№ 296
гр. Пловдив , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка С. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20205330205074 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1030-004541 от
04.06.2020г. на М.В.М. на длъжност началник група към ОДМВР Пловдив,
сектор Пътна полиция Пловдив с което на М.А. А.-Н. от гр.П., ЕГН
********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание Глоба в размер на 100 /сто/ лева за
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП като
незаконосъобразно и наличието на процесуални нарушения при издаването
му. Представят се доводи по същество на искането.
Жалбоподателката редовно призована, в съдебно заседание се
представлява от адв.Д.П., който поддържа жалбата и ангажира събирането на
нови писмени и гласни доказателства. В пледоарията си представи доводи за
неизвършителство от жалбоподателката на посоченото в НП нарушение и
направи искане за отмяна на НП. Претендира разноски.
1
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител. С
молба-становище придружаващо преписката счита жалбата за неоснователна
и представя доводи за правилно и законосъобразно издадено НП, както и
установеност на нарушението посочено в НП от полицейски служители,
намиращи се на мястото където е било извършено нарушението. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбоподателката М.А. А.-Н. е правоспособен водач на МПС и
притежава надлежно издадено СУМПС. Води се на отчет в ОДМВР
гр.Пловдив.
Атакуваното НП е издадено въз основа на съставен на 15.05.2020г. акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА бланков №
540100 от К. Д. П. – полицейски служител, на длъжност **** при сектор
Пътна полиия към ОДМВР Пловди против жалбоподателката М.А. – Н. за
това, че на 15.05.2020г. около 09:20 часа в гр.Пловдив, кръстовище
бул.“Цариградско шосе“ и ул.“Лев Толстой“ управлява в посока запад
собствения си л.а. Фолксваген Поло с рег. № **** и извършва следното
нарушение: 1. Навлиза и преминава на забраняващ червен сигнал на
работещата в нормален режим трисекционна светофарма уредба с което
виновно е нарушила чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствието
на жалбоподателката, която след запознаване със съдържанието му е
саморъчно вписала „ имам възражения – не съм съгласна“. Актът е подписан
от посочените в него лица, включително и от жалбоподателката. На датата на
съставянето на акта е връчен препис от него, надлужно удостоверено с
разписка, неразделна част от акта. В законоустановения три дневен срок пред
контролните органи са били представени писмени възражения от
жалбоподателката относно съставения акт и посоченото в него нарушение, в
едно с видеозапис на работата на светофарната уредба направен от свидетел
по делото А.Н., съпруг на жалбоподателката. АНО счел направените
възражения за неоснователни, след което издал и атакуваното НП с което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателката. Издаденото НП е било връчено на жалбоподателката на
2
29.06.2020г. В срок пред Районен съд гр.Пловдив е било обжалвано
издаденото НП.
Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят К.П.
потвърди авторството на съставения АУАН. Свидетелят посочи че си спомня
нарушението, по отношение на което заяви че в изпълнение на служебните си
задължения, бил в движение със служебен автомобил по бул.“Цариградско
шосе“ посока запад – изток. При подаден червен на светофарната уредба на
кръстовището на бул.Цариградско шосе и ул.Лев Толствой спряли на
кръстовището. Свидетелят посочи че възприел подаден зелен сигнал за
автомобилите идващи по ул.“Лев Толстой“ към кръстовището и движение на
първия автомобил, както и че в този момент през кръстовището е преминал
л.а. движещ се по бул“Цариградско шосе“ посока изток- запад. Свидетелят
посочи че веднага последвали със служебния автомобил преминалия през
кръстовището автомобил. След неговото спиране е била извършена проверка
и установена самоличността на водача на МПС в лицето на
жалбоподателката. Свидетелят посочи че първоначално жалбоподателката е
отричала да е преминавала през кръстовище, а след няколко телефонни
разговора е заявила че е преминала на зелен сигнал. Свидетелят посочи че
докато са съставяли акта до тях не спирал водач на друго МПС, който да е
коментирал ситуацията. Свидетелят посочи че след съставянето на акта той
няма отношение по направени възражения.
По искане на процесуалния представител в съдебно заседание се
допуснаха и разпитаха като свидетели Г.А.А.-Ч. - сестра на
жалбоподателката, А.Й.Н. – съпруг на жалбоподателката и В.Д. П.. В съдебно
заседание свидетелката А.Ч. посочи че пътувайки със сестра си били спрени
за проверка. Свидетелката посочи че повод за спирането им било
преминаване на червен сиглан на светофар, заявено от проверяващите. По
време на проверката на мястото на спиране дошло непознато за тях лице
което заявило че работи срещу кръстовището и е видял че автомобила
управляван от сестра и преминал на зелен сигнал. Свидетелят изрично
посочил че сигнала зелено за посоката в която е преминал автомобила е с по-
дълъг времеви период на светене, от другия такъв сигнал за обратната посока.
Свидетелката посочи че е дал визитката си и съгласие да повтори казаното
като свидетел. Свидетелката посочи че в последствие съпруга на сестра и
3
направил запис на работата на светофармата систева, който бил предоставен с
жалбата.
В съдебно заседание свидетел А.Н. посочи че е бил уведомен от съпругата
му за съставения акт, както и за обстоятелствата при които е била спряна за
проверка, както и че има свидетел който е видял преминаването през
кръстовището. Свидетелят посочи че е бил направин запис на работата на
светофарната уредба, при която е видимо по-дългия във времето сигнал
зелено за мпс движещи се в посока изток – запад. Записа е бил предоставен с
жалба в сектор ПП Пловдив.
В съдебно заседание свидетел В. П. посочи че работи в близост до
кръстовището, и лично е възприел преминаването на жалбоподателката през
кръстовището като водач на МПС. Свидетелят посочи че продължителността
на зеления сигнал за МПС в посоката на жалбоподателката е по дълъг – около
5 секунди от другия в обратна посока. Свидетелят посочи че полицейски
автомобил тръгнал от кръстовището между жълт и червен сигнал и направил
обратен завой. Свидетелят посочи че е отишъл на място и казал че е свидетел
на случката и че не е преминала на червено. Свидетелят посочи че е дал
визитката си.
По искане на прецесуалния представител на жалбоподателката по делото се
изиска и прие представена от Община Пловдив – Общинско предприятие
Организация и контрол на транспорта циклограма на работата на светофарна
уредба и схема на организацията на движение в района на кръстовище
бул.Цариградско шосе и ул.Лев Толстой. Съгласно приетата по делото
циклограма, посоката в която се е движела жалбоподателката е обозначена е
обозначена с 1Н, посоката в която се е движел актосъставителят е обозначена
с 3Н, както и ме в периода 09 часа – 10 часа на 15.05.2020г. общата
продължителност на зеления сигнал за посока 1Н е била 1920 секунди, а за
посока 3Н е била 1710 секунди.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който
4
е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество се
явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния спор
/по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото
при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от
лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за
установяване на административно нарушение нямат обвързваща
доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това
означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като
именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че
има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето,
посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция
на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна
невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на
извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос
за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието
и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може
да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията
на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното
постановление, както и сроковете за реализиране на административно
наказателното преследване.
В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и
„незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са
издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови
срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени
съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на
НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук
следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения
на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не
е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
5
когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на
процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то
НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери
дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи
пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е
описано в акта/ и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението /само
когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона
/.
С оглед на изложеното и във връзка с това, че настоящия състав се явява
въззивна инстанция, то като такава по същество и по задължение следва
служебно да следи както за материалната, така и за процесуалната
законосъобразност на обжалваното НП. Като прецени изложената фактическа
обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313
и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН настоящият състав на Пловдивския
районен съд, достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното. При съставяне на акта
за извършено административно нарушение и при издаване на НП, съдът не
констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
основание за отмяна на НП, включително твърдените от жалбоподателя в
жалбата. Обжалваното наказателно постановление е издадено в срок и от
компетентен орган като същото съдържа всички задължителните реквизити,
предвидени в чл.57 от ЗАНН. Констатациите от акта за извършено
административно нарушение се потвърдиха по несъмнен и категоричен начин
в хода на съдебното следствие, а презумпцията на чл.189, ал.2 от ЗДвП не е
оборена.
6
С оглед възприетата и описана по – горе фактическа обстановка, съдът
приема за установено по категоричен начин, че на процесните време и място
жалбоподателката М.А. А.-Н. е управлявала МПС – лек автомобил по
бул.“Цариградско шосе“ посока изток – запад, като навлиза и преминава през
кръстовището с ул.“Лев Толстой“ на забраняващ /червен/ сигнал на работеща
в нормален режим трисекционна светофарна уребда с което е автор на
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП „
Участниците в движението: 1 съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и
с пътната маркировка. В настоящото производство съдът счита че надлежно
се установи и доказа че като водач на МПС, при неговото управление в
гр.Пловдив жалбоподателката А.-Н. не е съобразила своето поведение със
светлинните сигнали на работеща светофарна система поради което и следва
да понесе съответната административна отговорност. В случая няма спор, че
жалбоподателката е правоспособен водач на МПС, поради което следва да се
презюмира, че познава правилата за движение по пътищата, в частност –
задълженията си като водач на МПС. Ето защо, неизпълнението на
задължението и да съобразява своето поведение като водач на МПС при
неговото управление със светлинтите сигнали означава, че тя е извършила
деянията виновно – под формата на пряк умисъл, понеже е съзнавала
общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е неговите
общественоопасни последици и е искала настъпването им.
Заявената от жалбоподателката преминаване на зелен, разрешаващ
преминаването през кръстовището сигнал, съдът счита че не е надлежно
доказано поради което и не поражда своето правно основание за отмяна на
издаденото НП. Показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели
В. П. и А.Н. сочат наличие на продължителност от няколко секунди.
Разликата в общото сумарно време на зеления сигнал между посочи 1Н и 3Н
за времето от 09 часа до 10 часа на 15.05.2020г. е от 210 секунди. Двамата
свидетели не са били в района на кръстовището и не са имали пряко и
непосредствено възприятие на работата на светофарната система определяща
режима на преминаване през кръдстовището в посока изток – запад.
Показанията на свидетелката Г. А.Ч. дадени също в съдебно заседание съдът
7
не кредитира с достоверност първо поради родството и с жалбоподателката,
второ и поради тяхната непълнота. Показанията на свидетелката са
последователни по отношение последователността на извършената проверка,
както и относно явяването на мястото на проверката на свидетел В. П., но не и
относно преминаването на МПС управлявано от жалбоподателката, която е
нейна сестра, през въпросното по делото кръстовище. Показанията на
свидетел В.П. съдът не кредитира в частта им че полицейския автомобил е
преминал през кръстовището между жълт и червен сигнал, за да последва
МПС за което в последствие установил че е управлявано от
жалбоподателката. С оглед установеността от фактическа страна съдът
кредитира показанията на актосъставителят К.П. изцяло. Свидетелят посочи,
че поради забраняващ сигнал е спрял на посоченото кръстовище, тъй като той
се е придвижвал в посока запад – изток по бул.Цариградско шосе. Свидетелят
посочи, че при подадено разрешение за преминаване на МПС движещи се по
ул.Толстой към бул.Цариградско шосе е започнало движението на МПС от
ул.Толстой и тяхното навлизане в зоната на кръстовището когато през него в
посока изток-запад е преминало МПС, поради което и същото било
последвано и в последствие установено че е било управлявано от
жалбоподателката А.-Н..
С издаденото НП жалбоподателката А.-Н. на основание чл.183, ал.5, т.1
от ЗДвП, съгласно която „ наказва се с глоба 100 лв. водач който преминава
при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. Наложеното с
НП наказание – глоба от 100 лева съответства по вид и размер на
предвиденото в закона размер наказание – глоба от 100 лева, по отношение на
което липсва правна възможност за неговото изменение в посока
намаляването му като размер. Поради изложеното съдът счита че атакуваното
НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът счита че случая предмет на разглеждане по настоящето дело не се
явява маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН доколкото обществената
опасност на този вид нарушения е изключително висока.
С оглед изхода на делото право на присъждане на разноски има АНО, но
който не прави такова искане поради което и съдът не дължи произнасяне в
тази насока в решението си.
8
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-004541 от
04.06.2020г. на М.В.М. на длъжност началник група към ОДМВР Пловдив,
сектор Пътна полиция Пловдив с което на М.А. А.-Н. от гр.П., ЕГН
********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание Глоба в размер на 100 /сто/ лева за
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния съд на
гр.Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК .
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9