, които не създават
предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на
човешкото им достойнство. Аргумент в тази насока са разпоредбите на чл.3 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл.29,
ал.1 от Конституцията на Република България, според които никой не може да бъде
подлаган на мъчение, на жестоко, нечовешко или унижаващо отношение. Поради това
следва да се приеме, че основно задължение на упражняващия ръководство и
контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода държавен орган, е да
следи и да предотвратява всяко унижаване на човешкото достойнство на лицата,
чиято лична свобода е ограничена. Визираният по-горе нормативен регламент на
Конвенцията и Конституцията на Република България подробно е развит в
разпоредбите на чл.3, ал.2, т.2 и т.3 от ЗИНЗС.
Освен
противоправно деяние, за наличието на непозволено увреждане следва да се
установи настъпила вреда, която е в пряка причинна връзка с противоправното
деяние. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на човешки
права, относими към имущество, телесна цялост, здраве и душевно състояние.
Поставянето
на ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, каквото условие
без съмнение е доказано, с оглед целодневното поставяне под въздействието на
инсекти, само по себе си представлява третиране, способно да породи у него
физическо, емоционално и морално страдание.
Липсата
на елементарен битов стандарт, свързан с непрекъснато пребиваване в помещение,
пълно с хлебарки и дървеници, и от тук невъзможност за нормална почивка, е от такова естество, че предизвиква във
всяко психически здраво човешко същество твърдяното от ищеца неудобство, което
обосновават и наличието на настъпила неимуществена вреда за него.
Претърпяното
от ищеца не е нормална последица от ограниченията, предвидени в закона, при
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
В
производството по чл. 284 от ЗИНЗС доказателствената тежест е за
ответника, т. е. той трябва да представи доказателства, чрез които да обори
въведената с ал. 5 на текста, презумпция.
Доказателства,
изключващи горните констатации, по делото липсват.
Предвид
изложеното намирам, че искът е доказан по основание за процесния период, в
частта, касаеща неосигуряване на нормални санитарно- битови условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода поради наличие на дървеници и
хлебарки в помещенията.
Според
чл. 52 от ЗЗД при претендиране на неимуществени
вреди съдът определя обезщетението по справедливост.
В
конкретния случай, предвид характера на деянието, извършено от служителите на
ответника, както и естеството, и степента на претърпените морални страдания,
при отчитане периода, през който ищецът е бил поставен под въздействие на
установените неблагоприятни условия в ЗО „Дебелт”, считам, че справедливото
обезщетение е в размер на 300 лв.
Намирам, че като е отхвърли изцяло предявения иск
първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон и постановил
акт, който следва частично да бъде отменен.
СЪДИЯ: