Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 11.03.2021 г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на четвърти февруари две
хиляди и двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЕВА
секретар
Йорданка Тянева
като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 39 по описа за 2020 г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 240
от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че на 20.03.2018 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника Х.Н.И. е сключен
договор за стоков кредит № 339020, по силата на който на банката се е задължила
да предостави на кредитополучателя стоков кредит в размер на 844.21 лева, за
закупуване на телевизор Toshiba 49U6763, с цена от 799 лева от „Технополис България“ ЕАД и сключване на застраховка „Стандарт +“
за лица от 18 до 64, с еднократна застрахователна премия в размер на 45.21 лева. Тези суми са преведени съответно на търговеца и на
застрахователя, а ответникът е получил стоката, като за покупко-продажбата на
същата е съставена фактура № ********** от същата дата, а за сключеният договор
за застраховка е издаден сертификат № 339020 от същата дата. Х.И. се е задължил
да върне горната сума, ведно с договорна лихва в размер на 40,13 % или 162.93
лева, като общата стойност на плащанията по договора са 1007.14 лева. Те се
дължат на 10 месечни погасителни вноски – 9 от тях в размер на 100.71 лева, а
последната – 100.75 лева. При забава в плащането е уговорено, че се дължи
надбавка в размер на 10 процентни пункта. Поради това за периода от 20.05.2018 г.
до датата на подаване на заявлението е начислена сумата от 96.18 лева. Сумата,
която длъжникът е заплатил е 72.48 лева, с която е погасена част от договорната
лихва. Вземанията по този договор са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от
11.04.2108 г. и допълнително споразумение към него от 20.12.2018 г., за което
длъжникът е уведомен. За събиране на дължимите суми от 771.73 лева главница,
162.93 лева договорна лихва за периода от 20.04.2018 г. до 20.01.2019 г., 96.18
лева обезщетение за забава за периода от
20.05.2018 г. до датата на подаване на заявлението е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.дело № 1180/2019 г. по описа на РС Асеновград, която е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Ето защо моли да се
постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът му дължи
горните суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното им изплащане. Претендира направените по делото разноски, както и
тези в заповедното производство.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е
постъпил отговор от ответника Х.Н.И., постъпил е такъв чрез назначения му
особен представител адвокат Д., с който оспорва предявения иск. Не оспорва
твърденията, че между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД е сключен описания в исковата
молба договор, както и че между кредитора и ищеца са сключени посочените в
исковата молба сделки. Оспорва обаче размера на претендираното задължение, като
твърди че не са представени доказателства за това. Възразява, че сключения
между страните договор и два документа – касаещи застраховката не са съобразени
с изискванията на чл.10 ал.1 от ЗПК: формата и съдържанието на ПК, да са
представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малко от 12, което
води до недействителност на договора по аргумент на чл.22 от ЗПК. Оспорва
всички документи: договор за стоков кредит, ОУ, документи за застраховка и
други, като противоречащи на изискванията на чл.10 ал.1 от ЗПК. Счита, че вида
и размера на шрифта на документите е разпознаваем и не се изискват специални
знания при преценка на оспорените документи. Евентуално възразява, че цесията
не е била надлежно съобщена на длъжника. Ето защо моли предявените искове да
бъдат отхвърлени. Не ангажира доказателства.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. № 1180/2019 г. по описа на Районен
съд – Асеновград е видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение, с
която е разпоредено ответникът Х.Н.И. да заплати на кредитора „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД описаните в исковата молба суми, както и че същата е връчена
на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. Настоящият иск е предявен в
предвидения едномесечен срок от съобщаване на това обстоятелство на заявителя,
поради което е допустим.
На 20.03.2018 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и
ответника Х.Н.И. е сключен договор за стоков кредит № 339020, по силата на
който на банката се е задължила да предостави на кредитополучателя стоков
кредит в размер на 844.21 лева, за закупуване на телевизор Toshiba 49U6763, с цена от 799 лева от „Технополис България“ ЕАД и
сключване на застраховка „Стандарт +“ за лица от 18 до 64, с еднократна
застрахователна премия в размер на 45.21 лева. Не е спорно, че тези суми са
преведени съответно на търговеца и на застрахователя, а ответникът е получил
стоката, като за покупко-продажбата на същата е съставена фактура № **********
от същата дата, а за сключеният договор за застраховка е издаден сертификат №
339020 от същата дата. Х.И. се е задължил да върне горната сума, ведно с
договорна лихва в размер на 40,13 % или 162.93 лева, като общата стойност на
плащанията по договора са 1007.14 лева. Уговорено е между страните, че те се
дължат на 10 месечни погасителни вноски: 9 от тях в размер на 100.71 лева, а
последната 100.75 лева. При забава в плащането е уговорено, че се дължи
надбавка в размер на 10 процентни пункта. Крайният срок за връщане на заетата
сума е 20.01.2019 г. /видно от договора и погасителния план към същия/.
Ответникът не
твърди и не сочи доказателства, че е изпълнил изцяло поетите с него задължения.
От приетото заключението по
съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице М.А., което съдът кредитира като
компетентно изготвено се установява, че „Банка
ДСК“ е изпълнила задължението си по договор за стоков кредит № 339020/20.03.2020 г., на дата
20.03.2020 г., като безкасово е платила сумата от 799 лв. на „Технополис
България“ ЕАД по фактура № ********** и касов бон от 20.03.2018 г. към нея. На
същата дата кредиторът безкасово е платил и еднократна премия от 45.21 лв. по
застраховка „Стандарт+“ на застрахователя по договора за кредит. Кредитът е
осчетоводен от кредитора като усвоен на 20.03.2018 г. съгласно счетоводни
документи, задължението по договор за стоков кредит № 339020/20.03.2020 г., за
главница, договорна лихва и лихва за забава към датата на входиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение 03.06.2019 г. с
кредитополучател лицето Х.Н.И., ЕГН ********** и съгласно клаузите на същия
е: главница 771.73 лв. /от 20.05.2018 г.
до 20.01.2019 г./, договорна лихва 134.70 лв. /от 20.05.2018 г. до 20.01.2019
г./, лихва за забава 61.08 лв. /от 20.05.2018 г. до 03.06.2019 г./. Съгл.чл.12 ал.1 от ОУ към договора за времето
от 20.05.2018 г. до датата на входиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда 03.06.2019 г., размерът на лихвата за забава в следствие
на забавено плащане над 90 дни, съгласно клаузите на договора е 61.08 лева.
От приетото заключението
по съдебно-техническата експертиза на вещото лице М.С., което съдът кредитира
като компетентно изготвено се
установява, че шрифтът и размера, на които е изготвен представения за
изследване документ е Times New Roman 11.00 пункта.
Вземанията по този договор са
прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 11.04.2018 г. и допълнително
споразумение към него от 20.12.2018 г. В
чл.16 от общите условия е предвидена възможност кредиторът да прехвърли правата
си по договора за кредит на трето лице.
Липсват доказателства, че извършената
цесия е била съобщена фактически на длъжника. Ищецът, обаче, е положил
дължимата грижа да направи това. Изпратено е уведомително писмо от 11.01.2019 г.,
но известието за доставянето му се е върнало с отбелязване, че адресатът е
непознат. Последващото уведомление е от 17.12.2019 г., като в обратната
разписка към товарителницата е отбелязано, че няма такова лице на адреса /а
посочения от него телефон изключен/. Поради това ответната страната не е
изпълнила задължението си по чл.10, ал.4 от общите условия да уведоми кредитора
при промяна на местоживеенето си. Косвено доказателство в тази насока е
невъзможността ответникът да бъде открит на същия адрес за връчване на
заповедта за незабавно изпълнение и за връчване на съдебни книжа в настоящото
производство, въпреки многократното му търсене от връчител при частен съдебен
изпълнител и от призовкаря при Районен съд Асеновград. Ето защо и на основание
чл. 15 от ОУ към договора за кредит изпратеното уведомление за извършената
цесия на този адрес следва да се счита за връчено.
По възражението на
ответника за недействителност на договора, поради това, че шрифтът му е
по-малък от 12. Изискването относно размера на същия се съдържа в чл. 10 от ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт, не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка
от страните по договора. От представения договор
за кредит е видно, че това изискване не е спазено, като ищецът не е доказал
твърденията си, че оригиналът на договора е различен от представения препис,
като в него шрифтът е 12, а от допуснатата и приета по делото СТЕ се установи,
че шрифтът и размера, на които е изготвен представения за
изследване документ е Times New Roman 11.00 пункта.
По тази причина и на основание чл. 22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. В този случай чл. 23 от ЗПК предвижда, че потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
След като ищецът твърди, че от ответника по договора са заплатени общо
72.48 лева, следва да се приеме, че с тях е погасено част от главното
задължение общо 844.21 лева, поради което остатъкът за плащане на същото е 771.73
лева. Поради което следва да бъде признато за установено, че се дължи тази
сума, а искът за заплащане на договорна лихва в размер на 162.93 лева следва да
бъде отхвърлен.
На основание чл. 86 от ЗЗД се дължи обезщетение за забава, което за периода
от 20.05.2018 г. до 03.06.2019 г. – датата на подаване на заявлението в съда е
61.08 лева, изчислено с приетото заключение по ССчЕ, поради което тази
претенция до пълния размер от 96.18 лева следва да бъде отхвърлена.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК ищецът имат право на разноски, направени в настоящото и в
заповедното производство, по съразмерност или от общо 845 лева (25 лева държавна такса, 350 лева юрисконсултско
възнаграждение, 150 лева възнаграждение за вещо лице по ССчЕ, 120 лева за вещо
лице по СТЕ и 200 лева възнаграждение за особен представител) ответникът дължи
682.68 лева, а от общо 75 лева разноски в заповедното производство се дължат
60.60 лева.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Х.Н.И., ЕГН ********** ***, дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б.– изпълнителен
директор, сумата от 771.73 лева (осемстотин четиридесет и пет лева и
четиридесет и девет стотинки) представляваща, дължими договор за стоков кредит № 339020 от
20.03.2018 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, за закупуване на телевизор Toshiba 49U6763, с цена от 799 лева от „Технополис България“ ЕАД и
сключване на застраховка „Стандарт +“ за лица от 18 до 64, с еднократна
застрахователна премия в размер на 45.21 лева, ведно с обезщетение за забава
в размер на 61.08 лева (шестдесет и
един лева и осем стотинки) за периода от
20.05.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда 03.06.2019 г.
и в размер на законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение № 662 от 05.06.2019 г. по
ч.гр.д.№ 1180/2019 г. по описа на Асеновградския РС, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
заплащане на договорна лихва в размер на 162.93 лева (сто шестдесет и два лева
и деветдесет и три стотинки) за периода от 20.04.2018 г. до 20.01.2019 г.,
както и за заплащане на обезщетение за забава за периода от 20.05.2018 г. до
датата на подаване на заявлението 03.06.2019 г. до пълния му размер от 96.18
лева (деветдесет и шест лева и осемнадесет стотинки).
ОСЪЖДА Х.Н.И., ЕГН ********** ***, да заплати на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Д.Б.Б.– изпълнителен директор, сумата от 682.68 лева (шестотин
осемдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки), направени в исковото
производството разноски и сумата от 60.60
лева (шестдесет лева и шестдесет стотинки), направени разноски в
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: