№ 502
гр. София, 10.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20211000502374 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 263711 от 08.06.2021 г., постановено по гр. дело №
11445/2020 г. на СГС, І-19 състав, е отхвърлен предявеният от Л. М. С. срещу
„ИНВЕСТБАНК“ АД иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за
установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответната търговска банка сумата от 50 000 евро, за която е издаден
изпълнителен лист по гр. д. № 1104/2-16 г. на Районен съд – Плевен, поради
изтекла погасителна давност.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът С., който в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност
поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени
процесуални правила и необоснованост. Поддържа, че съдът неправилно е
определил началната дата, от която кредитът е бил обявен за изцяло
предсрочно изискуем, и така е формирал погрешния извод относно началния
и крайния момент на погасителната давност. Изложени са и съображения, че
като не е допуснал поисканата съдебно-счетоводна експертиза, съдът е
постановил неправилен съдебен акт, без да зачете твърдението, че кредитът е
бил погасен още преди издаването на изпълнителния лист. Искането към
1
въззивния съд е обжалваното решени еда бъде отменено и искът – уважен.
Въззиваемото дружество „Инвестбанк“ АД оспорва жалбата по
съображения, изложени в депозирания писмен отговор.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта му - само в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. При така очертаните правовомощия, като взе предвид събраните
доказателства по делото и инвокираните от страните доводи и възражения,
Апелативен съд - София намери от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439,
ал. 1 от ГПК за установяване по отношение на ответното АД
„ИНВЕСТБАНК“, че ищецът Л.С. не му дължи сумите 50`000 евро - главница
по договор за потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека № КЦ-
362/2007-В/31.05.2007 г., ведно със законната лихва от 19.02.2016 г. както и
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1104/2016 г. на Районен съд - Плевен.
По делото не е спорно, а и при съвкупна преценка на събраните
доказателства се установява, че със Заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.2 от ГПК от
19.02.2016 г., издадена по ч. гр. д. № 1104/2016 г., Районен съд – Плевен е
разпоредил ищецът С. да плати на „НВЕСТБАНК“ АД процесните суми на
посоченото основание, като на 22.02.2016 г. срещу него е издаден и
изпълнителен лист. Въз основа на последния по молба на ответника от
23.03.2016 г. е образувано изпълнително дело № 2016 814 0400 243 на ЧСИ
Н. В. с искане за налагане на запори и възбрани. В рамките на
изпълнителното производство на 19.07.2016 г. , както и на 16.03.2017 г. е
поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
Запорното съобщение е получено от работодателя като трето лице на
20.03.2017 г., а исковата молба е предявена на 22.10.2020 г.
При тези данни правилен е изводът на първоинстанционния съд, че с
изтичането на две години от последното извършено изпълнително действие
производството по принудително изпълнение спрямо ищеца е прекратено по
право. Последващите, след настъпилата перемпция, изпълнителни действия,
биха били незаконосъобразни, тъй като съдебният изпълнител вече не би
разполагал с компетентност да налага принуда спрямо длъжника С.. Такива
действия не могат да бъдат взети предвид при преценка за прекъсване на
давността. Последното валидно изпълнително действие, което е прекъснало
давността на основание чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, при зачитане на постановките
на тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, е налагането на запора
върху трудовото възнаграждение на 20.03.2017 г. по молбата от 16.03.2017 г.
От този момент до предявяването на иска пред 2020 г. петгодишният
давностен срок не е изтекъл. Следователно, отрицателният установителен иск
се явява неоснователен. Възраженията, че вземането било погасено още
2
преди издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, не могат
да бъдат разглеждани в това производство – тъй като ищецът не е възразил
срещу заповедта за изпълнение, същата е стабилизирана и въпросът за
дължимостта на сумите по нея е станал непререшаем. Съгласно чл. 439 ал. 2
от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението само въз основа
на факти, настъпили след приключване на производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Съответно – на посоченото основание
фактите, настъпили преди издаването на заповедта и листа, се явяват в този
процес правно ирелевантни. Независимо от това, въззивният съд съобрази, че
след като в исковата молба ищецът твърди, че на 11.03.2015 г. банката е
обявила целия кредит за предсрочно изискуем, той не може в последствие с
въззивната жалба да оспорва това свое собствено твърдение, което не е било и
оспорено от насрещната страна.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на двете
съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК на
въззиваемата страна „ИНВЕСТБАНК“ АД следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263711 от 08.06.2021 г., постановено по
гр. дело № 11445/2020 г. на СГС, І-19 състав.
ОСЪДЖА Л. М. С. с ЕГН-********** с адрес: гр. ***, ул. „***“ № 10,
ет.5, офис 502, чрез адв. С., да заплати на „ИНВЕСТБАНК“ АД с ЕИК-
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №
85, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК сумата 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в тридесет дневен срок от
съобщаването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3