№ 455
гр. Благоевград , 23.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и трети април, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500285 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по подадена частна жалба от В.
К. И. против определение № 91006/03.02.2021 г.,постановено по ч.гр.д.
20201210100611 на РС-Благоевград с искане за обезсилване или за отмяна
като неправилно.
За да се произнесе БлОС, съобрази следното:
Видно е, че по повод заявление на В. К. И. по чл. 410 ГПК срещу
„С.”, ЕООД е издадена заповед за изпълнение 3540/24.4.2020 г., която е
допълнена относно разноските за адвокатско възнаграждение от 685,11 лв. с
допълнителна заповед № 4310/4.6.2020 г.
Длъжникът „С.”, ЕООД депозира едновременно възражение по чл. 414а
ГПК и частна жалба срещу присъдените разноски.
Според БлОС произнасянето от РС по възражението по чл. 414а ГПК
следва да предхожда произнасянето по ЧЖ по чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Видно е, че РС-Благоевград се е произнесъл по възражението с
определение 909846/18.12.2020 г., който акт е влязъл в сила. На адвоката на
заявителя определението е връчено на 30.12.2020 г., а на длъжникът – на
20.01.21 г.
1
В срока за обжалване заявителят е поискал допълване на определението
в частта за разноските като му се присъди „съответната част от адвокатското
възнаграждение от 300 лв. пропорционално на отхвърлената част от искането
на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение до 150 лв.“
Заявителят е посочил, че възнаграждението е за депозирания отговор по
частната жалба на длъжника.
С атакуваното определение РС е счел, молбата за допустима, а по
същество неоснователна, поради което я е отхвърлил.
БлОС намира определението за недопустимо. Счита, че произнасянето
на РС е по недопустима молба, предвид следното:
Според чл. 414а, ал. 1 от ГПК длъжник, който е изпълнил
задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8 , може да
възрази писмено срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че е изпълнил
изцяло или частично задължението си, като към възражението прилага
доказателства за изпълнение с препис за заявителя. Според ал. 2 на чл. 414а ,
ал. 2 от ГПК, той може да възрази, че не дължи разноски, ако с поведението
си не е дал повод за предявяване на вземането. По възражението в
съответствие със следващите ал. 3-6 на чл. 414а ГПК се произнася РС.
От изложеното следва, че произнасянето на РС по възражение по чл.
414а ГПК се свежда единствено и само до разноските, за които има издадена
заповед за изпълнение. Видно е, че заявителят не обосновава искането си по
чл. 248 ГПК за допълване на определението на съда постановено по чл. 414а
от ГПК с разноски, за които има издадена заповед за изпълнение. След като
искането му не е съобразено с предпоставките на чл. 414а ГПК, по повод на
които се развива производството по подаденото възражение, то и молбата на
заявителя не може да се квалифицира като молба за допълване на
определението на съда по чл. 248 от ГПК, поради което е недопустима.
Затова и определението на РС, с което се е произнесъл по нея е недопустимо
и следва да се обезсили, а молбата на заявителя се остави без разглеждане.
Водим от изложеното и по арг. от чл. 414а и чл. 248 от ГПК, БлОС
ОПРЕДЕЛИ:
2
Обезсилва определение № 91006/03.02.2021 г., постановено по ч.гр.д.
20201210100611 на РС-Благоевград.
Оставя без разглеждане молбата на В. К. И. за допълване на
определение 909846/18.12.2020 г., постановено по ч.гр.д. 20201210100611 на
РС-Благоевград на основание чл. 414а ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3