МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №55 от
09.07.2020г
ПО НОХД № 1039/2020 г. по описа
на ПОС
Срещу
подсъдимия Г.М.Ч. е внесен в съда обвинителен акт от Окръжна прокуратура
Пловдив за извършени две престъпления, както следва:
-
престъпление по чл. 304а, вр.
чл.304, ал.1 от НК, за това ,
че на 24.05.2020г. около 14:40 часа в с.Маноле, обл.Пловдив,
на кръстовището на ул “***“ с ул.“***“ е дал подкуп - пари - сумата от 40 лева (2 бр. банкноти с номинал 20
лева) на полицейски орган - ***Л.И.Д.***в сектор „***“ при ОД на МВР-Пловдив,
за да не извърши действия по служба - да не извърши проверка на моторно
превозно средство - мотоциклет марка „Сузуки Бандит -
S“ с рама ***, управляван от Г.М.Ч., ЕГН ********** и да не състави
Акт за установяване на административно нарушение съгласно разпоредбите на
чл.140 ал.1, чл. 150, чл. 13 7е от ЗДвП.
-
престъпление по чл. 345, ал.2, вр.
ал.1 от НК, за това, че на 24.05.2020г.
около 14:40 часа в с.Маноле, обл.Пловдив, на
кръстовището на ул.“***“ с ул.“***“ е управлявал моторно превозно
средство - мотоциклет марка „Сузуки Бандит - S“ с рама ***, което не е
регистрирано по надлежния ред - съгласно чл.140 ал.1 от ЗДвП и „Наредба № 1-45
от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване, възстановяване на регистрация на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за представяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Съдебното производството е
протекло по диференцираната процедура на гл.27 с провеждане на съкратено съдебно
следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК, в хода на което подс.Ч. признава всички факти от
обстоятелствената
част на обвинителния акт и се съгласява да не
се събират доказателства за същите, като се
отказва
от разглеждане на делото по
общ ред.
В хода
на съдебните прения прокурорът излага доводи, за доказаност на обвинението. Изтъкват се смекчаващи вината
обстоятелства и липсата на отегчаващи такива. Подчертава се тежестта на престъплението
подкуп и се иска за това престъпление да се наложи наказание лишаване от
свобода, което след редукцията по чл.58а от НК да бъде в рамките на една година
и глоба в размер на 1000лв. Иска се за престъплението по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК да се определи наказание в минималния размер
на предвиденото в нормата, при отчитане на смекчаващите вината обстоятелства.
Сочи се необходимост от приложение на чл.23, ал.1 от НК, при което се предлага
изпълнението на най-тежкото наказание наложено на съвкупността да се отложи по
реда на чл.66, ал.1 от НК. Предлага се и отнемане в полза на държава на
предмета на престъплението подкуп и възлагане на разноските по делото в тежест
на подсъдимия.
От страна
на защитата се прави искане за по ниски наказания.
Подс.Ч. в последната
си дума моли за по-ниско наказание и изразява съжаление.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед нормата на чл.373, ал.2 от НПК, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимия Г.М.Ч., живущ ***, неженен – във фактическо
съжителство и с едно дете, основно образоване, учи понастоящем във вечерно
училище, работи на различни места в
строителството, неосъждан.
На 24.05.2020г. полицейските служители, свидетели по
делото, ***, ***I степен К.Г.И. и ***, ***I степен Л.И.Д.изпълнявали
възложените им със заповед на директор ОДМВР Пловдив задължения по провеждане
на специализирана полицейска операция по ЗДвП. Тези свидетел изпълнявали
служебните си задължения със служебен автомобил КИА с per. № ***(л.70), оборудван със
система за извършване на записи АИС-ВПК2. Задълженията на полицаите били
регламентирани в типова длъжностна характеристика на заеманата длъжност (л.74).
Около 14:30 часа на 24.05.2020г. свидетелите И.и Д.,
със служебния автомобил, се движили по ул.„***” в с.Маноле
в направление към ромската махала. След като направили ляв завой по ул.“***“ те видели срещу тях да се движат два мотоциклета. Първият бил с един
водач, който носил каска, а мотоциклетът бил с
поставен регистрационен номер. Вторият мотоциклет бил с един водач – подс.Г.М.Ч. и един пътник- свид.С.Р.А.и
двамата без каски, като мотоциклета бил без видим регистрационен номер.
Пътникът от втория мотор носел на гърба си раница и въдици. Полицейските
служители решили да извършат проверка на този мотор без видим регистрационен
номер. Свид.Д.спрял служебната кола пред пътя на
мотора, водача на който, като видял полицейския автомобил, също преустановил движението
си. Двамата полицаи излезли от колата и наредили на водача да угаси двигателя
на мотора, което било изпълнено веднага. След това се пристъпило към
установяване на самоличността на двете лица, придвижвали се с този мотор. От
полицейските служители били поискани налични документи за правоуправление и
документи по регистрация на мотора. От страна на водача, както и от пътника
такива документи не били представени. На въпроса на свид.
И.водачът – подс.Г.Ч. отговорил, че няма свидетелство
за правоуправление и не носи в себе си документи за самоличност. Тогава се
установило, че и моторът бил без регистрационни номера, за което шофьорът
обяснил, че той бил негов и го бил закупил, но не го бил регистрирал.
Установило се, че това е мотоциклет марка „Сузуки Бандит
- S“ с рама ***. Свид. Д.пристъпил към
изясняване на самоличността на водача и наличието на регистрация за мотора. От
водачът на мотоциклетът той разбрал, че се казва Г.М.Ч., което се потвърдило й
впоследствие. За да направи проверка свид. Д.отишъл до
задна дясна врата на служебния автомобил, където на седалката се намирал куфара
със служебни документи. От там взел лист хартия, на който записал съобщените му
имена от водача. След това, без да затвори тази врата и капака на куфара седнал
на шофьорската седалка, свързал се с ОДЧ и започнал да извършва съответната
проверка на данните за лицето и мотора. В този момент подс.
Г.М.Ч., решил да даде пари на полицаите, за да не извършат проверката. Тъй като
свид. И.бил близо до него се обърнал към него с думите
„старши дай да оправим нещата и да отиваме за риба“. Докато полицейският
служител успее да реагира и да му отговори, подс.Ч.
се приближил до отворената задна врата на полицейския автомобил, извадил две
банкноти от по 20,00 лева (1бр. банкнота с номинал 20 лева и сериен номер БХ
3440833 и 1бр. банкнота с номинал 20 лева и сериен номер БЧ 6092264) от джоба
си и като се навел напред през нея ги пуснал в отворения куфар с документи.
Тези му движения били регистрирани от системата за видеонаблюдение
ВКП2 на автомобила и в последния момент видени от свид.
Д., който седял в автомобила и продължавал да прави
справката. Това видял и свид. И., който веднага дръпнал подс.Ч. и му поставил белезници на ръцете. Междувременно свид. Д.веднага уведомил ОДЧ за случилото се и
местопроизшествието било запазено. Докато чакали дежурна оперативна група, свид.Д.установил, че това в действителност е Г.М.Ч. ***, че
същият не е правоспособен водач на МПС и че мотоциклет марка „Сузуки Бандит - S“ с рама ***, не е
регистриран по надлежния ред - съгласно чл.140 ал.1 от ЗДвП и „Наредба № 1-45
от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване, възстановяване на регистрация на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за представяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства. На това основание
свидетелят съставил на подсъдимия Акт за установяване на административно
нарушение бл. №654879 за нарушение на разпоредбите на чл.140 ал.1, чл.150, чл.137е
от ЗДвП - управление на нерегистриран мотор без свидетелство за правоуправление
и без каска.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа обстановка се установява
по несъмнен и категоричен начин от събраните доказателства
в досъдебното производство, ползвани от съда по реда на
чл.372, ал.4 от НПК. Това са показанията на свидетелите Л.Д., К.И., С.А.,
доказателствата възпроизведени в протокола за оглед на местопроизшествие, при
който са иззети веществените доказателства- две банкноти, всяка с номинал 20 лв, със сериен номер БХ 3440833 и БЧ 6092264,
фотоснимките към този протокол, самите банкноти като веществени доказателства
по делото и съдебно-техническата експертиза, установила истинността им,
видеозаписа от служебен автомобил, описан в протокол за оглед на веществени
доказателства, заповедта за провеждане на специализираната полицейска операция,
длъжностни характеристики на полицейските служители И.и Д., справка за липса на регистрация на МПС „Сузуки
Бандит - S“ с рама ***, фактура за закупуване на мотоциклета и документи за
произхода му.
От показанията на
свидетелите И.и Д., се установява времето и мястото на извършване на
престъпленията, самоличността на водача на нерегистрирания по надлежен ред
мотоциклет и самоличността на лицето дало паричната сума като дар за да не се
извършат от полицейските служители действия по служба. От тези показания се
установява цялата поредица от събития, описана във фактическата обстановка. За
дадената парична сума от подс.Ч. към полицейските служители
са налице и доказателства във видеозаписа, на който са възпроизведени
действията на подсъдимия на местопроизшествието. Показанията на свидетелите И.и
Д.се потвърждават от показанията на свид.С. Р. А.,
макар този свидетел да не е видял действията на подсъдимия по даване на
паричната сума. От тези показания се установя, че подс.Ч.
е неправоспособен водач на МПС, който управлявал е установения от полицейските
служители нерегистриран по надлежният ред мотоциклет, както и че подс.Ч. е бил задържан на място от полицейските служители.
Качеството
полицейски орган, притежавано от свидетелите Д.и И.се установява от приложените
по делото техни длъжностни характеристики. От същите е видно каква длъжност
заемат тези свидетели и към коя структура, което съобразно разпоредбата на
чл.57, ал.1 от ЗМВР ги определя като полицейски органи.
Съдът кредитира
изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, като пълна и ясна, изготвена от вещо лице,
разполагащо с нужната компетентност в тази научна област.
Всички описани
доказателства, кредитирани от съда в пълнота, кореспондират помежду си по
непротиворечив начин и подкрепят изцяло обвинителната теза, изложена в
обвинителния акт.
От справката за
съдимост на подсъдимия се установява, че същият е неосъждан към момента на
извършване на престъплението. От
представените в хода на съкратеното съдебно следствие писмени доказателства-
трудов договор и удостоверение за раждане се установяват обстоятелства със
значение на характеристични данни за личността на подсъдимия.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така възприетата
и установена фактическа обстановка съдът счита, че подсъдимият
Г.М.Ч. от обективна страна е осъществил всички признаци на състава на престъпление по чл. 304а, вр. чл.304, ал.1 от НК, като на 24.05.2020г. около 14:40 часа в с.Маноле, обл.Пловдив,
на кръстовището на ул. “***“ с ул.“***“ е дал
подкуп, представляващ пари на сума от 40 лева (2 бр. банкноти с номинал 20
лева) на полицейски орган - ***Л.И.Д.***в сектор „***“ при ОД на МВР-Пловдив,
за да не извърши действия по служба - да не извърши проверка на моторно
превозно средство - мотоциклет марка „Сузуки Бандит -
S“ с рама ***, управляван от Г.М.Ч., ЕГН ********** и да не състави
Акт за установяване на административно нарушение съгласно разпоредбите на
чл.140 ал.1, чл. 150, чл. 137е от 3ДвП.
От обективна страна безспорно и категорично се установява, че подсъдимия Ч. на посочената
по-горе дата и място е извършил действия на даване на парична сума спрямо лице,
което представлява полицейски орган, по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР, които
действия са достатъчни за да премине паричната сума във владението на този
полицейския служител. Паричната сума е заварена при огледа на местопроизшествие
в полицейския автомобил, извън фактическата власт на подсъдимия, който лично я
е предоставил на полицейския служител Д., отказвайки се сам от своята
фактическа власт върху нея. Установява се, че действията на подс.Ч.
за даване на дар са имали конкретна цел - да се осуети проверка
спрямо от полицейските органи по Закона за
движение по пътищата.
От субективна страна подсъдимия е годен наказателноправен субект на това престъпление- пълнолетен и
вменяем. Той е извършил престъплението подкуп при
пряк умисъл, като съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал
настъпването на общественоопасния резултат и е искал
настъпването именно на този резултат. Мотивът на подс.Ч.
за извършване на престъплението е да избегне извършване на проверка от
полицейските органи тъй като той е
знаел, че като водач на МПС не е спазил реда по закон за да осъществява правно
регламентираната дейност по управление на МПС. Подс.Ч.
с действията си целял да мотивира полицейския служител Д.да преустанови
извършването на проверка за спазване от негова страна на изискванията по ЗДвП.
От доказателствата по делото се установи
още, че подсъдимият Г.М.Ч. е изпълнил
от обективна страна всички признаци
на състава на престъплението по чл. 345,
ал.2, вр. ал.1 от НК, за това, че на 24.05.2020г. около 14:40 часа в
с.Маноле, обл.Пловдив, на кръстовището на ул.“***“ с ул.“***“ е управлявал моторно превозно средство - мотоциклет
марка „Сузуки Бандит - S“ с рама ***, което не е
регистрирано по надлежния ред - съгласно чл.140 ал.1 от ЗДвП и „Наредба № 1-45
от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване, възстановяване на регистрация на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за представяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Престъплението по чл. 345, ал.2, вр., ал. 1 от НК е
формално и за осъществяването му е достатъчно извършването на изпълнителното
деяние без да е необходимо настъпването на каквито и да било вредни последици. Движението на МПС по пътищата на страната
представлява правно регламентирана дейност, която може да се извършва при
определение условия и ред. Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, е установила
задължение по пътищата, отворени
за обществено ползване да се допускат само моторни превозни средства /и
ремаркета/, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Надлежният
ред за регистрация на МПС е установен от Наредба № 1-45 от 24.03.2000г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване, възстановяване на регистрация на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях и реда за представяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства с
която се посяга върху обществените отношения свързани с правилното функциониране
на паричната и кредитната система в страната.
От субективна
страна подсъдимия Ч. е годен субект на това престъпление, което
може да бъде извършено от всяко наказателноотговорно
лице, какъвто е и той по смисъла на закона – пълнолетен и вменяем. Подс.
Ч. е бил наясно, че управляваното от
него моторно превозно средство следва да бъде регистрирано по установения за
това ред от компетентните органи, преди да се управлява същото по пътищата на
страната. Въпреки това, той извършил действия на управление преди регистрацията
на мотоциклета, с което охраняваните обществени отношения по транспорта били
засегнати. Подсъдимият действал с пряк умисъл, като съзнавал обществено опасния
характер на деянието и естеството му да засегне правно установения ред, но
искал настъпването на обществено правните последици изразяващи се в самото
извършване на изпълнителното деяния на това престъпление.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното престъпление по по чл. 304а, вр. чл.304, ал.1 от НК, законодателят е определил кумулативното наказание “Лишаване от свобода”
до десет години и
„Глоба“ до 15000 хиляди лева.
За извършеното
престъпление по чл. 345, ал.2, вр. ал.1
от НК, в закона са предвидени алтернативно наказанията
„Лишаване от свобода“ до една година или „Глоба“ от 500лв до 1000лв.
За да определи наказанието на подс.Ч., съдът, за всяко от двете престъпления, извърши цялостната оценка на наличните по делото
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, позволяваща установяването на действителната конкретна тежест на извършеното и налагането на онова
наказание, което с оглед на тази тежест и личността
на дееца най-добре
отговаря на целите по чл.36 от НК.
Като смекчаващи вината
обстоятелства и за двете престъпления съдът отчете младата му възраст- 21г. към
момента на извършване на престъплението, семейното му положение и
обстоятелството, че е родител на едно малолетно дете, чистото му съдебно
минало, работещ и учащ понастоящем във вечерна форма на обучение. Също така
следва да се отчете, че подс.Ч. макар да не е дал
обяснения в хода на досъдебното производство той признал вината си и за двете
престъпления и изразил съжаление за стореното, каквото изрази и пред съда.
По отношение на престъплението по
чл.304а, вр. чл.304, ал.1 от НК следва да се отчете
ниската стойност на предоставения дар-
40лв. След като същият се явява предмет на престъплението, то размерът
на сумата има значение за преценка на степента на увреждане на защитените
обществени отношения. Видно е, че този размер е многократно под размера на
минималната работна заплата за страната през месец май 2020г. - 610лв.
По отношение на престъплението по
чл. 345, ал.2, вр. ал.1 от НК съдът счита, че следва са се отчете
обстоятелството, че процесният мотоциклет е бил
закупен от подс.Ч. на 11.05.2020г, видно от приложената
по делото фактура, като срокът по Наредбата за регистрация на същия е до един
месец от придобиването му. Подс. Ч. съгласно
разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП не е имал право да се движи с
нерегистрирано МПС по пътищата на страната, но това състояние на моторното
превозно средство е било в срока, през който то е подлежало на регистрация.
Това сочи по-ниска степен на обществена опасност на деянието, до колкото
липсата на надлежната регистрация е елемент от състава на самото престъпление,
извършено от дееца. По ниска обществена опасност се извлича и от
обстоятелството, че подсъдимият се е предвижвал в участък, близък до дома му в с.Маноле,
което сочи, че деянието е траело кратко време и обществените отношения са били
засегнати в ниска степен.
Не се констатираха отегчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства.
Така описаните смекчаващи вината
обстоятелства съдът намери че са
многобройни, което обусловя приложение на чл.55 от НК, тъй като в случая
предвид разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, чл.55 НК се явява по-благоприятен
за дееца, давайки възможност на съда да определи по-леко по вид и по размер
наказание спрямо предвидените в санкцията на
правните норми по чл.304а, вр.чл.304 ал.1 от НК. По отношение на престъплението по
чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК, съдът намери, че следва
да приложи единствено разпоредбата на чл.55, ал.1, от НК, предвид алтернативно
регламентираните за това престъпление две наказания и наказанието от тях, което
съдът прецени за адекватно на обществената опасност на деянието и дееца в
конкретния случай.
Така, въз основа на изложените
аргументи, съдът прецени, че за извършеното престъпление по чл.304а, вр.чл.304 ал.1 от НК на основание чл.373, ал.2 от НПК,
вр. чл.58а, ал.4, вр.
чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, определеното в санкцията на правната норма
наказание „Лишаване от свобода“, за което не е предвиден най-нисък размер
следва да бъде заменено с „Пробация“, като на
основание чл.55, ал.3 по –лекото наказание „Глоба“ не следва са бъде налагано.
Предвид ниската обществена опасност на деянието и дееца съдът счете, че за
постигане на целите на наказанието по чл.36 от НК е достатъчно наказанието „Пробация“ да съдържа двете задължителни пробационни
мерки за срок от шест месеца
-
по чл. 42 А, ал. 2,
т.1 вр. с чл.42 Б, ал.1 от НК –
Задължителна регистрация по настоящ адрес ***, с явяване и подписване пред пробационен служител в периодичност не по-малко от два пъти
седмично, която да се изпълни за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
-
по чл.42 А, ал.2, т.2 вр. чл. 42 Б, ал. 2 от НК – Задължителни периодични срещи с пробационен
служител в съответната пробационна служба два пъти
седмично, която да се изпълни за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Съдът не споделя аргументите на прокурора за нужда от
по-тежко наказание поради самата тежест на престъплението подкуп. Във всеки
индивидуален случай, следва да се преценяват конкретните характеристики на деянието,
неговият механизъм на извършване, степента на засягане на обществените
отношения и конкретната личност на дееца. Тежестта на престъплението само
по-себе си е отчетено от законодателя при определяне на вида и размера на наказанието за същото. В конкретния казус
се установяват обстоятелства, сочещи случая като такъв с ниска обществена
опасност. Като такава се установи и личността на дееца, спрямо която не се
констатираха изобщо каквито и да е отегчаващи вината му обстоятелства. По тези
причини съдът счита, че така определеното наказание е съответно на личността на
подсъдимия и стореното от него, по начин, че да въздейства както възпиращо и
предупредително спрямо гражданите на обществото, така и превъзпитаващо и
предупредително спрямо самия деец.
Съдът прецени, че за извършеното престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК законът
предвижда алтернативно две наказания- лишаване от свобода или глоба. Предвид ниската обществена опасност на
деянието и дееца съдът намери, че адекватно на същите с оглед целите по чл.36
от НК се явява наказанието „Глоба“. По отношение това наказание разпоредбата на
чл.58а, ал.1 от НК не се прилага и подсъдимият няма как да се ползва от
законово предвидената възможност за редукция на наказанието, приложима единствено
за наказанието „Лишаване от свобода“. Съдът обаче установи наличието на
множество смекчаващи вината на подс.Ч. обстоятелства
и нито едно отегчаващо такова, поради което се прецени наличие на основания за
приложение на чл.55, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НК, в който случай законът позволява глобата да бъде
определена под най-ниския предел, като съдът може да слезе под този предел
най-много с една втора. Най-ниският предел на „Глобата“ за това престъпление е
500лв. Съгласно целите на наказанието по чл.36 от НК съдът счете, че същите
могат успешно да бъдат постигнати с размер на наказанието „Глоба“ от 350лв. По - нисък размер на наказанието глоба би било
неоправдано снизхождение. Ето защо именно наказанието от този вид и размер
следва да бъде наложено на подс.Ч.. Не може да се
коментира освобождаване на подс.Ч. от наказателна
отговорност за това престъпление и налагане на административно наказание Глоба
по чл.78а от НК, поради забраната в чл.78а, ал.7 от НК за приложение на тези
разпоредби при множество престъпления.
Налице са в случая множество
престъпления. И двете престъпления са извършени последователно, в един и същи
ден, преди за което и да е от тях да е била налице влязла в сила присъда. Касае
се за реална съвкупност от престъпления по смисъла на чл. 23, ал. 1 от НК. Съгласно този текст съдът следва да определи за
съвкупността от две престъпления едно общо наказание,
което да е най-тежко от
наложените наказания за всяко от престъпленията.
Най-тежко се явява наказанието за престъплението по чл.304а, вр. чл.304, ал.1 от НК- ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки:
-
На основание чл. 42 А, ал. 2,
т.1 вр. с чл.42 Б, ал.1 от НК –
Задължителна регистрация по настоящ адрес ***, с явяване и подписване пред пробационен служител в периодичност не по-малко от два пъти
седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
-
На основание чл.42 А, ал.2, т.2 вр. чл. 42 Б, ал. 2 от НК – Задължителни периодични срещи с пробационен
служител в съответната пробационна служба два пъти
седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл.23, ал.3 от НК следва към това
наказание да се присъедини изцяло
наказанието ГЛОБА в размер на 350 лева. Наказанието Глоба е наложено като
самостоятелно наказание. Присъединяването й е наложително поради нужда от
въздействие спрямо подсъдимия именно в този обем. Все пак с тези престъпления
се засягат разнородни обществени отношения и макар да бе отчетена ниска
обществена опасност на деянието и дееца, присъединяването на глобата е
съответно на целите на наказанието по чл.36 от НК и ще допринесе успешно да
превъзпитание на личността на подсъдимия.
Съдът
дължи във всеки отделен случай да прецени наличие на предпоставки за
приложението на чл.24 от НК. Такива в случая не се откриха. Видно е, че
наказанието по реда на чл.23 от НК, определено след групирането, фактически
отговаря на тези, определени за всяко от
престъпленията.
На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК следва от така наложеното на подсъдимия Г.М.Ч. едно общо най
– тежко наказание „Пробация“ да се приспадне времето, през което той е бил задържан за 24 часа на основание
чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР, на
24.05.2020 г.,
като един ден задържане се
зачита за три дни пробация.
Вещественото доказателство -
1бр. СД със запис от АИС-ВПК2 на служебен автомобил КИА с per. № ***(л.48)
следва да остане по делото.
На
основание чл.307а НК предметът на престъплението подлежи на отнемане. В случая това
са веществените доказателства 1бр.
банкнота с номинал 20 лева и сериен номер БХ 3440833 и 1бр. банкнота с номинал
20 лева и сериен номер БЧ 6092264, които следва да бъдат отнети в полза на Държавата.
На основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест
на подсъдимия Г.М.Ч. следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски. Такива са направени в хода на досъдебното
производство в размер на 70 /седемдесет/лева и същите следва да бъдат заплатени на органа,
който ги е направил в полза на Държавата.
Мотивиран от
гореизложеното съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: