РЕШЕНИЕ
№ ........
гр.Плевен,17.10.18г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ -
ми наказателен състав
на двадесети септември през две хиляди и осемнадесета
година в открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧАВДАР ПОПОВ
при секретаря Дарина Димитрова, като разгледа
докладваното от съдия ПОПОВ
НАХД № 2146/2018 година но описа на Плевенския районен съд, за да се произнесе съобрази
следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И
СЛ. от ЗАНН
С Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение Серия К №1262995, установено с автоматизирано техническо
средство, на
основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на Л.Д.Х. с ЕГН**********
– законен представител на основание чл.188 от ЗДвП на АД“***“ с ЕИК *** е наложена глоба в размер на 150,00 лева, за нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното
административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли
съда да отмени издадения
ЕФ и наложената глоба.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не
се явява и не се представлява.
В жалбата си, жалбоподателя посочва, че на
14.08.2018г. в сектор „ПП“ при ОДМВР – град Добрич, при подмяна на СУМПС и контролен талон му е връчен обжалвания
електронен фиш, за това, че на 17.06.2016г. в 13.50ч. по Е83 89,2км. по
Околовръстен път – Плевен, като законен представител на АД“***“, съгласно чл.188 от ЗДвП управлявал МПС „***“ с рег.№ ***
със скорост 124км/ч. при разрешена 90км./ч., превишена скорост 34км./ч.,
установено с автоматизирано техническо средство № 00209D32F66С, за
което на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП
на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 150,00 лева.
Жалбоподателя посочва още, че преди
години е бил представител на посоченото „АД“ и предмет на дейност им е била
продажба на лизинг на МПС. Въпросното МПС е продадено на лизинг на к.ц..
Лизинга му е изтекъл на 29.09.2009г./ видно от приложение към жалбата/. АД“***“
клон Варна отдавна не съществува и жалбоподателя не е вече негов законен
представител. Жалбоподателя твърди, че не е управлявал въпросното МПС на
горепосочената дата и час. Моли съда за отмяна на глобата, в размер на 150.00
лева, наложена по електронния фиш.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата, редовно
призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съобразявайки
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
С оглед датата на връчване на ел.
фиш на жалбоподателя
и датата на депозиране на жалбата пред наказващия орган, съдът счита, че последната е подадена в срока по чл.
59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима
и следва да бъде разгледана. Същата е основателна.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството
писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Електронният фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство е издаден за това, че на
17.06.2016г. в 13.50ч. по Е83 89,2км. по Околовръстен път – Плевен, като
законен представител на АД“***“, съгласно
чл.188 от ЗДвП управлявал МПС „***“ с рег.№ *** със скорост 124км/ч. при
разрешена 90км./ч., превишена скорост 34км./ч., установено с автоматизирано
техническо средство № 00209D32F66С, за което
на основание чл.189, ал.4,
вр.чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер
на 150,00 лева.
В срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП жалбоподателят не е
представил в ОДМВР – гр.Плевен писмена декларация с данните на друго лице,
което да е извършило нарушението, респ. копие на свидетелството му за
управление. Не са направени възражения в срока по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Така изложените във фиша фактически
констатации не се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът
счита също, че в хода на производството са допуснати множество нарушения на
процесуалните правила, които водят до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя и съответно отмяна на ел. фиш.
1. Според съда в случая не е налице
хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП за издаване на електронен фиш, а е следвало
нарушението да бъде констатирано посредством АУАН и респ. да бъде издадено НП.
Според съда чл.189, ал.4 от ЗДвП се отнася само за случаите, в които
нарушенията се установяват със
стационарни камери в отсъствие на контролни органи и счита, че тази разпоредба
не се отнася за случаите, в които нарушенията се констатират с монтирани
технически средства в патрулни автомобили в присъствие на контролни органи.
Когато бъде заснето едно нарушение посредством техническо средство се приема,
че по един безспорен начин е установено извършването на конкретното нарушение.
Поради тази причина законодателят въвежда улеснената процедура за търсене на
административно-наказателна отговорност по чл.189, ал.4 от ЗДвП - издава се електронен фиш за налагане на глоба
вместо АУАН и НП. Издаването на електронен фиш обаче е строго лимитирано и
възможно само в случаите, в които съответните технически средства са
позиционирани предварително, стационарно, със съответни предварителни
обозначения за съществуването им и които средства работят на автоматичен режим,
не налагащ непосредствено обслужване от съответен контролен орган. За всички
останали случаи на използване на мобилни технически средства, обслужвани и
използвани непосредствено от контролен орган, въпросната разпоредба не важи и
за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП следва да се
спазва общия ред на ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП, което в
конкретния случай не е направено. Това нарушение на процедурата само по себе си
е самостоятелно основание за отмяна на атакуваният фиш като незаконосъобразен.
2. Според съда следва да се посочи и
факта, че в случая не е налице конкретизация от страна на наказващият орган на
мястото, където е извършено нарушението. Отново съгласно реш. № 410 от 26.06.12г. на РАС-Плевен по
КАНД № 479/12г.: “Доколкото обаче в заснетия видеоклип се съдържат само
географски данни, а в оспорения електронен фиш, издаден въз основа на него е
посочено, че нарушението е установено в жк “Сторгозия” ул.”Цар Самуил”, следва,
че не е изяснен въпросът с идентичността на мястото на установяване на нарушението.
При наличие на такова възражение в рамките на водените производства, и при
съобразяване на липсата на доказателствена сила на видеоклипа или ЕФ, съдът
намира, че същото е следвало да бъде изяснено чрез събиране на относими
доказателства. Като не е сторил това, въпреки наличието на възражение, органът
не е доказал безспорно мястото на извършване на нарушението.” Според съда
мястото на извършване на нарушението е задължителен реквизит, съобразно
изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Същото трябва да бъде много добре
конкретизирано като се посочи улица, номер, общоизвестен обект, пътно
съоръжение. Локализацията на извършване на нарушението следва да е ясно
посочена с оглед изискването на закона за посочване на всички обстоятелства на
същото и определяне на компетентния съд, който да разгледа жалбата. Липсата на
точното му описание нарушава правото на защита на жалбоподателя и е основание
за отмяна на електронния фиш. В допълнение следва да се посочи и факта, че при
използване на мобилна камера, вместо изискваната от ЗДП стационарна такава, не
може с точност да се определи и докаже мястото на извършване на нарушението.
3. Според съда следва да се посочи и
факта, че в случая наказващият орган е издал ел.фиш без дата, който факт
поставя в невъзможност и нарушителя, и съда да определи неговата
законосъобразност било то от гледна точка на преценка за давностни срокове,
какви са били законите, действащи към момента на нарушението или за каквото и
да е друго обстоятелство.
4. Според съда следва да се посочи и факта,
че не са изпълнени указанията от инструкция за експлоатация на процесното
средство - мобилна система за видеоконтрол TFR1-M - в точка 1, където е
записано, че радара трябва да се насочи успоредно на пътното платно, при
допустимо отклонение 8 процента към лентата за движение, която ще извършва
измерването. Никъде по делото няма данни за това по какъв начин е извършено
насочването на това средство, съответно дали са спазени тези технически
изисквания на съответност на лъча на измерване с посоката на лентата, в която
ще се извършва измерването. Видно от самата снимка по делото е видно, че
мястото на измерване представлява завой, а също така се вижда и друг л.а.
непосредствено след л.а. на жалбоподателя, което сочи за основателни съмнения
относно истинността на проведеното измерване. На следващо място в тази
инструкция е записано, че системата за наблюдение може да се ползва само от
служители, преминали първоначално обучение за работа с тях и притежаващи
протокол, издаден от сектор „Полицейска техника”. Никъде по делото няма данни
първо, кои са лицата, които са извършвали измерването, нито дали тези лица са
преминали съответния курс за първоначално обучение за работа с това техническо
средство. Освен това в точка 6.4 на същото указание е записано, че след като се
заснеме нарушение, служителят, извършил измерването трябва да попълни дневник
на техническото средство. Такъв по делото няма представен.
5. Според съда следва да се посочи и
факта, че не е доказано безспорно и обстоятелството какво точно е било
ограничението на скоростта в процесния участък от пътя. Жалбоподателят е
санкциониран за извършване на нарушение по чл. чл.21, ал.2 от ЗДвП, но няма
доказателства по какъв начин е
определено ограничението на скоростта. Дали със специален пътен знак, или защото
автомобилът се е движил в населено място, магистрала или др. Къде се е намирал
този знак и дали автомобилът е бил в зоната му на действие. Превишението на
скоростта като административно нарушение, принципно е възможно в две различни и
самостоятелни хипотези на разрешена скорост, регламентирани съответно в чл.21,
ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Във втората хипотеза, посочена от АНО в електронният фиш,
от съществено значение за съставомерността на нарушението са обстоятелствата за
вида на пътния знак, конкретната стойност на ограничението, въведена с този
пътен знак, месторазположението на този пътен знак спрямо мястото на извършване
на нарушението, с оглед обхвата му на действие. Не посочването на обстоятелства
от кръга на гореописаните, предпоставя неяснота относно конкретните параметри
на претендираното нарушение и пределите на следващата се за него отговорност
като правна квалификация и вид/размер на приложимата административна санкция. В
конкретния случай лаконичното описание на нарушението не позволява еднозначен
извод относно точния вид на нарушението, съответно води до извода за сериозни
процесуални пропуски и невъзможност да се провери дали то е правилно
квалифицирано по чл.21, ал.1 от ЗДвП и дали законосъобразно е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Безспорно още едно
самостоятелно основание за отмяна на ел. фиш. В т.см. реш. № 461 от
20.09.2013г. по КАНД № 6208/13г. на РАС-Плевен. А в последното си решение от м.
януари 2014г. по касационно
административно дело № 1129/2013 г. РАС определя: “Касационната инстанция
споделя и виждането на РС-Плевен, че в случая не са ангажирани и доказателства,
че ограничението на скоростта е 60 км/ ч, предвид обстоятелството, че лицето е
санкционирано за нарушение, извършено в хипотезата на ал.2 на чл.21 от ЗДвП. Макар и извършено извън рамките на
населеното място, нарушението се изразява в превишение на установена
посредством пътен знак скорост и съгласно повелята на чл.21, ал.2 от ЗДП,
когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак, като
административно-наказващият орган е следвало
да представи доказателства относно въведеното с пътен знак ограничение,
за да се извърши преценка, дали е налице такова и какво е превишаването на
скоростта.”
6. Така изложените във фиша фактически
констатации не се подкрепят от събраните по делото доказателства. От
представените и приети по делото писмени доказателства не става ясно каква
всъщност е скоростта на л.а. Видно от единственото доказателство по делото –
приложение към преписката е, че скоростта е била 128 км.ч., и наказуема скорост 128 км.ч. Не става ясно от
представеното приложение дали скоростта 124 км.ч. в ел. фиш е получена след
приспадане на 3 % или следва да се приспаднат тепърва, съобразно практиката на
КАТ-Плевен и в съответствие с протокола
за проверка № 16-30-15 от 02.06.2015г., представен по делото, където е
посочена грешка при измерване на скоростта от 3%,
които при установеното превишение, биха довели до различно превишение и
различно наказание, което е съществено и е в ущърб на жалбоподателя. Това
обстоятелство води до неяснота на извършеното, както и до неяснота на волята на
наказващият орган и е самостоятелно основание за отмяна на ел. фиш, съгласно реш. № 410 от 26.06.12г. на РАС-Плевен по
КАНД № 479/12г. Според него: “Видно от клип № 2888, с който е заснето
процесното нарушение е, че същият установява, че на 20.08.2011г., в 16.41.42
часа автомобилът е със скорост на управление 88 км/час при разрешени 50 км/
час, т.е. се движи с превишение от 38 км/час при координати географска ширина
24.36.3538 и географска дължина 43.25.2466. Съгласно съставения електронен фиш,
с който е квалифицирано и санкционирано така установеното деяние, същото представлява движение със
скорост от 91 км/час при разрешени 50 км/час, което води до превишение на
скоростта с 41 км/час и е нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДВП, респ. е
санкционирано по чл. 182, ал.1, т. 5 от ЗДВП с глоба от 300 лева. Не се спори
по това, че заснетият клип за установяване на нарушението представлява годно веществено
доказателство и съдът го кредитира. Точно в тази връзка, съдът намира, че така
установеното несъответствие представлява съществено нарушение на процедурните
правила по установяване и квалифициране, респ. наказване на нарушението.
Съгласно свидетелските показания “с новата система се свалят 3 километра
надолу”. Последното не намира опора в закона, нито е мотивирано с действащи
нормативни правила от органа, настоящ касатор. Т.е., ако и последното да се
явява в полза на наказаното лице и да не води до промяна на определената
санкция, съдът намира, че представлява нарушение на процедурата от рода на
съществените. Това е така, защото на първо място, лицето, чийто автомобил е
заснет да бъде управляван с превишена скорост няма яснота относно това – какво
нарушение му се вменява. Следва да се има предвид, че електронният фиш се
издава в негово отсъствие и същото не може да се запознае със съдържанието му и
да прави възражения, както би било при съставяне на АУАН. Извън това,
направеният запис се явява единственото доказателство за установеното
нарушение, въз основа на което се издава фиша, с който в този случай са
установени нови и различни факти, при съобразяване на това, че последният /
противно на АУАН/ не обвързва с доказателствената си сила. При тези обстоятелства
съдът намира, че несъответствието между съдържанието на направения запис /клип/
и издадения въз основа на него
електронен фиш представлява съществено нарушение на процедурата, тъй като
лишава лицето от яснота относно вмененото му нарушение, а и води до
недоказаност за извършването на каквото и да е деяние. Твърдението, че
заснетата скорост следва да бъде намалена с 3 км/час е по-благоприятно за
лицето, но доколкото няма яснота на кое основание почива това твърдение,
по-благоприятното третиране се явява частен случай, тъй като наказващият орган
би могъл да счита, че следва скоростта да бъде завишена. Също частен случай се
явява и това, че двете превишения – по запис / 25км/час/ и по ЕФ / 28км/час/
попадат в една и същата наказателно-правна норма – чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДВП,
за която се предвижда наказание от 300 лева. Логично е при изменение на
установената със записващото устройство скорост при издаването на ЕФ,
нарушението да попадне под друга санкционна норма, което ще доведе до
санкциониране на лице за нарушение, за което няма никакви доказателства да е
извършило.
Така изложеното съдът намира за достатъчно
основание за отмяна на оспорения електронен фиш.” В този смисъл са и посл. реш.
№ 192 от 17.04.2013г. по КАНД 198/2013г., № 280 от 29.05.2013г. по КАНД 425/13,
№ 304 от 07.06.2013г. по КАНД 3698/13г., реш. № 461 от 20.09.2013г. по КАНД №
6208/13г. и реш. № 472/20.09.2013г. по КАНД 706/13г. на РАС-Плевен.
7. От така представената снимка по делото не
само не може да се установи къде е извършено нарушението, но и дали въобще е в
движение процесното МПС, каква марка и модел е и т.н. Безспорно още едно
самостоятелно основание за отмяна на ел. фиш.
8. Видно от представената по
делото снимка е, че са заснети два автомобила едновременно, като липсва
всякаква яснота на чии автомобил е точно
скоростта. Безспорно още едно самостоятелно основание за отмяна на
ел. фиш.
Поради гореизложените съображения
съдът счита, че следва да се отмени атакуваният фиш като незаконосъобразен.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН,
СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
Отменя Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение Серия К №1262995, установено с автоматизирано техническо
средство, с който на основание чл.189, ал.4,
вр.чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на Л.Д.Х. с ЕГН********** – законен представител
на основание чл.188 от ЗДвП на АД“***“ с ЕИК *** е наложена глоба в размер на 150,00 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Регионален административен съд-Плевен в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :