Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260 033
гр. Пловдив, 11.03.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, 2–ри граждански състав,
в открито съдебно заседание на осми
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
МАРИЯ ПЕТРОВА
с участието на секретаря Анна Стоянова, като разгледа
докладваното от съдия Дандарова в.гр.д.
№596 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.25 ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на О.С. против решение № 260103/21.09.20г. по гр.д.№
2740/19г.,15 гр.с. на Пловдивския окръжен съд с което е признато по отношение
на на О.С.К. „П.“*** е собственик на недвижим имот представляващ:УПИ ...-за
ресторант от кв.46 по ЗРП на с.н. с. с площ от 2364 кв.м.,ведно с построената в
този имот масивна сграда-ресторант с тераса,със застроена площ от 465 кв.м.,при
граници:от две страни улица,стадион и р.“С. р.“. Иска се отмяна на решението
като неправилно.Твърди се недопустимост на решението,поради нередовност на
исковата молба,което се изразява в:описанието на претендираните имоти не
съответства на реално съществуващите имоти-в терена има изградени и два
навеса,които не се претендират.Самата сграда на ресторанта има и избено
помещение,което също не фигурира в исковата молба, а това водело до липсата на
достатъчна индивидуализация на обектите.От тук е занижена данъчната оценка и не
е внесена държавна такса,което прави решението недопустимо.Друга нередовност на
исковата молба,че не са изложени всички обстоятелства на които се основава
иска.Няма твърдения,че ВПК“Н.“ е придобила собствеността на осн.чл.2 ал.3 ЗОС/отм/и такова неможе да се предполага.
Твърдят се нарушения
на съдопроизводствените правила.Доклада е непълен като не съдържат твърдение,че
претендираните права произтичат от правото на собственост на ВПК“Н.“ от чл.2
ал.3 ЗОС/отм/; налице е позоваване на свидетелски показания в нарушение на чл.
164 ал.1 т. ГПК.С чии средства е строен ресторантът се доказва само с писмени
доказателства,а не със свидетелски,освен това не били допустими свидетелски
показания на неочевидци. Няма твърдения и доказателства за изключението по чл.
165 ал.1 ГПК.
С постъпилия отговор
се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба.
След преценка на
събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 30.06.1993г. по
ф.д.№ 5382/93г. по описа на ПОС в регистъра на кооперативните организации К. „П.“
със седалище и адрес на управление ***.Кооперацията е новообразувана.Тя не е
преобразувана по законовия ред от ВПК“Н.“ гр. К.,поради което не е неин
правоприемник. През 2001 и 2003г. ищцовата кооперация е завела в счетоводството
си като дълготраен материален актив процесния имот:терен от 2 364 кв.м.
ведно с построената в него масивна сграда-ресторант с тераса с площ от 465
кв.м.,намиращи се в с. Н. с.Това обстоятелство се признава от ответника,както и
това,че имота е деклариран в данъчната служба и са заплащани данъци са него.
Признава се
обстоятелството,че сградата на ресторанта е построена през 1982г.,както и че от
1993г. е във фактическата власт на ищцовата кооперация,предадена от ВКП“Н.“ К.Признава
се обстоятелството ,че от 2001г.ищецът манифестира намерението да свои имота.
С писмени
доказателства се установява,че ищецът отдава под наем ресторанта и лятната градина
към него под наем от 2003г.
По делото са
разпитани свидетелят Т. Ж. А. и Ц. И. К. Свидетелят А. 32 години е бил кмет на
селото,преди това е бил секретар около 5 години, а по време на строителството
на ресторанта в периода 80-82г. е бил строителен техник на селища в о.С. още
през 1960г. на същото място е имало стар кооперативен ресторант ,наричан“С.“,посещаван
от населението на съседните села за забавление. През 1980г. по времето,когато
бил строителен техник,С. в. започнали ремонт и строителство по решение на
кооперацията.Имало проектно-сметна документация на новата сграда и всички
средства се плащали от ръководството на кооперацията.Направили се и летен навес
и дансинг.
Свидетелката К. е
работела като секретар на кметството.Установява,че по стопански начин
кооперацията от гр.К. е построила новия ресторант на мястото на
стария.Строителството се извършило от военно поделение, а кооперацията от гр.К.
е плащала. Тогава селото нямало самостоятелна кооперация.Ресторанта бил на
кооперацията от К. и всички знаели това.Кметството и ръководството на
кооперацията работели съвместно и със съгласие на кооперацията кметството
правело тържествата си в ресторанта.Строителството се осъществило 80-81г.През
90-те години селото вече има самостоятелна кооперация.
С писмо вх.№
14839/09.06.20г. подписано от председателя на ВПК“Н.“ гр. К. се уведомява
съда,че документите свързани със строителството на ресторанта в с.Н. с. не са
запазени. Строителството на ресторант“С. р.“ с.Н. с. е извършено от ВПК“Н.“ К.
по стопански начин през 1980-1982г. изцяло със средства на ВПК“Н.“.Преди 90-те
години селата Н. с. и К. К. са били част от кооперация „Н.“ К.През 1993г.К.К. и
Н. с. се отделят от кооперацията в К. и образуват самостоятелна кооперация в
с.Н. с..Ресторанта с протокол е предаден на ПК“П.“.Документите липсват,поради
смяна на ръководствата.Кооперацията няма претенции към имотите на К. „П.“***/19.01.16г.
и № 1817/27.11.17г. процесния имот е актуван като частна общинска собственост.
По делото е приета
неоспорена от страните експертиза на
вещото лице Г. според която прилежащата площ към ресторант „С. р.“ е площта в
границите целия УПИ I-ресторант
от кв.46 с площ от 2 364 кв.м.
С оглед горното съдът
направи следните изводи:
Към 01.06.96г. с
влизане в сила на ЗОбС по силата на чл. 2 ал.3 по силата на закона ВПК“Н.“ К. е
станала собственик на сградата на ресторанта и прилежащия терен в границите на
УПИ-...,построени с нейни средства.Собствеността не е могла да възникне направо
в патримониума на к. „П.“,тъй като е новосъздадена кооперация и не е частен
правоприемник на ВПК“Н.“ К. От този момент до 01.01.2000г.от когато е започнал
действал ЗК от 1999г. е била налице забрана за придобиване по давност вещи на
една кооперация от друга.След влизане в сила на закона тази забрана е отпаднала
и до 2016г.в полза на ищецът е изтекла
придобивна давност.В този период той е демонстрирал намерението си да свои
вещта както по отношение на собственика –ВПК“Н.“,но и по отношение на всички
останали субекти.
С оглед
гореизложеното иска се явява основателен и доказан и следва да се уважи, а
решението на окръжния съд като правилно да се потвърди.
Неоснователни са
възраженията за недопустимост на решението,като постановено по нередовна искова
молба съобразно изложеното във въззивната жалба.Това че при описанието на
ресторанта в исковата молба не е посочено,че има избено помещение от 130
кв.м.,както и че в терена има два навеса не прави спорното право
неиндивидуализирано.
Несъстоятелно е и
възражението за нередовност на исковата молба,поради невнасяне в пълен размер
на държавна такса,тъй като липсвала данъчна оценка на избеното помещение,в
резултат,че не е декларирано.Данъчната оценка е дадена за цялата сграда
„ресторант“ и не е необходима разбивка по части от сградата,които нямат
самостоятелно значение/като изба,таван,складови помещения,търговски зали
,тераси и др.
Несъстоятелно е и
твърдението,че съда се е произнесъл по непредявен иск тъй като твърдение,че
ВПК“Н.“ е придобила правото на собственост през 1996г. по силата на чл. 2ал.3
ЗОбС/отм/няма.В исковата молба се претендира право на собственост на основание
давностно владение върху кооперативен имот,придобит в собственост по силата на
закона-чл. 2 ал.3 ЗОбС от ВПК“Н.“ К.Затова е несъстоятелно и твърдението,че
жалбоподателя е поставен с състояние на изненада от съда,приемайки,че по силата
на закона кооперацията в К. е станала собственик на спорния имот. В отговора на
исковата молба ответникът,сега жалбоподател се посочва,че „чл.2 ал.3 ЗОбС/отм/
е неприложим,поради липса на собственост на ВПК“Н.“ и неизяснен произход на
вложените средства за построяване“ и „Спорът е по отношение претендираната от
ищеца собственост на ВПК“Н.“ върху процесния имот“
На въззиваемата
страна следва да се присъдят направените разноски по приложения списък от 3000
лв. платено адвокатско,като възражението за прекомерност е
неоснователно.Наредбата за размера на адвокатските възнаграждения посочва
минималния размер,под който не може да се слезе,но не задължава страните да
сключват договорите за правна помощ с минималния предвиден размер на
възнаграждението. Договорения размер с оглед цената на иска,неговата сложност и
свършената от адвоката работа не е прекомерен.
Воден от горното
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
260103/21.09.2020г. постановено по гр.д.№ 2740/19г. по описа на Пловдивския
окръжен съд.
ОСЪЖДА О.С. *** да
заплати на К. „П.“ със седалище и адрес на управление ***,о.С. ... сумата
3 000/три хиляди/лева разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните
пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: