С присъда № 14/14.03.2008 година, постановено по н.о.х.д. № 48/2007 година, Ардинският районен съд е признал Ерол Халибрям Дурмуш от гр.Ардино за невиновен в това, че на 18.05.2006 г. в с.Ленище, общ.Ардино отправил закани за убийство спрямо Дениз Баязидов Саидов от с.Ленище, общ. Ардино, като това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по така предявеното му обвинение. С присъдата Ерол Халибрям Дурмуш е признат за невиновен в това, че на 18.05.2006 г. в с.Ленище, общ.Ардино отправил закани за убийство спрямо Баязид Ханифов Саидов от с.Ленище, общ.Ардино, като това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му- престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по така предявеното му обвинение. Със същата присъда е отхвърлен гражданският иск, предявен от Дениз Баязидов Саидов от с.Ленище, общ.Ардино против Ерол Халибрям Дурмуш за сумата от 5000 лева, представляващи неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, като неоснователен. Отхвърлен е и предявеният от Баязид Ханифов Саидов от с.Ленище, общ. Ардино против Ерол Халибрям Дурмуш граждански иск за сумата от 5000 лева, представляващи неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, като неоснователен. Въззивното производство е образувано по протест на Районна прокуратура- Ардино, с който присъдата се протестира като неправилна, по следните съображения: по делото били събрани достатъчно доказателства за безспорен извод, че е извършено деяние по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК; че това деяние е извършено от подсъдимия Ерол Халибрям Дурмуш, и че е извършено виновно. Предлага се на въззивния съд да отмени Присъда № 14/14.03.2008 г. по н.о.х.д. № 48/2007г. на Районен съд-Ардино и да признае подсъдимия Ерол Дурмуш за виновен, като му наложи справедливо наказание за извършеното престъпление.В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура- Кърджали поддържа въззивния протест. Ответникът по протеста и подсъдим Ерол Халибрям Дурмуш в съдебно заседание, лично и чрез защитника си, оспорва протеста и моли присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна да бъде потвърдена. Въззивната инстанция, при извършената проверка изцяло правилността на невлязлата в сила първоинстанционна присъда, на основание чл. 314, ал.1, във вр. с чл. 313 от НПК, констатира следното: Делото е изяснено от фактическа и правна страна. Нови доказателства не се сочат от страните, като въз основа на доказателствените материали, приети и проверени от първоинстанционния съд, се приема за установено от фактическа и правна страна следното: Подсъдимият Ерол Халибрям Дурмуш и свидетелите Дениз Баязидов Саидов и Баязид Ханифов Саидов се познавали, като взаимоотношенията им от години били влошени, поради обстоятелството, че братът на подс. Ерол Дурмуш - св.Вахидин Дурмушев, работел при св. Баязид Саидов като овчар и имал да получава пари от последния за труда си. През 2005 г. св. Вахидин Дурмушев запалил сеновал на Баязид Саидов, като за палежът бил осъден от Ардинския районен съд на условно наказание лишаване от свобода в съдебно заседание, проведено на 18.05.2006 година, в което съдът постановил присъдата си. След обяд, св. Вахидин Дурмушев се прибирал от гр. Ардино в с.Ленище, като бил застигнат до помпената станция от св. Дениз Саидов, който му нанесъл побой. Св.Вахидин Дурмушев се обадил на брат си – подсъдимия Ерол Дурмуш и му се оплакал. Подсъдимият по това време се намирал в гр.Кърджали и му казал, че като се прибира в гр. Ардино, ще мине през с. Ленище, да го види. След като свършил работата си в гр. Кърджали, вечерта, подсъдимият си тръгнал за гр. Ардино, като пътувал с личния си лек автомобил „Мерцедес”. По пътя качил в автомобила си своя позната- св. Сефадие Алиева, която също се прибирала в гр. Ардино на автостоп. Обяснил й, че ще се отбият в с. Ленище за малко, за да види брат си. В село Ленище пристигнали около 22.00 часа, където брат му живеел в жилищния блок в центъра на селото, и в който блок живеел и свидетелят Баязид Саидов със съпругата си. Подсъдимият спрял автомобила на тревната площ пред блока, слязъл от колата и тръгнал към входа. В този момент, пред входа на блока се намирал и св.Баязид Саидов, който имал намерение да се прибира, но чул шум от автомобил и останал да види кой пристига. Подсъдимият отишъл до свидетеля и го попитал защо синът му- св. Дениз Саидов е набил брат му, на което св. Баязид Саидов отговорил, че синът му бил запознат и тръгнал да го вика. Св. Дениз Саидов се намирал в двора на къщата до блока, в която по това време, заедно със св. Ергюн Расимов правели ремонт. Тримата свидетели се насочили към подсъдимия. Без обяснения се нахвърлили върху подсъдимия, започнали да нанасят юмруци по тялото на подсъдимия. Съборили го на земята и продължили да му нанасят удари с юмруци и ритници. Св. Сефадие Алиева, която седяла на задната седалка на автомобила, виждайки, че бият подсъдимия, се изплашила, излязла от автомобила и започнала да моли свидетелите да оставят подсъдимия. Същият успял да се отскубне и се насочил към автомобила си, като бил застигнат от свидетелите Дениз Баязидов и Ергюн Расимов, които отново го повалили на земята и не му позволили да стане до пристигането на полицията, на която се обадил св. Баязид Саидов. Пристигналите полицаи- свидетелите Илия Газенов и Румен Павлов, заварили подсъдимия Ерол Дурмуш да лежи на земята. Тениската му била скъсана. По лицето и тялото му имало кръв. Полицаите отишли до подсъдимия, който в тяхно присъствие се развикал, после- разплакал, като отправил закани към свидетелите, че ще ги убие, защото го набили. Подсъдимият впоследствие бил откаран в болница за оказване на медицинска помощ, а на следващия ден бил освидетелстван. При прегледа му, съдебният лекар установил оток, кръвонасядания и охлузвания на кожата на лицето и дясната ръка, които увреждания били получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин било възможно да са възникнали така, както съобщава освидетелстваният, а именно, че бил бит с юмруци и ритници. Горната фактическа обстановка се потвърждава от обясненията на подсъдимия Ерол Дурмушев, от показанията на Сефадие Алиева, Вахидин Дурмушев, Илия Газенов, Румен Павлов и Вихър Хаджиев, които съдът кредитира изцяло, от писмените доказателства по делото и частично от показанията на свидетелите Дениз Саидов, Баязид Саидов, Ергюн Расимов. Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите Баязид Саидов, Дениз Саидов и Ергюн Расимов в частите им, в които твърдят, че подс. Дурмуш бил пиян; че държал в ръцете си дърво /парче желязо/; че е имал намерение да вземе пистолет от лекия си автомобил; както и в частта им, в която отричат да са нанесли побой на подс. Дурмуш, тъй като в тези части показанията им са противоречиви и се опровергават от редица други гласни и писмени доказателства, които ще бъдат обсъдени по-долу. Установява се по делото, че св. Баязид Саидов се е намирал пред входа на блока при пристигането на подсъдимия, който спрял колата, слязъл и тръгнал към него. В показанията си св. Саидов не коментира и не посочва в този момент подсъдимият да е носел някакъв предмет в ръцете си. Непосредствено след това, когато според показанията на този свидетел, подсъдимият видял св. Дениз Саидов в двора на къщата и тръгнал към него, свидетелят вече сочи, че подсъдимият носел в ръцете си парче желязо, без да е уточнил в кой момент и откъде го е взел. Показанията на св. Дениз Саидов относно това дали подсъдимият е носел някакъв предмет в ръцете си са твърде оскъдни, като същият сочи само, че носел някакво парче дърво или нещо подобно, но не знаел какво станало с него. Св. Ергюн Расимов от своя страна не съобщава данни подсъдимият да е носел в ръцете си някакъв предмет. В тази връзка, от страна и на тримата свидетели няма показания, подсъдимият да е нанесъл удар с някакъв предмет по някой от свидетелите, включително св. Дениз Саидов при твърдението си, че подсъдимият замахнал и го ударил не сочи, че това е станало посредством някакъв предмет. Ето защо категоричен извод, че подсъдимият е носел със себе си парче желязо или дърво, или някакъв друг предмет, не може да бъде направен. Показанията на тримата свидетели, че подсъдимият е бил пиян се опровергават от показанията на св. Алиева, св. Газенов и св. Павлов, като св. Алиева сочи, че е пътувала с подсъдимия и не е забелязала същият да е пиян; както и полицаите, пристигнали на мястото, също сочат, че не са го възприели като пиян. Не се установява по категоричен начин и твърдението, че подсъдимият е търсел в колата си пистолет, тъй като св. Баязид Саидов не твърди такова обстоятелство в показанията си, св. Дениз Саидов обяснява, че подсъдимият викнал на св. Алиева да му даде оръжието, а св. Расимов- че отворил жабката на колата, но не намерил нищо и тръгнал към багажника, които показания се опровергават от тези на св. Алиева, която сочи в показанията си: „Ерол /подсъдимият/ беше сам. Нищо не можеше да направи, нямаше реална възможност да ги заплашва. Не съм видяла Ерол да е имал оръжие, той нямаше нищо в ръцете си”. Отричането на безспорния факт, че тримата свидетели са нанесли побой на подс. Дурмуш от своя страна се опровергава от редица безспорни гласни и писмени доказателства по делото в тази насока: от съдебно-медицинско удостоверение № 135/2006 година за извършения на 19.05.2006 година преглед на подс. Дурмуш, установил оточни и кръвонаседнати клепачи на лявото око, оток на меките тъкани и синкаво-мораво кръвонасядане по гърба на носа и по двете му странични повърхности в горната му половина, синкаво-мораво-червени кръвонасядания в лявата слепоочна област на главата, розово-червено охлузване в основата на четвъртия й пръст по задната повърхност на дясната ръка и в областта на лакетната става, т.е. с оглед на локализацията, характера и множеството увреждания, се изключва възможността същите да са получени при падане на подсъдимия, каквато версия се стремят да прокарат свидетелите; от показанията на св. Алиева, пряк очевидец на нанесения на подсъдимия побой; на свидетелите Газенов и Павлов, възприели състоянието на Дурмуш непосредствено след преустановяване на побоя и от подсъдимия, който е дал подробни обяснения в тази връзка. Дори установяването по безспорен начин само на този основен факт от събитието, отричан от свидетелите, е достатъчен да постави под основателно съмнение достоверността на показанията на свидетелите Дениз Саидов, Баязид Саидов и св. Расимов, които освен, че са опровергани в посочената им част, съдържат и обсъдените съществени противоречия помежду си. Съдът следва изрично да изложи съображенията си, поради които дава вяра изцяло на показанията на св. Алиева: същата се е оказала по случайно стечение на обстоятелствата на мястото на инцидента; станала е неволен пряк очевидец на същия, без преди това да е имала каквато и да е представа за отношенията и намеренията както на подсъдимия, така и на свидетелите Саидови; показанията й са еднопосочни и безпротиворечиви при разпитите й на досъдебното производство и в съдебното следствие, поради което въззивният съд счита, че независимо от обстоятелството, че се е познавала с подсъдимия и возела в неговия автомобил, показанията й са неповлияни и не изразяват пристрастие. Предвид обсъдените доказателства, следва да бъõе направен извод, че обвинението по отношение на Дурмуш за извършено престъпление по чл. 144, ал.3 от НК по отношение на Дениз Саидов и Баязид Саидов, не е доказано по несъмнен начин, необходимо условие за постановяване на осъдителна присъда, до какъвто правилен и обоснован извод е достигнал и първоинстанционния съд. Престъплението по чл. 144, ал.3 от НК е налице, когато заканата е отправена по такъв начин, че съобразно с обстановката би могла да възбуди основателен страх у адресата, че престъплението ще бъде осъществено.В тази връзка, установено по делото е числовото превъзходство на тримата свидетели над подсъдимия; установен е по безспорен начин нанесения му побой; установено е, че закана, че ще ги убие, е отправил след идването на полицаите, в безпомощното състояние, в което се е намирал. Т.е., отправената закана при тази обстановка, не сочи на действителна такава, която би могла да възбуди основателен срах за осъществяването й. За престъплението по чл. 144, ал.3 от НК е от значение и това, че психическото състояние на дееца прави вероятно бързото пораждане на такова решение и действие за осъществяването му; като същият съзнава съдържанието на отправената от него закана и факта, че тя стига до съзнанието на заплашения, който я възприема като действителна и от естество да възбуди основателен страх у него за осъществяването й. Състоянието на подсъдимия е било такова, каквото са го възприели св. Газенов: ”Ерол имаше следи от бой- имаше кръв. Имаше вид на бит човек” и св. Павлов: „…Ерол се развика, даже се разплака. Отправяше закани, че ще ги убие, защото са го набили….Изпратихме го в болницата за оказване на медицинска помощ”, и изключва същото да е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. Ето защо, не се установява по несъмнен начин, подс. Ерол Дурмуш да се е заканил на св. Базид Саидов и Дениз Саидов с убийство, нито подобна закана да е създала или да е могла да създаде основателен страх у двамата свидетели за осъществяването й, поради което и единственият възможен извод, който може да бъде направен е този на районния съд, а именно, че предявените спрямо подсъдимия обвинения по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК не са доказани по несъмнен начин, поради което правилно е бил признат за невиновен и оправдан. Не може да бъде отминато без коментар обстоятелството, че обвинението по чл. 144, ал.3 от НК е повдигнато само по отношение на свидетелите Баязид Саидов и Дениз Саидов, независимо от показанията на св. Расимов, че заканите на подсъдимия били отправени включително и към него, като и тримата са се изплашили за живота си, като за съда остават неясни съображенията на прокурора, за да не приеме, че престъплението е осъществено и спрямо този свидетел. Не на последно място, следва да се отбележи, че прокурорът в съдебните прения пред първоинстанционният съд сам е посочил, че има твърде противоречиви показания от страна на свидетелите, поради тяхната заинтересованост, за да може да се направи категоричен извод за виновността на подсъдимия. В тази връзка, следва да бъде напомнено на прокурора, че съобразно чл. 303 от НПК, присъдата не може да почива на предположения, както и че съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин, за което основно място има именно прокурорът. Въззивният протест впрочем е с бланкетно съдържание и не съдържа конкретни доводи за необоснованост на присъдата, като искането за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по предявените му обвинения в първоинстанционния съд е неоснователно с оглед на изложените подробни съображения от въззивния съд, и задълбочения и подробен анализ на доказателствените материали и от двете съдебни инстанции. Присъдата е правилна и в частта й, с която са отхвърлени приетите за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове за неимуществени вреди, причинени на Дениз Саидов и Баязид Саидов от престъпленията по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, за които е предаден на съд подсъдимия Ерол Дурмуш, за сумата от по 5000 лева за всеки от граждански ищци. С оглед крайния резултат по делото, а именно предвид установената липса на извършени от подсъдимия престъпления по посочения текст на наказателния закон, правилно гражданските искове са отхвърлени като неоснователни. В тази част на присъдата не е подадена жалба от гражданските ищци и същата е влязла в сила. Предвид изложените съображения, въззивният протест е неоснователен. Първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна, следва да бъде потвърдена. Водим от изложеното, и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 14/14.03.2008 година, постановен по н.о.х.дело № 48/2008 год. по описа на Ардинския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|