Решение по дело №5720/2016 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер ………../09.03.

Година 2018

гр. София

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав

на четиринадесети февруари

Година 2018

в публичното заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ: Владимир Вълков

 

секретаря                                      Весела Станчева                                               като разгледа докладваното от                съдията             търговско дело № 5720 по описа за 2016 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::

 

            Предмет на разглеждане са обективно съединени искове, предявени при условията на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) съответно с правно основание чл. 79 ал. 1 предл. първо от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „Ч.Е.Б.” АД *** твърди, че въз основа на договор за продажба на електрическа енергия е доставил такава за нуждите на ответника „Н.С.“ ЕАД за периода 05.06.2015 г. – 29.02.2016 г. като за същия период е ползвал и достъп до електроразпределителната мрежа. Твърди се, че помпена станция в обект Лозно, абонатен номер 31500045, помпена станция, обект Коняво, абонатен номер 31500044, помпена станция, обект Дрангово, общ. Петрич, абонатен номер 13500033, помпена станция обект Абланица, общ. Хаджидимово, аб.н. 15500031 и двигател, обект Зелени дол, абонатен № ***** са с предоставена мощност 100 квт. Обект ВЕЦ Струмско, Бл.Станция е с предоставена мощност 600 квт. Всички тези обекти са присъединени на ниво средно напрежение. За обектите, обобщени като клиентски номер*********се търси общо сума в размер на 36448,08 лв. Останалите обекти са присъединени на ниво ниско напрежение при конкретизирани мощности съответно 15 квт, 6 квт и 33 квт. Общо претендираната сума за тези обекти, идентифицирани под клиентски номер*********възлиза на 70437,80 лв. Сочи се, че одобрената цена за достъп за стопански потребители е за всеки ден на присъединяването.  За задълженията били издадени фактури на обща стойност 106885,88 лв. Тъй като ответникът не заплатил тази сума ищецът потърсил защита на вземането си по реда на заповедното производство. Поради постъпило възражение от страна на ответника иска да бъде признато за установено, че вземането съществува.

            В отговор по исковата молба от името на ответника се признава, че отношенията между страните досежно обектите, присъединени на ниво ниско напрежение, обобщени по сметка ДС*********се регулират от Общи условия за продажба на електрическа енергия. Сочи, че понеже не е избрал друг доставчик за обектите, присъединени на ниво средно напрежение по сметка ДС*********ищецът се явява такъв като доставчик от последна инстанция, но счита за неприложими общите условия за продажба на електрическа енергия в качеството му на краен снабдител. Застъпва теза, че събирането на цена за мрежовите услуги предполага сключен договор за комбинирани услуги между доставчика от последна инстанция и краен клиент, който от своя страна предполага рамков договор по чл. 11 т. 13 от Правилата за търговия с електрическа енергия, сключен с оператора на разпределителната мрежа. При тези съображения се оспорва да дължи сумата по ДС*********в размер на 43101,46 лв. Ответникът оспорва и претендираната сума да е съответна на реално доставеното и непосредствено отчетено количество електрическа енергия. Оспорва и на всички твърдяни от ищеца места електрическата енергия да е измервана от изправни средства за търговско измерване – да са преминали задължителен метрологичен контрол.

Ищецът твърди също така писмено да е уведомил ответника за срока на очаквано плащане като от деня, следващ падежа на най-старото задължение – 13.08.2015 г. до 08.04.2016 г. следващото се обезщетение за забавено изпълнение да възлиза на 2996,85 лв. Това вземане също предявил в заповедно производство, но ответникът възразил. Иска се да бъде установено, че съществува, както и ответникът дължи законна лихва от датата на предявяване на заявлението до изплащане на главницата.

Ответникът оспорва и претенцията за законна лихва с оглед акцесорния й характер.

 

            В съдебно заседание във фазата на устните прения процесуалният представител на ищеца – юрк. И., поддържа исковете. Твърди, че като доставчик от последна инстанция на общопредлагана услуга дължи да доставя електрическа енергия за обекти на средно напрежение и за клиенти, които не са избрали друг търговец. Твърди доставената електроенергия да е отчетена от средства за търговско измерване с доказана измервателна годност. Счита, че осчетоводената доставка и ползван данъчен кредит обуславя доказаност на претенцията. Претендират се разноски. Наведени са доводи в писмени бележки.

            Процесуалният представител на ответника – юрк. В., оспорва исковете. Сочи, че не се установява действащи общи условия за продажба на ел.енергия от дастчик последна инстанция за обектите на средно напрежение. Претендира разноски като представя и списък. Наведени са доводи в писмени бележки.

 

Като обсъди доводите на страните с оглед очертания с доклада предмет на изследване по делото и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна намира следното:

            Видно от Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135-11/2929.11.2006 г. „Ч.Е.Б.“ АД е оправомощен да осъществява дейността „обществено снабдяване с електрическа енергия“ за срок до 13.08.2039 г. на обособена територия.

            От представените и неоспорени в процеса общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, одобрени на 07.11.2007 г., изменени и допълнени с решение на ДКЕВР на 26.10.2010 г., е предвидено за потребители с тримесечно отчитане електрическата енергия да се заплаща на равни месечни вноски в рамките на тримесечен период и едно изравнително плащане плащане при реален отчет на средството за търговско измерване – чл. 21 от ОУ. Съгласно чл. 35 ОУ потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок, указан писмено от продавача и на три плащания за обект с предоставена електрическа мощност над 100 киловата съответно до 15-то число 50 %, до 23-то число на същия месец – 25 %  и до 10-то число на следващия месец – 25 % от стойността на използваната енергия.

            По делото не се спори, а и от представеното Решение № Ц-17 от 28.06.2012 г. се установява, че считано от 01.07.2012 г. цена за достъп за стопански потребители, присъединени на ниско и средно напрежение към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е 0,01628 лв./кВт/ден.

От заключението на вещото лице

            На 26.05.2008 г. между „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и „Ч.Е.Б.“ АД писмено е изразено съгласие, че цените за разпределителни услуги – цена за достъп до и цена за пренос на електрическа енергия по разпределителната мрежа се фактурират от оператора на разпределителната мрежа и ежемесечно се заплащат от крайния снабдител.

В полза на ищеца е издадена и Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013 г. за период от 28 години.

Със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 20571/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 41 състав е разпоредено Н.С. ЕАД да заплати на Ч.Е.Б. АД сумата от 106885,88 лв. – за ползване на електрическа енергия за периода 05.06.2015 г. до 29.02.2016 г., ведно със законна лихва за периода от 14.04.2016 г., лихва в размер на 2996,85 лв. за периода от 13.08.2015 г. до 08.04.2016 г.

От заключението на вещото лице съдебносчетоводна експертиза, неоспорено от страните, се установява, че по клиентски № (партида)*********при ищеца се отчитат вземания за продадена електрическа енергия и за разпределение на електрическа енергия в това число за достъп до разпределителната и съответно до електропреносната мрежа и за пренос през разпределителната мрежа за обекти съответно: c. Зелен дол; с. Абланица общ. Хаджидимово; гр. Кюстендил, местн „Дренов дол“;  с. Лозно; с. Дрангово, общ. Петрич; гр. Бобов дол, помпи „Житуша“; с. Коняво; Рупите;  Лешко 1 - два обекта; гр. Благоевград, ж.к. „Струмско център“; Лешко 2. След приспадане на изплатената сума непокрита се явява разлика в размер на 36448,08 лв. Законната лихва върху непогасените задължения възлиза на 1755,96 лв.

            По клиентски № (партида)*********се отчитат посочените вземания съответно за обекти: гр. Благоевград, ул. „Георги Попов“, № 2, цех; гр. Бобошево, ул. „Крайречна“, №11; Лешко 1 и 2 - станция, два обекта; гр. Сандански, ул. „Първи май“, № 15 дом; гр. Сандански, ул. „Кочо Честименски“, № 1, работилница; общ. Петрич , ул. „Цар Борис 111", № 32 - канцеларии; с. Ръждак; с. Зелен дол - станция; с. Еленово, общ. Благоевград; с. Горно Спанчево - басейн; с. Калище - собствени нужди; гр. Гоце Делчев, ул. „Гоце Делчев“ - осветление; с. Шипочано; гр. Кюстендил, ж.к. „К-с Изток“ - складова база; гр. Кюстендил, местн. „Дренов дол“; гр. Благоевград - станция; Берсин - помп. станция, 2 обекта; Бегуновци - собствени нужди; Батановци, яз. „Бушляк“; Ярловци, яз. „Ярловци4; Драговищица, общ. Кюстендил; Стенски - помп. станция; Невестино; с. Коняво; Ярджиловци; Лозно - собствени нужди; Драговищица, местн. „Ямборано“; гр. Благоевград - АУБ; Ръждавица; Рила; гр. Благоевград, ж.к. „Струмско“; гр. Перник, кв. „Бели брег“, № 3; Катунци, ул. „Петър Димитров“; гр. Дупница, ул. „Св. Иван Рилски“, № 20; гр. Гоце Делчев, ул. „Гоце Делчев“, № 27 - два обекта; гр. Разлог, ул. „Бела река“, № 22; гр. Петрич, ул. „Свобода“, № 1 и 2 - два обекта; Бобошево, местн. „Затона“; гр. Кюстендил, ул. „Петър Берон“, № 16; с. Долна Градешница; Бобошево- обект 23, 24 и 25; Дупница, яз. „Дяково“; Слокощица; Дрангово, общ. Петрич; Извор, общ. Радомир; гр. Радомир; с. Николаево, общ. Радомир§ Елобош; Вълкосел;, Самуилово, общ. Петреч;, Баничан; Благоеврад – автобаза; Дупница, ул. „Самоковско шосе“; Еленово, общ. Благоевград. След приспадане на платена сума непокрита се явява разлика в размер на 70437,80 лв. Законната лихва върху непогасените задължения възлиза на 2275,95 лв.

            Вещото лице установява, че ответникът е осчетоводявал периодично издаваните му от ищеца фактури като за отразения в тях ДДС ответникът е ползвал и данъчен кредит.

            От заключението на вещото лице съдебно-техническа експертиза се установява, че отразените във фактурите номера на електромери, обслужващи 12 обекта по ДС №*********са от одобрен тип и отговарят на изискванията за точност. Вещото лице заключава, че отразяваните в процесните фактури стойности за потребена електрическа енергия съответстват на посочените в тях количества електрическа енергия, съответстващи от своя страна и на индивидуалните отчети за всяко едно от средствата за техническо измерване както и на утвърдените цени от КЕВР. Отразените суми като стойност за разпределение съответстват на определените за периода.

            Вещото лице заключава, че по ДС №*********се отразяват данните за 73 места на потребление като за 47 от средствата за търговско измерване е удостоверена измервателната им годност. Не се установява това досежно средствата за търговско измерване на 26 места за потребление, а именно: Благоевград: цех Г.П.вх. А, цех 2; Шипочане, помпена станция 14, Кюстендил: складова база ком Изток и соб.нужди-Дренов дол; Берсин ПС – собствени нужди и помпена станция; Ярловци – язовир Ярловци, Драговищица – ПС1 собствени нужди и помпена станция; Стенско-ПС11; ПС18; Княво – помпена станция, Лозно – собствени нужди; Ръждавица ПС12; Катунци – канцеларии с/у уч.; Петрич – Свобода 2; Извор – кантон-хидромериорации и помпа, хидромериорации; Николаево – кантон НС; Лобош – помпа; Вълкосел – помпена станция фаб. № СТИ 12152734 и помпена станция с СТИ фаб. № 46870; Самуилово – обект; Баничан – водохващане; Бобараци – отводнителна ПС. По делото не се спори, че за тези обекти не е ползвана и не е начислявана стойност за електрическа енергия. Отразената сума във фактурите съответства на определената цена съобразно на посоченото потребление и съответно цена за разпределение. Вещото лице посочва, че за присъединените към електроразпределителната мрежа стопански потребители се ангажира договорения капацитет на мрежата и се пази за него.

            При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

 

По иска с правно основание чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД, предявен при условията на чл. 422 ГПК

 

            По делото не се спори, че процесните обекти се намират на територия, за която на ищеца е издадена лицензия за краен снабдител, съответно доставчик от последна инстанция.

По делото не се спори също така, че процесните обекти са присъединени към електроразпределителната мрежа. Няма също така спор, че към 17.07.2012 г., когато влиза в сила Законът за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обнародван в Държавен вестник бр. 54/2012 г., ищецът в качеството си на краен снабдител, е доставял електрическа енергия за нуждите на тези обекти. Съгласно чл. § 196 ал. 4 ПЗРЗИДЗЕ когато предприятие е снабдявано от краен снабдител, без да е отговаряло на условията за това, доставките се заплащат на доставчика от последна инстанция като доставки, направени от него. С въведената от закона възможност за избор на краен снабдител доставчикът от последна инстанция е призван да осигури доставка на всички клиенти, присъединени към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа, които по една или друга причина не могат да разчитат на краен снабдител – арг. от чл. 95а ал. 1 ЗЕ. В случая ищецът притежава лицензия както за краен снабдител, така и за доставчик от последна инстанция за територията, на която се намират процесните обекти. Ето защо безпредметно остава изследването на отношенията между доставчик от последна инстанция и краен снабдител. При утвърдената възможност за избор на крайния снабдител договорът се явява средство за обективиране на избора. В случая не се твърди за процесния период ответникът да е имал сключен договор с конкретен доставчик, различен от ищеца.

Законът не утвърждава форма за действителност на правоотношението между крайния снабдител, съответно доставчика от последна инстанция и предприятието, което, поради липса на сключен договор с конкретен доставчик не отговаря на условията да бъде снабдявано от друго лице. Фактът, че процесните обекти включително и на ниво средно напрежение са присъединени към елетроразпределителната мрежа е достатъчен, за да възникне правоотношение между страните при условията на § 196 ал. 4 ПЗРЗИДЗЕ, ДВ бр. 54/12 г. Указанието в чл. 95а ЗЕ утвърждава характера на правоотношението, придавайки меродавност и на създадените от доставчика общи условия. При положение, че от доставчика от последна инстанция се очаква да осигури снабдяване с електрическа енергия за всички присъединени, но необезпечени чрез друг доставчик потребителите на електрическа енергия нарочно сключеният договор не се явява условие за валидност на сделката.

Нормата на чл. 94а ал. 1 ЗЕ ангажира крайния снабдител да осигури снабдяване с електрическа енергия на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, които не се снабдяват от друг доставчик. За разлика от чл. 95а ЗЕ нормата на чл. 94а ал. 2 ЗЕ не предписва необходимост от нарочен договор, а препраща към създадена регламентация на отношенията от специализиран държавен орган – Комисия за енергийно и водно регулиране. При тези обстоятелства съдът приема, че страните са обвързани от договор за услуга от обществен интерес.

Отношението по продажба на електрическа енергия сочи на специфика, наложила нарочната му регламентация в Закона за енергетиката (ЗЕ), действал през процесния период. По силата на чл. 110 ал. 2 ЗС макар и да не притежава качеството телесност от гледна точка на закона енергията като обект на правото се подчинява на режима на движимите вещи. Ето защо и произтичащото от безспорното между страните правоотношение по правило обуславя плащането на конкретна сума от реално доставена електрическа енергия – арг. от чл. 200 ал. 2 ЗЗД. По аргумент от чл. 120 ЗЕ възприетият от чл. 186а ЗЗД момент за преминаване на риска, обуславящ и изпълнение на същественото задължение по договора, се явява преминалата електрическа енергия през средството за търговско измерване. В тази насока и отчетеното количество електрическа енергия от изправно техническо съоръжение е необходимо, но и достатъчно основание за извод, че продавачът е изпълнил задължението си, овластяващо го да претендира и съответно да получи стойността на доставената енергия.

            От приетото и неоспорено заключение на вещото лице съдебно-техническа експертиза се установява, че претендираните суми за доставена електрическа енергия съответстват на определението от овластения за целта държавен орган при периодично отразяваното количество потребление. Последователността на вписванията позволява проследяване на показанията, а доколкото не се спори, че ответникът разполага с физически достъп до обектите, където са монтирани средствата за търговско измерване и обстоятелството, че обективираните във фактурите сделки са осчетоводени от ответника при декларирано последващо влагане на доставката в облагаема сделка с оглед усвоения данъчен кредит, настоящият състав приема за доказано, че ищецът е доставил остойностената електрическа енергия. Ето защо и ответникът дължи да заплати нейната цена.

            Съгласно чл. 28 от Правилата за търговия с електрическа енергия битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител, който от своя страна събира и заплаща на оператора на разпределителната мрежа дължимите суми в това число и за достъп до мрежата. Следователно, ищецът се явява легитимиран да събере и оспорваната в процеса цена за тази мрежова услуга. Според § 1 т. 15 ДРЗЕ . "Достъп" е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба. Предпоставка за реализация на това право е присъединяване на обекта към съответната мрежа. До прекратяване на присъединяването по една или друга причина това право съществува, поради което и поражда задължение за заплащане на нормативно определената цена. Небитовият потребител дължи такава без оглед на обстоятелството, дали реално е ползвал електрическа енергия.

            Ответникът не оспорва отразената величина на присъединена мощност в регулярно получаваните фактури. Различният размер на това вземане логично може да бъде обяснен от придаденото значение от регулаторния орган на броя дни в рамките на съответния отчетен период. От заключението на вещите лица се установява, че претендираните на това основание суми съответстват на утвърдената от регулаторния орган цена и формула за изчисляване, поради което и в тази му част предявеният иск се явява доказан по размер.

            По изложените съображения съдът приема за доказано, че оспореното вземане за главницата съществува в пълния му предявен размер, поради което искът следва да бъде уважен изцяло.

 

 

 

            По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД

Съгласно чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД неточното изпълнение предполага дължимото да бъде престирано ведно с обезщетение. Законът установява необоримо предположение, че неизпълненото в срок парично задължение поражда вреда като утвърждава и механизъм за определяне размера на обезщетението – чл. 86 ЗЗД. Осчетоводените от ответника фактури съдържат указание за очаквания срок на плащане. Неспазването му поставя ответника в забава. С оглед заключението на вещото лице съдебно-счетоводна експертиза предявеният иск се явява доказан по размер.

 

            По разноските

            При установения изход от спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени  направените и доказани в процеса разноски на ищеца както в заповедното, така и в рамките на настоящото производство.

            Делото се явява усложнено от фактическа страна, поради което и следващият се размер за осигурената защита от юрисконсулт съдът определя на 300 лв.

            Ответникът няма право на разноски като с оглед нормата на чл. 81 ГПК настоящият състав приема, че следва да се произнесе с нарочен диспозитив.

 

            Мотивиран от изложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените при условията на чл. 422 ГПК искове, че за „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:*** Бизнес Център СЪЩЕСТВУВАТ ВЗЕМАНИЯ срещу „Н.С.“ ЕАД, ЕИК********с адрес по делото: гр. София, р-н „******“ бул. ********за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за ч.гр.д. № 20571/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 41 състав както следва:

1.      на основание чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД за сумата 106885,88 лв. – цена за ползвана електрическа енергия и мрежова услуга достъп до електроразпределителната мрежа за периода 05.06.20115 г. – 29.02.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.04.2016 г. до изплащане на сумата;

2.      на основание чл. 86 ЗЗД за сумата 2996,85 лв. – законна лихва за периода 13.08.2015 г. – 08.04.2016 г.;

ОСЪЖДА „Н.С.“ ЕАД, ЕИК********с адрес по делото: гр. София, р-н „Овча купел“ бул. „********да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:*** Бизнес Център както следва:

1.      на основание чл. 78 ал. 1 ГПК  сумата 8595,32 лв. – заплатени разноски в заповедното и исковото производство;

2.      на основание чл. 78 ал. 8 ГПК сумата 300,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Н.С.“ ЕАД по чл. 78 ал. 8 ГПК.

 

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съобщението до всяка от страните, а в частта за разноските – пред настоящия съд при условията на чл. 248 ГПК.

 

СЪДИЯ: