№ 85
гр. Сливница, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Мария В. И.а
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно
наказателно дело № 20211890200629 по описа за 2021 година
М.В. Б. от гр.***, с ЕГН: ********** е подал жалба срещу наказателно
постановление №20-0344-000814 от 01.12.2020 г., издадено от началника на РУ към ОДМВР
София, РУ Сливница, с което му е наложено административно наказание – “глоба” в размер
на 2000,00 /две хиляди / лева и “лишаване от право да управлява МПС” за 24 месеца на
основание чл.174 ал.3 ЗДвП, за извършено от него нарушение по чл.174 ал.3 ЗДвП.
В жалбата се твърди, че описаната фактическа обстановка не кореспондира с
действителната такава, като твърди, че не е управлявал лекия автомобил на посоченото
място и време; твърди че проверката му е извършена в двора на дома му. Твърди, че в
процесното НП не става ясно защо и къде е бил спрян и кое наложило изпробването му с
АЛКОТЕСТ „Дрегер 7510“, което според него е съществено нарушение на процесуалните
правила. Предвид всичко изложено моли за отмяна на процесното НП като
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. В съдебно заседание, редовно призован се
явява лично, поддържа жалбата си като моли процесното наказателно постановление да
бъде отменено изцяло. Допълва твърденията си относно действията на полицейските
служители като отношение срещу него предвидактивната му гражданска позиция към
управлението.
Ответната по жалбата страна – РУП-Сливница, редовно призована пред настоящата
съдебна инстанция, не изпраща представител, не взема становище по жалбата, представя
АНП.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи,
провери изцяло атакуваното наказателно постановление, приема за установено то
фактическа страна следното:
На 14.11.2020г., свидетелите М.Д. и Б.Д., полицейски служители при РУ-Сливница,
са дежурен автопатрул. Около 01,25ч., в гр.Драгоман, забелязали автомобил, „Опел Вектра“,
който се движел от гара Драгамон с посока ул.“Хр.Ботев“. Подали звуков и светлинен
сигнал, с който е оборудван служебният им автомобил, за да го спрат. В този момент, вместо
да спре, автомобилът ускорил скоростта си. Свидетелите М.Д. и Б.Д. последвали
автомобила, като не са го губили от поглед, като автомобилът завил по ул.“Три уши“ и пред
1
втората къща спрял. Свиделите Д. и Д., спрели непосредствено зад него, като докато слязат
от автомобила, водачът на лек автомобил „Опел Вектра“, слязал от него, без да затваря врата
и се затичал към дворно място в близост. Свидетелите му разпоредили да спре на място,
като извикали „Стой! Полиция!“, но той не спрял, отворил портата и се опитал да влезе в
дворното място. Свидетелите го хванали, но той се захванал за портата и започнал да вика
„Помощ!“ . Използвали физическа сила и помощни средства , белезници, като св.Д. го
попитал какво се случва и защо не спира на полиция и защо бяга. Лицето, в което
свидетелите разпознават жалбодателя, отговорил, че ги помислил за други, но не уточнил за
кои. Докато свидетелите му слагали белезниците им направило впечатление, че жалбодателя
лъха на алкохол. Обадили се на ОДЧ да изпрати служител по КАТ, защото само той има
правомощие да тества водачите за употреба на алкохол. На място пристигнал св.Х.И. и го
помолил да го изпробва с за употреба на алкохол с техническо средство “Дрегер 7510”.
Жалбодателят, М.Б. отказал да бъде изпробван с техническото средство, като заявил, че че
не може да го спират пред тях, бил си вече в къщи и не бил съгласен с проверката. Бил
откаран в РУ Сливница. Бил му издаден талон за медицинско изследване, но жалбодателят е
отказал да даде кръвна проба за изследване концентрацията на алкохол или друго упойващо
вещество. Съставен е акт за установеното нарушение № 253570/ 14.11.2020г. на
жалбоподателя Б. от свидетеля Х.И. – мл.автоконтрольор при РУ-Сливница, в присъствието
на свидетелите Д. и Д., връчен на жалбоподателя при отказ да го подпише, удостоверено с
подписа на свидетеля М.Ст.. Жалбодателят, отказал да получи и издаденият му фиш за
медицинско изследване с бланков №074952, което е удостоверено с подписа на свидетеля
М.Ст.. Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение
било издадено и атакуваното наказателно постановление №20-0344-000814 от 01.12.2020 г.,
издадено от началника на РУ към ОДМВР София, РУ Сливница, с което му е наложено
административно наказание – “глоба” в размер на 2000,00 /две хиляди / лева и “лишаване от
право да управлява МПС” за 24 месеца на основание чл.174 ал.3 ЗДвП, за извършено от него
нарушение по чл.174 ал.3 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа
на показанията на свидетелите Х.И., М.Д. и Б.Д., както и от приетите по делото писмени
доказателства.
В съдебно заседание, свидетелите М.Д. и Б.Д., заявява, че при извършване на
проверката в автомобила, освен жалбодателя, който е бил водач, други лица не е имало.
Същите са категорични, че не са изпускали автомобила от очи, докато са го следвали, преди
да спре пред дома на жалбодателя.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени
на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към
предмета на доказване по делото. От приложените по делото заповед на министъра се
установява компетентността на административнонаказващия орган. Съдът кредитира и
събраните гласни доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, като приема, че
неточностите относно датата на пътуването се дължи на изминалия продължителен ериод от
време, но толкова, доколкото, по отношение на останалите съставомерни факти,
свидетелските показания се подкрепят от писмените доказателства, поради което съдът
намира същите за правдиви и относим.
С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е неоснователна.
Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с
който се установява извършването на административното нарушение. В чл.42 от ЗАНН са
въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на
2
административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.
Посочените в чл.42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на
административно нарушение са с императивен характер. В конкретния случай съдът, след
като се запозна с акт за установяване на административно нарушение № 253570/
14.11.2020г., намира, че същият отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН. В
обстоятелствената част на АУАН ясно е изписано нарушението, констатирано то св.Денов и
св.Василев – отказ на жалбодателя да бъде изпробван с техническо средство “Дрегер 7510”,
установяващо концентрацията на алкохол в кръвта. В акта е посочено, конкретните норми,
нарушени от жалбодателя, нарушението е описано словестно, като е осигурена
възможността жалбодателят да разбере за какво извършено от него нарушение е привлечен
към административна отговорност. Посочена е датата и мястото на извършване на
констатираното нарушение, както и доказателствата, въз основа на които е установено.
Производството по налагане на административно наказание е една последваща
дейност и предполага образуване на административно-наказателно производство, наличие
на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното
административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН
административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от
получаването й, като преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за
установяване на административно нарушение за неговата законосъобразност и
обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава
наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер административно
наказание.
В чл.57, ал.1 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към едно
наказателно постановление, които следва да са налице, за да бъде то законосъобразно.
Посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН законови реквизити на наказателното постановление са
императивни по характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна внимателно с
наказателно постановление №20-0344-000814 от 01.12.2020 г., издадено от началника на РУ
към ОДМВР София, РУ Сливница, намира същото за законосъобразно, издадено от
компетентен орган в кръга на правомощията му.
Производството по налагане на административно наказание е една последваща
дейност и предполага образуване на административно-наказателно производство, наличие
на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното
административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН
административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от
получаването й, като преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за
установяване на административно нарушение за неговата законосъобразност и
обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава
наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер административно
наказание.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените АУАН и НП
отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че
процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона. В този смисъл актосъставителят Х.И. –
мл.автоконтрольор е материално компетентен да състави процесния АУАН .
Административнонаказващият орган - началникът на РУ към ОДМВР София, РУ
Сливница, е компетентен да състави обжалваното НП на основание разпоредбата на чл.174,
ал.3 ЗДвП и от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Същевременно АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове, поради което обжалваното
НП е съобразено с тези изисквания на процесуалния закон.
3
По изложените съображения съдът обосновава извод за законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление от формална страна.
При преценка на делото по същество съдът намери следното:
Съдът не споделя изложеното от жалбоподателя твърдение за неразкриване на
обективната истина и допуснати нарушения от страна на полицейските служители, както и
твърдението на жалбоподателя за неясност кой е водач на автомобила. В хода на
административното производство не бяха събрани данни, друг освен жалбоподателя, да е
управлявал л.а „Опел Вектра“ с рег.№ ***, напротив, свидетелите са категоричини, че
именно той е управлявал автомобила и именно той не е спрял при подадения му звуков и
светлинен сигнал и е ускорил движението си. Именно жалбодателят е излязал от автомобила
пред дома си с цел да избегне проверката от свидетелите – полицейски служители.
По същество, съдът намира жалбата за неоснователна, тъй като прецени, че правилно
е била реализирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Съгласно
разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП установените в акта за административно нарушение
фактически констатации, в рамките на производството по налагане на административно
наказание, се считат за верни до доказване на противното. По силата обаче на чл.16 ал.2 от
НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат
обвързваща доказателствена сила /в този смисъл т.7 на ППВС № 10/1973 г./. В случая
обстоятелствата по съставения акт за административно нарушение се оспорват от наказаното
лице, но се потвърдиха в съдебно заседание. В хода на съдебното производство се установи
по безспорен начин от показанията на разпитаните свидетели Д., Василев и И., че с
действията си жалбоподателя Б. е нарушил виновно разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.1 от
ЗДвП.
Доколкото по делото не са представени доказателства, опровергаващи така
установените в акта обстоятелства, а напротив същите бяха потвърдени в хода на съдебното
производство, то съдът намира, че съобразно разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП
правилно е наложено наказание за извършеното нарушение.
За констатираното нарушение санкционната норма на ЗДвП е предвидил две
кумулативни наказания – “глоба” 2000лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок
от две години. С наказателното постановление е наложено наказание „глоба” 2000лв. и
„лишаване да управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Относно наказанието съдът счита, че наказващият орган правилно е определил
наказание към максимума на санкционната разпоредба на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Отказът на жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство “Алкотест Дрегер 7410” с № ARNA0160 установено с акт за административно
нарушение № 253570/14.11.2020г., както и отказът да даде кръв за изследване, видно от
талон за медицинско изследване № 074052, поведението му към контролните органи, което е
наложило използване на помощни средства по ЗМВР и задържането му за 24 часа в РУ на
МВР Сливница показват явно незачитане на правилата и законовите норми и определеното
към максимума на санкционната норма наказание на на чл.174, ал.3 ЗДвП в най-голяма
степен ще осъществи целите на наложеното административно наказание заложени в чл.12 от
ЗАНН, а именно да предупреди и превъзпита нарушителя.
Ето защо съдът счита, че следва да бъде потвърдено наказателно постановление
№20-0344-000814 от 01.12.2020 г., издадено от началника на РУ към ОДМВР София, РУ
Сливница.
Съгласночл.63, ал.1 ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК.
Според чл.143, ал.3 АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството,
ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на
делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 ЗПП.
Наказващият орган не е бил представляван от юрисконсулт. Ето защо с оглед изхода на
делото не му се дължи заплащането на юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №20-0344-000814
от 01.12.2020 г., издадено от началника на РУ към ОДМВР София, РУ Сливница с което на
М.В. Б. от гр.***, с ЕГН: ********** е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 2000,00 /две хиляди / лева и “лишаване от право да управлява МПС” за 24 месеца
на основание чл.174 ал.3 ЗДвП, за извършено от него нарушение по чл.174 ал.3 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване и протест в 14 дневен срок от съобщаването му
на страните пред АС – София област .
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5