РЕШЕНИЕ
Номер 261/02.05 Година 2018 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд Втори наказателен състав На двадесет и пети април Година 2018 В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ
КОТЕВА
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ:
Секретар Капка Станчева
като разгледа докладваното от съдията административно-наказателно дело № 00565 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Обжалвано е наказателно постановление № К-026084/16.01.2017 г. /НП/,
издадено от Е. М.Г.- Директор на Регионална дирекция за областите С., Софийска,
Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция “Контрол на пазара” при
Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на “***********” ЕАД, с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. ********** № 115 И,
представлявано от А.И.Д.е наложено
административно наказание имуществени санкция в размер на 1000 лв /хиляда
лева/ на основание чл.222а от Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушаване на чл. 113, ал.2 от ЗЗП.
Жалбоподателят “***** ***** *****” ЕАД – редовно призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. С жалбата моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като са изложени съображения за липса на посочване на дата и място на извършване на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено, твърдейки, че се касае за съществени нарушения. Мотивирани са съображения и за необоснованост, предвид липсата на описание на нарушението. Възразява се и по същество, като се твърди липса на извършено нарушение. Предвид всичко гореизложено се претендира за отмяната на обжалваното НП.
За въззиваемата страна КЗП – редовно призована, не се явява процесуален представител при разглеждане на делото в хода на съдебното производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е неоснователна.
От фактическа страна:
На 12.09.2016 г. свидетелката Е.Г. Б.– служител от Регионална дирекция С. при КЗП, извършила проверка в търговски обект- магазин за мобилни апарати и услуги, находящ се в гр. Перник повод постъпила жалба с вх. № С-03-5408/08.09.2016 г. от М.Д.Й.- потребител по договор, сключен с “***** ***** *****” ЕАД, по силата на който на 28.07.2016 г. лицето закупило телефон Sony М5, с ИМЕЙ № *********, за който не била удовлетворена предявената към търговеца рекламация за проявения дефект на мобилното устройство. Било установено по представени от търговеца документи, че за същия телефон е била издадена сервизна карта № ********* от 03.08.2016 г., в която били описани оплакванията на потребителя по следния начин: “…от самото начало няма добър сигнал, постоянно пада”, като апаратът е тестван в магазина, където е бил и констатиран дефекта. Направената рекламация е била удовлетворена чрез безплатен ремонт. Сменена е била основната платка на устройството, като новия ИМЕЙ № *************, след което телефонът бил получен от потребителя на 24.08.2016 г., като същият подписал акт за удовлетворяване на рекламацията. На 08.09.2016 г. последвала нова рекламация от потребителя за дефект на стоката, с описание на същия проблем: “телефонът губи сигнал”, за която била издадена сервизна карта № ********** от 08.09.2016 г., която към момента на проверката не била отстранена. За така установените факти Е. Б.съставила констативен протокол № К-0227396 от 12.09.2016 г., с който изискала от търговеца и необходимите документи във връзка с осъществявания от нея контрол, с оглед правомощията й по чл. 192 от ЗЗП, като указала, че на 10.10.2016 г. търговецът следва да представи акт за удовлетворяване на последната рекламация. Проверяващата извършила още две последващите проверки - на 03.10.2016г., когато установила, че телефонът не е върнат в търговския обект, за което съставила протокол за проверка на документи № К-0062305 от 03.10.2016 г., и на 11.10.2016 г. при която констатирала, че устройството фигурира в електронната система като неотремонтирано, като за същото не е издаден акт за удовлетворяване на рекламацията от 08.09.2016 г. Същевременно същото било върнато в обслужващия сервиз от служителя в обекта, който е установил, че стоката не е отремонтирана и отново дава дефект. Последните данни Е. Б.обективирала в протокол за проверка на документи № К-0062310 от 11.10.2016 г. Същата приела, че е налице нарушение на чл. 113, ал.2 от ЗЗП, поради което срещу “***** ***** *****” ЕАД бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № К-026084 от 11.11.2016 г., въз основа на който на 16.01.2017 г. било издадено обжалваното НП, с което дружеството било санкционирано на основание чл. 222а с имуществена санкция в размер на 1000 лв /хиляда лева/.
Процесното НП било връчено на търговеца на 27.02.2017 г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: жалба, входирана в КЗП с № С-03-5408 от 08.09.2016 г. от М.Д.Й., констативен протокол № К-0227396 от 12.09.2016 г. и 2 броя протоколи за проверка на документи към същия с №№ К-0062305 от 03.10.2016 г. и 0062310 от 11.10.2016 г., 2 броя сервизни карта №/ ********** от 03.08.2016 г. и ********** от 08.09.2016 г., два броя констативни протоколи №№ BG03001033924/19.09.2016 г. и BG03001035226/05.10.2016 г., заповеди №№ 891 от 12.10.2016 г. и 334 ЛС/22.04.2015 г. на Председателя на КЗП, както и предвид свидетелските показания на Е.Г.Г., която разпитана в хода на съдебното следствие, потвърждават изцяло отразените в обстоятелствената част на АУАН фактически обстоятелства и обективните данни в протокола за проверка на документи № К-0062310 от 11.10.2016 г., че мобилния телефон фигурира в електронната система като неотремонтиран и за същия към посочената дата не е издаден акт за удовлетворяване на рекламацията от 08.09.2016 г. Същата категорично свидетелства и че към 11.10.2016 г. вещта не е била на разположение на потребителя, тъй като надлежно упълномощен служител на търговеца – Л.К.Л., е установил, че не е отстранен дефекта, поради което я е върнал в обслужващия сервиз.
От правна страна:
Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съществува пълно съответствие при описанието на фактическата обстановка в АУАН и в НП, чрез индивидуализиране на нарушението, което е санкционирано, установените обстоятелства, при които е настъпило, като са посочени датата и мястото на неговото извършване.
Съдът не възприе довода на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в непосочване на датата и мястото на които АНО е приел, че е извършено нарушението, тъй като нарушението на чл. 113, ал.2 от ЗПП се осъществява чрез бездействие и продължава докато бъде преустановено или установено. В конкретния случай и в АУАН, и в НП ясно е посочена датата на предявяване на рекламацията - 08.09.2016 г., който именно е началният момент на срока за привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба, конкретизирано е, че се касае за едномесечен срок, както и че търговецът не се е произнесъл по рекламацията и след изтичането на срока на този срок, като изрично е посочено, че на 09.10.2016 г. търговецът е осъществил състава на нарушението, визирано в правната норма. Нарушението е продължило да се осъществява и след изтичане на срока, посочен в чл.113, ал.2 от ЗЗП, като последно това е било било констатирано на 11.10.2016 г. За пълнота на изложеното съдът отбелязва, че при нарушенията, осъществени чрез бездействие, непосочването на датата на извършването на нарушението не може да бъде съществено нарушение, ограничило правото на защита на наказаното лице, защото нарушението се осъществява непрекъснато и то трае, докато не е преустановено или установено.
Безспорно в АУАН и в НП са визирани и други различни дати –03.10.2016 г. и 10.10.2016 г., когато са съставени протоколи за проверка на документи при които е констатирано, че не е прекратено гаранционното обслужване на апарата, но същите от една страна очертават в пълнота времевия период на извършване на нарушението и не създават неяснота относно датата на извършване на нарушението, предвид ясното посочване, че на 11.10.2016 г. след изтичане на законоустановения срок за изпълнение на задължението за привеждане на стоката в съответствие с договора по чл.113, ал.2 от ЗЗП предявената на 08.09.2016 г. рекламацията и приета като такава от търговеца в рамките на същия срок – един месец, не е осъществил привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба.
Голословно е твърдението на жалбоподателя, че не е посочено мястото на извършване на нарушението, тъй като и в АУАН, и в процесното НП е визирано, че нарушението е констатирано в търговски обект- магазин за мобилни апарати и услуги, находящ се в гр. Перник.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за липса на пълно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при неговото извършване, тъй като същото е описано подробно и в хронология, което не дава основание да се приеме, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Изрично е конкретизирана датата на рекламацията- 08.09.2016 г., и че едномесечния срок не е бил спазен към 11.10.2016 г., когато при проверката на документи, отразени в протокол за такава № К-0062310 от 11.10.2016 г. е установено, че за конкретния телефон каквото и решение да е взел търговецът, то не е било обективирано и не е била доведена до финализиране процедурата по предявената рекламация.
Съдът прие, че административнонаказателното обвинение срещу търговеца е доказано по несъмнен начин, по следните съображения:
Вменената за нарушена разпоредба на чл. 113, ал.2 от ЗЗП предвижда едномесечен срок за привеждане на потребителската стока в съответствие с договора за продажба, който срок тече от предявяването на рекламацията от потребителя. В случая е безспорно, с оглед сервизна карта № ********** от 08.09.2016 г., че рекламацията на потребителя М.Й.е преценена като основателна, тъй като не е отказано гаранционно обслужване на телефонния апарат, предвид неговото изпращане в обслужващия сервиз, откъдето е дадено заключение, че същият няма дефекти. Не е спорно, обаче, че имено представител на търговеца е установил, че при тестването на апарата в магазина е констатиран отново същия недостатък, поради което го е върнал на обслужващия сервиз. Към 11.10.2016 г. потребителската стока още е била в обслужващия сервиз и няма акт за удовлетворяване на рекламацията от 08.09.2016 г., т.е. каквито и да са били намеренията на търговеца по отношение на конкретния телефон, същите не са обективирани и не са довели до финализиране на процедурата в срока, който е нормативно уреден в чл. 113, ал.2 от ЗЗП. Ето защо и релевантните факти, обуславящи ангажирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са надлежно предявената на 08.09.2016 г. рекламация от страна на потребителя и конклудентния отказ на търговецът да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба до 08.10.2016г., когато е изтекъл едномесечния срок, тъй като не са налице доказателства, които да установяват, че именно в този едномесечен срок търговецът е предоставил отремонтираната стока на потребителя или е материализирал изрично заявен свой отказ от изпълнение на задължението по чл. 113, ал.1 от ЗЗП, който е довел до знанието на потребителя, което налага извод, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение на чл. 113, ал.2 от ЗЗП.
По вида и размера на наказанието:
С оглед извършеното административно нарушение правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 222а от ЗЗП и му е наложено административно наказание "имуществената санкцията", предвид това, че се касае за юридическо лице. Предвид границите за определяне на същата, а именно от 500 до 3000 лева, съдът намира, че наложена санкция над предвидения в закона минимум или такава в размер от 1000 лева, е необоснован, доколкото в НП не се сочат никакви мотиви за определяне на наказание по-високо от минималното с оглед вида и тежестта на констатираното нарушение. АНО не е ангажирал доказателства за това дружеството да е било санкционирано за същото или за друго нарушение на закона, поради което и съдът намира размера на наложеното наказание завишен. Ето защо и предвид липсата на наличие на отегчаващи обстоятелства, които да обосновават налагането на имуществена санкция над предвидения в закона минимум, настоящият състав счита, че същият следва да бъде редуциран на 500 лева, като намира, че този размер на санкцията се явява съответен на извършеното нарушение и би способствал за постигането на целите на ЗАНН.
По изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № К-026084/16.01.2017 г., издадено от Е. М.Г.- Директор на Регионална дирекция за областите С., Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция “Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на “***** ***** *****” ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. ********* № 115 И, представлявано от А.И.Д.е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лв /хиляда лева/ на основание чл.222а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушаване на чл. 113, ал.2 от същия закон, като НАМАЛЯВА размера на наказанието имуществена санкция от 1000 лева на 500 лв /петстотин лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИГ