Решение по дело №2850/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 12
Дата: 8 януари 2022 г.
Съдия: Надежда Махмудиева
Дело: 20211000502850
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. София, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20211000502850 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба
вх. №900419/14.07.2021 г., подадена от „Застрахователна компания Лев Инс“АД, чрез
юрк. Р. Ч., срещу Решение по гр.д.№18/2019 г. на ОС – Благоевград, В ЧАСТТА МУ, с
която е осъден жалбоподателят на основание чл.432, ал.1 от КЗ, да заплати на ищеца
Ф.С. И., чрез законния му представител – неговата майка С. Б. И., сумата над 2 800 лв.
до присъдения размер от 20 800 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от ПТП на 06.08.2018 г. Релевирани са оплаквания за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на решението в обжалваната част. Сочи се
нарушение на чл.236, ал.2 от ГПК, чрез необсъждане на събраните доказателства в
тяхната съвкупност, неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД чрез определяне на
завишен размер на справедливото обезщетение в размер на 26 000 лв., както и
нарушение на чл.51, ал.2 от ЗЗД, чрез занижаване на приноса на пострадалия за
настъпването на вредоносния резултат, чрез движение по пътното платно без
минимално внимание при приближаването на превозното средство. Поддържа се
справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 4000 лв., което следва
да бъде редуцирано с 30%, съобразно приноса на пострадалия, като е приема иска за
основателен до размера от 2 800 лв. Настоява се за отмяна на решението в
осъдителната му част над този размер, и постановяване на ново решение по
съществото на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен над размера от 2 800
лв. до уважения размер от 20 800 лв., с всички законови последици от това. Заявява се
претенция за присъждане на съдебните разноски, включително на юрисконсултско
възнаграждение, за двете съдебни инстанции.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, във вр. чл.62, ал.2
от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част,
1
чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на
чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263,
ал.1, във вр. чл.62, ал.2 от ГПК, е депозиран Отговор на въззивната жалба, подаден от
Ф.С. И., чрез неговата майка и законен представител С. Б. И., чрез процесуален
представител адв. Г.Й.. Застъпва се становище за неоснователност на въззивната жалба
– необосновани са оплакванията за нарушение на чл.52 от ЗЗД, определеният размер на
обезщетението от 26 000 лв. е справедлив, с оглед действително претърпените от
ищеца вреди, установени от приетата по делото СМЕ. Настоява се за потвърждаване на
решението в обжалваната част. Заявява се искане за присъждане на разноските за
настоящата инстанция.
С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства, и
не са направени доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция
нови доказателства не са събрани.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и след
депозирана извънсъдебна застрахователна претенция пред „Застрахователна компания
Лев Инс“АД по реда на чл.380, ал.1 от КЗ вх.№13051/25.09.2018 г., поради което е
допустимо. По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във
въззивната жалба.
На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства в двете
съдебни инстанции, съдът намира следното:
Пред въззивната инстанция страните не спорят, че на 06.08.2018 г. около 22:00
ч., на път III-198, до „Ханче Сондата“, община Петрич, е настъпило ПТП, при което
л.а. „Рено Сценик“ с рег.№ ***, управляван от водача К. К., е блъснал малолетния
ищец Ф.С. И., тогава на 10 години, в резултат от което ищецът получил травматични
увреждания. Не се спори по факта на настъпване на ПТП, и наличието на виновно
поведение на водача на автомобила, наличие на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с
покритие към датата на увреждането, обвързваща ответното застрахователно
дружество, факта на настъпили травматични увреждания на ищеца в пряка причинна
връзка с процесното ПТП, наличието на основание за изплащане на обезщетение на
ищеца за претърпените от него неимуществени вреди в резултат от процесното ПТП до
размера от 2800 лв., както и наличието на принос на пострадалия за настъпване на
вредоносния резултат до размер на 1/5 /20%/, изразяващ се в предприемане на
неправилно пресичане на пътното платно на място, което не е обозначено за движение
на пешеходци. По тези въпроси въззивният съд е обвързан от формираната между
страните сила на пресъдено нещо на влязлата в сила, като необжалвана, осъдителна
част от първоинстинционния съдебен акт, с която е осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата от 2800 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
процесното ПТП на 06.08.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума за
периода от 25.09.2018 г./датата на предявяване на писмената претенция пред
застрахователя/ до окончателното плащане. Пред въззивната инстанция спорът между
страните е съсредоточен върху размера на справедливото обезщетение за претърпените
от ищеца неимуществени вреди над 4000 лв. до 26 000 лв., както и за размера на
2
приноса на пострадалия за настъпване на увреждането над 20% до размера от 30%.
Във връзка с установяване на обема на претърпените от ищеца неимуществени
вреди в резултат от процесното ПТП на 06.08.2018 г., по делото е приета като писмено
доказателство Епикриза от ИЗ №9292/2018 г. /на л.8/ за хоспитализация на ищеца в
периода от 07.08.2018 г. до 09.08.2018 г. в Хирургично отделение на МБАЛ
„Югозападна болница“ООД – гр. Сандански, и е приета Съдебно-медицинска
експертиза №72/2019 г. от 09.10.2019 г. /на л.50-56 от делото на ОС-Благоевград/.
От експертизата се установява, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП
ищецът е претърпял мозъчно сътресение без загуба на съзнание, натъртване на двете
колена, и охлузване на левия лакет. Бил е хоспитализиран за два дни, през които е
проведено медикаментозно лечение. Мозъчното сътресение без загуба на съзнание е
причинило на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Това
травматично увреждане съставлява травма без морфологичен субстрат, изразява се във
временно нарушение на мозъчни функции, не застрашава живота на пострадалия.
Същото е отзвучало напълно, без да има последствия за здравето на ищеца занапред.
Повърхностните охлузвания и натъртване на коленете не са причинили затруднение на
движенията на ставите, но са причинили болки и страдания, като напълно са оздравели
за период от 1-2 седмици, без остатъчни белези и без последствия за здравето на ищеца
занапред. При изслушването на експертизата в открито съдебно заседание вещото лице
уточнява, че мозъчното сътресение е преминало за три-четири седмици, като
възстановителният период е по-кратък от 30 дни.
Съдът кредитира така приетото заключение на СМЕ, като го намира за
компетентно изготвено, обосновано и логично, и кореспондиращо на представената по
делото епикриза.
Във връзка с механизма на получаване на травматичните увреждания на ищеца,
по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С. М. /живеещ
на съпружески начала с майката на ищеца/. Същият твърди, че след удара ищецът бил
отхвърлен от колата на разстояние от 10 метра, бил в безсъзнание, приличал на мъртъв,
свидетелят го закарал в болницата, и там лекарите го върнали в съзнание. Когато го
питали „коя е майка ти“, ищецът не знаел, и не разпознавал никого, поради което
веднага ги закарали в болницата в гр. Сандански. По пътя към болницата в колата на
свидетеля нямало медицинско лице.
Съдът преценява показанията на този свидетел при условията на чл.172 от ГПК,
като отчита близката му връзка с майката на ищеца /неин фактически съпруг/, която в
качеството си на законен представител на пострадалия малолетен ищец, е предявила
иска от негово име, което обуславя заинтересованост на свидетеля от изхода на делото
в полза на ищеца. Като съпоставя показанията на свидетеля със събраните по делото
писмени доказателства, съдът констатира, че показанията на свидетеля за удар с голяма
кинетична енергия, отхвърлил тялото на детето на 10 метра от автомобила, не
кореспондира с отразеното обстоятелство в Констативния протокол за ПТП /на л.6-7/,
че по участващото МПС няма видими щети и пластични деформации. Същевременно,
от представената по делото епикриза от хоспитализацията на ищеца се установява, че
детето е било прието в болницата в гр. Сандански 2-3 часа след настъпване на
увреждането, не е повръщало, нямало гадене и световъртеж, при постъпването се
оплаквало само от болки в двете колена и левия лакет, било контактно и адекватно при
прегледа. Не са налице събрани медицински доказателства ищецът да е бил изпадал в
безсъзнателно състояние. Тъй като в тази част показанията на свидетеля не се
подкрепят от други събрани по делото доказателства, съдът не ги кредитира в частта
3
им, в която се твърди детето да е изпадало в безсъзнателно състояние.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП на 06.08.2018 г.
ищецът Ф.С. И. е претърпял травматични увреждания, изразяващи се в мозъчно
сътресение без загуба на съзнание, натъртване на двете колена, и охлузване на левия
лакет. Мозъчното сътресение без загуба на съзнание е причинило на ищеца временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Повърхностните охлузвания и
натъртване на коленете не са причинили затруднение на движенията на ставите. За
лечение на получените травматични увреждания ищецът е бил хоспитализиран за
наблюдение за два дни в Хирургично отделение, през които е лекуван консервативно с
медикаменти. Във връзка с получените травматични увреждания ищецът е претърпял
болки и страдания по врече на възстановителния период, който за мозъчното
сътресение е продължил около един месец, а за охлузванията и натъртванията – около
1-2 седмици. Настъпило е пълно възстановяване, без последствия върху здравето на
ищеца занапред, и без остатъчни белези от получените травматични увреди. Предвид
настъпването на увреждането през летния период, по време на лятната ваканция, и
приключването на възстановителния период преди началото на учебната година, съдът
намира за установено, че получените травматични увреждания не са смутили
възможността на ищеца да се обучава. Съдът взема предвид обстоятелството, че към
момента на настъпване на увреждането ищецът е бил на 10 години, която възраст от
една страна е способствала за бързото му и пълно възстановяване, но също така
обуславя преживяване на по-силен емоционален стрес и страх. Също така съдът
отчита, че през възстановителния период на мозъчното сътресение ищецът е бил
ограничен да води обичайния си начин на живот – да се движи интензивно, да гледа
телевизия и да ползва телефон, които ограничения, предвид детската му възраст, са
били значително по-трудно поносими за него.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да
бъде определено в размер на 10 000 лв., който размер е съобразен с критериите за
справедливост, формулирани с ППВС №4/1968 г., съответства на тежестта на
получените увреждания, краткия възстановителен период, протекъл без усложнения,
настъпилото пълно възстановяване. Посоченият размер на обезщетението съответства
на икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, както и на
съдебната практика по сходни случаи.
Във връзка с релевираното възражение за принос на пострадалия за
настъпването на вредоносния резултат, по делото са изготвени първоначална и
допълнителна съдебна автотехническа експертиза /на л.67-73 и на л. 145-149 от
делото на ОС – Благоевград/. Първоначалната експертиза установява, че
произшествието е настъпило в лентата за движение на л.а. „Рено Сценик“ в посока към
с. Първомай. Според допълнителното заключение на експертизата, непосредствено
преди удара пострадалият Ф.И. се е намирал в защрихована площ с широчина 1,60 м.
по посока на движение на лекия автомобил „Рено Сценик“, която не е предназначена за
движение на пешеходци. Движейки се със спокойно бягане, внезапно е навлязъл в
зоната отпред и вдясно на увреждащото МПС. Ударът е настъпил на около 0,70 м.
вляво от ограничителната линия на защрихованата площ, в пътната лента за движение
на увреждащото МПС, между страничната дясна предна част на автомобила, в зоната
на десния преден габарит, в посока отпред-назад. Експертизата установява, че
пешеходецът е имал възможност да възприеме светещите фарове на приближаващия
4
лек автомобил от разстояние минимум 150 метра преди мястото на удара.
Същевременно, от допълнителното заключение на САТЕ се установява, че водача на
увреждащия автомобил е задействал спирачната система с необосновано закъснение от
около 2,51 секунди. Също така се установява, че водачът на увреждащото МПС е имал
възможност да възприеме двамата пешеходци – свидетелят М. и пострадалият Ф.И., от
разстояние минимум 50 метра. Също така той е могъл да възприеме същите като
опасност за движението, тъй като те са изчаквали на място непосредствено до лентата
за движение на автомобила, което не е предназначено за престой на пешеходци
/остров, маркиран с пътна маркировка/. Същевременно, местоположението на
пешеходеца Ф.И. е било разположено извън обхвата на „опасната зона за спиране“ на
автомобила, при установената по делото скорост на движение от около 38 км/ч.,
поради което водачът на автомобила е имал техническа възможност да възприеме
пешеходеца и да преустанови движението на автомобила, преди мястото на удара.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира за
установено, че пострадалият пешеходец Ф.И. е допуснал нарушение на правилата за
движение по пътищата, като е пребивавал на място, което не е предназначено за
движение на пешеходци /ограничителен остров вдясно от лентата за движение на
автомобила, маркиран с пътна маркировка/, с което е нарушил задължението си по
чл.108, ал.1 от ЗДвП, и е навлязъл внезапно в лентата за движение на автомобила, с
което е нарушил забраната на чл.114, т.1 от ЗДвП да навлиза внезапно на платното за
движение. Същевременно, водачът на автомобила е имал възможност да възприеме
наличието на уязвими участници в движението - пешеходци в непосредствена близост
до лентата за движение, в това число – малолетно дете, но не е изпълнил задължението
си по чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП да бъде внимателен и предпазлив към тях. Същият е имал
техническа възможност да преустанови движението на автомобила преди мястото на
удара, но не е изпълнил задължението си по чл.20, ал.2 от ЗДвП да намали скоростта
си на движение, и да спре, като е имал възможност да отчете пешеходците, в т.ч.
пострадалото дете, като опасност за движението. При съпоставката на поведението на
пострадалото дете и това на водача на увреждащото МПС съдът намира, че приносът
на ищеца за настъпване на процесното ПТП е в размер на 30%.
На основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, справедливото обезщетение следва да бъде
намалено, съобразно приетият принос на пострадалия за настъпването на вредоносния
резултат, което обуславя основателност на иска до размера от 7 000 лв. /седем хиляди
лева/.
Като е достигнал до различни изводи относно размера на справедливото
обезщетение, както и размера на приноса на пострадалия за настъпването на
вредоносния резултат, съдът е постановил частично неправилно решение, което следва
да се отмени в частта му, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата над
размера от 7 000 лв. до размера от 20800 лв.
При този резултат, решението на първостепенния съд следва да бъде частично
отменено и в частта му за разноските, които ответникът е осъден да заплати. Съобразно
уважената част от иска, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да заплати
държавна такса по сметка на Благоевградския окръжен съд, в размер на 280 лв., както
и 7000/26000 части от направените разноски от бюджета на съда в общ размер на 920
лв., т.е. сумата от 247,69 лв., или общо сумата от 527,69 лева, поради което за
разликата над тази сума, до размера от 832 лв., който ответникът е бил осъден да
заплати по сметка на БлОС, решението на първостепенния съд следва да се отмени. На
основание чл.38 от ЗАдв. ответникът следва да бъде осъден да заплати 7000/26000
5
части от адвокатското възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на
1310 лв., или сумата от 352,69 лв., като за разликата над тази сума, до размера от 1310
лв., който ответникът е бил осъден да заплати на адв. Г.Й., решението ще следва да се
отмени. Решението следва да се отмени частично и в частта, в която ответникът е бил
осъден да заплати на ищеца сумата над размера от 282,15 лв. /представляваща
7000/26000 части от сумата 1048 лв./, до размера от 1048 лв., която ответникът е бил
осъден да заплати.
Съобразно резултата от въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК,
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника 13800/18000 части от
направените от ответника разноски за въззивната инстанция. С представения списък по
чл.80 от ГПК въззивникът е претендирал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 250 лв., както и държавна такса в размер на 360 лв. Съдът
намира, че претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лв. е
съобразено с разпоредбата на чл.25, ал.1 от НЗПП, поради което същото следва на осн.
чл.78, ал.8 то ГПК да бъде определено от съда в претендирания размер. Съобразно
резултата от въззивната инстанция, в полза на ответника на осн. чл.78, ал.1 от ГПК,
следва да се присъдят 13800/18000 части от общия размер на претендираните разноски
от 610 лв., или сумата от 467,67 лв. В полза на ответника следва да се присъдят и
допълнителни разноски за производството пред първостепенния съд, съобразно
резултата от въззивната инстанция. Първоначалната искова претенция от 26 000 лв. е
отхвърлена за сумата над 7000 лв., поради което в полза на въззиваемата страна следва
да се присъдят 19 000/26 000 части от направените от нея разноски в
първоинстанционното производство. Ответникът е претендирал разноски за
първоинстанционното производство в размер 660 лв., от които 250 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, 360 лв. за експертиза и 50 лв. депозит за свидетел. По
делото не се установява да е бил внасян депозит за свидетел, но се установява внасяне
на допълнителен депозит за експертиза, поради което от претендираните общо 660 лв.
за разноски, в полза на ответника следва да се присъдят 19/26 части, или сумата от
482,31 лв. Първостепенният съд е присъдил на ответника сумата от 112 лв., поради
което в полза на ответника следва да се присъдят допълнителни разноски за
първоинстанционното производство, в размер на 370,31 лв.
Въззиваемата страна е претендирала присъждане на адвокатско възнаграждение
по реда на чл.38, ал.1 от ЗАдв., в полза на процесуалния представител адв. Г.Й..
Същото се изчислява по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. съобразно
обжалваемия интерес от 18 000 лв., в размер на 1070 лв., от която сума в полза на
процесуалния представител на ищеца, съобразно отхвърлената част от въззивната
жалба в размер на 4200/18000 части, следва да се присъдят 249,67 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №900739 от 07.06.2021 г., постановено по гр.д.№18 по описа
за 2019 г. на Окръжен съд – Благоевград, В ЧАСТТА МУ, с която ответникът
„Застрахователна компания Лев Инс“АД, с ЕИК *********, е осъден на основание
чл.432, ал.1 от КЗ, да заплати на ищеца Ф.С. И., с ЕГН**********, чрез законния му
представител – неговата майка С. Б. И., сумата над 7000 лв. /седем хиляди лева/ до
6
присъдения размер от 20 800 лв. /двадесет хиляди и осемстотин лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 06.08.2018 г., КАКТО И В ЧАСТТА,
в която ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“АД, с ЕИК *********, е
осъден да заплати на ищеца Ф.С. И., с ЕГН**********, чрез законния му представител
– неговата майка С. Б. И., законната лихва върху главница над размера от 7000 лв., за
периода от 07.06.2018 г. до окончателното плащане, КАКТО И В ЧАСТТА, в която
ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“АД, с ЕИК *********, е осъден на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, на С. Б. И., с ЕГН **********, в качеството на майка и
законен представител на малолетния Ф.С. И., с ЕГН**********, сумата над размера от
282,15 лв. /двеста осемдесет и два лева и петнадесет стотинки/, до размера от 1048 лв.
/хиляда четиридесет и осем лева/, КАКТО И В ЧАСТТА, в която ответникът
„Застрахователна компания Лев Инс“АД, с ЕИК *********, е осъден на основание
чл.38 от ЗАдв. да заплати на адвокат Г.Й., сумата над размера от 352,69 лв. /триста
петдесет и два лева и шестдесет и девет стотинки/, до размера от 1310 лв. /хиляда
триста и десет лева/, КАКТО И В ЧАСТТА, в която ответникът „Застрахователна
компания Лев Инс“АД, с ЕИК *********, е осъден на основание чл.78, ал.6 от ГПК да
заплати по сметка на Окръжен съд – Благоевград сумата над размера от 527,69 лв.
/петстотин двадесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки/, до размера от 832 лв.
/осемстотин тридесет и два лева/, И ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ф.С. И., с ЕГН**********, чрез законния му
представител – неговата майка С. Б. И., против „Застрахователна компания Лев
Инс“АД, с ЕИК *********, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за сумата над
размера от 7000 лв. /седем хиляди лева/ до размера от 20 800 лв. /двадесет хиляди и
осемстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат от настъпило ПТП на 06.08.2018 г., по вина на водача на лек автомобил „Рено
Сценик“ с рег.№***, за който е била налице валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица BG/22/118000433589, при
ответника „Застрахователна компания Лев Инс“АД, с ЕИК *********, с покритие към
06.08.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №900739 от 07.06.2021 г., постановено по гр.д.№18
по описа за 2019 г. на Окръжен съд – Благоевград, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА
ЧАСТ, с която ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“АД, с ЕИК *********,
е осъден на основание чл.432, ал.1 от КЗ, да заплати на ищеца Ф.С. И., с
ЕГН**********, чрез законния му представител – неговата майка С. Б. И., сумата над
размера от 2800 лв. /две хиляди и осемстотин лева/ до размера от 7000 лв. /седем
хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на
06.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, за периода от 25.09.2018 г.
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Ф.С. И., с ЕГН**********, чрез законния му представител – неговата
майка С. Б. И., с адрес: гр. ***, ул.“***“ №2, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да
заплати на „Застрахователна компания Лев Инс“АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул.“Черни връх“ №51Д, сумата от 467,67 лв.
/четиристотин шестдесет и седем лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща
разноски за въззивното производство, КАКТО И на основание чл.78, ал.3 от ГПК да
заплати на „Застрахователна компания Лев Инс“АД, с ЕИК *********, сумата от
370,31 лв. /триста и седемдесет лева и тридесет и една стотинки/, представляваща
допълнителни разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“АД, с ЕИК *********, със
7
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Черни връх“ №51Д, на основание
чл.38, ал.2 от ЗАдв. във вр. чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на адвокат Г.Й., със
служебен адрес: гр. ***, бул.“***“ №85, ет.2, ап.6, сумата 249,67 лв. /двеста
четиридесет и девет лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на Ф.С. И., с ЕГН**********, за
въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8